МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХ ДЕЛО № 02200ПО
ОПИСА ЗА 2017 ГОДИНА НА ПЕРНИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД
Обвинението е повдигнато с обвинителен акт от районна
прокуратура гр.Перник срещу подсъдимата А.Г.Р. – род. на *** ***, българка, българска
гражданка, с адрес: гр. Перник, ул. „***“ бл. 72, ап. 11, вх. А, ет. 4, с ****
образование, омъжена, осъждана, ЕГН ********** за това, че от 10.03.2016 г. до 01.07.2016
г. в гр. Перник попречила /като декларирала неверни данни – номер на лична
банкова сметка ***. Перник за изплащане на парично обезщетение за безработица/
на изпълнението на съдебно решение /Присъда №407/02.06.2015 г. по НОХД
01568/2014 г. на Районен съд Перник, изменена и потвърдена с Решение № 71/10.11.2015
г. на Окръжен съд Перник по ВНОХД 228/2015 г., влязла в сила на 10.11.2015 г. и
издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 18.11.2015 г., с която е била
осъдена да заплати сумата от 5 458,51 лева, представляваща парично вземане по
уважен граждански иск/ - престъпление по чл. 296, ал. 1, от НК.
Срещу същата подсъдима А.Г.Р. с този обвинителен акт
е подигнато обвинение и в това, че на 10.03.2016 г. в гр. Перник, потвърдила
неистина /че банкова сметка *** ***“ АД е нейна лична банкова сметка/ ***
/Декларация вх. № 131-00-362/10.03.2016 г. за промяна в обстоятелствата за
изплащане на парично обезщетение за безработица/, която по силата на закон /чл.
54ж, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 11 от Наредбата за
отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица/ се дава пред
орган на власт /Директора на ТП на НОИ гр. Перник/ за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства /номер на лична банкова сметка/ - ***. 313 ал. 1 от НК.
Представителят на държавното обвинение поддържа двете
така предявените на подсъдимата обвинения,като предлага налагане на наказание
по вид”лишаване от свобода”към минимума на предвиденото в закона ,с приложението
на чл.23 ал.1 от НК
От страна на защитника-адв.В.Б.
се пледира за постановяване на съдебен акт,с който подсъдимата и по двете
обвинения да бъде призната за невиновна и оправдана.
Анализира бланкетната по
своята същност правна разпоредба па чл.313 от НК,а по отношение на деянието по
чл.296 ал.1 от НК счита,че върху посочената парична сума,по своя правен
характер не може да се предприема принудително изпълнение.
Подсъдимата дава обяснения,не се признава за веновна.
Пернишкият районен съд,след като обсъди събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,както и доводите на
страните,намира за установено следното:
А.Г.Р. е осъдена с Присъда №407/02.06.2015г. по НОХД
01568/2014г. на Районен съд Перник, изменена и потвърдена с Решение
№71/10.11.2015г. по ВНОХД №228/2015г. на Окръжен съд Перник, влязла в сила на
10.11.2015г. за извършено от нея престъпление по чл. 206, ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 от НК.
С посочената
присъда подсъдимата Р. била осъдена да
заплати сумата от 5458.51 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на посоченото престъпление, по уважен граждански
иск в полза на свидетеля Е.Л.З..
На свидетеля З.
бил издаден и изпълнителен лист от 18.11.2015г. въз основа на Присъда
№407/02.06.2015г. по НОХД№ 01568/2014г. на ПРС /Решение №71/10.11.2015г. на
ПОС/, срещу Р. за същата сума от 5458,51 лева.
За събиране на
вземането, свидетелят З. завел изпълнително дело. образувано на 30.11.2015г.
под № 20157510400311 /2015г. по описа на свидетелката ЧСИ Е.Г.Д.,*** действие
Окръжен съд Перник.
В хода на
изпълнителното производство било изготвено запорно
съобщение с изх.№09281/02.12.2015г. до Министерство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, в качеството на работодател на
длъжника - Р., с което бил наложен запор
върху трудовото възнаграждение на последната.
С писмо от
07.12.2015г. от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията,
Дирекция “Финанси“ уведомили свидетелката ЧСИ Д., че от месец декември 2015г.
ще започнат удръжки от трудовото възнаграждение на Р. за дължимите от нея суми,
като същите ще се превеждат по посочената сметка в запорното
съобщение.
С писмо от 05.01.2016г. от Министерството уведомили
св. ЧСИ Д., че А.Р. вече не е служител в
цитираната институция, считано от 04.01.2016г.
На 06.01.2016г. Р. подала до Директора на ТП на Националния
осигурителен институт гр. Перник Заявление за отпускане на парично обезщетение
за безработица на основание чл.54а от КСО с вх. №131-00-36/06.01.2016г.. в
което посочила номер на лична банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД
с IBAN ***, по която да й бъде изплащано обезщетението.
С разпореждане
№131-00-36-1 от 18.01.2016г. на ТП на НОИ Перник на. Р. било отпуснато парично
обезщетение за безработица. считано от 01.01.2016г. до 30.11.2016г.
Първото плащане на паричното обезщетение за периода от
01.01.2016г. до 31.01.2016г. подсъдимата получила по посочената от нея сметка в
„Първа инвестиционна банка“ АД.
Със запорно съобщение до Директора на “Първа инвестиционна
банка” АД ЦУ гр. София, с изх. №02056 от 07.03.2016г. по изп.
дело № 20157510400311/2015г. по описа на ЧСИ Е.Д., бил наложен запор върху
банковите сметки на длъжника Р. в цитирантата банка.
След като
установила, че банковата й сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД била запорирана във връзка с изпълнително дело № 20157510400311/2015г.
по описа на ЧСИ Д., образувано по изпълнителен лист от 18.11.2015г. по Присъда
№407/02.06.2015г. по НОХД№ 01568/2014г. на ПРС, Р. решила да декларира пред НОИ
чужда банкова сметка, ***о за безработица, като по този начин попречи на
изпълнението на съдебния акт.
В изпълнение
на взетото решение, на 10.03.2016г. А.Р.
***, където била приета от свидетелката Е.Р.В., на длъжност старши експерт по
осигуряването в ТП на НОИ гр. Перник, като заявила пред свидетелката В., че
иска да декларира промяна в личната си банкова сметка, ***зщетение
за безработица.
В тази връзка Р. собственоръчно попълнила Декларация
№131-00-362/10.03.2016г. за промяна в обстоятелствата за изплащане на парично
обезщетение за безработица, като в т. 10 от същата декларирала, че личната й
банкова сметка *** *** „УниКредит Б“, знаейки, че
всъщност титуляр на посочената сметка е съпругът й Валери Кирилов Рангелов.
Въпросната
декларация се изисквала по силата на закон, а именно разпоредбата на чл. 54ж,
ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която „Паричните обезщетения
за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по
декларирана от тях лична банкова сметка“, ***. 11 от Наредбата за отпускане и
изплащане на паричните обезщетения за безработица. Второто плащане,
представляващо обезщетение за безработица било изплатено на Р. с ведомост от
14.03.2016г. и било получено от същата по декларираната от нея пред НОИ чужда
банкова сметка *** „УниКредит Б“ АД.
Със запорно съобщение до
Директора на „УниКредит Б" АД от 13.04.2016г.
свидетелката ЧСИ Е.Д. наложила запор върху сметките на Р. в посочената банка във връзка с
изпълнително дело № 20157510400311/2015г.
Следващото запорно съобщение до същата банка било от 11.05.2016г.
От „УниКредит Булбан”1 АД изпратили отговор
до ЧСИ Д., че Р. не е клиент на банката.
В тази връзка с писма изх. №04173/ 19.05.2016г. и
изх. №05045/13.06.2016г. св. ЧСИ Д. изискала информация от ТП на НОИ гр. Перник
за това, в коя банка се изплаща обезщетението на Р. за безработица и номера на личната й
банковата сметка, която последната е посочила пред НОИ за тази цел.
В отговор с писма изх. №1013-13-12#3 от 31.05.2016г.
и изх. №1056-13- 19#1/15.06.2016г. от ТП на НОИ гр. Перник изпратили
потвърждение, че на Р. се изплаща обезщетение по декларирана от нея лична
банкова сметка *** „УниКредит Б” АД, както и заверено
копие на Декларация №131-00- 362/10.03.2016г., подадена от Р. пред НОИ.
Въз основа на тази информация ЧСИ Е.Д. изпратила запитвания до „УниКредит Б” АД, от където с писмо, получено от ЧСИ Д. на
01.07.2016г., окончателно й отговорили, че титулярът на сметка с IBAN *** е
различен от А.Р..
