№ 388
гр. Перник, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20231720201242 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1158-000215 от
13.02.2023г. (НП), издадено от началник група в сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) при ОД на МВР Перник, с което на Л. К. С., ЕГН ********** на
основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 800.00
лв (осемстотин лева) и административно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за нарушение
на чл. 21, ал.1 от същия закон, установено на 31.10.2022г., в 11:09 часа на ПП
І-6, в района на км 286+300, паркинг Бостваст в с. Драгичево, общ. Перник с
автоматизирано техническо средство „ARH CAM S1” с № 120сс88.
По изложени в жалбата доводи Л. К. С. моли НП да бъде отменено
като издадено в нарушение на материалния закон и при неспазване на
процесуалните правила. Твърди, че доказателствата по делото не
установявали системност на извършване на нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощен
защитник – адв. С.П. от АК Благоевград, който поддържа жалбата и излага
съображения, с които подкрепя оспорването, че нарушението не е извършено
в условията на системност.
Административнонаказващият орган (АНО) началник група в сектор
„ПП” при ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител
за участие в съдебното производство. В придружителното писмо, с което е
изпратена административнонаказателната преписка в съда е изразено
1
становище за неоснователност на жалбата и се моли оспореното НП да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и
пред компетентния съд. Обжалването е станало в предвидения срок,
доколкото НП е било получено от жалбоподателя на 21.06.2023г., като
жалбата е подадена до компетентния съд на 28.06.2023г.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
От фактическа страна:
На 31.10.2022г. в 11:09 часа, на ПП І-6, в района на км 286+300,
паркинг Бостваст, намиращ се в рамките на с. Драгичево, общ. Перник
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с
автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 120сс88
заснело движещият се в посока към гр. София лек автомобил „БМВ 525 Д” с
рег. № ******* който се управлявал със скорост от 90 км/ч при разрешена
такава от 50 км/ч, общовалидна за населено място.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим
на движещите се МПС на посоченото място полицейският служител Р. М.
изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение (Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015г.), който бил регистриран на 02.11.2022г. с № 1158р-9765.
При направена справка в централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства се установило, че заснетия автомобил, при
управлението на който е извършено нарушението, е собственост на Л. К. С.,
ЕГН **********. Същият попълнил и подписал на 22.12.2022г. декларация за
предоставяне на информация по установеното нарушение, в която посочил, че
на 31.10.2022г. в 11:09 часа лекия автомобил „БМВ 525 Д” с рег. № ******* е
бил управляван от него. При това положение на жалбоподателя била връчена
на 22.12.2022г. покана за явяване в двуседмичен срок в сектор „ПП” при ОД
на МВР Перник, с оглед образуваната преписка, като му било указано, че при
неявяване ще се приложи чл. 40, ал.2 от ЗАНН.
На 18.01.2023г. св. Р. К. М., в качеството на мл. автоконтрольор в
сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД № 121660 срещу Л. К. С., в
който посочил, че лицето е нарушило разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
тъй като на 31.10.2022г. в 11:09 часа, на ПП І-6, в района на км 286+300,
паркинг Бостваст, намиращ се в рамките на с. Драгичево, общ. Перник,
2
управлявайки лек автомобил „БМВ 525 Д” с рег. № ******* е превишил
максимално разрешената скорост от 50 км/ч, валидна за населено място, като
се движел с 87 км/ч, предвид приспаднатия толеранс от минус 3 км/ч в полза
на водача, установена с техническо средство „ARH CAM S1” с № 120сс88.
При описание на нарушението било отбелязано, че същото е извършено в
условията на системност съгласно § 6, т.62 от Допълнителните разпоредби на
ЗДвП, предвид издадените срещу нарушителя ЕФ серия К № 5488544, връчен
на 06.01.2022г., влязъл в сила на 21.01.2022г. и ЕФ серия К, № 5568771,
връчен на 26.04.2022г., влязъл в сила на 11.05.2022г.
Актът бил предявен и връчен на жалбоподателя на 30.01.2023г. В
указания му 7-дневен срок С. не депозирал писмени възражения по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН срещу констатациите в акта.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си началник
група в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, въз основа на съставения
АУАН приел, че са налице основанията по чл. 53 от ЗАНН и издал
обжалваното НП, с което на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т. 4 от ЗДвП
кумулативно наложил на Л. К. С. административно наказание глоба в размер
на 800.00 лв (осемстотин лева) и административно наказание лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон.
Процесното НП е връчено на жалбоподателя на 21.06.2023г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид свидетелските показания на актосъставителя Р.
К. М. и приетите писмени доказателства, а именно: АУАН серия АД №
121660 от 18.01.2023г., справка от централна база данни по регистрация на
пътни превозни средства, декларация от 22.12.2022г. за предоставяне на
информация по установеното нарушение от Л. К. С., покана от 22.12.2022г.
до жалбоподателя, протокол за използване на автоматизираното техническо
средство с рег. № 1158р-9765/02.11.2022г. и снимка на неговото
разположение, разпечатка от показанията на автоматизираното техническо
средство-снимка с № 120СС88/0035115, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. на преносимата система
за контрол на скоростта на мотори превозни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, протокол от първоначална
проверка № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер” към Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” на
Български институт по метрология за съответствие на провереното средство
за измерване с № 120сс88 с одобрения тип, Заповед № 313з-310 от
14.02.2020г. на директора на ОД на МВР Перник, Заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, извлечение от
Автоматизираната информационна система „Административно-наказателна
дейност”, съдържащо изпратени с писмо с рег. № 115800-8310 от 01.08.2023г.
3
на директора на ОД на МВР Перник разпечатки на ЕФ серия К № 5488544,
връчен на 06.01.2022г., влязъл в сила на 21.01.2022г. и ЕФ серия К, №
5568771, връчен на 26.04.2022г., влязъл в сила на 11.05.2022г., ведно с
приложени платежни за доброволно заплащане на наложените глоби и писмо
с изх. № 11-00-118 от 29.03.2023г. на Областно пътно управление Перник с
приложена извадка за организацията на движението в процесния участък.
От правна страна:
На жалбоподателя е предявено обвинение за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП установено и заснето с автоматизирано техническо средство на
31.10.2022г. и извършено в условията на системност. Същото се санкционира
с кумулативно предвидените административни наказания глоба и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, поради което и по
аргумент от чл. 189, ал.4, изр.1-во от ЗДвП за реализиране на
административнонаказателната отговорност на Л. К. С. е спазена общата
процедура по ЗАНН – със съставяне на АУАН и последващо издаване на НП.
АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице
съгласно чл. 189, ал.1 от ЗДвП - мл. автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на
МВР Перник, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол,
предвидени в ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 189,
ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на МВР, с която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47,
ал.2 от ЗАНН.
При извършената дължима проверка съдът не установи в АУАН и в
НП да са допуснати процесуални нарушения на императивните разпоредби на
чл. 42, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН или други такива, които да ограничават
правото на защита на жалбоподателя. Констатираното нарушение е описано
точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението.
Вписано е, че същото е извършено при управление на процесния автомобил,
като е отразено мястото на реализирането му – км 286+300 на ПП І-6, паркинг
Бостваст, намиращ се в населено място – с. Драгичево, общ. Перник,
установената скорост от 90 км/ч, наказуемата такава от 87 км/ч, предвид
приспаднатия толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача, разликата между
установената и разрешената скорост-37 км/ч, предвид общо валидната такава
от 50 км/ч за населено място. Изрично са посочени издадени спрямо Л. С. за
същото по вид нарушение ЕФ серия К № 5488544, връчен на 06.01.2022г.,
влязъл в сила на 21.01.2022г. и ЕФ серия К, № 5568771, връчен на
26.04.2022г., влязъл в сила на 11.05.2022г.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу предявеното обвинение за нарушение на чл. 21, ал.1, вр. чл. 182, ал.5,
вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, поради което не са налице формални предпоставки за
отмяна на процесното НП, като възраженията в жалбата в тази насока са
неоснователни.
4
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с
автоматизирано техническо средство № 120сс88. Безспорно приложеното по
административнонаказателната преписка Удостоверение № 17.09.5126 от
Българския институт по метрология установява, че АТСС е одобрен тип
средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на
валидност от 07.09.2017г. до 07.09.2027г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага
техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и
изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва
скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се
с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за
одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно е
описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от
човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост
изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй
като контролът освен, че е осъществен с АТСС, одобрено по реда на Закона за
измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за
измерванията, тъй като от кредитирания към административнонаказателната
преписка протокол за проверка № 53-СГ-ИСИС от 10.05.2022г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване и софтуер” на Главна дирекция „Мерки
и измервателни уреди” на Български институт по метрология е видно, че е
установено съответствие с одобрения тип. При наличието на тези
доказателства АНО е доказал по недвусмислен начин установяването и
заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес, поради което и посочената в
статичното изображение № 120СС88/0035115 скорост от 90 км/ч е точно
измерената скорост с която се е движел автомобилът на жалбоподателя към
момента на констатиране на нарушението (преди да бъде коректно
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа
грешка при измерването на скоростта).
