РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 574
гр.
Пловдив, 14.03. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1477 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по оспорване на В.Г.В., действащ в
качеството му на ЕТ.“В.-ГВ-В.В.“ЕИК ***** с адрес за кореспонденция и по чл.8
от ДОПК гр.Хасково, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 54, вх.А, ет.3, ап.9 против
Ревизионен акт № Р-16002617001274-091-001/21.02.2018г., издаден от В.И.И.,
на длъжност началник сектор “Ревизии“ при
ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.И.Б.на длъжност главен инспектор
по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 229 от 27.04.2018г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална
агенция по приходите, в обжалваната част, относно непризнато право на приспадане
на данъчен кредит в размер на 333 719,21 лв. и допълнително начислен ДДС в
размер на 10 749,00 лв., ведно със законните лихви в размер на 137 599
лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата
отмяна от съда.
Твърденията
са, че фактическите констатации, изложени в РД и РА, са напълно необосновани. По
отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит се поддържа, че
в ревизионното производство не са събрани доказателства, установяващи, че
фактурите за покупка на гориво от Shell Франция, Euroshell Испания, Shell Унгария, Shell Словения и др. са включени в дневниците за покупки
на ЕТ „Вътев - ГВ-В.В.“, т.е, че по тези доставки е упражнено право на
приспадане на данъчен кредит. По отношение на допълнително начисления ДДС се
поддържа, че събраните при обмена на информация с датската приходна
администрация доказателства не доказват пълно и главно факта на извършване,
съответно получаване на услуги от „FDE A/S“, и следователно, че е следвало да се начисли ДДС
от страна на едноличния търговец.
Иска се
оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се
присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникът – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.Стоянова, е на
становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение,
като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло
фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен
акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно
- осигурителна практика” гр. Пловдив.
ІІ. За допустимостта :
4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената
негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив
резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален
срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002617001274-020-001/07.03.2017г.,
издадена от В.И.И., на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е
възложено извършване на данъчна ревизия на В.Г.В., действащ в качеството му на
ЕТ “Вътев – ГВ - В.В.“ с обхват, установяване на задълженията за данък добавена
стойност за периода от 01.12.2011г. до 31.01.2017г. Крайният срок за извършване
на ревизията е съответно продължен със Заповед за изменение на ЗВР
№ Р-16002617001274-020-002/14.06.2017г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002617001274-020-003/26.06.2017г.
Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на
ревизираното лице по електронен път. Със
Заповед № Р - 16002617001274-023-001/04.07.2017г. производството по извършване
на ревизия е спряно, на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, считано от
04.07.2017г., за срок до 04.09.2017г. Със Заповед № Р- 16002617001274-143-001/12.06.2017г.
е възобновено ревизонното произовдство, със срок на ревизията след
възобновяването до 24.10.2017г. Със Заповед № Р -
16002617001274-023-002/12.09.2017г. производството по извършване на ревизия е отново
спряно, на основание чл.34, ал.1, т.1 от ДОПК, считано от 04.07.2017г., за срок
до приключване на отпуска по болест на член от ревизиращия екип. Със Заповед №
Р - 16002617001274-143-002/27.11.2017г. е възобновено ревизонното произовдство,
със срок на ревизията след възобновяването 08.01.2018г.
В хода на
ревизионното производство е съставен Ревизионен доклад № Р-16002617001274-020-01/22.01.2018г. Не се
констатира да е подадено възражение от страна на ревизираното лице на основание
и в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК. Въз основа на РД е издаден оспореният в
настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни
подписи и надлежно връчен на ревизираното лице по електронен път.
В тази
насока следва да се констатира, че от представените доказателства на л.21 от
делото, съставляващи данни от технически носител на информация се установява,
че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, заповедите за спиране и възобновяване на
ревизионното производство и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни
електронни подписи, към момента на подписването на електронните документи, положени
в съответствие със Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги.
Ревизионния
акт е обжалван от ревизираното лице с жалба с вх.№ 20-15-63 от 15.03.2018г. по
описа на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив, като с Решение № 229 от 27.04.2018г., Директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление
на Национална агенция по приходите е потвърдил процесния ревизионен акт в
обжалваната пред настоящата инстанция част.
Последвало е подаването на жалба на основание и в
срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спорът относно законосъобразността на
ревизионния акт, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, по повод на която жалба е образувано и
производството по настоящото дело.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК,
по делото е представена Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив.
ІV.Относно административноправния спор,
касаещ непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на
333 719, 21 лв. ведно със законните лихви.
За фактите:
6.
В хода на ревизияа е установено, че за ревизираните данъчни периоди В.Г.В.,
действащ в качеството му на ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ е осъществявал дейност по товарен
автомобилен транспорт. Във връзка с осъществяване на тази дейност задълженото
лице е упражнило правото си на приспадане на пълен данъчен кредит по фактури,
свързани основно с покупката на горива, материали, авточасти,
телекомуникационни услуги и други разходи.
В хода на
ревизията от органите по приходите при ТД на НАП Пловдив е връчено на ревизираното
лице ИПДПОЗЛ с изх. № Р-16002617001274-040-002/15.05.2017г., с което е изискано
представяне на заверени копия на всички първични счетоводни документи, по които
ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит през
периода от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. по фактури, издадени от доставчиците:
„ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК по ЗТР/Булстат *******
„АС 24
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК по ЗТР/Булстат *******
В отговор
на това искане с писмо вх. № 94-00-4929/30.05.2017 г. при ТД на НАП Пловдив
едноличният търговец е представил само част от фактурите, в които като доставчици
са посочени „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В писмено обяснение от
страна на ревизираното лице се твърди, че търговецът разполага с Шел карти, с които
извършва зареждане на гориво в Република България и извън нея, а от 2015 г.
такива карти са издадени и от „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.
В хода на
ревизията е установено, че в подадените от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ дневници за
покупки за данъчните периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. са включени
фактури за покупка на гориво, издадени от SHELL Франция, EUROSHELL Испания,
SHELL Унгария, SHELL Словения и др. В тази насока е констатирано, че въпросните
документи са отразени в дневниците за покупки като доставки с право на пълен
данъчен кредит, като ревизираното лице е преизчислявало българската ставка на
ДДС /20%/ върху посочената във фактурите от чуждестранните доставчици сума във
валута, превръщайки валутната стойност в левова равностойност. Съответно в дневниците
за покупки, като доставчици по въпросните фактури са отразени „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат ******, респ. „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр.
София с ЕИК по ЗТР/Булстат *******.
В тази
насока от страна на органите по приходите е установено, че ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ е
включил в отчетните регистри по чл.125 от ЗДДС за периода 01.12.2011г. -
31.01.2017 г. 1 352 записа, включващи фактури от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с данъчна
основа 1 544 274,81 лв. и ДДС в размер на 308 855,09 лв. При извършена проверка
в дневниците за продажби на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за същия отчетен период, е констатирано
наличие единствено на 256 записа на
фактури, в които като получател е отразен ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ с обща данъчна
основа 149 708,32 лв. и начислен ДДС в
размер на 29 942,94 лв.
Относно
доставчика „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
установено, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на
данъчен кредит по фактури в в размер на 57
720,72 лв., а по данни от дневника за продажби дружеството е издало на ЕТ
„ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ фактури с начислен ДДС на стойност 2 913,66 лв.
С оглед констатираните
факти и обстоятелства, органите по приходите са инициирали извършването на
насрещна проверка на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание чл.45 от ДОПК, резултатите
от която са обектириврани в съставения протокол №
П-29002917223891-141-001/11.01.2018 г. на ТД на НАП ГДО София. При проверката е
констатирано, че във връзка със съставено ИПДПОЗЛ от 21.12.2017 г. от страна на
проверяваното дружество е представено писмено обяснение, в което е отразено, че
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има сключен договор за ползване на услугата euroShell Card с
ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“, по силата на който дружеството предоставя карти Еврошел,
които се използват в обекти на групата ШЕЛ /бензиностанции/ на територията на
Република България и в чужбина, за покупка на стоки и услуги. Издател на
фактурите е съответното дружество от групата ШЕЛ, регистрирано в страната, на
чиято територия се намира обекта и където е извършена покупката. Дружеството е
посочило в таблична форма номерата, датите и стойностите по издадените фактури, които обективират покупка на гориво на територията
на Република България от страна на ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“, като за останалите
фактури,посочени в искането изрично е посочено, че не са издадени от „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Съответно
на основание чл.45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на „АС 24 БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, резултатите от която са обективирани в съставения протокол №
П-22220417221013-141-001/19.01.2018г. на ТД на НАП София. При проверката е
установено, че дружеството е с предмет на дейност търговия на дребно с петролни
продукти, течни горива, моторни масла и техните производни, обработка,
складиране и транспорт на тези продукти. Същото е регистрирано за целите на
ЗДДС лице, считано от 06.12.2007 г. Във връзка с връчено ИПДПОЗЛ от 10.01.2018
г. е представено писмено обяснение, в което е посочено, че „АС 24 БЪЛГАРИЯ“
ЕООД има изградена изцяло автоматична европейска мрежа за продажби на горива на
притежатели на карти АС24. Дружеството е сключило договор с българския клиент -
ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ за доставка на карти за зареждане на гориво, на който е
издал фактури съгласно българското законодателство. Посочено е, че от
едноличния търговец са извършени зареждания, както на територията на Република България,
така и на станции на други членове на системата АС24. От страна на
проверяваното дружество са представени хронологични справки за издадените от
„АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ фактури по номер, дата и стойност.
Въз основа
на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на
приходната администрация не са признали претендираното от ревизираното лице право
на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 333 719,21 лв. за данъчните
периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. по фактури, издадени от SHELL
Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др, но които са отразени от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ в
дневниците за покупки като издадени от:
„ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като непризнатото право на
данъчен кредит е в размер на 278 912,15 лв., представляващ разликата между упражненото
от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ право на приспадане на данъчен кредит в размер на 308
855,09 лв. и начисления от дружеството косвен данък в размер на 29 942,94 лв. по реално издадените
от него фактури;
„АС 24
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,като непризнатото право на данъчен кредит е в размер на 54
807,06 лв., представляващ разликата между упражненото от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ право
на приспадане на данъчен кредит в размер на 57 720,72 лв. и начисления от
дружеството ДДС в размер на 2 913,66 лв. по издадените от него фактури на ЕТ.
Правото на
приспадане на данъчен кредит не е признато на ревизираното лице, на основание
чл. 71, т.1 от ЗДДС, като е прието, че ревизираното лице е упражнило правото си
на приспадане на данъчен кредит в посочения размер по фактури, които не са
издадени от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и от „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като въпросните документи,
по които се претендира право на приспадане на данъчен кредит, издадени от SHELL
Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др., не са съставени
в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
За правото :
7. На първо място следва да се констатира, че
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната
администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112
и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт,
който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените
реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
Впрочем
спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.
8.В случая и както вече бе казано ревизираното
лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени
от SHELL Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др., но които
са отразени от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ в дневниците за покупки като такива издадени
от :
1. „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като правото на приспадане на данъчен кредит е отказано в размер
на 278 912,15 лв., представляващ разликата между упражненото от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“
право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 308 855,09 лв. и начисления от дружеството косвен данък в размер на 29
942,94 лв. по реално издадените от него фактури;
2. „АС 24
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в размер на 54 807,06 лв., представляващ разликата между
упражненото от ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 57 720,72 лв. и начисления от дружеството ДДС в размер на 2 913,66
лв. по издадените от него фактури на ЕТ.
В тази
насока е прието, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на
данъчен кредит в посочения размер по фактури, които не са издадени от „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и от „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като въпросните документи, издадени
от SHELL Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др. не представляват
данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115
от ЗДДС, респективно съставени в съответствие с българското счетоводно и
данъчно законодателство.
Съответно
на изложеното, следва да се приеме, че жалбоподателят, върху който лежи доказателствената
тежест по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във вр. с нормата на
§ 2 от ДР ДОПК, като лице претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, не установи наличието на основната
предпоставка за надлежно упражняване на правото, а именно, че получателят по
доставката притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114
и 115 от ЗДДС, поради което, и следва да се приеме, че
не е налице условието, предвидено в разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗДДС
за надлежно упражняване на правото на данъчен кредит.
Съгласно
разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС,
данъчнозадълженото лице упражнява право си на приспадане на данъчен кредит по
отношение на доставки, по които е получател, когато притежава данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114
и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен
на отделен ред.
Съгласно
изискванията на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово
плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с
протокол по чл. 117.
Тоест,
налага се извода, че за да бъде правото на данъчен кредит валидно упражнено,
данъчнозадълженото лице трябва да разполага с оригинален първичен счетоводен
документ, или с фотокопие от екземпляра на издателя на документа, заверено от
него с подпис и печат, което да съхранява в счетоводството си, който да е съставен
в съответствие с изискванията на чл. 114
и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът, начислен
от доставчика, да е посочен на отделен ред.
В
този смисъл, на осчетоводяване подлежат само оригиналните счетоводни документи
или екземпляри заверени от издателя им с подпис и печат - арг. чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС, съставени в
съответствие с изискванията на чл. 114
и чл. 115 от ЗДДС, в които данъкът, начислен
от доставчика да е посочен на отделен ред. Следва да се има предвид, че
изискването на чл.71, т.1 от ЗДДС е насочено освен към спазване на счетоводния
принцип за документална обоснованост, също така и към предотвратяване на
злоупотребите с ДДС, което е и причината
законът да предвижда нарочно установена
специфична процедура по уведомяване на контролните органи, в случай на
изгубване, унищожаване или повреждане на данъчните документи.
В
случая каквито и да е данни в обратния смисъл нито се заявиха, нито се
установиха по делото. Напротив, в случая липсата на данъчни документи, съставени в съответствие с
изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в които данъкът да е посочен на отделен
ред, издадени от „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и от „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
обосноваващи правото на данъчен кредит в претендирания размер от 308 855,09 лв.
по отношение на доставчика „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и в претендирания размер на 57
720,72 лв. по отношение ан доставчика „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е несъмнена. В
хода на ревизията базспорно е установено,
че „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е издало данъчни документи
- фактури, обосноваващи единствено претендираното от ревизираното лице право на
данъчен кредит в размер на 29 292, 94 лв., съответно „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
е издало фактури, обосноваващи единиствено претендираното от ревизираното лице
право на данъчен кредит в размер на 2 913,66 лв.
Без
всякакво съмнение в вслучая в нарушение на счетоводно и данъчно законодателство
на Република България документи, съставени от чуждестранни контрагенти, са
отразени в отчетните регистри по чл.125 от ЗДДС на ревизираното лице, като такива,
издадени от доставчиците „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „АС 24 БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като е извършено приравняване на
посочената в издадените от SHELL Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария,
SHELL Словения и др. фактури валутна стойност в левова равностойност, върху
която е начислена българската данъчна ставка от 20% ДДС, която е отразена в
подадените от ЕТ дневници за покупки, като доставки с право на пълен данъчен
кредит. В този контекст доводите на жалбоподателя, че същия не е упражнил
правото си на приспадане на данъчен кредит, доколкото липсвали доказателстав,
че фактурите, издадени от SHELL Франция,
EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др. са отразени в дневниците
за покупки на едноличния търговещ, имат за последица лицето да черпи права от
собственото си неправомерно поведение - нещо което е недопустимо.
На
практика в нарушение на счетоводното и данъчно законодателство ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“
е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по документи, издадени от
SHELL Франция, EUROSHELL Испания, SHELL Унгария, SHELL Словения и др., който не са съставени в съответствие с
изискванията на Закона за счетоводството и с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в които данъкът да е посочен на отделен ред и да е начислен от доставчик -
задължено по ЗДДС лице, съобразно ставката на данъка, посочена в чл. 66, ал. 1
от ЗДДС.
С
оглед гореизложено, не може да се приеме, че ревизираното лице, претендиращо
право на приспадане на данъчен кредит притежава първични счетоводни и данъчни документи,
съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в които
данъкът е посочен на отделен ред, поради което и като последица от това, не е
възможно да се приеме, че в случая спорното право на данъчен кредит е надлежно
упражнено и правилно това право е отказано с обжалвания ревизионен акт на
основание разпоредбата на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС.
В
случая следва да се посочи и това, че липсата на условието по чл.71, т.1 от ЗДДС за надлежното упражняване правото на данъчен кредит е основание това право
да бъде отказано, независимо от липсата или наличието на останалите
предпоставки за възникване на правото, съгласно по чл.68 и чл.69 от ЗДДС,
респ. независимо от липсата или
наличието на основанията по чл.70 от ЗДДС за отказ на данъчния кредит.
Впрочем в изложения контекст и за
пълнота, следва да се отбележи, че доколкото ревизираното лице е получател по фактури за
гориво, издадени от съответните чуждестранни доставчици, то за същото остава
открита възможността да иска възстановяване на платения от него ДДС при
спазване на реда и условията, визирани в Наредба № H-9 от 16.12.2009 г. за
възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица,
неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга
държава - членка на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 48 от 2012 г., в сила
от 1.07.2012 г.) на
Министерството на финансите.
V.Относно административноправния спор, касаещ допълнително
начисления ДДС в размер на 10 749, 00 лв. ведно със законните лихви.
За фактите :
9. В хода на ревизията е констатирано, че ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“
се явява получател по доставки на услуги, извършени през ревизираните данъчни
периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. от датския доставчик „FDE А/S“ с VIN
№ DK********. При проверка в информационната система „VIES“ е установено, че
чуждестранният контрагент е с валиден идентификационен номер.
Въз основа
на ИПДПОЗЛ №
Р-16002617001274-040-002/15.05.2017г. от едноличния търговец е изискано представянето на
всички първични документи във връзка с получените услуги от посочения доставчик
за периода от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. В отговор с писмо
вх.№94-00-4929/30.05.2017г./л.698 от делото/ от страна на ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“
са представени копия на издадени от „FDE А/S“ с VIN № DK***** документи с
получател - ревизираното лице на чужд език, без същите да са съпроводени с
превод на български език.
В хода на
ревизията са надлежно приобщени доказателства, касаещи извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства /ПУФО/, резултатите, от която са обективирани с протокол №
П-16002616079437-073-001/08.02.2017г., наличен в данъчното досие на
ревизираното лице. Във връзка с тази проверка В.В. е представил писмено
обяснение, в което е псочил, че няма документи и няма фактури за получени ДМА и
услуги през периода от 01.01.2011 г. до 30.06.2016 г. от доставчик от Дания с
VIN № DK****** и не е имал преки взаимоотношения с контрагента „FDE А/S“.
С оглед така
установените обстоятелства, в хода на ревизията е открита административна
процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република
България и Кралство Дания, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета,
като е изпратена молба с референтен номер VAT_BG_022872_DK_rrrrrr_20161028_G_RI.xml.
Получен е отговор от датската приходна администрация с референтен номер
VAT_BG_022872_DK_16-1816310_20170126_G_RI_R, в който се съдържа информация, че
„FDE А/S“ с VIN № DK15452986 е регистрирана за данъчни/ДДС цели на 01.01.1993
г. Фирмата реално извършва следните дейности - обработка на ДДС декларации за клиенти
от различни държави в Европа, включително финансиране на възстановяване на ДДС
на клиенти и администриране на договори за намаления и плащане за клиенти,
главно в областта на транспортната промишленост. Приложен е договор, сключен
между „FDE А/S“, ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ и EUROSHELL, както и фактури и справки, от
които е видна дължимата комисионна на датската фирма по месеци за периода от
01.01.2011 г. до 30.09.2016 г. „FDE А/S“ е декларирала извършени услуги към
българския търговец за периода от 01.01.2011 г. до 30.09.2016 г. на обща
стойност 30 167,00 евро.
С оглед
така установените факти и обстоятелства, органите по приходите са приели, че в
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, поради
което и за ревизираното лице възниква задължение за начисляване на косвен данък
по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, чрез съставяне на протокол по чл.
117, ал. 1, т. 1 от същия закон. На горното правно основание, органите по
приходите са начислили допълнително ДДС в
общ размер на 10 749,00 лв., установен за дължим за данъчните периоди от
01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. В случая в констативната част на РД /от стр. 18
до стр. 25/ в табличен вид са отразени помесечно стойността на оказаните от
датската фирма услуги по всяка една издадена фактура, по които получател е ЕТ
„ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“, тяхната стойност в датски крони, съответно равностойността им
в евро и в български лева, както и размерът на дължимия от ревизираното лице
ДДС за всеки един отделен данъчен период, касаещ времето от 01.12.2011 г. до
31.01.2017 г.
Прието е също така, че в случая не е налице
основание за прилагане на чл. 73а от ЗДДС, тъй като има данни за укриване на
стопанските операции по фактурите, издадени от датския доставчик.
10.В хода на съдебното производство от страна на
пълномощника на ответника са представени и са приобщени към доказателствения
материал по дело в точен
превод на български език документите,
касаещи осъществената от приходната администрация административна процедура по
обмен на информация между компетентните органи на Република България и Кралство
Дания, по която е получен отговор VAT_BG_022872_DK_16-1816310_20170126_G_RI_R,
които са на чужд език - л.361 и следващи, от делото, съгласно молба на
л.859 и следващи по делото.
За правото:
11.В случая с оглед разрешаването на
административноправния спор преди всичко следва да се съобразят следните
нормативни разпоредби :
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.2,
изр.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при
доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото,
където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.82, ал.3, т.3 когато доставчикът е данъчно задължено лице,
което не е установено на територията на страната и доставката е с място на
изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от
получателя по доставката, при доставка на услуги - когато получателят е данъчно
задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Установените
в хода на ревизионното производство факти и обстоятелства, неопровергани и от
жалбоподателя в хода на настоящото съдебно производство налагат несъмненият
извод, че в конкретния случай по отношение на доставките на услуги от
доставчика „FDE А/S“ – Кралство Дания в случая е приложима разпоредбата на чл.
21, ал. 2 от ЗДДС, указваща, че мястото на изпълнение при доставка на услуга,
когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят (ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“) е установил
независимата си икономическа дейност, а именно Република България. Съотвено на
това следва да се приеме, че за жалбоподателя, като получател по доставките е
възникнало задължение за начисляване на косвен данък в хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС,
чрез съставяне на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от същия закон. Не се твърди
и не се установява от данните по делото това да е сторено от него, поради което
и законосъобразно органите по приходите са начислили косвен данък на посоченото
правно основание, в общ размер на 10 749,00 лв., установен за дължим за данъчните
периоди от 01.12.2011 г. до 31.01.2017 г. Следва в случая да се посочи, че
констатациите на органите по приходите в тази насока се основават на документи,
събрани при административната
процедура за обмен на информация между компетентните органи на Република
България и Кралство Дания, съгласно чл. 7 от Регламент (ЕС) 904/2010 на Съвета,
обективирани в съставения официален документ – писмо - отговор от датската приходна администрация с
референтен номер VAT_BG_022872_DK_16-1816310_20170126_G_RI_R, в който се
съдържат данни за извършените на жалбоподателя от „FDE А/S“ услуги за периода
от 01.01.2011 г. до 30.09.2016 г. на обща стойност 30 167,00 евро. В тази
насока към отговора на датската приходна администрация са приложени и съответните
справки и фактури за извършените от „FDE А/S“ на ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ услуги в
изпълнение на договора, сключен между „FDE А/S“, ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“ и EUROSHELL.
Каквито и да е доказателства в обратния
смисъл нито се заявиха, нито се установиха по делото от страна на жалбоподателя,
поради което и оплакванията, че
събраните при обмена на информация с датската приходна администрация
доказателства не доказват пълно и главно факта на извършване, съответно
получаване на услуги от „FDE A/S“, са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото. Без всякакво съмнение с оглед разпоредбата на
чл.170, ал.1 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на §2 от ДР ДОПК
в тежест на органите по приходите е да обосноват фактическите констатации в
ревизионния акт, като това следва да е установено по пълен и безпротиворечив
начин, като тъкмо това в случая е сторено, като констатациите в ревизионния акт
и доклад в обсъжданата насока са основани на коментираните документи,
включително и официални такива, неоспорени и неопровергани по съответния ред от
страна на жалбоподателя.
Правилно в случая е разрешен другия релевантен
въпрос относно приложението на чл. 73а ЗДДС и по - конкретно дали жалбоподателят,
в качеството му на получател по доставките на услуги има право на данъчен
кредит, чрез механизма на обратното начисляване. На този въпрос отговор е даден
в разпоредбата на чл.73а от ЗДДС, регламентираща
правото на приспадане на данъчен кредит,
когато данъкът е изискуем от получателя/вносителя, в приложимата редакция към
момента на осъществяване на процесните доставки (текста на
разпоредбата, съгласно ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.). Така,
съгласно разпоредбата на чл.73а, ал.1 от ЗДДС в приложимата редакция при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя,
правото на приспадане на данъчен кредит е налице и когато доставчикът на
стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията на чл. 114, и/или
получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят
не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея
са налични в счетоводството на получателя. Съгласно ал.2 правото на приспадане на данъчен кредит се
упражнява през данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, като се
прилага съответно чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС. При всички случаи правото на
данъчен кредит при получателя чрез механизма на обратното начисляване на данъка
е налице, независимо дали са спазени или не визираните вразпоредбата на чл.73а,
ал.1 от ЗДДС формални изисквания, само ако
доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на
получателя. В процесния случай разпоредбата на чл.73а от ЗДДС не може да намери
приложение и за получателя по доставките не би възникнало право на приспадане на данъчен кредит чрез механизма на
обратното начисляване(дори и това право да бе надлежно упражнено), тъй като са
налице данни за укриване на стопанските операции по фактурите, издадени от датския доставчик и
неотразяването им в отчетните и счетоводни регистри. В този смисъл, без
всякакво съмнение следва да се съобразят и данните, установени при извършената
проверка за установяване на факти и обстоятелства, резултатите от която са
обективирани в съставения протокол № П-16002616079437-073-001/08.02.2017г., при
която В.В. е представил писмено обяснение, в което е псочил, че няма документи
и няма фактури за получени ДМА и услуги през периода от 01.01.2011 г. до
30.06.2016 г. от доставчик от Дания с VIN № DK******и не е имал преки
взаимоотношения с контрагента „FDE А/S“. Впрочем,
в случая получателят по доставките не е издал протоколи по чл. 117 ал. 1 т. 1 ЗДДС и същите не са отразени в справките-декларации по чл.124, в отчетните
регистри по чл.125 от ЗДДС и в счетоводството му, поради което и жалбоподателя
дори не е упражнил надлежно правото на данъчен кредит, нито през периода през
който данъкът е станал изискуем, нито в следващ данъчен период, нито е реализирал
възможността да уведоми компетентния приходен орган, който да предприеме
съответните действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен
период, съгласно чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС. Каквито и да е данни в обсъжданата насока,
нито се установиха, нито се заявиха по делото.
12. Неоснователни и неводещи до извод
за необоснованост на фактическите констатации в ревизионния акт са доводите на
жалбоподателя че в административната преписка се съдържат множество документи
на чужд език, които не са придружени с точен превод на български език. В тази
насока е необходимо да се посочи, че фактурите, издадени от доставчика „FDE
А/S“, са били представени от самото ревизирано лице в хода на ревизията на чужд
език, без да са придружени с точен превод на български език, в нарушените на
Закона за счетоводството, който е поставил изричното изискване, че счетоводни
документи, които постъпват в предприятието на чужд език, трябва да бъдат
преведени на български език (чл. 3, ал. 1 от ЗСч в сила от 01.01.2002 г. и чл.
5, ал. 2 от ЗСч в сила от 01.01.2016 г.). Такова изискване се съдържа и
в нормата на чл. 55, ал. 1 от ДОПК, където е постановено, че при поискване от
орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език
документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет
преводач. В конкретния случай това изискване не е било изпълнено от страна на
ЕТ „ВЪТЕВ-ГВ-В.В.“, поради което на жалбоподателя са дадени изрични указания да
представи в хода на съдебното производство в точен превод на български език документите на чужд
език, които не съставляват приложения към отговора към SCAC, и които са представени от
ревизираното лице с писмо вх.№94-00-4929/30.05.2017г./л.698 от делото/ във
връзка с ИПДПО № Р-16002617001274-040-002/15.05.2017г., но такива документи в
точен превод на български език не са представени от него и в хода на съдебното
производство. Обратно, както вече бе казано, от страна на приходната
администрация са представени, с цел обосноваване на фактическите констатации в
ревизионния акт, в точен
превод на български език документите, касаещи осъществената от приходната
администрация административна процедура по обмен на информация между
компетентните органи на Република България и Кралство Дания, по която е получен
отговор VAT_BG_022872_DK_16-1816310_20170126_G_RI_R, приложени към отговора, които са на
чужд език - л.361 и следващи, от делото, съгласно молба на л.859 и следващи по
делото.
13. Изложеното до тук, налага да се
приеме, че оспорения административен акт е законосъобразен. Жалбата на В.Г.В.,
действащ в качеството му на ЕТ “Вътев – ГВ - В.В.“ е изцяло неоснователна
и ще следва да се отхвърли.
VІ. За разноските:
14.
С оглед,
констатираната неоснователност на жалбата, на ответната администрация се дължат
сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 7
766,47 лв, от които 415,80 лв. във връзка с извършен превод на документи на
български език, съгласно фактура № ********** от 13.11.2018г./л.1508 от делото/ и 7350,67
лв. възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, на основание чл.
161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето
защо, Пловдивски административен съд, IІ
отделение, XIІ състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването
на В.Г.В., действащ в качеството му на ЕТ.“В.-ГВ-В.В.“ЕИК *******с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Хасково, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 54,
вх.А, ет.3, ап.9 против Ревизионен акт №
Р-16002617001274-091-001/21.02.2018г.,
издаден от В.И.И., на длъжност началник
сектор “Ревизии“ при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.И.Б.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител
на ревизията, потвърден с Решение № 229 от 27.04.2018г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление
на Национална агенция по приходите, в обжалваната част, относно непризнато
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 333 719,21 лв. и
допълнително начислен ДДС в размер на 10 749,00 лв., ведно със законните
лихви в размер на 137 599 лв.
ОСЪЖДА
В.Г.В., действащ в качеството му на ЕТ.“В.-ГВ-В.В.“ЕИК ***** с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК гр.Хасково, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 54,
вх.А, ет.3, ап.9, да
заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив,
при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата 7 766,47 лв,
представляваща сторените разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :