П Р И С Ъ Д А  №

 

гр. Сливен, 03.06.2022 год.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ                                                                

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Р.И.В.

 

при участието на секретар СОНЯ В.А и Зам.-окръжен прокурор Д. СТОЕВА, като разгледа НОХД № 432 по описа за 2019 г., докладваното от Председателя,

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.П.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, не работи, с висше образование, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че за периода от 15.05.2018 г. до 30.07.2018 г. в гр. Сливен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – полицейски инспектор в Участък – „Н.“ при РУ на МВР – Сливен, приел дар, който не му се следва – пари и вещи, на обща стойност 60,49 лв., като на 15.05.2018 г. приел от С.И.В. *** парична сума в размер на 20 лв., на 27.06.2018 г. приел от Б.й Б.ев Д. от гр. Сливен 1 бр. бутилка водка „Финландия“ 700 мл, на стойност 20.49 лв. и на 30.07.2018 г. приел от А.А.Х. *** парична сума в размер на 20 лв., за да не извърши действия по служба – да не осъществи контрол по спазване на разпоредбите на чл. 4 ал.1 и чл. 5 ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен /приета с Решение № 231/26.05.2016 г. на Общински съвет Сливен/, който контрол му е вменен с разпоредбата на чл. 55 ал.2 от същата наредба, както и да не извърши действия по установяване на нарушения на тези разпоредби, при провеждане на сватбени тържества и на друго частно събитие – евангелска проповед на църква „Църква на бога“ на територията на кв. „Н.“ в гр. Сливен, като подкупът е извършен от полицейски орган, поради което и на основание чл. 302 т.1 б. „а“, вр. чл. 301 ал.1, вр. чл. 26 ал.1, вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, на „ГЛОБА” в размер на 1000 лв., както и на Лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание ДВЕ ГОДИНИ „Лишаване от свобода” за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, през който НЕ ВЪЗЛАГА възпитателни грижи и НЕ ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка по реда на чл. 67 от НК.

ОСЪЖДА подс. М.П.Д. да заплати в полза на Окръжна прокуратура - Сливен направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 735,58 лв.

ОСЪЖДА подс. М.П.Д. да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Сливен направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 162.00 лв.

 На основание чл.53 ал.1 б. „б“, вр. чл. 307а от НК ОТНЕМА в полза на държавата предмета на престъплението – банкнота с номинал 20 лв., сериен номер БТ8118837, запечатана в полиетиленов плик със стикер № В0483 на ОД на МВР – Сливен.

На основание чл. 307а от НК ОСЪЖДА подс. М.П.Д. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 40,49 лв., представляваща равностойността на липсващата част от предмета на престъплението.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                  

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

М    О    Т    И    В    И

 

към присъда № 9/03.06.2022 г. по НОХД № 432/2019 г. по описа на СлОС

 

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 61/19 г. от  02.08.2019 г. против М.П.Д. *** за престъпление по чл.302 т.1 б.“а“ вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.

 

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия М.П.Д. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства с оглед на направения в хода на съдебните прения анализ на тези доказателства. Навежда доводи както във връзка с фактите по делото, които следва да бъдат приети за установени, така и във връзка с правната квалификация на деянието като подкуп, извършен от полицейски орган и при условията на продължавано престъпление т.е. обосновава както съставомерността на деянието от обективна и субективна страна, така и наличието на съответното квалифициращо обстоятелство –  подкуп извършен от полицейски орган. Настоява подсъдимият М.П.Д. да бъде признат за виновен по повдигнатото му и поддържано спрямо него обвинение по чл.302 т.1 б.“а“ вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и съответно да бъде осъден по него. На основата на наличните по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността по отношение на подсъдимия, прокурорът предлага  на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на минималния, предвиден в разпоредбата на чл.302 от НК, а именно 3 години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 2000 лв., както и наказание лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК за срок от две години. По отношение на предмета на престъплението предлага на основание чл.53 ал.1 б.“б“ вр.чл.307а от НК банкнотата с номинал 20 лв., която е приобщена като веществено доказателство да бъде отнета в полза на държавата, а относно липсващата сума 40,49 лв. от предмета на престъплението - подс. Д. да бъде осъден да заплати нейната равностойност. Предлага направените по делото разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият М.П.Д., в хода на проведеното съдебно следствие заявява, че не се признава за виновен по повдигнатото и поддържано против него от страна на прокуратурата обвинение. Той депозира обяснения, в които заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение респ. че не е искал, нито е получавал пари и/или бутилки с алкохол от посочените в обвинителния акт лица по никакъв повод вкл. като подкуп, както и че действията му като полицейски служител в кв. „Н.“ гр.Сливен са били съобразени със закона и с установената практика в неговата работа и са имали за цел осигуряването и спазването на обществения ред и спокойствието в квартала и града. Защитата на подсъдимия М.Д. обосновава тезата, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин с оглед на съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени материали респ. че събраните в хода на наказателното производство писмени и гласни доказателства установяват само частично фактологията, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и категорично не налагат правните изводи на обвинението за осъществен състав на престъпление от Д. по правната квалификация, по която е предаден на съд, а именно чл.302 т 1 б.“а“ от НК, във вр.чл. 26 от НК. Според защитата, по безспорен начин са установени задълженията на подсъдимия според длъжностната му характеристика като полицейски служител в кв. „Н.“, но се оспорва обвинението, че той е нарушил тези задълженията си и в частност, че не е извършил действия по служба вменени му според цитираните текстове на чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен. В тази връзка се сочи, че тези разпоредби не въвеждат абсолютна забрана за провеждане на посочените в обвинителния акт мероприятия респ. не въвеждат абсолютно задължение за полицейските служители да санкционират такива нарушения. По отношение на отделните пунктове на обвинението се навеждат доводи, които поставят под съмнение определени доказателствени материали и в тази връзка – и доказаността на самото обвинение. Излагат се съображения и за укриването на доказателства от страна на полицията, които биха могли да подкрепят тезата на подсъдимия, че не е получавал пари от свид. С.В., и за наличие на драстични противоречия в доказателствата по отношение на случая с Б.Д., и за такова поведение от страна на свид. А.Х., което обосновава извод за съгласуваност на действията му с тези на полицейските органи /в частност на служба „Вътрешна сигурност“/, което обосновава извод за наличие на хипотезата на провокация към подкуп.   С оглед на изразената и обоснована позиция в хода на съдебното следствие теза, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което му е повдигнато и предявено обвинение, както защитниците, така и самият подсъдим настояват той да бъде признат за невиновен и съответно оправдан по повдигнатото и поддържано против него от страна на прокуратурата обвинение.

От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.П.Д. е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес ***, където и живее. Български гражданин е. Има завършено висше образование. Женен е. Към момента на постановяване на присъдата не работи. Не е осъждан.

Подсъдимият М.Д. работил в системата на Министерството на вътрешните работи от 01.05.2001г. до м. август 2018г., като през този период е заемал различни длъжности. От 24.08.2015г., вкл. и към инкриминирания с обвинителния акт период, той заемал длъжността полицейски инспектор V степен в Участък „Н.", Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен, който участък обслужвал кв. „Н." в гр. С. и по-голямата част от индустриалната зона на гр. С..

Съгласно длъжностната характеристика, част от основните задължения на подсъдимия Д. по служба се свеждали до следното: да работи непосредствено по противодействие на престъпността, опазването на обществения ред и превенцията; да анализира състоянието, динамиката и структурата на извършваните престъпления и нарушения на обществения ред в района и предприема необходимите мерки за отстраняването им; стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административнонаказателните мерки и правилното им документално оформяне; да осъществява функции по контрол за установяване на нарушения в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт; да участва в организиране охраната на масови мероприятия и взема мерки за недопускане нарушения на обществения ред; да познава ЗМВР и Правилника за устройство и дейността на МВР; да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, структурата и задачите на органите на МВР и на другите специализирани държавни и обществени органи, ангажирани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; да познава основите на наказателното и административно право, както и системата от наказателни и административни мерки за въздействие върху правонарушителите, прилагани от органите на полицията.

Задълженията на подс. М.Д. по длъжностната характеристика били доведени до знанието му през м. януари 2016г., за което бил съставен протокол.

В този смисъл подс. М.  П.Д.  бил длъжностно лице по см. на чл.93 т.1 б. „а" от НК.

Началник на Участък „Н.", Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР — Сливен бил свид. П. Д., като в негово отсъствие той бил заместван от подс. М.Д., който фактически осъществявал началнически /ръководни/ функции в участъка. В участъка работели също полицейските служители: свид. П.Х., свид. И.Ц., свид. Ж. К. и свид. Г. П.. Свид. С.К. работел като сътрудник охрана към ОД на МВР - Сливен и бил зачислен към Участък „Н.", Районно управление - Сливен.

На основание чл.22 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, с решение № 231/26.05.2016г. на Общински съвет - Сливен била приета Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен (НОРТОС). Наредбата била изменяна и допълвана няколко пъти с решения на Общински съвет, като била действаща и към инкриминирания с обвинителния акт период.

С цитираната наредба се уреждали обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите на територията на Община Сливен.

Чл.4 ал.1 от наредбата регламентира забраната за използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, ако смущават спокойствието на гражданите и нарушаващи обществения ред за времето на цялото денонощие.

Съгласно чл.5 ал.1 от наредбата се забранява провеждането на сватбени, семейни и други частни събития на нерегламентирани места -тротоари, площади, улици, междужилищни пространства, градини, паркове и други територии общинска собственост, както и в частни имоти, водещи до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите.

В чл.55 ал.2 от наредбата е посочено, че контролът по спазване изискванията й се осъществява от Кмета на общината, кметовете на населените   места,   кметските   наместници   и   служители   на   общинска администрация, определени със заповед на Кмета на общината, органите на МВР Сливен и РЗИ Сливен в рамките на тяхната компетентност.

Въпреки забраните, регламентирани в чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 от НОРТОС, част от живущите в кв. „Н." в гр. С., който квартал попадал в района на Участък „Н.", Районно управление - Сливен, не се съобразявали с установените нормативни правила, като организирали и провеждали сватбени тържества и други събития вкл. евангелски проповеди в нарушение на въведените забрани. За да могат да правят това безпрепятствено, те търсели съдействие вкл. от подс. М.Д., който бил известен от хората в квартал „Н.", че при определени условия - предоставяне на неголеми във финансово изражение дарове, включително и парични суми, в нарушение на чл.55 ал.2 от Наредбата не осъществявал контрол по спазване на разпоредбите на чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 от Наредбата и не извършвал действия по установяване на нарушения на тези разпоредби във връзка с провежданите сватбени тържества и евангелски проповеди.

Доколкото от корупционните практики на подс. М.Д. започнали да се възползват много хора от кв. „Н." и те станали широко известни, вкл. и на колегите му от участъка, оперативна информация за това достигнала до Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, отдел „03", сектор „01", гр. Бургас, служители на която, в т.ч. свид. Х. Ч., започнали да наблюдават действията на подс. М.Д.. За целта били използвани и специални разузнавателни средства.

1. Свид. С.В. живеел в кв. „Н." в гр. С.. Работел като евангелски пастор към църква „Църква на Бога", която се намирала в гр. С., кв. „Н." на ул. „П.“ № **. Като пастор свид. С.В. извършвал проповеди пред вярващите хора в квартала. Той бил наясно, че проповедите следва да се извършват в помещението на църквата, но предпочитал да са на открито, поради което търсел за съдействие подс. Д., с когото се познавали от няколко години. Свид. В. имал номера на мобилния телефон на подс. М.Д. и когато се налагало се чували по телефона.

През м. май 2018г. свид. С.В. имал намерение да организира и проведе поредната евангелска проповед /евангелизация/ на площада в кв. „Н.". Искал тя да бъде на открито и да бъде озвучена с техника за озвучаване, т.е. да сложи апаратура, която да възпроизвежда силна музика.

По този повод, на 15.05.2018г. рано сутринта свид. С.В. от своя телефон с номер ********** позвънил на подс. М.Д. на телефон **********, след което отишъл на работното му място, но той все още не бил там.

Свид. В. продължил с опитите да открие подсъдимия, като посетил няколко пъти сградата на полицейския участък в кв. „Н.". Неколкократните посещения на свид. С.В. не останали незабелязани от свид. П.Х., който бил полицейски служител в същия участък.

Около обяд свид. В. открил подсъдимия и двамата се срещнали в работната стая на последния, находяща се в сградата на Участък „Н.", Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен. Свид. С.В. уведомил подс. М.Д. за предстоящата евангелска проповед. Казал му, че иска същата да се проведе на площада на квартала, като събитието следвало да се съпровожда от силна музика. Подс. Д. информирал свид. В., че на площада е планирано друго събитие, а и не е разрешено. Докато обсъждали искането на свид. С.В., двамата излезли от стаята на подсъдимия в коридора. По същото време там бил и свид. П.Х., който видял, че в ръката си свид. С.В. държи една банкнота. Виждайки свид. П.Х., свид. В. свил банкнотата и я скрил в дланта си. За видяното свид. П.Х. незабавно уведомил Началника на Участък „Н." - свид. П. Д., и полицейския служител в същия участък - свид. Г. П.. Тримата веднага излезли в коридора и видели, че свид. В. и подс. Д. напускат сградата на участъка и отиват навън. В този момент свид. П. Д. и свид. Г. П. влезли в една от стаите, която имала изглед към входа на сградата на участъка, където вече се намирали свид. С.В. и подс. М.Д.. Свид. П. Д. и свид. Г. П. започнали да наблюдават през прозореца на стаята как ще се развият събитията. Те нямали опА.ия, че ще да бъдат забелязани, тъй като на прозореца имало поставени метални щори, позволяващи видимост от стаята към улицата и в частност към местоположението на свид. В. и подсъдимия пред входа на сградата на участъка, но през тях не можело да се вижда от улицата към стаята.