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в
НП, заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното
средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е
регистрирало автоматизираното техническо средство е изключено. Наличието
5
и на друго превозно средство на изображението не може да разколебае горния
извод, тъй като съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен
тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология, превозното
средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на
заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на
четирите страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите
е върху автомобила с рег. № ******* който е ясно разпознаваем по марка и
регистрационен номер, които са идентични с посочените в НП.
Не е спорно, че за използването на системата за видеоконтрол на
процесното място е изготвен приложения по административнонаказателната
преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. От неговото съдържание се установява, освен мястото на което е
бил извършван контрола, времевия отрязък през който системата е работила,
режимът на измерване, който е бил стационарен, посоката на задействане на
АТТС - към приближаващия трафик на контролирания пътнопоток, който е
бил с посока от гр. Радомир към гр. София. В протокола изрично е отбелязано
обстоятелството, че ограничението на скоростта в участъка е от 50 км/ч и не
е поставен пътен знак В26. Общо установеното за населено място
ограничение от 50 км/ч, в района на установяване на нарушението, по
несъмнен начин се доказва и от писмо изх. № 11-00-242 от 15.08.2023г. на
Областно пътно управление Перник. В съдържанието на последното е
уточнено, че за движещите се пътни превозни средства в посока към гр.
София не е въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26, като
контролираният участък се намира в рамките на населено място, т.е.
установяват се обстоятелства, които отговарят на вписаните в изготвения
протокол. Отразените в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-6912 от
29.07.2015г. данни следва да се приемат за доказани, тъй като това е
официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице,
в кръга на службата му. Същият е попълнен ръкописно и съдържа данни за
физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, като същото е
вписало, на определеното място фамилията си и е положило своя подпис,
след което документът е регистриран с рег. № 1158р-9765 от 02.11.2022г., с
оглед на което и няма съмнение кой е неговия автор. Същевременно с оглед
кредитираните по делото писмени доказателства не е спорно, че
полицейският служител е преминал обучение за работа със стационарната
преносима система за контрол на скоростта, с която е извършено заснемането,
тъй като е включен в списъка на служителите от ОД на МВР Перник, които
са определени със заповед № 313з-310 от 14.02.2020г. на директора на ОД на
МВР Перник да осъществяват дейност по заснемане на нарушения с
процесната система, последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД”, поради което и не може да се постави под съмнение
осъществения от него контрол по отношение на установеното нарушение
именно съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
6
Данните в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г, ведно с приобщения снимков материал от записа, съответстват
на посочена нарушената разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено МПС отговаря за извършеното с него нарушение. В
случая собственикът Л. С. е попълнил декларация за предоставяне на
информация по установеното нарушение, в която е декларирал, че на
31.10.2022г. в 11:09 часа заснетия автомобил е бил управляван от него,
поради което и правилно е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за установеното нарушение. В този ред на мисли следва да се
отбележи, че попълването на декларация с посочване на лицето, което е
управлявало съответното МПС, е единствения нормативен начин за
установяване на водача, поради което и последващо оспорване на авторството
на нарушението е недопустимо.
Предвид гореизложеното съдът намира, че анализираната
доказателствената съвкупност по несъмнен и категоричен начин налага извод,
че на 31.10.2022г. в 11:09 часа на процесното място Л. С. е управлявал
визирания лек автомобил със скорост над разрешената, поради което и той е
субект на предявеното му административнонаказателно обвинение за
извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че АНО правилно е санкционирал жалбоподателя на
основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като нарушението е
извършено в условията на системност, а превишаването на скоростта е в
границите от 31до 40 км/ч.
Съгласно § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „системно”
е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от
влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. От тази дефиниция следва извод, че проявите трябва да са най-
малко три и между тях да има връзка на известна устойчивост и трайност. В
случая ЗДвП изисква системно нарушаване на правилата за управление на
моторно превозно средство с неразрешена скорост, като системност ще е
налице след като вече даден субект е бил санкциониран за извършени
нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, без значение дали това е
реализирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоба с ЕФ.
По делото не се спори и категорично се доказа от обективна страна, че
жалбоподателят е наказван за шофиране с превишена скорост с ЕФ серия К
№ 5488544 на ОД на МВР Благоевград, връчен на 06.01.2022г. и влязъл в сила
на 21.01.2022г., с който е наложено административно наказание глоба в
размер на 300.00 лв и с ЕФ серия К № 5568771 на ОД на МВР Благоевград,
връчен на 26.04.2022г., влязъл в сила на 11.05.2022г. с който е наложено
административно наказание глоба в размер на 600.00 лв, поради което и
настоящото деяние, което е извършено на 31.10.2022г. се явява трето в
7
рамките на една година, считано от влизане в сила на първия от цитираните
ЕФ.
Анализът на разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП и на легалната
дефиниция за „системност”, предвидена в § 6, т. 62 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП в конкретния случай показва, след като първият издаден
ЕФ № 5488544 на ОД на МВР Благоевград е влязъл в сила на 21.01.2022г., за
да е налице системно нарушение именно след тази дата другите две
нарушения (или повече) трябва да са били извършени в рамките на една
година, т.е. до 21.01.2023г. В настоящия казус това е така, тъй като деянието
по влезлия в сила на 11.05.2022г. ЕФ серия К № 5568771 на ОД на МВР
Благоевград е извършено на 23.01.2022г., а деянието по оспорения ЕФ е
реализирано на 31.10.2022г. Следователно са налице всички предпоставки
процесното нарушение да бъде квалифицирано като „системно”, като
същевременно последното е такова по чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП, т.е. попада в
обхвата на чл. 182, ал.5 от ЗДвП.
Предвид изложените съображения съдът не споделя наведените от
жалбоподателя и от неговия пълномощник възражения относно
квалификацията на нарушението като „системно” и съответно налагане на
санкцията по реда на чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП. Същественото за
прилагането на чл.182, ал.5 от ЗДвП е да са налице три прояви, които са
свързани с управление на моторно превозно средство с неразрешена скорост,
т.е. да се касае за наличие на известна устойчивост и трайност на поведението
на жалбоподателя, като релевантния момент за преценката дали е налице
системност е този на извършването на третото нарушение. Ако същото е
реализирано в рамките на една година от влизане в сила на първия акт, с
който е наложено наказание за същото по вид нарушение (в конкретния
случай превишаване на максимално допустима скорост), то се касае за
системност по смисъла на закона. Такова съдържание е вложил законодателя
в § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, което е напълно логично
при съпоставка на дефиницията за системност с тази за повторност в § 6, т.33
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. „Повторно” е нарушението,
извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал.2 – в двегодишен
срок, от влизане в сила на НП, с което на нарушителя е наложено наказание
за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е
било наложено като нов водач. При това съпоставяне на дадените понятия в §
6, т. 33 и т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е очевидна волята на
законодателя, че второто нарушение в рамките на година е повторно, а всяко
следващо в рамките на същата година, след наказване с влязъл в сила акт за
предходните е системно.
Изложеното мотивира съда да заключи, че установените факти по
отношение на нарушението, което е санкционирано с оспореното НП
изпълват всички елементи на разпоредбата на чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от
ЗДвП.
8
По вида и размера на наказанието:
АНО правилно е определил административните наказания и техния
размер, доколкото разпоредбата на чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП за
превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място предвижда глоба в размер на
800.00лв (двоен размер на посочената в чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП) и лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Санкцията е фиксирана в абсолютен размер, поради което не съществува
правна възможност за нейното редуциране, с оглед на което не се налага
допълнителното й обсъждане.
Относно маловажност на нарушението:
С разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят изрично е изключил
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП,
поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал.7 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира, че при издаването на обжалваното
НП не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което прие, че е законосъобразно, което води до неговото
потвърждаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящето производство има АНО, който не
претендира за такива, поради което съдът не следва служебно по силата на
чл.63д, ал.4 от ЗАНН да се произнася този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1158-000215 от
13.02.2023г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД
на МВР Перник, с което на Л. К. С., ЕГН ********** на основание чл. 182,
ал.5, вр. ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание глоба в размер на 800.00 лв (осемстотин лева) и
административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца за нарушение на чл. 21, ал.1 от
същия закон, установено на 31.10.2022г., в 11:09 часа на ПП І-6, в района на
км 286+300, паркинг Бостваст в с. Драгичево, общ. Перник с автоматизирано
техническо средство „ARH CAM S1” с № 120сс88.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
9
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10