След това свидетелят Е.З. подал сигнал за случая до
РП Перник, по който била назначена проверка и образувано досъдебно
производство.
Видно от писмо изх. №0911-16-000127 от 10.01.2017г.
от „УниКредит Б“ АД е, че титуляр на сметка с IBAN ***в
Рангелов. Видно от предоставената справка от банката с информация за движения
по сметката за периода 01.03.2016г.-19.12.2016г. е. че по същата са постъпвали
обезщетения за безработица, който отговарят на тези, изплащани от НОИ в полза
на Р..
От заключението на изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза № 60/2017г. на НТЛ-ЕКД при ОД
на МВР Перник е видно, че ръкописният текст в Декларация №131-00-362/10.03.2016г. за
промяна в обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица и
подписът в графа „Декларатор” на същата, са изпълнени от А.Р.Г..
Съдът възприема фактическата обстановка по делото от
данните,внесени в процеса чрез следните доказателствени
средства и доказателства,преценявани в съвкупност и взаимна връзка:обясненията
на подсъдимата,показанията на свидетелите :Е.Р.В.,Е.Л. З., справка и бюлетин за
съдимост (л. 14-22), заключение по съдебно-почеркова
експертиза, Декларация вх. № 131-00-362/10.03.2016г. за промяна в
обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение за безработица (л. 57),
писма от/до ЧСИ и запорни съобщения (л. 59а- 60. 63.
110-122). писма от НОИ (л. 71-73. 75), документи от НОИ за обезщетение за
безработица (л. 126-166). Присъда №407/02.06.2015г. на ПРС (л.78-93), Решение
№71/10.11.2015г. на ПОС (л. 94-100), изпълнителен лист от 18.11.2015г. от ПРС
(л.113), справка от УниКредит Б АД (л. 170-173); том
2: присъединени материали по преписка №313000-5948/2016 г. по описа на ОДМВР-Перник
(л.30-67).
От правния анализ на събрания доказателствен
материал,включително и в рамките на съдебното следствие/Писмо от ОД на МВР
Перник,Писмо с документи от ТО на НОИ Перник,Документи от ЧСИ Д.,Банкова Информация,събирана по искане на страните
съдът приема следното:
Каква е същината на делото,според съдебния състав?
От една страна,лицето което е сезирало Окръжна прокуратура гр.Перник Е.Л.З. според протокола
му за разпит като свидетел/л.43 ,том
първи/посочва, че е лицензиран
оценител,а всъщност ноторно известен факт/и на
страните/че е вещо лице към ОС –Перник.
Но
по- фрапиращият факт , по същество ,и според предмета на настоящото
наказателно производство е, че е насочено
принудително изпълнение към
обезщетение за безработица.
Според нормата на чл. 114а,ал.1 от Кодекса за социално осигуряване: ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.-относимо към датата на
вмененото деяние, Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този
кодекс, не могат да се налагат запори по
реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения
към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка“.
От определен момент нататък,
при инкриминираната последователност от действия,вменени на подсъдимата,и
деятелността на ЧСИ, предприети действие не са незаконосъобразни и не накърнява
несеквестируемостта, тъй като позволяват от една страна да не се
събират суми от несеквестируеми вземания – изрично
изброените относно правомощияга на ЧСИ, които
кореспондират на законовите ограничения, а от друга – обезпечава възможността
при постъпване по сметката на други суми, които биха били секвестируеми
вземания - да се осъществи изпълнение върху наличността, надхвърляща несеквестируемите постъпления.
Задължението на съдебния
изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква,
когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката, било от
банката, било от длъжника.
Съдебния
изпълнител реално няма как да знае точния размер на възнаграждението, което
длъжникът получава, още повече, че запорът обхваща и всяко друго
възнаграждение, получено срещу същата или друга работа. На практика, налагането
на запор върху вземане ще породи действие само ако вземането или част от него е
секвестируемо, затова третото задължено лице ще е
длъжно да преведе на съдебния изпълнител само секвестируемата
част от вземането.
От
друга страна ,това осъществяване обаче на състава на чл.313 ал.1 от НК може да се приеме, че е само формално –
наличието на съставомерните признаци се констатира
само при буквалното приложение/Тълкуване/ на наказателната норма.
Каква
е обществената опасност на извършеното от подсъдимата е нейната степен, за да
установи дали са налице предпоставките за реализиране на наказателната
отговорност.
В
тази връзка съобразно трайната съдебна практика – напр. Решение № 237 от
04.05.1971 г. по н. д. № 192/1971 Г., I н. о. на ВС, при преценката дали
деянието, което, макар и да осъществява формално признаците на предвиденото в
закона престъпление, не е престъпно, следва да се изхожда от неговата малозначителност.
Тя е
в зависимост от обществената му опасност, която може да не е налице или да е
явно незначителна. Съгласно Решение № 512 от 11.07.1991 г. по н. д. № 367/1991
г., II н. о. на ВС, при маловажния случай по чл. 9, ал. 2 НК извършеното деяние
не е престъпно поради липса на елемента обществена опасност или поради това, че
неговата обществена опасност е явно незначителна.
В
Решение № 337 от 18.07.2011 г. по н. д. № 1550/2011 г., Н. К., І н. о. на ВКС
пък се посочва, че от значение е характерът на обекта на посегателство и
степента, в която той може да бъде засегнат, както и характерът на конкретното
деяние с оглед на конкретната възможност, която то създава за определено
засягане на този обект.
Предвид хипотезата в настоящия случай
решаващият съдебен състав приема, че обществената опасност на деянието,
извършено от обвиняемия, е явно незначителна, което обуславя приложението на
чл. 9, ал. 2, предл. 2 НК.
В тази връзка следва да се отбележи, че
действително престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК е на „просто извършване“
(формално деяние) и за съставомерността му не е необходимо да са настъпили някакви други
вредни последици извън факта на осъществяването му.
Въпреки
това обаче от гледна точка на обществената опасност на деянието, не може да се
пренебрегва обстоятелството, че в настоящия случай свидетелят Л. в неговия разпит посочва,че
задължението по изпълнителното дело е изплатено към началото на 2018г./тъй като
протокола от разпита му е от 14.02.2018г.
По така описания и установен начин се налага правният
извод, че подсъдимата А.Г.Р. не е
осъществила от обективна и субективна страна състава не е осъществила състава
на престъплението по чл.313, ал.1 от НК ,поради което и на
основание чл.304 от НПК следва да бъде призната за невиновна и оправдана, а от
друга страна е осъществила състава на чл.296 ,ал.1 от НК,тъй като от
10.03.2016г. до 01.07.2016г. в гр. Перник попречила /като декларирала неверни
данни - номер на лична банкова сметка ***. Перник за изплащане на парично
обезщетение за безработица/ на изпълнението на съдебно решение /Присъда №407/ 02.06.2015г.
по НОХД 01568/2014г. на Районен съд Перник, изменена и потвърдена с Решение
№71/10.11.2015г. на Окръжен съд Перник по ВНОХД 228/2015г„ влязла в сила на
10.11.2015г. и издаден въз основа на нея изпълнителен лист от 18.11.2015г., с
която е била осъдена да заплати сумата от 5458,51 лева, представляваща парично вземане
по уважен граждански иск/.
От една страна ,недопустимо е да се предприемат
принудителни действия чрез налагане на запор върху парично обезщетение за
безработица, но от друга страна,извън несеквестируеми вземания ,съществуват законови способи ЧСИ
да предприеме действия по отношение на секвестируеми
такива ,според наличието на събраната в изпълнителното производство релевантна информация.
Смекчаващи отговорността обстоятелства: подсъдимата
дава обяснения, към началото на 2018г. е изпълнила гражданското задължение.
Отегчаващи отговорността обстоятелства: съдът не
констатира при съобразяване с нормата на чл.56 от НК и данните от
гореизложеното в мотивите.
Съдът,
като отчита обществената опасност на деянието, на дееца, личната и генерална
превенция, целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК,смекчаващите
обстоятелства, на основание чл. 296, ал.
1, във вр. с чл. 54, във вр.
чл. 57, ал. 1 от НК и налага наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК,във връзка с изхода на делото, подсъдимата А.Г.Р.
– със снета по делото самоличност,следва да бъде осъдена ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД МВР – гр. Перник,
сумата от 153,50 лв., представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство за експертиза, по сметка на Районен съд – Перник сумата от 50,00
лева, представляваща разноски за експертиза.
Водим
от гореизложеното,съдът постанови диспозитива си.
Председател :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС