Р Е Ш Е Н И Е
№ 4153/ 10.10.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети септември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16346 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 70606/29.10.2018
год. от Й.П.М., ЕГН: **********, с
адрес:
*** срещу Т.Д.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, с искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща част от претенция цялата в размер от 86 971.50 лв.сбор от
изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в
периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на
договор за поръчка от 17.03.2016 год.
В условията на евентуалност се отправя
искане за присъждане на сумата като получена на отпаднало основание, а именно –
развален договор за поръчка от 17.03.2016 год.
В условията на евентуалност се отправя искане за присъждане на сумата от
20000.00 лв. като обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на
неправомерни действия на ответника, в качеството му на упълномощено лице,
съгласно пълномощно рег. № 9632/ 12.07.2016 год., изразяващи се в отказ от
предаване на изтеглената, в периода 17.03.2016 год. – 07.11.2016 год., от
банкова сметка ***, сума.
В условията на евентуалност се отправя искане за присъждане на сумата от
20000.00 лв. като изтеглени от банкова сметка ***, в периода 17.03.2016 год. –
07.11.2016 год. парични средства, с които ответницата неоснователно се е
обогатила.
В исковата молба се излага, че на 12.07.2016
год. ищецът упълномощава ответницата с правата до го
представлява пред всички банки и клоновете им на територията на страната, като
оперира неограничено с паричните средства по сметките му. Твърди се още, че
считано от 17.03.2016 год., между страните възникват мандатни отношения, за
които пълномощникът заявява воля с конклудентни действия. По силата на неформалния
договор за поръчка, от страна на ответницата са поети задължения за извършване
на фактически действия, в пределите на учредената по силата на пълномощното от
12.07.2016 год., представителна власт, за пазене на полученото имущество с
грижата на добър стопанин, да уведоми ищеца за изпълнението, да му даде сметка
и за предаване на всичко, което е получил. В исковия период, от 17.03.2016 год.
– 07.11.2016 год., въз основа на съставеното пълномощно, ответницата е
изтеглила от банкова сметка *** „* *“ АД сума в общ размер от 20 000 лв., която
независимо от отправената покана не е предадена на ответника. Поради
неизпълнение на задължението за предаване на полученото, считано от 29.10.2018
год., договорът е развален от довереника.
Ответникът – Т.Д.Л.,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че
упълномощаването е извършено поради здравословното състояние на ищеца, влошено
поради злополука от средата на 2016 год., обусловило трудности в предвижването.
Възразява, че сумите са теглени въз основа на изрично искане от ищеца и са му
предавани. Използвани са за ежедневни разходи на ищеца, а също и за лечението и
рехабилитация му, включително и в чужбина, за издръжката на * му. С част от
средствата ищецът е уреждал взаимоотношенията си с корабни агенти. По изричното
желание на ищеца, около 15 – 20 хил. лева, са вложени в строителството на къща
в с. К., като той лично се е разплащал със строителите. Оспорва твърдението за
отправена покана за възстановяване на изтеглените суми. Отправя искане за
отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са евентуално
съединени искове, правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, чл. 55, ал. 1, предложение
трето, чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
установи положителните факти, на които се позовава, а именно:
- по иска с правно основание чл.
284, ал. 2 ЗЗД: наличие на валидно облигационно отношение между страните по
силата на договор за поръчка от 17.03.2016 год., по силата който от ответника е
поето задължение за теглене на парични средства от банкови сметки на ищеца;
извършено теглена на посочените дати, на исковата сума от страна на ответника;
- по иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, предложение трето ЗЗД: наличие на валидно облигационно отношение
между страните по силата на договор за поръчка от 17.03.2016 год., по силата
който от ответника е поето задължение за теглене на парични средства от банкови
сметки на ищеца; извършено теглена на посочените дати, на исковата сума от
страна на ответника; последващо разваляне на договора от страна на ищеца,
поради неизпълнение на задължението за предаване на полученото от ответника;
- по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД: наличие на
неправомерни действие от страна
на ответника, в
резултат на което на ищеца са причинени вреди
от заявените вид и размер.
- по иска с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД: обогатяване на ответника в резултат на което е
настъпило обедняването на ищеца в размер на исковата претенция;
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си за извършване на
процесните банкови операции (теглене от сметка) въз основа на изрично искане от
ищеца; факта на предаване на изтеглените суми от ответника към ищеца и/ или на
посочени от него трети лица.
В случая, безспорно
по делото е, че въз основа на пълномощно рег. №
*/ * год.