Озовавайки се пред сградата на участъка, свид. С.В. помолил подс. М.Д. евангелската проповед да бъде проведена на улицата, пред църквата „Църква на Бога" в кв. „Н.". Подс. Д. казал, че там също не е разрешено да се провежда такова мероприятие. Свид. В. продължил да настоява евангелската проповед да бъде направена на улицата, пред църквата и в крайна сметка подсъдимият се съгласил. За да получи съдействие и да не бъде санкциониран за нарушението, свид. С.В. решил да даде на подс. М.Д. банкнотата от 20 лв., която малко преди това държал в ръцете си. След като свид. С.В. предложил парите на подсъдимия, последният първоначално  не поискал да ги вземе, за да не ги види някой, но после се съгласил. Държейки сгъната банкнотата от 20 лв. в ръката си, свид. С.В. се здрависал с подс. М.Д., като при допирането на ръцете им подс. М.Д. приел от свид. С.В. банкнотата от 20 лв. Тогава свид. В. си тръгнал.

В деня на провеждането на евангелската проповед, организирана от свид. С.В., на улицата, където следвало да се осъществи, били изнесени музикални уредби и се събрали хора, но поради дъжд мероприятието било прекратено.

2. B края на м. юни 2018г. свид. А. Д. и свид. В. К., живущи в гр. С., кв. „Н.", ул. „Б.“ № *, организирали сватбено тържество на техния син Курти. За целта, следобед на 26.06.2018г. те разпънали палатка на улицата пред къщата си, където трябвало на следващия ден да посрещат гости, след което тържеството да продължи в ресторант „Сливен". За сватбата родителите ангажирали и музикален оркестър, който да свири на гостите в палатката и по-късно в ресторанта.

На 27.06.2018г. около обяд свид. В. К. и други нейни роднини били вкъщи и изпълнявали различни ритуали, свързани със сватбата. По това време палатката вече била напълно изградена на улицата и възпрепятствала възможността за преминаване на коли. Тогава на мястото дошъл подс. М.Д., който казал на свид. В. К., че палатката трябва да се премахне, тъй като не било разрешено да бъде изградена на улицата. Подсъдимият констатирал още, че палатката пречи на предвижването на хората и колите, за което имало оплаквания. Свид. В. К. първоначално отказала да премахне палатката. Подс. Д. обаче настоял това да бъде сторено. Тогава свид. В. К. и нейните роднини решили да кажат на подсъдимия, че ще премахнат палатката, като започнали да премахват някои тръби в задната й част. В действителност свид. В. К. нямала намерение да изпълни разпорежданията, дадени от полицейския служител. След като подс. М.Д. си тръгнал, свид. В. К. и роднините й преустановили действията за премахване на палатката.

След известно време на мястото, където била палатката, дошли мъжът на свид. В. К. - свид. А. Д., както и свид. Б.й Б.ев Д. /починал на 14.10.2018г./, който бил братовчед и съсед на свид. А. Д.. Свид. В. К. разказала за идването на подс. М.Д. и за настояването му палатката да бъде премахната, тъй като било забранено на улицата да се провеждат сватби. Свид. В. К. попитала свид. Б.Д. дали може да почерпи подсъдимия с цел да го склони да се съгласи палатката да не бъде премахната. Свид. Б.Д. се съгласил.

На същия ден - 27.06.2018г., свид. Б.Д. успял да се сдобие с телефонния номер на подс. М.Д.. В този период от време свид. Б.Д. ползвал телефон с испанска сим-карта, чийто номер за избиране бил +34612212416. От посочения номер свид. Б.Д. позвънил на подс. М.Д. на телефон **********. Двамата започнали разговор, при който свид. Б.Д. попитал подсъдимия: „Каква водка пиеш?" и поискал да се срещне с него, за да говорят за сватбата на сина на свид. В. К. и свид. А. Д. и палатката, която била поставена на улицата. Съдържанието на разговора е документирано чрез ВДС от прилагане на СРС по реда на чл.172 и сл. от НПК. Свид. Б.Д. и подс. М.Д. се уговорили да се срещнат пред сградата на Участък „Н.", Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен. Когато по-късно същия ден се срещнали там, свид. Б.Д. предложил на подсъдимия да го почерпи, за да не бъде премахната палатката. Първоначално подс. М.Д. отказал, но след известно убеждаване от страна на свид. Б.Д. се съгласил да приеме почерпка, а именно - 1 бр. бутилка водка „Финландия" 700 мл, в замяна на което да не настоява палатката да бъде премахната.

След като подс. М.Д. и свид. Б.Д. се договорили, последният отишъл в магазин „Еко асорти" в кв. „Даме Груев" и купил 1 бр. бутилка водка „Финландия" 700 мл, която сложил в торбичка и тръгнал обратно за кв. „Н.". Когато бил вече в кв. „Н.", свид. Б.Д. отново се свързал по телефона с подс. М.Д., като използвал същата испанска сим-карта, и поискал подсъдимия да излезе пред сградата на Участък „Н.", за да му даде бутилката с водка. Подс. Д. казал на свид. Б.Д. да остави бутилката с водка в барчето на свид. Г.А., намиращо се в кв. „Н.", гр. С., в близост до сградата на полицейския участък. Свид. Б.Д. направил точно така, както му било заръчано. Той отишъл в барчето на свид. Г.А., който по това време бил там заедно с други хора и всички заедно четели Библията. Свид. Б.Д. казал на свид. Г.А., че носи една торбичка, която оставя на него, за да я предаде по-късно на подс. М.Д.. Свид. Г.А. казал на свид. Б.Д. да остави торбичката на една от масите в барчето. Свид. Б.Д. оставил торбичката, съдържаща 1 бр. бутилка водка „Финландия" 700 мл на една от масите в заведението и си тръгнал. По-късно същия ден в барчето на свид. Г.А. дошъл подс. М.Д. и попитал за багажа, който му бил оставен от свид. Б.Д.. Свид. Г.А. му посочил масата, на която се намирала торбичката с бутилката водка. Подс. М.Д. взел торбичката с бутилката водка „Финландия" 700 мл и си тръгнал.

След като напуснал барчето, подс. М.Д. се отправил към служебния автомобил „Опел Астра" с peг. № ********, който бил ползван от служителите на Участък „Н." и по това време бил паркиран пред сградата на участъка. Той отворил багажника на автомобила и оставил в него торбичката с бутилката водка „Финландия" 700 мл, след което затворил багажника.

Действията на подс. М.Д. били забелязани от свид. Ж. К. и свид. И.Ц. - и двамата полицейски служители в Участък „Н.", Районно управление - Сливен, които по това време били в сградата на участъка и проследили подсъдимия от излизането му от барчето на свид. Г.А. до момента на оставянето на торбичката с бутилката в служебния автомобил на полицията. Тъй като свид. Ж. К. и свид. И.Ц. се нуждаели от автомобила, те отишли при подс. М.Д. и взели ключовете от него. След това се качили в колата и потеглили към мястото, където трябвало да отидат. По време на движение с автомобила светнала лампата за маслото, поради което свид. Ж. К. и свид. И.Ц. спрели превозното средство и отишли до багажника, където имало шише с резервно масло. При отварянето на багажника на автомобила, свид. Ж. К. и свид. И.Ц. видели торбичката оставена малко преди това от обвиняемия. Двамата проявили любопитство и я отворили. В нея намерили 1 бр. бутилка водка „Финландия" 700 мл. След като разбрали какво е съдържанието на торбичката, полицейските служители я оставили там откъдето я взели - в багажника на автомобила, заедно с намиращата се в нея бутилка. Полицейските служители сложили масло на автомобила и отново потеглили. След като приключили своята работа, се върнали в сградата на Участък „Н.", където предали ключовете от автомобила на Началника на участъка - свид. П. Д..

Сватбата на сина на свид. А. Д. и свид. В. К. преминала без проблеми. Никой повече не ги посетил от страна на полицията и не поискал да премахнат палатката от улицата. За приетия от подс. М.Д. дар се разчуло и по време на сватбеното тържество в ресторант „Сливен". Свид. С.К., работещ като сътрудник охрана към ОД на МВР - Сливен и зачислен към Участък „Н.", Районно управление - Сливен, който присъствал на празненството в ресторанта, научил, че подс. М.Д. бил почерпан с водка, за да бъде избегнато премахването на изградената палатка.

3. Свид. А.Х. ***. Работел като служител на Общинска охрана - Сливен и отговарял за обществения ред в обслужвания от него район в кв. „Н.". Свид. Х. обикалял района си и следял за спазването на реда, в т.ч. и при провеждането на различни обществени и лични мероприятия - сватби, кръщенета и др. Той бил наясно, че според Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен на обществени места не могат да бъдат провеждани мероприятия, при които на улицата се поставят палатки и музикални уредби. Освен от Общинска охрана, контрол на тези мероприятия се осъществявал и от полицията в кв. „Н.". Свид. А.Х. знаел, че много от жителите на кв. „Н." заобикаляли забраните, за което разчитали на подс. М.Д.. Тъй като двамата мъже се познавали отдавна и често поддържали контакти, понякога хората търсели съдействие от свид. Х., за да дадат на подс. Д. определен дар - пари, бонбони, алкохол и други вещи, в замяна на което последният следвало да не осъществява контрол при провеждането на различни мероприятия на открито.

В края на м.юли 2018г. със свид. А.Х. се свързали негови познати /Р. и А./, които възнамерявали на 28.07.2018г. да правят сватба на сина си и в тази връзка да изградят палатка на пред дома им на ул. „К.М.“. Те поискали съдействие от свид. Х., като предложили чрез него да дадат пари на подс. Д. за да нямат проблеми във връзка с провеждането на сватбеното тържество. Свид. Х. се свързал с подсъдимия и му казал за предложението. Подсъдимият приел и поръчал свид. Х. да вземе парите, след което да му ги предаде. Впоследствие лицата не се свързали със свид. Х. и не му дали уговорените пари, които той съответно не предал на подсъдимия.

Свид. И. ***. На 30.07.2018г. семейството на свид. И.Ф. организирало сватба на сина му – Наско И.Ф.. По традиция те изграждали палатка на улицата, където живеели, канели гости и музикален изпълнител, като конкретното събитие - сватбата на сина на свид. И.Ф., не представлявало изключение. Свид. Ф. знаел, че полицаите не разрешават да се изгражда палатка на улицата, както и че ако има такава, те идват и я развалят и вземали им и музикалните уредби. По тази причина свид. И.Ф. искал тържеството да протече спокойно и да няма проблеми с органите на реда. Затова той решил да даде 20 лв. на свид. А.Х., който да ги предаде на подс. М.Д.. В изпълнение на взетото решение, свид. И.Ф. се срещнал със свид. А.Х. и му дал банкнота от 20 лв. Казал му, че дава тези пари за почерпка на подс. М.Д., в замяна на което поискал семейството му и гостите им да не бъдат безпокоени по време на сватбеното тържество, провеждано в палатката на улицата.

Същия ден - 30.07.2018г. около 10.30 часа, свид. А.Х. от телефон с номер ********** се свързал по телефона с подс. М.Д. и двамата се уговорили да се срещнат около 13.00 часа пред сградата на полицейския участък в кв. „Н.", като съдържанието на разговора е документирано чрез ВДС от прилагане на СРС по реда на чл.172 и сл. от НПК. Тъй като подс. М.Д. вече бил попаднал под полезрението на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, служители на дирекцията били уведомени за планираната среща и присъствали на мястото, без да бъдат забелязани от свид. А.Х. и подс. М.Д.. Един от тези служители бил свид. Г.П..

В уреченото време подс. М.Д. пристигнал пред сградата на полицейския участък със служебен автомобил „Опел Астра" с peг. № ********, спрял го пред входа и влязъл вътре. След известно време излязъл и навън в близост до „Кметство Н.", което се намирало в непосредствена близост, се срещнал със свид. А.Х..

При срещата им свид. А.Х. казал на подс. М.Д., че иска да му даде 20 лв. от свид. И.Ф.. В замяна на тези пари полицията следвало да не безпокои и да не прекратява сватбеното тържество, организирано от свид. Ф. в палатката на улицата. Подсъдимият се съгласил да вземе парите. След това подс. М.Д. и свид. А.Х. тръгнали към палатката, където трябвало да се проведе сватбата. След тях тръгнал и свид. Г.П., който се предвижвал  на разстояние  от  около   няколко   метра  от  тях.  

Свид.  А.Х. и подс. М.Д. вървели успоредно един до друг, като от дясната страна бил подсъдимия, а от лявата - свидетеля. По време на движението свид. Х. бръкнал с дясната си ръка в десния джоб на панталона си и оттам извадил банкнотата от 20 лв., която подал на подс. Д.. Последният взел банкнотата с лявата си ръка и я сложил в левия страничен джоб на своя панталон. Виждайки това, свид. Г.П. настигнал подс. М.Д. и свид. А.Х. и им се представил като служител на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР. След това свид. Г.П. предприел действия за задържане на подс. М.Д. и му поставил белезници отзад на ръцете.

За кратко време на мястото на задържането дошли и други полицейски служители от Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, както и следовател, прокурор и експерт. По реда на чл.164 от НПК, в условията на неотложност, бил извършен обиск на подс. М.Д., при който в левия джоб на панталона му била намерена, сгъната на четири, процесната банкнота с номинал 20 лв. и сериен номер БТ8118837, дадена на подсъдимия от свид. А.Х., която била иззета. При обиска били иззети и лични вещи на подс. М.Д., между които и мобилният му апарат марка „HUAWEI" модел VNS-L21, с IMEI № 860918032675581 със сим-карта на мобилен оператор „Telenor", с № **********. За обиска бил съставен протокол за обиск от 30.07.2018г., одобрен с определение № 312/31.07.2018г. на Окръжен съд - Сливен.

Според заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, стойността на бутилка водка „Финландия" 700 мл. по пазарни цени към 27.06.2018г. възлиза на 20,49 лв.

Според писмо изх. № 26699/10.12.2018г. на „Теленор България" ЕАД, телефонният номер на свид. А.Х. е ************, а на подс. М.Д. - ************.

Според писмо изх. № 25247/11.12.2018г. на „А1 България" ЕАД - София, телефонният номер на свид. С.В. е *********.

Според заключението на назначената и изготвена техническа експертиза от вещо лице - специалист в областта на телекомуникационните технологии в ЦЕКИ към НИКК - МВР, със задача да се провери какви контакти - входящи и изходящи повиквания, SMS, ММС, вайбър, съобщение от други програми или социални мрежи се съхраняват в мобилния апарат, иззет при обиска на подс. М.Д., в инкриминирания с обвинителния акт период подс. М.Д. е поддържал активна комуникация по телефона със свид. А.Х., със свид. Б.Д., както и със свид. С.В..

Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и  доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия М.Д.; показанията на свидетелите С.В., А. Д., В. К., Г.А., С.К., А.Х., П.Х., Г. П., П. Д., Ж. К., Х. Ч., Г.П., И.Ц., Д.Д., Х.А., С.А. и И.Ф.; заключенията на вещите лица по съдебно-оценителната и техническата експертизи; писмените доказателствени материали, приложени по досъдебното производство: писмо peг. № 958400-173/06.08.2018г. на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, ведно с приложените към него заповед за задържане на М.П.Д., протокол за обиск на М.П.Д., 2 бр. декларации на М.П.Д., лист за преглед на пациент - М.П.Д., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, протокол за обиск по чл.164 от НПК на М.П.Д., ведно с препис от него и фотоснимки; определение № 312/31.07.2018г. на Окръжен съд - Сливен за одобрение на протокол за обиск на М.П.Д., заверен препис от преписка вх.№ 250/2018г. на Районна прокуратура – Сливен /преписка ЗМ № 66/2018г. на РУ на МВР – Сливен/, писмо peг. № 63/16.01.2019г. на ОСО при ОП - Сливен и писмо peг. № 343000-489/21.01.2019г. на ОД на МВР - Сливен, ведно с длъжностна характеристика за длъжността младши разузнавач, заемана от Ж. С.  К., писмо peг. № 93/22.01.2019г. на ОСО при ОП - Сливен и писмо per. № 343000-634/24.01.2019г. на ОД на МВР - Сливен, ведно с длъжностна характеристика за длъжността разузнавач, заемана от И.В.Ц., писмо peг. № сл.д. 16/18г. от 17.04.2019г. на ОСО при ОП - Сливен, ведно с писмо УРИ 1670р00-2773/03.05.2019г. на РУ на МВР – Сливен, писмо peг. № 596/31.07.2018г. на ОСО при ОП - Сливен, ведно с писмо УРИ 343000-5917/01.08.2018г. на ОД на МВР - Сливен, кадрова справка № 343р-8077/31.07.2018 г. на М.П.Д., длъжностна характеристика, протокол за запознаване и заповед № 343з-1627/27.07.2018г. на ОД на МВР - Сливен за делегиране на управленски правомощия, Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен, писмо изх. № 1700/18г. от 07.01.2019г. на ОП - Сливен, ведно със справка УРИ 167000-160/16.01.2019г., писмо изх. № 26699/10.12.2018г. на „Теленор България", писмо изх. № 25247/11.12.2018г. на „А1 България" ЕАД, писмо изх. № 1100-27 (1) от 11.01.2019г. на Община Сливен, ведно с препис извлечение от акт за смърт на Б.й Б.ев Д., декларация за семейно и материално положение и имотно състояния,  справка за съдимост на М.П.Д., искане до НБД „Население", ведно със справка за М.П.Д., постановление за частично прекратяване на наказетлно производство от 16.07.2019г.; писмените доказателствени материали приобщени в хода на съдебното следствие по искане на страните и по инициатива на съда: Европейска заповед за разследване издадена от Окръжен съд – Сливен на 15.03.2021г. за провеждане на разпит на свидетеля И.Н.Ф. чрез видеоконференция и проведената кореспонденция във връзка с нея българското бюро на Евроджъст и със съответните власти на Федерална република Германия, копия от съдебни актове и протоколи по адм.дело № 67/2019г. по описа на Административен съд – Сливен, а именно - заверени преписи от протоколи от открити съдебни заседания, проведени на 02.05.2019г., 20.06.2019г., 19.09.2019г. и 18.10.2019г., решение № 224/01.11.2019г. по адм.дело № 67/2019г. на Административен съд - Сливен и решение № 4882/27.04.2020г. по описа на Върховен административен съд, V-то отделение, влязло в сила на 27.04.2020г., предложение относно провеждане на полицейска операция рег. № ****************г. с гриф „*********”; протокол за изготвяне на веществено доказателствено средство „Звукозапис“ от прилагане на специално разузнавателно средство рег.№ 42-1488/30.11.2018г. на Държавна агенция „Технически операции“; веществено доказателствено средство – компактдиск рег.№ 43-387 от 04.10.2018г.

Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия М.Д., изхождайки от принципното положение, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В тази връзка е налице и съдебна практика - Решение № 185 от 10.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 499/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова. Според така цитираното решение на ВКС: „Освен годно доказателствено средство, обясненията на подсъдимия представляват и сериозен процесуален инструмент за упражняване на неговото право на защита, чрез лансирането на Б.приятна, от гледище на формираната позиция, версия по фактите. В този смисъл, обясненията на дееца безусловно подлежат на внимателна и обективна оценка, при детайлното им съпоставяне с данните, установени чрез останалите доказателствени източници.“

С оглед на така направените по-горе принципни уговорки, настоящият съд намира, че няма пречка обясненията на подсъдимия М.Д. да се кредитират само частично т.е. в тази им част, в която те не противоречат на останалия доказателствен материал и не представляват очевиден израз на неговата защитна теза, според която той не е нарушавал служебните си задължения и не е получавал никакви парични суми и/или други подаръци за да извърши или за да не извърши някакво действие свързано със службата му.

В този смисъл следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им относно организацията на работата на полицейския участък в кв. „Н.“ в гр.Сливен, неговата позиция в този участък и произтичащите от това служебни задължения. Следва да се кредитират обясненията му и в частта им относно това, че в квартала живущите често са провеждали тържества по различни поводи /сватби, кръщенета, сюнети, религиозни събирания и др./ и организаторите на тези тържества са искали това да става на публични места – на улици и площади, което е било забранено от действащата през този период от време Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен респ. разрешения за провеждане на такива събития е следвало да бъдат давани от оправомощено лице от Общината, като органите на МВР нямали правомощия да дават такива разрешения, а единствено да осъществяват контрол за спазване на наредбата. Следва да се даде вяра и на обясненията на подсъдимия в частта им относно това каква е била установената практика по отношение на провежданите такива тържества на публично място дори и без дадено разрешение за тяхното провеждане – проява на известна търпимост и толерантност при условие, че се спазват определени ограничения касаещи времето /възможно най-кратко/, мястото /така, че да не се затруднява движението на превозни средства по улиците/ и шума /озвучителните уредби да бъдат насочени в посока към гр.Ямбол т.е. обратно на гр.Сливен/. В тази им част обясненията на подсъдимия са последователни и непротиворечиви, непротиворечащи на останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателствени материали – показанията на разпитаните свидетели и писмените документи регламентиращи служебните задължения на полицейските служители вкл. подсъдимия и в частност тези произтичащи от разпоредбите на цитираната по-горе Наредба. От тази част на обясненията на подсъдимия се установява по несъмнен начин, че той е бил наясно със служебните си задължения вкл. във връзка с изискванията и забраните за провеждане на тържества на публично място според Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен, известна му е била и установената практика по приложението й в квартала, за което самият той е имал принос,  както и обстоятелството, че многократно жители на квартала са търсили начини за заобикаляне на тези забрани вкл. и чрез контакти с полицейски служители, в това число и със самия подсъдим.

Настоящият съд намира, че принципно няма пречка да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимия и в частта им относно факта на осъществените от него срещи и контакти /вкл. по телефона/ със свидетелите С.В., Б.Д. и А.Х., както и повода за това, с уговорката, че не следва да се дава вяра на твърденията на подсъдимия касаещи конкретната и цялостна фактология на тези срещи и контакти, както и че по повод на тях той не е искал, нито е получавал пари и/или каквито и да било подаръци вкл. бутилка с алкохол. Във връзка с последното следва да се има предвид това, че обясненията в тази им част противоречат на кредитираните от съда гласни и писмени доказателствени материали – показанията на свидетелите, както и веществените доказателствени средства изготвени в резултат на използваните специални разузнавателни средства респ. протокола за изготвяне на ВДС.

В останалата им част /т.е. извън тази част от твърденията на подсъдимия, на които съдът даде вяра и изложи съображенията си за това по-горе/, според преценката на настоящия съд, обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират, тъй като са противоречиви и противоречащи на други доказателствени материали /кредитирани от съда и които предстои да бъдат коментирани по-нататък/, тъй като те представляват израз на коментираната по-горе негова защитна теза: не е нарушавал служебните си задължения и не е получавал никакви парични суми и/или други подаръци за да извърши или за да не извърши някакво действие свързано със службата му.

По повод случая със свид. С.В. подсъдимият заявява в обясненията си, че се познава с него от много години, срещал се е с него и В. е търсил съдействие от подсъдимия от най-различно естество, най-вече за провеждане на евангелистки мероприятия. Според подсъдимия през м. май 2018г. свид. С.В. е отишъл в канцеларията му в участъка в кв. „Н.“ с молба да се извърши евангелизация на площада в квартала и и поискал разрешение за това. Подсъдимият твърди, че свид. В. е бил наясно каква е процедурата – да бъде поискано разрешение от Община Сливен, но въпреки това се обърнал към него /подсъдимия/ да бъде направено изключение и да бъде допуснато провеждането на това мероприятие. Според подсъдимия той е отказал директно на молбата на свид. В. като му разяснил, че единствения начин това да се случи е по законоустановения ред, а именно – след разрешение на Кмета на Община Сливен. Подсъдимият заявява, че е бил категоричен и свид. В. повече не настоявал, а си е тръгнал от участъка, а самият подсъдим е излязъл да го изпрати и на изпращане двамата се ръкували, като при ръкуването свидетелят не му дал нищо вкл. и банкнота.

Съдът намира, че не следва да се дава вяра на тази част от твърденията на подсъдимия, тъй като в основната им част те противоречат на показанията на свид. С.В. и в частност на тези, които той е депозирал в хода на досъдебното производство при разпита си пред съдия от СлОС, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК. Според свидетеля той действително се е срещнал през м.май 2018г. с подсъдимия в кабинета му в полицейския участък в кв. „Н.“ и го уведомил, че има намерение да проведе мероприятие – евангелизация на площада в квартала с използване на озвучителна техника. Свидетелят заявява, че подсъдимият му заявил, че такова мероприятие не може да се проведе поради други мероприятия и поради това, че не се разрешавало провеждането на мероприятия на площада. Свид. В. попитал дали това не може да стане на улицата пред църквата, на което подсъдимият отговорил, че и това не е разрешено. Свидетелят бил настоятелен и в крайна сметка подсъдимият се съгласил мероприятието да се проведе на това място – на улицата пред църквата. Свид. В. твърди, че това е станало когато двамата са били вече отвън пред полицейския участък и в израз на Б.дарност, че подсъдимият е дал съгласие да бъде проведено въпросното мероприятие, при здрависването за довиждане той е предложил на подсъдимия банкнота от 20 лв. Според свидетеля подсъдимият първоначално не искал, но впоследствие приел парите. Твърденията на подсъдимия, че свид. С.В. не му е давал и той не е вземал банкнота противоречат и на показанията на свид. П.Х., който е видял свид. С.В. да държи в ръката си банкнота когато са излизали навън с подсъдимия и е съобщил за това на началника си свид. П. Д., както и на колегата си свид. Г. П.. Обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат и на показанията на свидетелите П. Д. и Г. П., които са наблюдавали през прозореца подсъдимия и свид. В. и лично е непосредствено са възприели предаването на банкнотата от страна на свидетеля и приемането й от страна на подсъдимия.

По повод на случая със свид. Б.Д. подсъдимият в обясненията си заявява, че при изпълнение на служебните си задължения в квартала той констатирал, че на една от улиците се подготвя изграждането на конструкция във връзка с предстоящо сватбено тържество. Подсъдимият твърди, че е обяснил на лицата, че във вида, в който се изгражда конструкцията и се подготвя тържеството, това няма да бъде допуснато от органите на полицията, поради което разпоредил действията да бъдат преустановени. Според подсъдимия по-късно същия ден от непознат за него номер се обадило лице представило се с името Б. или Б.й, заявило, че е бивш негов войник и поискало съдействие във връзка с въпросното сватбено тържество, на което подсъдимият отговорил, че хората следва да се съобразят с разпореждането му. Подсъдимият твърди още, че по-късно същото лице отново го е потърсило по телефона и предложило да го почерпи с бутилка водка, като той отклонил предложението. Заявява, че не е получавал бутилка водка, не я е оставял в багажника на служебния автомобил, нито е правил компромис във връзка с въпросното сватбено тържество.

Според настоящия съд, не следва да се кредитират тези твърдения на подсъдимия, тъй като те противоречат най-напред на показанията на свид. Б.Д., депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия от СлОС и прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК. Според свид. Б.Д. на 27.06.2018г. неговият братовчед свид. А. Д. правел сватба на сина си и в тази връзка изградил палатка на улицата пред дома им, а подсъдимият видял това и разпоредил палатката да се махне понеже било забранено. Свидетелят твърди, че майката на младоженика - свид. В. К. го помолила да говори с подсъдимия да не се премахва палатката, а в замяна на това те ще го почерпят с бутилка водка. Свид. Б.Д. се обадил на подсъдимия по телефона, обяснил за какво търси съдействието му – да нямат проблеми неговите близки с провеждането на сватбеното тържество на улицата и заявил, че в знак на Б.дарност ще го почерпят с водка. Свидетелят твърди, че подсъдимият го извикал до участъка за да се срещнат лично като на тази среща свид. Б. Д. повторил молбата на близките си да не бъде премахвана палатката, а в замяна на това ще го почерпят и попитал каква водка пие подсъдимия. Последният казал, че иска бутилка водка „Финландия“. Свид. Б.Д. купил такава бутилка водка, след което отново се обидал на подсъдимия по телефона и казал, че иска да му я даде, на което подсъдимият отговорил да я остави в барчето на свид. Г.А., което той сторил, като изрично заявил, че бутилката е за подсъдимия. Твърденията на подсъдимия относно този случай противоречат и на отразеното в съставения протокол за изготвяне на ВДС в резултат на използвани СРС, както и от съдържанието на изслушания в с.з. звукозапис, от които се установява какво действително са разговаряли подсъдимият и свид. Б.Д.. Обясненията на подсъдимия противоречат и на показанията на свид. С.К., който в квартала е научил за оставена при свид. Г.А. почерпка/подарък; на показанията на свидетелите Ж. К. и И.Ц., които са възприели подсъдимият да излиза от барчето на свид. Г.А. носейки найлонова торбичка, след което отворил багажника на служебни автомобил и после го затворил, впоследствие установили, че в торбичката има една бутилка водка „Финландия“, както и на показанията на свидетелите А. Д., В. К. и Г.А.. В показанията си /тези депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК/ свид. В. К. заявява, че по разпореждане на подсъдимия е следвало да бъде развалена изградената на улицата пред дома й палатка за сватбеното тържество на сина й и в тази връзка помолил братовчеда на мъжа си свид. Б.Д. да се свърже с подс. Д. и да го почерпи за да не бъде развалена палатката. Според свид. В. К. свид. Б.Д. се свързал с подсъдимия, купил му бутилка водка и му я дал в замяна на това да няма проблеми с провеждането на сватбата, каквито в действителност не е имало впоследствие. В този смисъл са и показанията на свид. А. Д. - тези депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, според които свид. Б.Д. му е споделил, че е купил  бутилка водка за подсъдимия за да не бъде разваляна палатката на улицата. В показанията си - тези депозирани на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК свид. Г. С. заявява, че свид. Б.Д. оставил в барчето му торбичка за подс. Д., като му казал, че последният ще си я потърси, което се случило впоследствие – подсъдимият дошъл, попитал за оставен за него багаж и след като взел торбичката, си тръгнал.

По повод на случая със свид. А.Х. подсъдимият в обясненията си заявява, че на 27.07.2018г. свид. А.Х. му се обадил по телефона, но подсъдимият бил зает с други задачи свързани с провеждащо се по същото време рали и връзката била лоша, поради което обяснил на свидетеля, че е ангажиран, не е в състояние да разговаря по какъвто и да е проблем и му казал, че ще  бъде на работа в понеделник. По-нататък подсъдимият твърди, че двамата със свидетеля са се разбрали да разрешат евентуалните въпроси в понеделник и че до тази дата – 30.07.2018г. те не са се срещали и не са се чували. Подсъдимият заявява, че свид. Х. му се обадил по телефона в понеделник и бил настоятелен, като казал, че той подсъдимия следва да се разпореди във връзка с някакво мероприятие. На това подсъдимият отговорил, че е зает в управлението и няма да се върне по-рано от обяд. По отношение на срещата между двамата подсъдимият в обясненията си твърди, че са се срещнали пред полицейския участък, като му направило впечатление, че свид. Х. бил изнервен и настоявал да отидат на място във връзка с някакво запланувано мероприятие. При този разговор според подсъдимия за пръв път свидетелят обяснил, че негови съседи организират това мероприятие и следва да се отиде на място за да се дадат указания във връзка с провеждането му. Подсъдимият заявява, че двамата със свидетеля тръгнали и по пътя свид. Х. се приближил до него и поставил в свободната му ръка нещо, опитал се да я свие в юмрук и да я мушне в джоба на панталона му, като едва в този момент подсъдимият усетил, свидетелят е поставил банкнота в ръката му. В този смисъл подсъдимият обосновава теза, че не е знаел, не е очаквал, че ще му бъдат дадени пари, нито ги е приел т.е. че същите са били поставени в джоба му от свидетеля без негово знание и съгласие.

Не следва да се дава вяра на тези обяснения на подсъдимия, тъй като същите явно противоречат на останалия доказателствен материал по делото, кредитиран от съда и в частност – на показанията на свидетелите А.Х., Г.П. и Х. Ч., както и от изслушаните ВДС от използваните СРС респ. протокола за изготвяне на ВДС. Свид. А.Х. е категоричен в показанията си, че е разговарял с подсъдимия като му е съобщил и повода да го потърси – съдействие във връзка с провеждането на сватбено тържество /макар това да не е тържеството на свид. И.Ф., за което ще стане въпрос по-нататък/, готовността на съответните лица да се отБ.дарят с пари за това съдействие, както и че това се е случило преди деня на задържането на Д.. Показанията на този свидетел в тази им част се потвърждават от съдържанието на проведения между двамата разговор на 27.07.2018г., при който се обсъжда готовността на съответните лица за дадат пари на Д. за да им окаже съдействие за провеждане на сватбено тържество. Що се отнася до конкретната фактология относно начина на даване на парите версията на подсъдимия се опровергава по категоричен начин от показанията на свид. А.Х., който заявява, че е подал дадената му от свид. И.Ф. банкнота от 20 лв. на подсъдимия, който я взел и я поставил в джоба на панталона си. Това се потвърждава от показанията на свид. Г.П., който е бил в непосредствена близост /на около 4-5 метра/ и лично е възприел предаването от страна на свид. Х. и приемането от страна на подс. Д. на сгъната на четири банкнота, която подсъдимият сам е поставил в джоба на панталона си. В показанията си свид. Х. Ч. заявява, че на 27.07.2018г. в резултат на използваните специални разузнавателни средства е получена информация, че свид. А.Х. ще посредничи при предаването на парична сума на подсъдимия с оглед съдействие при провеждане на сватбено тържество, което се потвърждава от съдържанието на изслушаното ВДС и опровергава тезата на подсъдимия, че преди срещата на 30.07.2018г. двата със свид. Х. не са разговаряли, още повече, че в конкретния случай именно подсъдимият е потърсил свидетеля.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свид. С.В., но само тези, които той е депозирал в досъдебното производство пред съдия от СлОС /прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК/, както и твърденията по време на проведената в досъдебното производство очна ставка между него и подс. М.Д. /тогава обвиняем/. Тези показания на свидетеля са подробни, логически последователни и непротиворечиви и непротиворечащи на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Те са в много голяма степен относими към предмета на доказване, доколкото чрез тях се изясняват важни и съществени обстоятелства от него – фактите касаещи проведената среща между него и подсъдимия с оглед получаване на разрешение за провеждане на публично мероприятие – евангелизация на улицата пред църквата в кв. „Н.“ вкл. и дадената от свидетеля на подсъдимия респ. приета от последния банкнота от 20 лв. заради изразеното от подсъдимия съгласие това мероприятие да бъде проведено. Не следва да се кредитират показанията на този свидетел депозирани в хода на съдебното производство вкл. и твърденията му по време на проведената  хода на съдебното следствие очна ставка с подсъдимия. Тези негови показания респ. твърдения са противоречиви, нелогични и противоречащи на останалия доказателствен материал. По време на разпита проведен в с.з. на 29.11.2019г. свид. С.В. изрично е заявил след прочитане на показанията му от досъдебното производство, че той действително е казал това по време на разпита пред съдия проведен на 31.07.2018г., както и че никой не му е въздействал тогава за да даде такива показания, нито му е казвал какво да говори. Впоследствие заявява, че е бил объркан и напрегнат и затова е казал, че е дал пари на подсъдимия. Тези обяснения на свид. С.В. са лишени от логика, тъй като твърдения, че е дал пари на подсъдимия се съдържат не само при първоначалния му разпит, който е проведен на следващия ден след задържането на подсъдимия, но и по време на проведената очна ставка, което е станало няколко месеца по-късно – на 06.11.2018г. По време на тази очна ставка свид. С.В. е бил отново категоричен, че е дал пари на подсъдимия за съдействието му относно провеждането на публичното мероприятие – евангелизация. По време на разпита си в хода на съдебното следствие, както и при очната ставка проведена в с.з. на 03.06.2022г. свидетелят твърди, че не е давал пари на подсъдимия, тъй като не е имало причина да го прави. В действителност причина е имало и това е поисканото съдействие от страна на подсъдимия за провеждане на евангелизацията на публично място, доколкото първоначално подсъдимия е заявявал, че такова мероприятие не може да бъде извършено поради липса на разрешение от общината, но впоследствие се е съгласил да не бъдат предприемани действия от страна на полицията при провеждането на мероприятието т.е. той е дал съгласие за това и това е било възприето от свидетеля. Без значение е, че в случая такова мероприятие не е било осъществено въпреки създадената организация, тъй като това се е случило по независещи нито от свидетеля, нито от подсъдимия причини – завалял е дъжд. Показанията на свид. С.В. депозирани в съдебното производство не следва да се кредитират и поради това, че те противоречат на показанията на свидетелите полицейски служители П.Х., Г. П. и П. Д.. Първият заявява, че е видял свид. С.В. да държи в ръката си банкнота по време на срещата с подсъдимия, а последните двама са възприели лично е непосредствено даването на банкнотата от свидетеля и приемането й от подсъдимия. Освен това следва да се има предвид и обстоятелството, че е обяснимо свид. В. да премълчава даването на подкупа, тъй като по този начин би уличил себе си в престъпление.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. А.Х., както тези които той е депозирал в досъдебното производство /прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК/, така и тези, депозирани в хода на съдебното следствие. Показанията на този свидетел са подробни и последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Относими са към предмета на доказване, доколкото допринасят за изясняването на съществени обстоятелства от предмета на доказване и в частност тези свързани с даването на сумата от 20 лв. във връзка с провеждането на сватбеното тържество на сина на свид. И.Ф.. Освен това, чрез показанията на този свидетел се установява, че подсъдимият и в други случаи е получавал дребни подаръци и парични суми за да прояви търпимост при провеждането на различни тържества на публично място от жители на кв. „Н.“ в гр.Сливен. Чрез показанията на свид. Х. може да се направи преценка на достоверността на твърденията на подсъдимия както по отношение на това, че никога не е получавал подаръци и пари от жители на квартала във връзка със служебните си задължения, така и по отношение на конкретния случай касаещ сватбеното тържество на свид. И.Ф.. В този смисъл показанията на свид. Х. допринасят за опровергаване на защитната теза на подсъдимия. От друга страна показанията на този свидетел както относно обстоятелствата довели до даването на паричната сума, така и самото даване на банкнотата от 20 лв. се подкрепят от останалата част от кредитирания от съда доказателствен материал. Проведените разговори между свидетеля и подсъдимия, както и съдържанието им, се подкрепят от изслушаните ВДС в резултат на използваните СРС респ. от съдържанието на изготвения протокол. Твърденията на свид. Х. както относно повода за разговорите между него и подсъдимия, така и относно факта и конкретните обстоятелства при даването респ. вземането на банкнотата се подкрепят и от показанията на свидетелите Х. Ч. и Г.П. – служители на дирекция „Вътрешна сигурност“. Тези свидетели изнасят твърдения за получената информация за осъществявана от подсъдимия корупционна дейност, предприетите в тази връзка действия за изясняването на всички обстоятелства касаещи тази корупционна дейност вкл. чрез използването на СРС, придобитата информация за осъществено контакт между подсъдимия и свид. Х., при който е бил обсъждан въпрос касаещ даването на пари за да бъде оказано съдействие от страна на подсъдимия във връзка с провеждане на сватбено тържество и не на последното място – относно конкретната фактология при даването респ. вземането на парите и задържането на подсъдимия непосредствено след това. От показанията на свид. Х. се установява, че същият не е бил наясно с предприетите от страна на полицията и дирекция „Вътрешна сигурност“ действия спрямо подсъдимия. Това се подкрепя и от показанията на посочените двама свидетели от дирекция „Вътрешна сигурност“, а именно - че не е имало координиране между поведението на свид. Х. и техните действия.

Показанията на свид. Х. не следва да бъдат кредитирани единствено в частта им, в която той твърди, че е разговарял по телефона с подсъдимия в деня преди 30.07.2018г., докато видно от ВДС в резултат на използваните СРС и хронологията на разговорите между двата последният разговор между тях по телефона преди 30.07.2018г. е бил на 27.07.2018г. Това обстоятелство, обаче, следва да се обясни с факта, че между подсъдимия и свидетеля е имало няколко разговора, както и лични срещи, така че е напълно възможно свидетелят в този случай да се заблуждава относно точната дата на проведения разговор. Необходимо е да се уточни, обаче, че това по никакъв начин не поставя под съмнение достоверността на останалите твърдения на свид. Х. /по изложените по-горе съображения и най-вече с оглед на съпоставката им с останалия доказателствен материал/, както и цялостната преценка за тези доказателствени средства.

Внимателната преценка на показанията на свид. Х. допринася и за обосноваването на извод за неоснователност на част от възраженията на защитата на подсъдимия по отношение на показанията на този свидетел. Според защитата е налице противоречие във връзка с това, че от една страна при проведения разговор по телефона между подсъдимия и свидетеля е обсъждано провеждане на сватбено тържество на ул. „К.М.“, а непосредствено преди предаването на парите подсъдимият и свидетелят са тръгнали към такова тържество провеждащо се на ул. „К.“. Наистина видно от съдържанието на проведения телефонен разговор между подсъдимия и свид. Х. на 27.07.2018г., предмет на разговора е провеждането на сватбено тържество на ул. „К.М.“, а според показанията а сви. И.Ф. сватбеното тържество на сина му е следвало да се проведе на ул. „К.“ и именно към тази улица са се насочили подсъдимия и свид. Х. на 30.07.2018г. малко преди задържането на подсъдимия. При внимателно запознаване с показанията на свид. Х., от тях всъщност се установява, че по време на разговора проведен на 27.07.2018г. не се е обсъждало сватбеното тържество на сина на свид. И.Ф., а друго тържество – на сина на лицата Р. и А. на ул. „К.М.“. По повод да това тържество също е обсъждано даването на пари за да нямат тези хора проблеми при провеждането на тържеството на улицата, но в този случай не се е стигнало да даване на пари и по този факт свид. Х. е категоричен както в показанията си депозирани в с.з., така и в прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК показания дадени в досъдебното производство. От показанията на свид. Х. се установява, че свид. И.Ф. на 30.07.2018г. му е дал сумата от 20 лв. за да я даде на подсъдимия за да няма свид. Ф. проблеми при провеждането на сватбеното тържество на сина си на улицата на същата дата.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свид. Ф. депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.1 от НПК. Същите са последователни, подробни и непротиворечиви, непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото вкл. и на показанията на свид. Х.. В тези си показанията свид. Ф. заявява, че е организирал сватба на сина на ул. „К.“ в гр.Сливен и е имал намерение и желание да изгради палатка на улицата. Бил е наясно, че това не е разрешено и че може да има проблеми с полицията и поради тази причина се е свързал със съседа си свид. Х., помолил го за съдействие и му дал банкнота от 20 лв. за да почерпи с нея някой от полицаите за да няма проблеми при провеждането на тържеството. Не следва да се дава вяра на твърденията на свид. Ф. депозирани в с.з. в частта им, че е дал парите на свид. Х. да се почерпи, тъй като това противоречи на показанията на последния, който заявява, че парите са му били дадени от свид. Ф. за да ги даде на подс. Д. за да няма проблеми при провеждане на тържеството. Освен това няма логика парите да бъдат дадени на свид. Х. той да се почерпи, доколкото няма съмнение, че тези пари са дадени за да няма проблеми при тържеството и в частност да не бъде развалена палатката на улицата, а свид. Ф. категорично е бил наясно, че именно органите на полицията мога и вършат такива неща – разпореждат премахването на палатките. Парите той е дал за да е сигурен, че полицаите няма да разпоредят премахването на палатката, поради което няма смисъл той да ги даде на свид. Х., който не е полицейски служител и няма такива правомощия.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свид. Б.Д. депозирани в хода на досъдебното производство пред съдия, приобщени по реда на чл.281 ал.1 т.4 от НПК, тъй като по делото е установено, че този свидетел е починал. Показанията му са последователни,непротиворечи и непротиворечащи на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Те са отнисими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на обстоятелства относно закупуването от този свидетел бутилка водка „Финландия“ и давенето й на подсъдимия /с посредничеството на свид. Г.А./  във връзка с провеждането на сватбеното тържество на сина на свидетелите В. К. и А. Д.. От показанията на свид. Б.Д. се установява, че във връзка с изградената палатка на улицата пред дома на свидетелите В. К. и А. Д. и разпореденото премахване на същата от страна на подсъдимия, той т.е. свид. Б.Д. е бил потърсен от свид. В. К., която го помолила да се свърже с подсъдимия и да го помоли да не се разваля палатката срещу почерпка. Свид. Б.Д. се свързал по телефона с подсъдимия, обяснил проблема и предложил да почерпи за това с бутилка водка. Подсъдимият го повикал да се срещнат пред полицейския участък, като при тази среща свид. Б.Д. отново поставил въпР. за изграждането на палатката и подсъдимият в крайна сметка се съгласил за това, както и да бъде почерпен с бутилка водка „Финландия“. Свид. Б.Д. купил водката, свързал се отново по телефона с подсъдимия и последният му казал да я остави в барчето на свид. Г.А., откъдето той ще си я вземе. Показанията на свид. Б.Д. се потвърждават от изслушаните ВДС в резултат на използваните СРС, от които се установява факта на проведените разговори и съдържанието на същите. Показанията на свидетеля се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели В. К., А. Д., Г.А., а косвено и от показанията на свидетелите полицейски служители И.Ц. и Ж. К., които са видели подсъдимият да излиза от барчето на свид. Г.А. с торбичка и да се приближа до служебния автомобил като отваря капака на багажника, а по-късно са видели в багажника същата торбичка с бутилка водка „Финландия“.

 Съдът намира, че няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите А. Д. и В. К. и в частност тези, които те са депозирани в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК. В тези си показания свидетелите изнасят твърдения относно изградената от тях на улицата пред дома им палатка по повод сватбата на сина им, относно посещението на подсъдимия на място и издаденото от него разпореждане палатката да бъде премахната, относно ангажирането на свид. Б.Д. да посредничи при разрешаването на случая вкл. чрез почерпка изразяваща се в даване на бутилка водка. Тези показания на свидетели са последователни, логични и непротиворечиви. В показанията си депозирани в хода на съдебното следствие, обаче, тези свидетели заявяват, че са ангажирали свид. Б.Д. да закупи почерпка и да я занесе в полицейския участък за да почерпи за сватбата, а не за да не бъде развалена палатката. На тези показния не следва да се дава вяра, тъй като същите противоречат на останалия доказателствен материал по делото – показанията на свид. Б.Д., както и останалите доказателствени материали посочени непосредствено по-горе при коментирането на показанията на този свидетел. Не следва да им се дава вяра и поради това, че същите са вътрешно противоречиви и нелогични, доколкото от една страна подс. Д. разпорежда събарянето на палатката и по този начин пречи на тържеството, а от друга страна те правят този жест и предоставят почерпка на полицейските служители.

Съдът намира, че няма пречка да се кредитират и показанията на свид. Г.А. депозирани от него в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281 ал.4 вра.1л.1 т.1 от НПК. Същите са последователни и непротиворечиви, непротиворечащи на останалия доказателствен материали по делото и в частност на показанията на свид. Б.Д.,  както и останалите доказателствени материали посочени непосредствено по-горе при коментирането на показанията на този свидетел. Чрез тях се установява, че свид. Б.Д. е оставил в барчето му една торбичка и е казал, че тя е предназначена на подс. Д., който по-късно същия ден е дошъл и си я взел. Не следва да се кредитират показанията на свид. Г.А. депозирани в хода на съдебното следствие, според които торбичката е била оставена от свид. Б.Д. с молба да бъде предадена на който и да било от полицаите от участъка, както и че в тази торбичка е имало бонбони и безалкохолна напитка. Свид. Б.Д. е категоричен какво е било съдържанието на торбичката /което се потвърждава и от показанията на свидетелите К. и Ц./, както и че същата е била предназначена именно за подс. Д.. За последното свид. Б.Д. е получил изрично указание от подсъдимия, видно от съдържанието на проведения между тех телефонен разговор на 27.06.2018г.

Не следва да се кредитират и показанията на свид. Х.А., съпруга на свид. Г.А., тъй като нейните показания противоречат на останалия кредитиран от съда доказателствен материал. Впрочем, показанията на тази свидетелка са били предназначени да подкрепят версията на съпруга й депозирана в с.з. по време на разпита му като свидетел относно съдържанието на оставената в барчето торбичка, но доколкото тя не е присъствала и не е видяла нито кой е оставил торбичката, нито кой я е взел, нейните твърдения на практика по никакъв начин не са в състояние да допринесат за изясняването на обстоятелства от предмета на доказване по настоящото дело.

Принципно няма пречка да се кредитират и показанията на свид. С.А., макар че същите не са пряко свързани с предмета на доказване по настоящото дело и не допринасят много за изясняването на обстоятелствата касаещи някой от трите конкретни случая предмет на обвинението против подсъдимия. Тази свидетелка заявява, че е организирала през м.май 2018г. сватба на сина си, правили са палатка на улицата пред дома им, за което не са търсили съдействие от полицията, нито са имали проблеми и след сватбата е възможно да е изпратила чрез вуйчо си свид. А.Х. дребна почерпка за полицаите по повод тържеството.

Съдът намира, че няма пречка да се кредитират показанията на свид. С.К., които са последователни и непротиворечи, непротиворечащи на останалия доказателствен материал. От неговите показания се установява, че действително в кв. „Н.“ е съществувала такава традиция да се изграждат палатки на улицата по повод на различни тържества, което не е било разрешено, но полицейските служители понякога са проявявали търпимост и са привили компромиси, от които жители на квартала са се възползвали. Този свидетел заявява, че се чувал, че свид. Б.Д. е оставил някаква почерпка в барчето на свид. Г.А., без да сочи подробности.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите П. Д., П.Х. и Г. П., които са подробни, обстоятелствени ,последователни, логични, непротиворечи и непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото. И тримата са полицейски служители от участъка в кв „Н.“, като свид. Д. е бил началник на този участък през инкриминирания период от време. Чрез техните показания се изясняват важни обстоятелства относно организацията на работа в полицейския участък, относно дейността на подсъдимия като полицейски служител, относно установената в квартала традиция за провеждане на различни тържества на публични места и в тази връзка действащата нормативна уредба и реалното й приложение на място. От показанията на тези свидетели се установяват обстоятелства за получена от тях информация за неправомерно поведение на подсъдимия, който във връзка със службата си е бил търсен от жители на квартала и е уреждал техни проблеми срещу дребни подаръци. От съществено значение са показанията на тези свидетели по случая със свид. С.В. /Пастор С./, тъй като те лично и непосредствено са възприели отделни обстоятелства свързани с предаване и приемане на пари. Свид. П.Х. е възприел, че свид. В. и подсъдимия разговарят в участъка като свид. В. държал сгъната банкнота в ръката си. За това той съобщил на свидетелите Д. и П., които лично възприели предаването на банкнотата от свид. В. и приемането й от подсъдимия. Неоснователни са възраженията по отношение на показанията на тези свидетели. Дори да са налице някои различия в показанията им, същите не са съществено и не се отразяват върху преценката им за достоверност. По отношение на показанията на свид. Х. следва да се има предвид, че съдът кредитира тези, които той е депозирал в хода на съдебното следствие. Депозираните от него в досъдебното производство бяха прочетени по настояване на защитата на подсъдимия и този свидетел ясно и категорично заяви, че поддържа това, което е заявил в с.з., той като част от твърденията му в досъдебното производство представлявали негови предположения. Що се отнася до възраженията във връзка със заявеното от свидетелите, че вероятно се касае за банкнота от 50 лв. предвид възприетия от тях цвят, който описват като жълто-кафяв, следва да се има предвид, че това е само предположение от страна на свидетелите /не относно даването и приемането на банкнотата, а единствено относно номинала й/. Освен това следва да се има предвид и това, че сгъната по определен начин /от обратната си страна/ част от банкнотата от 20 лв. също има жълтеникав и близо до кафяв цвят.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свидетелите Ж. К. и И.Ц.. Същите са подробни, последователни и непротиворечиви, не противоречащи на останалия доказателствен материал по делото. И двамата са полицейски служители от участък „Н.“, колеги на подсъдимия и депозират показания относно възприетото от тях -  че са видели  подсъдимия да излиза от барчето на свид. Г.А. носейки торбичка; че подсъдимият е отишъл до служебния автомобил  и отворил, а после е затворил багажника; че непосредствено след това са взели ключовете на автомобила и са установили, че в багажника има торбичка, в която има бутилка водка „Финландия“. Показанията на тези свидетели до принасят в значителна степен за преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия, както и на показанията на свидетелите Б.Д. и Г.А., което вече беше коментирано по-горе.

Съдът намира, че следва да се кредитират и показанията на свидетелите Х. Ч. и Г.П., които също са подробни, последователни, непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал кредитиран от съда по делото. Тези свидетели са служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР и са били ангажирани с изясняването на обстоятелствата касаещи получена информация за неправомерни и в частност корупционни действия от страна на подсъдимия. От показанията на тези свидетели се установява, че службата им е получен сигнал за извършвана от подсъдимия корупционна дейност свързана с приемане на парични суми и подаръци от граждани от кв. „Н.“ гр.Сливен във връзка със служебните му задължения. Тези свидетели депозират твърдения във връзка с предприетите от тях действия по изясняването на обстоятелствата касаещи сигнала включително чрез използването на СРС. В резултата на тези техни действия е била придобита информация са осъществен контакт между подсъдимия и свид. А.Х., при който е било уговорена даване на пари във връзка с провеждане на тържество в квартала. Според свидетелите е била получена информация, че срещата между двамата, при която евентуално ще бъдат предадени парите, ще се осъществи на 30.07.2018г. и е била създадена необходимата организация за документирането й по съответния процесуален ред. От показанията на свидетелите / и в частност от тези на свид. П./ се установява по несъмнен начин, че свид. Х. е дал на подсъдимия банкнота, като последният я е приел и я поставил в джоба си. По този начин се опровергават обясненията на подсъдимия, че свид. Х. е поставил банкнота в ръката му и я пъхнал в джоба му. Показанията на тези двама свидетели допринасят и за преценката за достоверност на показанията на свид. Х. вкл. относно това, че последният не е бил наясно с провежданата операция и съответно не е имало координация в действията им. Твърденията на тези свидетели, както и на свид. Х. относно хронологията на събитията касаещи даването на банкнотата по несъмнен начин сочат, че не е имало предварителна уговорка между тях и съгласуване на поведението им, което от своя страна изключва възможността в конкретния случай това поведение да бъде квалифицирано като провокация към подкуп, каквато е тезата на защитата на подсъдимия по отношение на този пункт от обвинението. За достоверността на твърденията на свидетелите Ч. и П. съществен принос имат и изготвените ВДС в резултат на използваните СРС, от окито се установява хронологията и съдържанието на разговорите на подсъдимия с различни лица по повод на извършваната спрямо него проверка.

Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и веществените доказателствени средства /ВДС/ изготвени в резултат на използваните по отношение на подсъдимия специални разузнавателни средства имащи за предмет проведени разговори по телефона между подсъдимия и други лица.  Фактът на провеждането им и съдържанието на тези разговори се установява не само от съставения протокол за това, приложен в отделна папка по делото, но и чрез възпроизвеждането им в с.з. по искане на прокуратурата. От тези материали се установява, че действително подсъдимият е бил търсен от и е разговарял с различни лица относно провеждането на различни мероприятия на публично място в кв. „Н.“ в гр.Сливен, като от него е искано съдействие за разрешаване на провеждането им респ. условията, при които би се допуснало такива да се проведат. Разговори 1 и 2 са между подсъдимия и свид. Б.Д. и касаят провеждането на сватбеното тържество на сина на свид. А. Д. и свид. В. К. респ. даването на бутилката водка „Финландия“. Разговори 5, 6 и 9 са между подсъдимия и свид. Х. и също касаят провеждането на сватбено тържество, като съдържанието им става ясно, че заинтересованите лица имат готовност да дадат пари на подсъдимия с посредничеството на Х. за да бъде решен техния проблем. Тези веществени доказателствени средства в много голяма степен допринасят за преценката за достоверност както на обясненията на подсъдимия, така и на показанията на различните свидетели.

Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица по назначените съдебно-оценително и съдебно-техническа експертизи. Тези заключения са задълбочени, обосновани, правилни и убедителни, категорични и непораждащи съмнение в правилността си. Изготвени са от компетентни вещи лица. Чрез тези заключения се допринася за изясняването на важни обстоятелства включени в предмета на доказване.

Чрез заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява стойността на част от предмета на престъплението, а именно – бутилка водка „Финландия“ 700 мл.

Чрез заключението на съдебно-техническата експертиза се установяват контактите, изходящите и входящите повиквания, както и съобщения вкл. от различни приложения и/или социални мрежи в телефона на подсъдимия, който е бил обект на изследване. От експертизата се установява, че в инкриминирания период подс. М.Д. е поддържал активна комуникация по телефона със свидетелите С.В., Б.Д. и А.Х..

Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК – писмени доказателства и протоколи от извършени процесуално следствени действия. Същите не се оспориха от страните по делото, а от друга страна също са относими към предмета на доказване и допринасят за изясняването на отделни обстоятелства от него. Протоколите от извършените следствени действия са изготвени в съответствие с изискванията съдържащи се в разпоредбите на чл.128 и сл. от НПК респ. в съответствие с конкретните разпоредби регламентиращи извършването на конкретните следствени действия.

От писмените доказателствени материали: писмо peг. № 958400-173/06.08.2018г. на Дирекция „Вътрешна сигурност" - МВР, ведно с приложените към него заповед за задържане на М.П.Д., протокол за обиск на М.П.Д., 2 бр. декларации на М.П.Д., лист за преглед на пациент - М.П.Д., разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, протокол за обиск по чл.164 от НПК на М.П.Д., ведно с препис от него и фотоснимки; определение № 312/31.07.2018г. на Окръжен съд - Сливен за одобрение на протокол за обиск на М.П.Д.,  се установяват обстоятелство свързани със задържането на подсъдимия на 30.07.2018г. при проведената полицейска операция и намерените у него предмети.

От писмените доказателствени материали: писмо peг. № 343000-489/21.01.2019г. на ОД на МВР - Сливен, ведно с длъжностна характеристика за длъжността младши разузнавач, заемана от Ж. С.  К., писмо peг. № 93/22.01.2019г. на ОСО при ОП - Сливен и писмо per. № 343000-634/24.01.2019г. на ОД на МВР - Сливен, ведно с длъжностна характеристика за длъжността разузнавач, заемана от И.В.Ц., писмо peг. № сл.д. 16/18 г. от 17.04.2019 г. на ОСО при ОП - Сливен, ведно с писмо УРИ 1670р00-2773/03.05.2019г. на РУ на МВР – Сливен, писмо peг. № 596/31.07.2018г. на ОСО при ОП - Сливен, ведно с писмо УРИ 343000-5917/01.08.2018г. на ОД на МВР - Сливен, кадрова справка № 343р-8077/31.07.2018 г. на М.П.Д., длъжностна характеристика, протокол за запознаване и заповед № 343з-1627/27.07.2018г. на ОД на МВР - Сливен за делегиране на управленски правомощия се установяват длъжностните качества на свидетелите К. и Ц., както и тези на подс. Д. респ. неговите права и задължения като полицейски служител.

От писмените доказателствени материали: копия от съдебни актове и протоколи по адм.дело № 67/2019г. по описа на Административен съд – Сливен, а именно - заверени преписи от протоколи от открити съдебни заседания, проведени на 02.05.2019г., 20.06.2019г., 19.09.2019г. и 18.10.2019г., решение № 224/01.11.2019г. по адм.дело № 67/2019г. на Административен съд - Сливен и решение № 4882/27.04.2020г. по описа на Върховен административен съд, V-то отделение, влязло в сила на 27.04.2020г. се установява развитието на производството по повод заповедта на министъра на вътрешните работи за дисциплинарно уволнение на подс. М.Д..

От писменото доказателство - предложение относно провеждане на полицейска операция рег. № ****************г. с гриф „*********” се установява каква организация е била създадена във връзка с получения сигнал срещу подс. М.Д. и реализацията на същия. От съдържанието на този писмен документ не може да се направи извод за съпричастност на свид. А.Х. към така подготвената и впоследствие проведена полицейска операция респ. за съгласуваност на неговото поведение с планираните и осъществени действия на полицейските служители и на служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“.

Съдът намира, че следва да се кредитира и вещественото доказателство - банкнота с номинал 20 лв., сериен номер БТ8118837, запечатана в полиетиленов плик със стикер № В0483 на ОД на МВР - Сливен.

При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:

С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият М.П.Д. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода от 15.05.2018г. до 30.07.2018г. в гр.Сливен, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - полицейски инспектор в Участък - „Н." при РУ на МВР - Сливен, приел дар, който не му се следва - пари и вещи, на обща стойност 60,49 лв., като на 15.05.2018г. приел от С.И.В. *** парична сума в размер на 20 лв., на 27.06.2018г. приел от Б.й Б.ев Д. от гр.Сливен 1 бр. бутилка водка „Финландия" 700 мл, на стойност 20.49 лв. и на 30.07.2018г. приел от А.А.Х. *** парична сума в размер на 20 лв., за да не извърши действия по служба - да не осъществи контрол по спазване на разпоредбите на чл. 4 ал.1 и чл. 5 ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен /приета с Решение № 231/26.05.2016г. на Общински съвет Сливен/, който контрол му е вменен с разпоредбата на чл. 55 ал.2 от същата наредба, както и да не извърши действия по установяване на нарушения на тези разпоредби, при провеждане на сватбени тържества и на друго частно събитие -евангелска проповед на църква „Църква на бога" на територията на кв. „Н." в гр. С., като подкупът е извършен от полицейски орган.

Подсъдимият Д. е извършил инкриминираното деяние в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. „а" от НК. Няма съмнение предвид наличните по делото доказателства, че по силата на длъжностната му характеристика на подсъдимия са били възложени редица контролни функции, свързани с осъществяване на дейностите, обект на контрол от МВР, в т.ч. да работи непосредствено по опазването на обществения ред, да предприема необходимите мерки за отстраняване на нарушенията на обществения ред, стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административнонаказателните мерки и правилното им документално оформяне, да осъществява функции по контрол за установяване на нарушения в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт. Във връзка с последното и предвид разпоредбата на чл.55 ал.2 от Наредба за обществения ред на територията на Община Сливен контролът по спазване на изискванията на същата се осъществява и от  органите на МВР.

С оглед на установеното от фактическа страна въз основа на коментираните по-горе доказателствени материали, по делото е установено по несъмнен начин, че с поведението си подс. М.Д. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението „подкуп", като е приел от всеки от свидетелите С.В., Б.Д. и А.Х. неследващ му се дар с имуществен характер.

Така на 15.05.2018г. подсъдимият приел от свид. С.В. парична сума в размер на 20 лв.; на 27.06.2018г. приел от свид. Б.Д. 1 бр. бутилка вода „Финландия" 700 мл на стойност 20,49 лв. и на 30.07.2018г.  приел от свид. А.Х. парична сума в размер на 20 лв.

Относно деянието извършено на 15.05.2018г. обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства и в частност –  от показанията на свидетелите С.В., П.Х., П. Д. и Г. П., от писмените доказателства за проведени телефонни разговори между свид. В. и подс. Д. на 15.05.2018г. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващо активната комуникация по телефона между посоченият свидетел и подсъдимия в дните около процесния случай.

По-горе в мотивите си в частта съдържаща анализ на доказателствените материали съдът изложи подробни съображения защо кредитира показанията на посочените свидетели, както и кои точно техни показания /показанията на свид. В. депозирани в досъдебното производство, както и тези съдържащи се в протокола за очна ставка в досъдебното производство/ кредитира и в коя им част.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия по отношение на показанията на свидетелите полицейски служители. Действително между тях са налице някои дребни различия, които както вече беше посочено по-горе в никакъв случай не могат да обосноват извод за тяхната недостоверност. Нормално е да липсва пълно съвпадение в твърденията на различните свидетели по отношение на някои дребни и несъществени факти и обстоятелства, които е логично и обяснимо с изминалия период от време и с индивидуалните особености на всеки човек да възприема фактите от действителността и да ги възпроизвежда. Впрочем наличието на стопроцентово съвпадение в твърденията им би могло да породи съмнение, че са се наговорили какви точно показания да депозират и именно в такъв случай биха могли да имат основания доводите на защитата по отношение на промяната на показанията на свид. П.Х.. Според защитата този свидетел е променил показанията си за да бъдат съгласувани те с показанията на другите двама свидетели, като в тази връзка се аргументира теза за съмнения за манипулативен подход към доказателствената съвкупност в хода на досъдебното производство. В действителност показанията на свид. Х. депозирани от него в досъдебното производство бяха прочетени по настояване на защитата на подсъдимия и този свидетел ясно и категорично заяви, че поддържа това, което е заявил в с.з., той като част от твърденията му в досъдебното производство представлявали негови предположения. При положение, че съдът кредитира показанията на този свидетел депозирани в съдебната фаза на процеса, възраженията за „манипулативен подход“ в досъдебното производство се явяват безпредметни. Що се отнася до показанията на свид. С.В., обяснимо е, че защитата настоява да се кредитират тези негови твърдения, които той депозира в хода на съдебното следствие. Настоящият съд вече подробно изложи съображения на които показанията на този свидетел дава вяра и по какви съображения. Както вече беше посочено по-горе, обяснимо е, че този свидетел пред съда отрича да е давал пари на подсъдимия, тъй като това би го уличило също в извършване на престъпление. Освен това свид. В. обясни промяната на показанията си в тази им част с обстоятелството, че при разпитани си в досъдебното производство бил объркан и смутен, което обаче не обяснява защо при извършената няколко месеца по-късно очна ставка той е потвърдил, че е дал пари на подсъдимия. Този съдът не споделя и интерпретацията на защитата по отношение на тази част от показанията на свид. С.В. отнасяща се до повода той да потърси съдействие от страна на подсъдимия и в частност дали е получил такова съдействие. Няма съмнение, че свид. В. е потърсил подсъдимия с молба да бъде разрешено провеждането на евангелизация на площада на кв. „Н.“ с използване на озвучителна техника, на което подс. Д. отговорил, че това не е разрешено. Свид. В. помолил това мероприятие да бъде проведено на улицата пред църквата, на което подс. Д. първоначално отговорил, че също не е разрешено. В показанията си депозирани пред съдия в досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитаните им по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 от НПК свид. В. недвусмислено, че в крайна сметка подсъдимият се е съгласил мероприятието да бъде проведено на улицата пред църквата. С оглед на така даденото от подсъдимия съгласие, свидетелят се почувствал удовлетворен и Б.дарен и дал на подсъдимия 20 лв. за да се почерпи. Предвид тези показанията на свид. В., несъстоятелна се явява тезата на защитата, че в нито един момент той не е твърдял, че е получил разрешение от подсъдимия, тъй като той в действителност е получил неговото съгласие. Несъстоятелна е и тезата, че в нито един момент свидетелят не е твърдял, че озвучаването на събитието ще е съпроводено със силна музика. В показанията си от досъдебното производство този свидетел заявява, че при предходна евангелизация е използвана апаратура за увеличаване на звука и тогава е дошла полиция и мероприятието било спрямо поради липса на уведомително писмо. Следователно свидетелят е бил наясно, че е необходимо предварително разрешение за провеждането на мероприятието и затова е потърсил съдействието на подсъдимия, а използването на озвучителна техника във всички случаи е съпроводено с възпроизвеждането на по-силен от обичайния шум. А съдействието на подсъдимия е потърсено не за да бъде получено разрешение, доколкото свидетелят е бил наясно, че такова разрешение се дава от друг орган, а за да бъде получено съгласие за провеждането на мероприятието или с други думи да не бъдат предприемани действия за преустановяване на това мероприятие от органите на полицията.

Относно деянието извършено на 27.06.2018г. обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства и в частност – показанията на свидетелите, имащи отношение към случилото се на тази дата – Б.Д., А. Д., В. К., Г.А., Ж. К. и И.Ц., както и съдържанието на разговорите между подс. Д. и свид. Б.Д., документирано по надлежния ред в приложените по делото ВДС в резултат на експлоатираните СРС. Както вече беше посочено по-горе, от съдържанието на разговорите се установява, че подс. Д. съвсем съзнателно е насочил свид. Б.Д. да предаде въпросната бутилка водка на свид. Г.А.. Съществен принос за изясняване на фактическите обстоятелства имат показанията на свид. Б.Д. от досъдебното производство, които бяха приобщени чрез прочитането им, тъй като в хода на разследването свидетелят е починал. Показанията му напълно кореспондират с установеното от експлоатацията на СРС и от тях недвусмислено се установява за кого и за какво е била предназначена тази бутилка водка. Лансираната теза за това, че бутилката алкохол е била предназначена за полицейския участък, се опровергава от останалите доказателства, а именно от показанията на свид. Б.Д., от съдържанието на ВДС и от показанията на разпитаните по случая полицейски служители, които лично са възприели как подс. Д. е взел от барчето на свид. Г.А. торбичката с бутилка водка и я поставил в багажника на служебната кола  като личен багаж.

Несъстоятелна е тезата на защитата, че част от описаната в обвинителния акт фактология поставя под сериозно съмнение това обвинение от фактическа страна, както и че дори хопотетично да се приеме, че тази бутилка в действително е стигнала в крайна сметка до подс. Д. – деянието му е несъставомерно, тъй като той е с ясното съзнание, че към онзи момент е изпълнил служебните си задължения и е отдал разпореждане палатката да бъде демонтирана. Що се отнася до възраженията по отношение на част от доказателствените материали, съдът по-горе подробно изложи съображенията се кои от тези доказателствени материали кредитира, в кои им части и на пкакво основание.

Защитата твърди, че подсъдимият е посетил мястото, където пред дома на свидетелите А. Д. и В. К. била изградена палатка във връзка с предстоящото сватбено тържество на сина им, констатирал, че тази палатка по начина, по който е изградена  в действителност нарушава обществения ред, тъй като възпрепятства преминаването на автомобили по улицата и разпоредил част от палатката да бъде демонтирана, да бъде освободена улицата, за да може възпрепятствано да се движат автомобили, като след започналото демонтиране на част от палатката той си тръгнал. Въз основа на това се обосновава извод, че неговите разпореждания са били изпълнени респ. че не е налице умисъл за нарушаване на служебните му задължения, ако хипотетично се приеме, че бутилката водка е стигнала до него. В действителност, обаче, видно от показанията /кредитирани от съда и подробно осъдени по-горе/ на свидетелите В. К., А. Д. и Б.Д., когато подсъдимият е посетил мястото и е констатирал изградената вече палатка, която е пречела на движението, той е разпоредил премахването й. Свидетелите В. К. и А. Д. са потърсили съдействието на свид. Б.Д., последният да повлияе на подс. Д. палатката да не бъде премахвана за да може да се проведе сватбеното тържество в планирания му вид. Свид. Б.Д. осъществил контакт с подсъдимия, настоял палатката да не бъде събаряна за да бъде проведено тържеството и обещал за това да почерпи подсъдимия с бутилка водка, която впоследствие му дал с посредничеството на свид. Г.А.. В този смисъл няма съмнение, че подсъдимият е бил наясно, че неговото разпореждане за събаряне на палатката не е било изпълнено, но не предприел никакви действия за констатиране и отстраняване на това нарушение и в знак на Б.дарност за бездействието си получил като подарък бутилка водка „Финландия“. С оглед на тези съображения се явява несъстоятелна тезата на защитата, че след като подсъдимият е бил с ясното съзнание, че е отдал дължимото законосъобразно разпореждане и неговото изпълнение е започнало, не е било необходимо свид. В. К. и нейния съпруг свид. А. Д. по-късно въобще да искат съдействието на Д. да не премахват палатката, след като така или иначе те са преустановили дейността по нейното демонтиране в един по-късен момент, доколкото от този момент никой не ги безпокои. В действителност има разпореждането от страна на подс. Д. за премахване на палатката и фиктивно са били предприети действия в тази насока, но е имало необходимост да бъде потърсено съдействието на подсъдимия защото свидетелите са искали да ползват палатката във вида, в който са я изградили и съдействието се е изразявало именно в това – да не се събаря палатката. На практика точно това се е случило – палатката не е била съборена и тържеството е било проведено. А подсъдимият не е проверил дали е изпълнено неговото първоначално разпореждане за събаряне на палатката, макар че е бил наясно с това предвид ходатайството на свид. Б.Д. т.е. на практика е проявил бездействие по отношение на изпълнение на служебните си задължение и затова е получил подарък – процесната бутилка водка „Финландия“.

Неоснователни са възраженията на защитата във връзка с липсващия видеозапис, доколкото видно от писмо per. № сл.д. 16/18г. от 17.04.2019г. на ОСО при ОП - Сливен, ведно с писмо УРИ 1670р00-2773/03.05.2019 г. на РУ на МВР – Сливен, видеозаписа от охранителната камера, монтирана ца охрана на частен имот срещу полицейски участък „Н.“, направен на 15.05.2018г. е бил унищожен поради технически проблем с компютъра, на който е била качена информацията.

Относно деянието извършено на 30.07.2018г. обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните по делото и кредитирани от съда доказателства и в частност – показанията на свидетелите А.Х., И.Ф., Х. Ч. и Г.П., както и съдържанието на разговорите между подс. Д. и свид. А.Х., документирано по надлежния ред в приложените по делото ВДС в резултат на експлоатираните СРС. Няма съмнение, че към тази дата по отношение на подс. Д. са експлоатирани СРС и в частност подслушване, разрешено по законовия ред в рамките на настоящото наказателно производство още през м.юни 2018г. Използването на СРС е било предхождано от оперативна полицейска дейност, провеждана от служители на дирекция Вътрешна сигурност, тъй като при тях е постъпила информация, че подс. Д. приема облаги от жители на кв. „Н.“. През м.май 2018г. по повод случая със свид. С.В., полицейските служители, които лично са възприели поведението на подс. Д., изготвили съответните докладни записки и материалите са били докладвани в Окръжна прокуратура – Сливен, където е на 14.06.2018г. е било образувано досъдебно производство. С разрешение на съда е започнало подслушването на подс. Д., в резултат на което се е установило, че на 26.07.2018г. и 27.07.2018г. свид. А.Х. е провел разговор с подс. Д. във връзка с предстоящо сватбено тържество на улица „К.М.“ и че евентуално подс. Д. за пореден път ще приеме облага, за да се наруши служебните си задължения произтичащи от разпоредбите на общинската наредба. Информацията получена по този начин е станала повод да бъде изготвено предложение и план за провеждане на специализирана полицейска операция, при която ако се стигне до получаване на пари, подс. Д. да бъде заловен. Предприети са били и съответните действия вкл. и разполагането на служители на дирекция „Вътрешна сигурност“ в района около полицейския участък в кв. „Н.“. Показанията на посочените по-горе свидетели подробно бяха обсъдени и коментирани по-горе пи анализа на доказателствените материали и в този смисъл тук не е необходимо да се повтарят изложените в тази връзка съборажения. Следва само да се посочи, че беше дадена вяра на показанията на свид. Х. депозирани от него в съдебното и досъдебното производство, показанията на свид. И.Ф. депозирани в досъдебното производство и показанията на свидетелите Х. Ч. и Г.П. депозирани в съдебното производство. С оглед на тези гласни доказателствени материали е несъмнено, че свид. Х. са провели няколко разговора по телефона, при които свидетелят е потърсил съдействието на подсъдимия да не бъдат предприемани действия от страна на полицията спрямо изградената палатка на улицата пред дома на лицата А. и Р. на ул. „К.М.“ във връзка с тържеството по повод сватбата на сина ми. В хода на един от тези разговори, проведен на 27.07.2018г. по инициатива на самия подсъдим /доколкото той се е обадил на свидетеля/, свид. Х. заявил на подсъдимия, че е казал на съответното заинтересовано лице да приготви „парички“ за да му бъде решен проблема, на което подсъдимият отговорил каквото трябва да вземе при себе си. По една или друга причина тези лица са се отказали да дадат пари, но междувременно свид. Х. е бил потърсен от свид. И.Ф., който предложил да даде чрез Х. пари на подсъдимия /20 лв. за почерпка/ за да може да проведе спокойно тържество по повод сватбата на сина си и да не бъдат санкционирани ако пускат висока музика и за това, че е изградил палатка на улицата – ул. „К.“, за което е знаел, че е забранено. Свид. Х. дал парите на подсъдимия, като му обяснил по какъв повод му ги дава. Няма съмнение и че подсъдимият е приел банкнотата от 20 лв.

Неоснователни са по принцип възраженията на защитата по отношение на показанията на свид. А.Х.. Както вече беше посочено по-горе, съдът подробни ги обсъди и коментира и изложи съображенията си за това и именно поради тези съображения възраженията срещу тях принципно са неоснователни. Единственото възражение, което следва да бъде споделено е по отношение на обстоятелството, че свидетелят не се е обаждал по телефона на подсъдимия в деня преди 30.07.2018г., доколкото видно от приложените ВДС от използваните СРС, както и от хронологията на разговорите между двамата, такъв разговор по телефона не е бил провеждан на 29.07.2018г. В действителност разговор по телефона между двамата преди 30.07.2018г. е имало на 27.07.2018г. по инициатива на подсъдимия, доколкото той се е обадил на свидетеля и по време на този разговор са били обсъждани обстоятелствата посочени по-горе. Не отговаря на истината обаче твърдението на защитата, че по случая с И.Ф. свид. А.Х. е бил активната страна т.е. той е търсел Ф.,а не обратното. В действителност и с оглед на наличните доказателства свид. И.Ф. е потърсил свид. Х. за съдействие. От показанията на свид. Х. се установява, че свид. Ф. го е потърсил  за съдействие, а свид. Ф. твърди, че е дал парите на Х. за да не бъде безпокоен от полицията по време на провеждането на сватбата на сина му.

Несъстоятелна е и тезата на защитата за съгласуваност в действията на свид. Х. и служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“, въз основа на което се обосновава извод за провокация към подкуп в този случай. Твърденията изложени в подкрепа на тази теза, обаче, не се основават на конкретни доказателства, а единствено на предположения, хипотези и съмнения. Позоваването на обясненията на подсъдимия /които впрочем съдът не кредитира/ също не е въз основа на негови твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които той е възприел, а само по повод на възникнали у това лице съмнения и предположения впоследствие.

Във връзка с тази теза съдът намира за необходимо да посочи, че по делото наистина липсват каквито и да било доказателства за съгласуваност между поведението на свид. А.Х. и действията на служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“.

От съдържанието на коментираното по-горе предложение за провеждане на специализирана полицейска операция  се установява, че повод за провеждането й е получената чрез СРС информация и в частност съдържанието на проведения на 27.07.2018г. разговор между подсъдимия и свид. Х.. В това предложение не е била фиксирана дата за провеждане на операцията, тъй като полицейските служители не са имали яснота кога ще се осъществи срещата между подсъдимия и свид. Х., дали на нея той ще получи подкуп, в какъв размер ще е този подкуп, по какъв начин и къде ще бъде предаден. Категорично по делото няма каквито и да било доказателства към този момент служителите от дирекция „Вътрешна сигурност“ или други полицейски служители да са осъществявали връзка със свид. А.Х.. Самият Х. категорично отрече да е бил предварително известяван за залавянето на Д. и за това, че е била в ход полицейска операция, като в същата насока са и показанията на свидетелите служители от дирекция „Вътрешна сигурност“. Липсата на предварителна съгласуваност на действията на свид. Х. се доказва и от съдържанието на предложението, според което едва след получаване на конкретни данни, че свид. А.Х. ще предава на подс. М.Д. парична сума, ще бъде проведен инструктаж и ще се пристъпи към процесуално следствени действия по неотложност. В предложението и в самия план липсва и размера на облагата, която се очаква подс. Д. да получи, деня и мястото, на което това ще бъде извършено. Провеждането на тази операция е било продиктувано от необходимостта да се пристъпи към разобличаване на подс. Д., защото е било недопустимо да не се предприемат действия за пресичане на корупционното му поведение, за което са били налице конкретни данни в продължение на повече от три месеца.

Не е налице провокация към подкуп и в контекста на съдебното решение на ВКС по касационно наказателно дело № 515/2014 г., т.нар. дело Ц. , С., П.. В решението се очертават няколко принципни положения, развити в редица решения на Европейския съд по правата на човека, относно полицейската провокация към извършване на престъпление, конкретно провокация към подкуп, като несъмнено в конкретния случай не е налице въпросната хипотеза. Основния критерий за ограничаване на провокацията към подкуп, както е посочено и в коментираното решение, е дали престъплението е щяло да се извърши без намесата на участвалите в нея полицейски служители или лица, действащи под техни инструкции и контрол. В конкретния случай не е имало лице, действащо под контрола на полицейските служители и това се доказва по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Същевременно свид. Х. не е предизвикал извършване на престъплението, не е осъществил каквато и да било форма на натиск или настоятелност. Тези обстоятелства се установяват както от съдържанието на подслушваните разговори, така и от свидетелските показания на самия Х., на свидетелите от дирекция „Вътрешна сигурност“ и преди всичко от съдържанието на предложението и плана за провеждане на специализираната полицейска операция.

Съгласно т.17 от Постановление № 8/30.11.1981г. по н.д. № 10/81г. на Пленума на Върховния съд, за да е налице провокация към подкуп /което е престъпление по чл.307 от НК/ е необходимо наличие на склоняване, убеждаване и мотивиране на провокирания да реши да приеме или даде дар или друга имотна облага, и то с цел да бъде изобличен след това в извършване на престъпление. Деянието се изразява в преднамерено създаване обстановка или условия, за да се предизвика даване или получаване на подкуп. От установената фактическа обстановка и конкретно обективираното поведение, както на свид. А.Х., така  и на подс. М.Д., такъв извод не може да бъде направен. Последователността на установените и описани по-горе факти и логическата връзка с цялостното поведение на подсъдимия и свидетеля не могат да бъдат пренебрегнати и да се възприеме тезата му, че свид. Х. е предоставил тези пари, които той не е искал и получавал. В конкретния случай не е налице провокация на подкуп, тъй като не е установено преднамерено склоняване, убеждаване и мотивиране на подсъдимия да реши да приеме неследващ му се дар с единствената цел да бъде разобличен.

Посочените по-горе парични суми от по 20 лв. и бутилката с водка съставляват дарове по смисъла на чл.301 ал.1 от НК, тъй като представляват престация, която не се дължи на длъжностното лице и би довела до неговото имуществено оБ.детелстване. Тези дарове не му се следват и липсва правно основание за приемането им. Същественото е, че във всеки един от трите случая подсъдимият е приел дар, за да не извърши действия, свързани с изпълнение на служебните му задължения. Това определя и получените дарове като неправомерно и противоправно оБ.детелстване на подсъдимия за работа, която му е възложена като полицейски орган

Приемането на паричните суми от по 20 лв. и бутилката с водка на стойност 20,49 лв. е извършено от подсъдимия за да не извърши определени действия, включени в кръга на служебните му задължения, а именно - да не осъществи контрол по спазване на разпоредбите на чл.4 ал.1 и чл.5 ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен, който контрол му е вменен с разпоредбата на чл.55 ал.2 от същата наредба, както и да не извърши действия по установяване на нарушения на тези разпоредби, като това е станало по повод провеждане на сватбени тържества /в случаите със свид. Б.Д. и свид. А.Х./ и на друго частно събитие - евангелска проповед на църква „Църква на бога" /в случая със свид. С.В./ на територията на кв. „Н." в гр.Сливен. Тези действия са напълно в рамките на неговите служебни правомощия, доколкото с оглед на длъжностната му характеристика и цитираната разпоредба на чл.55 ал.2 от Наредбата той е имал правомощието да осъществява контрол за спазването на изискванията на посочения нормативен акт и в случай на констатирано нарушение – да предприеме съответните действия по установяването му.

Неоснователни са възраженията на защитата на подсъдимия и досежно съставомерността на деянието, доколкото се обосновава теза, че не са налице служебни задължения, които подсъдимият да е нарушил респ. да не е изпълнил. В тази връзка защитата заявява, че по делото единствено безспорно е установено длъжностното качество на подсъдимия респ. неговите служебни задължения съобразно длъжностната му характеристика. Оспорват се твърденията, че той бил известен сред хората в квартала, че при определени условия и при предоставяне на неголеми във финансово изражение дарове не осъществявал контрол по Наредбата на Общината, като се твърди, че те не почиват на конкретни доказателства, а по-скоро възпроизвеждат слухове, които са битували в кв. „Н.“. Оспорва се и тезата на обвинението, че подс. Д. не е изпълнявал разпоредбите на чл.4 ал.1 и на чл.5 ал.1 от Наредбата. По отношение на първата разпоредба се сочи, че тя регламентира забрана при кумулативно наличие на две предпоставки - смущаване спокойствието на гражданите и нарушаването на обществения ред да е за времето от цялото денонощие и в този смисъл се обосновава извод, че не всяко използване на озвучителна уредба в квартала, независимо дали това се случва в домовете на гражданите, в техните дворовете или на улицата, налага контрол и последващи санкционни действия от страна на полицейските служители. По отношение на разпоредбата на чл.5 ал.1 от Наредбата се признава относимостта й към палатките, които гражданите на квартала са изграждали на улиците, но се заявява, че и тази забрана не е абсолютна и че тя има своето приложение тогава, когато провеждането на тези частни събития на нерегламентирани места води до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите и именно в този случай полицейските служители могат и следва да предприемат действия по санкциониране т.е. че само по себе си провеждането на тези тържества на нерегламентирани места не може да доведе до санкциониране.

 По делото е установено по несъмнен начин, че Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен е нормативен акт, с който се уреждат обществените отношения, свързани с осигуряването и опазването на обществения ред и създаване на условия за спокойствие, труд и отдих на гражданите на територията на Община Сливен.

Разпоредбата на чл.4 ал.1 от наредбата регламентира забраната за използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства, възпроизвеждащи музика, говор или шум на обществени места или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, ако смущават спокойствието на гражданите и нарушаващи обществения ред за времето на цялото денонощие.

Доказателствата по делото са категорични, че както при провежданите сватбени тържества, така и при евангелските събирания са използвани озвучителни уредби, усилващи силата на звука. Използването на тези уредби при изпълнението на музика от ангажираните за съответното тържество певци и музиканти респ. при извършването на съответните проповеди несъмнено води до такива нива на звука, които са значително над нормалните при ежедневното слушане на музика, както и при обичайната вербална комуникация между хората. В тази връзка във всеки един конкретен случай може да се постави въпрос дали възпроизвеждания чрез съответните озвучителни системи звук /музика и/или говор/ не смущават спокойствието на гражданите и не нарушават обществения ред. Обикновено много силната музика или говор действително водят до смущаване на спокойствието на гражданите, както и до нарушаване на обществения ред. Преценката дали това е така е именно на органите, на които е възложено осъществяването на контрол за спазване на изискванията на наредбата. Следва да се има предвид и това, че за да е налице нарушение на разпоредбата на чл.4 ал.1 от наредбата е необходимо да е налице нарушаване на обществения ред и смущаване на спокойствието на гражданите без значение по кое време на денонощието е станало това.

Съгласно чл.5 ал.1 от наредбата се забранява провеждането на сватбени, семейни и други частни събития на нерегламентирани места -тротоари, площади, улици, междужилищни пространства, градини, паркове и други територии общинска собственост, както и в частни имоти, водещи до нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите.

Действително тази разпоредба /както и предходната/ предвиждат кумулативност на предпоставките за да е налице съответното нарушение т.е. и при двете хипотези е необходимо да има нарушаване на обществения ред и спокойствието на гражданите. Изграждането на палатки на улиците според доказателствата по делото в много случаи е водело до невъзможност или до силно затрудняване на преминаването на автомобили и пешеходци по тези улици, което несъмнено обосновава извод, че това нарушава обществения ред и спокойствието на гражданите, особено съчетано със възпроизвеждането на силна музика и/или говор.

Разпоредбата на  чл.55 ал.2 от наредбата предвижда, че контролът по спазване изискванията й се осъществява от Кмета на общината, кметовете на населените   места,   кметските   наместници   и   служители   на   общинска администрация, определени със заповед на Кмета на общината, органите на МВР Сливен и РЗИ Сливен в рамките на тяхната компетентност.

Няма съмнение, че като полицейски служител подсъдимият е имал правомощието /правото, но и задължението/ да осъществява контрол за спазването на цитираните по-горе разпоредби на наредбата и да констатира нарушения, вземайки мерки за тяхното преустановяване и наказване.

Във всеки един от трите случая е било налице такова поведение, което е следвало да ангажира осъществяването на тези правомощия от страна на подс. М.Д..

По повод случая със свид. С.В. по делото е установено, че същият е бил наясно с необходимостта да бъде получено разрешение за провеждане на мероприятието евангелизация в кв. „Н.“ на публично място. В показанията си този свидетел заявява, че при предходно такова събитие проведено на публично място и с използването на апаратура за усилване на звука се е намесила полиция и е преустановила това мероприятие именно поради липсата на разрешение. Именно по тази причина той е потърсил съдействието на подсъдимия, който първоначално правилно и законосъобразно му обяснил, че такова мероприятие не може да бъде проведено нито на площада в квартала, нито на улицата пред църквата без предварително разрешение. Свид. В. обаче продължил да настоява и в крайна сметка подсъдимият се съгласил мероприятието да бъде проведено, за което и в знак на Б.дарност свидетелят му дал 20 лв., които подсъдимият приел. В случая подсъдимият очевидно не е дал разрешение за провеждане на мероприятието, доколкото това не е в правомощията му, но се съгласил мероприятието да бъде проведено въпреки липсата на разрешение т.е. на практика той се е отказал да изпълни служебните си задължения да осъществи контрол върху спазването на разпоредбите на наредбата, да констатира извършено нарушение и да предприеме действия за преустановяването му. Установената практика на „толерантност“ и „търпимост“, в този и в останалите случаи, не оправдават такова поведение, независимо от кого е извършено то, когато очевидно се касае за нарушаване на категорични забрани, въведени с нормативен акт и водещи до нарушаването на обществения ред и спокойствието на гражданите.

По повод случая със свид. Б.Д. по делото е установено, че подсъдимият е констатирал нарушение на наредбата във връзка с изградената палатка на улицата пред дома на свид. А. Д. и свид. В. К.. Той правилно е законосъобразно е разпоредил премахването на палатката, но по-нататък не само че не е проконтролирал дали е изпълнено докрай това негово разпореждане, но в действителност е научил от свид. Б.Д., че палатката не е премахната и не е предприел никакви действия в тази връзка – да констатира нарушението и да предприеме действия за отстраняването му респ. за санкциониране на отговорните лица. Това негово бездействие е в резултат на осъщественото ходатайство от страна на свид. Б.Д. и за това, че той не е изпълнил задълженията си по служба е получил в знак на Б.дарност и приел подарък – 1 бутилка водка „Финландия“. В резултат на бездействието си сватбеното тържество е протекло безпроблемно за организаторите и участниците в него.

По повод на случая със свид. А.Х. по делото е установено, че свидетелят е осъществил контакт с подсъдимия за да го мотивира да прояви „търпимост“ и „толерантност“ т.е. да бездейства във връзка с изградена палатка на ул. „К.М.“ за сватбеното тържество на сина на негови познати /които той посочва с имената Р. и А./. Именно във връзка с това бездействие от страна на подсъдимия /непредприемането на съответните действия за констатиране на нарушението, преустановяването и санкционирането му/ свид. Х. е изявил готовност да посредничи при предаване на парична сума, както тази сума е следвало да бъде дадена именно в знак на Б.дарност за това бездействие. Впоследствие посочените лица по една или друга причина са се отказали от даването на парите, но междувременно свид. Х. бил потърсен от своя съсед свид. И.Ф., който го помолил за съдействие – предложил му да даде на подсъдимия 20 лв. за да може да проведе спокойно сватбеното тържество на сина си и полицията да не ги санкционира ако се пуска силна музика и затова, че на улицата /ул. „К.“/ е изградена палатка, за което и двамата свидетели са били наясно, че е забранено. За това бездействие подс. Д. получил и приел пари – 20 лв.

Налице е и квалифициращият признак на чл.302 т.1 б. „а" от НК - подкуп, извършен от полицейски орган, доколкото към инкриминирания период подс. М.Д. е бил на длъжност полицейски инспектор V степен (ТП) в Участък „Н.", Районно управление - Сливен при Областна дирекция на МВР - Сливен.

Престъплението на подс. М.Д. по този текст от закона е продължавано по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доколкото трите деяния, включени в него, осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление -чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време – съответно на 15.05.2018г., на 27.06.2018г. и на 30.07.2018г., при една и съща обстановка – подсъдимият е приемал дарове от различни лица, които не му се следват, за да не извърши действия по служба и при еднородност на вината - пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

От субективна страна деянието на подсъдимия М.П.Д. е извършено при пряк умисъл – той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопосните последици от него и е искал това. Знаел е, че приемането на дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, е престъпно и наказуемо, като същевременно е имал представа и за квалифициращия признак на извършеното от него престъпление.

При това положение и предвид посоченото непосредствено по-горе, съдът намира, че подсъдимият М.П.Д. следва да бъдат признат за виновен по повдигнатото и поддържано спряно него обвинение по чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, съответно да бъде осъден по него и да му бъде наложено съответното наказание.

Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява незачитането от страна на подсъдимия на установения в страната правов ред, стремежа му към оБ.детелстване по престъпен начин, възползвайки се от служебното положение и от склоннността на определена категория лица да уреждат проблемите си срещу предоставянето на дребни парични суми или подаръци.

При определянето на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия М.П.Д. за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.

Настоящият съд, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, не счита, че както конкретното деяние, така и конкретния извършител разкриват някаква по-висока степен на обществена опасност от типичната за този вид деяния и за този вид извършители.

По принцип този вид деяния, свързани с искането и получаването на подкуп се характеризират с една значителна и  висока степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя с оглед предвидените за тези престъпления наказания като вид и размер. Няма съмнение и по отношение на това, че корупцията представлява много сериозен проблем, касаещ правилното функциониране на държавната администрация, а и страната ни търпи критики от страна на европейските институции по повод на справянето с този проблем.

От друга страна, обаче, в конкретния случай следва да се отчетат обстоятелствата характеризиращи самото деяние – невисоката стойност на получените като подкуп суми и бутилка алкохол; не особено голямата значимост на интересите, по повод на които са дадени те; липсата на изнудване от страна на подсъдимия и останалите конкретни факти обосновават извод за наличието на една не по-висока от типичната за този вид обществена опасност.

Във връзка с горните констатации, настоящият съд направи извод, че в конкретния случай не са налице отегчаващи отговорността на подсъдимия М.П.Д. обстоятелства. Това, че подсъдимият е обвинен за три случая на вземане на подкуп е отчетено при квалифицирането на деянието му като продължавано престъпление по чл.26 ал.1 от НК. Обстоятелството, че той е бил полицейски служител също е включено в правната квалификация на деянието като такова по чл.302 т.1 от НК и съгласно разпоредбата на чл.56 от НК не следва да се отчита като отегчаващо отговорността му такова.

Като смекчаващи отговорността на подсъдимия М.П.Д. обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, ниската стойност на предмета на престъплението, изминалия период от време от датата на извършване на престъплението до датата на постановяване на присъдата, проявената активност от страна на лицата, което са предоставили подкупа т.е. те са инициатори за това респ. липсата на такива действия от страна на подсъдимия, които да са мотивирали тези лица за предоставянето на подкупа.

Предвид направените по-горе констатации относно обстоятелствата, които в конкретния случай имат значение за определяне на размера на отговорността, настоящият съд обсъди и възможността на определяне на наказанието на подс. М.Д. при условията на чл.55 от НК и стигна до извода, че в случая са налице предпоставките за това.

Няма съмнение, че са налице само смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и липсват отегчаващи такива, като тези смекчаващи отговорността обстоятелства поради многобройността си обосновават извод за несъразмерна тежест и на най-лекото предвидено за това престъпление наказание. При това положение приложението на този институт по чл.55 не би било проява на прекомерна и неоправдана с целите на наказанието снизходителност и не би било в явно противоречие с преследваните цели на наказанието.

С оглед на наличието на посочените многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и направения извод за несъразмерна тежест на предвидения в нормата на чл.302 т.1 от НК минимален размер на наказанието лишаване от свобода, окръжният съд намира, че на подсъдимия М.П.Д. следва да се наложи наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК и в частност в размер под минималния предвиден по закон за извършеното престъпление.

Ръководен от тези съображения, съдът прецени, че на подсъдимия М.П.Д. за извършеното от него престъпление по чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години.

На подсъдимия следва да бъдат наложени и допълнителните, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК наказания – глоба и лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК и в тази връзка съдът наложи на подсъдимия наказанието лишаване от право да заема длъжност в органите на МВР за срок две години /което е съобразено с размера на наложеното наказание лишаване от свобода с оглед разпоредбата на чл.49 от НК/, както и глоба в размер на 1000 лв. Размерът на наказанието глоба е съобразен както със степента на обществената опасност на деянието и дееца в конкретния случай, така и с размера на предмета на престъплението.  

С оглед на размера на така наложеното наказание лишаване от свобода, а и поради липсата на предходни осъждания на този подсъдим, както и с оглед на коментираните по-горе обстоятелства, имащи значение за отговорността на подсъдимия в конкретния случай, настоящият съд стигна до извода, че са налице законовите предпоставки изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. По преценката на съда, този изпитателен срок е в минималния си размер, което е съобразено както със степента на обществената опасност на деянието и дееца, така и със степента на обществената опасност на този вид деяния по принцип т.е. отчита се и значението на генералната превенция. Съдът прецени, че не е необходимо по реда на чл.67 от НК да бъде възлагано полагане на възпитателни грижи или постановяване на пробационна мярка спрямо осъдения през изпитателния срок.

По преценката на настоящия съд определените по-горе по отношение на подсъдимия наказания като вид, размер и начин на изтърпяване биха съответствали в най-голяма степен на целите и на генералната превенция, тъй като от една страна ще имат възпиращ и предупредителен ефект, а от друга страна ще изиграят и съответната превантивна роля по отношение на останалата част от обществото.

По правилата на процеса т.е. предвид постановената осъдителна присъда и разпоредбата на чл.189 хал.3 от НПК и във връзка с направените разноски по делото в досъдебното и в съдебното производство, съдът прецени следното:

- подсъдимият М.П.Д. следва да бъде осъден да заплати на държавата по бюджета на Окръжна прокуратура - Сливен, сумата от 735,58 лв.,  представляваща направените по досъдебното производство разноски.

- подсъдимият М.П.Д. следва да бъде осъден да заплати да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд сумата от 162.00 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски.

По отношение на вещественото доказателство – банкнота с номинал 20 лв., сериен номер БТ8118837, запечатана в полиетиленов плик със стикер № В0483 на ОД на МВР – Сливен, която в случая представлява предмет /част от него/ на престъплението по чл.302 т.1 б.„а" вр.чл.301 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия М.П.Д., същата следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.„б"  вр.чл.307а от НК.

На основание чл.307а от НК подсъдимия М.П.Д.  следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 40,49 лв., представляваща равностойността на липсващата част от предмета на престъплението.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

Мотивите към присъдата за изготвени на 02.08.2022 г.