на нотариус Р. К., ищецът е упълномощил ответника с правата да оперира
неограничено с банковите му сметки, включително и извършване
на тегления от същите
По своята правна природа, упълномощаването е едностранна сделка, пораждаща
материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение
(действия и бездействия) чужда правна сфера и правното задължение на
представлявания да търпи в патримониума си правните последици от извършените
действия и осъществените бездействия. В хипотезата на
упражнена представителна власт, предполагаща извършване на определени действия,
преди прекратяване на пълномощието, съшествува възможност за пълномощника
да се обвърже от договор за мандат, с предмет
съвпадащ с извършените
действия в рамките на пълномощието ,
доколкото с конклудентните си действия той изявява воля, която съвпада с
изявената воля от упълномощителя.
В случая, с извършване конкретните тегления, ответницата е упражнила представителната
власт по отношение на ищеца, като освен манифестиране воля за
извършване на описаните в пълномощното правни
действия, същата се е обвързала и от договор за мандат с М., в
изпълнение на правомощията, по който е получила имущество (в случая – парични средства), собственост
на ищеца. Нещо повече – на практика наличието на мандатно правоотношение не се
оспорва ответната страна, в предвид развитата защитна теза в отговора на
исковата молба, а и в хода на процеса, за извършване на банковите операции
(теглене от сметка) по изрично искане от упълномощителя, а също и за поето
задължение от страна на Л. предаване на тези предаване на тези суми на лично на
ищеца и на посочени от него трети лица, разплащания със съконтрахенти, отново
по негово искане и т. н
Изложеното обосновава извод за възникнало мандатно прамвоотношение между
страните, по което за ответницата е възникнало и задължение да пази
повереното му имущество с грижата на добър стопанин, а също и да
уведоми доверителя за изпълнението, да му
даде сметка и предаде всичко което е получила.
На следващо място, не спори, а и
се установява от заключението по проведената съдебно – счетоводна експертиза,
че в периода 17.03.2016 г. – 25.01.2018 г., сумата в общ размер на 86 971.50
лв. е изтеглена от ответника, от банковите сметки на ищеца, по силата на
даденото пълномощно.
При това положение, в тежест на ответника е да установи уведомяване на
доверителя за извършване на действия, отчет и предаване на полученото.
За установяване изправността си по мандатното правоотношение, ответникът
ангажира писмени и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Т.
М. и Д. П..
Видно от приобщения на л. 75 от делото
е копие договор от * год., Й.П.М., действащ чрез пълномощника си Т.Д.Л.,
възлага на Д. И. П., а последният приема да извърши строителство на къща в имот
с пл. № * - *, находящ се в с. К., обл. Варна. Уговорено е възнаграждение от
40 000 лв., платимо както следва: 12 000 лв. – аванс, 10 000 лв.
– при завършване на основи и започване на * етаж, 8 000 лв. - при
завършване на * и започване на * етаж, 8 000 лв. - при завършване на *
етаж и започване на покрив, 2 000 лв. – при завършване на покрив. Срещу
сумата от 12 000 лв. е налице отбелязване с ръкописен почерк „получил
сумата * г.“ и подпис. Върху документа между редовете и празните полета е
налице дописване за получени суми.
Представени на л. 83 и л. 84 от делото,
са касови бележки, за заплатени задължения към „Е. - П.“ и *, касаещи периода
м. декември 2015 год.
В показанията си свидетелката М., която е * на ответницата излага, че от
2013 г. страните са във фактическо съжителство, първоначално в жилище на ищеца,
а след неговата продажба – в имот, собственост на свидетелката в с. К.. Ответницата
е предала на ищеца средства, получени от продажба на неин имот, с цел
погасяване на задължение по договор за банков кредит. Двамата планували строеж
на къща в с. К., собственост на ответницата. Ищецът е претърпял инцидент с
крака, а ответницата се е грижила за него. Известно и е,че Л. е имала
пълномощно за теглене от банковите сметки на ищеца, но тегленията винаги са се
осъществявали с негово знание и съгласие. Свидетелката сочи, че ищецът е имал и
он- лайн банкиране, т. е. по всяко време е имал възможност да се информира за
движението по сметката си.
В показанията си свидетеля П. сочи, че познава страните, тъй като по тяхно
възлагане е строил къща в с. К.. Договорът му е сключен с ответницата, но и е
получавал плащания и от двамата. Излага, че ищецът лично му е казал, че при
негово отсъствие, ответницата разполага със средства и няма проблем
строителството да продължи. Къщата е почти завършена.
В предвид горните, настоящия състав приема, че ответника не установи по
безспорен начин изправността си по мандатното правоотношение.
Не са ангажирани доказателства, годни да установят полагани от Л. грижи за
ищеца, включително и за заплащане на битови сметки, в рамките на процесния
период. Съгласно приобщената на л. 64 епикриза, травматичното увреждане на М.
датира от м. * * год. (период предхождащ процесния). Същевременно, ангажираните
гласни доказателства в тази насока не са достатъчно информативни, за да
обосноват извод за полагани от ответницата грижи за ищеца, включително и за
домакинството, чрез заплащане на сметки. Както бе посочено по – горе,
свидетелката е * на ответницата, поради което и показанията и следва да се
кредитират, до колкото кореспондират с други доказателства по делото, с оглед
заинтересоваността и от изхода на спора. Изнесените от свидетелката М. данни на
общи, лишени от конкретика, включително и относно периода, за който се отнасят
описаните действия. Ето защо, след съпоставка с другите доказателства по делото
(епикриза, касакови бонове), настоящия състав приема, че изнесените от
свидетеля данни касаят период към 2015 год., т. е. извън процесния.
Отделно от изложеното, следва на бъде отбелязано, че в ангажираните
свидетелските показания не се съдържат конкретни данни, респ. по не установяват,
част от процесните банкови операции от ответницата, от сметките на ищеца, да са
предприети по негово искане, а след това – получените средства да са вложени за
лечението му.
На следващо място - коментираните касови бонове, установяват плащане на
начислени ел. енергия и * услуги, за обекти, чиито титуляри на партидата е
ответницата, а не ищеца, не касаят разглеждания период, т. е. тези тези
документи също не са в състояния на обосноват извод за теглене са суми, с цел
погасяване на облигационни задължения на упълномощителя.
По отношение на разходите за
строителство, настоящия състав приема следното:
Установява от ангажираните гласни доказателства, съвместно взето от
страните по делото решение за строеж на къща в имот на ответницата. В тази връзка,
съдът, кредитира показанията на двамата свидетели, в частта относно наличие на
воля за строителство, до колкото същите кореспондират помежду си, а и с други
доказателства по делото, а именно договор от * год. Този договор е сключен от Т.Л.,
в качеството и на пълномощник на Й.М.. По силата на същия е възникнала
облигационна връзка между ищеца и изпълнителя. Видно от направеното
отбелязване, изпълнение на поетите договорни задължения, на датата на неговото
сключване, е заплатена сумата от 12 000 лв. Ето защо, до колкото договорът
е подписан от ответницата, предвид момента на сключване на договора и датите на
банковите операции, следва да се приеме, че част от тях, за сумата от
12 000 лв., са осъществени от пълномощника, с оглед сключв за изпълнение
на поетото от ищеца задължение. Или сумата от 12000 е изтеглена от
пълномощника, а след това е предадена на изпълнителя от името на възложителя М..
Този извод се подкрепя и от показанията на свидетеля Д. П., които се кредитират
от съда като обективни и безпристрастни, отразяващи преки и непосредствени
впечатления на лицето което ги депозира.
Останалите отбелязвания в документа за
получени по договора суми, не са достатъчно информативни и не установяват
самоличността на лицето, което е извършвало плащанията, което от своя страна обуславя
невъзможност за формиране на извод, че тези суми са предадени на изпълнителя,
именно от ответницата, в качеството и на пълномощник на възложителя.
Макар и ирелевантно спрямо предмета на
спора, следва да бъде отбелязано, че недоказано остана и въведеното от
ответната страна предаване на сума на ищеца за погасяване на банково
задължение. Неще повече, от представеното на л. 73 удостоверение, е видно че
действително през 2014 год. е извършено погашение на задължение по договор за
кредит, но чрез отпускане на нов кредит, на по – висока стойност.
По изложените съображения, се налага
извода, че ответницата, в чиято тежест е на стори това, не установи
изправността си, касателно предаване на получените по силата на мандатното
правоотношение суми за горницата над 12 000 лв. До колкото общият размер
на изтеглените средства е 86 971.50 лв., то предявеният частичен иск е
основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 284, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 2755.00 лв.,
представляващ извършени в производството разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** да
заплати на Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата
от 20 000 (двадесет хиляди) лева,
представляваща част от претенция, цялата в размер от 86 971.50 лв. (осемдесет
и шест хиляди деветстотин седемдесет и един лева и петдесет стотинки), сбор от
изтеглени от ответницата, от банкова сметка ***, в
периода 17.03.2016 год. – 25.01.2019 год. парични средства, в изпълнение на
сключен между страните договор за поръчка от 17.03.2016 год., на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
ОСЪЖДА Т.Д.Л., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на Й.П.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 2755.00 (две хиляди седемстотин петдесет и
пет) лева, представляваща извършени
в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: