РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Перник, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100038 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 387/18.01.2024 г.,
депозирана от Р. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Д. З от САК със
служебен адрес *** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 50 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 13.09.2023 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до датата на
окончателното плащане.
Ищецът излага в исковата молба, че на ***, около 18:40 часа, в *** се движел
лек автомобил „Мерцедес ЦЛС350“, с peг. № ***, управляван от П. И. К.. При
предприемане на маневра /излизане от паркинга на ***/ и пресичане на ул. „***“,
водачът не е пропуснал движещият се по същата улица, от дясната му страна
мотоциклет „Ямаха ИЗФР 1 ХБ“, с peг. № РК *** ***, управляван от ищеца Р. В. Л. с
ЕГН **********, в резултат на което е реализирано ПТП между двете превозни
средства. На мястото пристигнали компетентните органи на МВР, които съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Било образувано и следствено дело
№ 60/12.07.2023 г.
След инцидента Р. В. Л. постъпил в „***“ АД, където му е оказана първа помощ.
Ищецът сочи, че е постъпил в болничното заведение в увредено общо състояние с
оплаквания от силни болки в областта на ляво бедро, дясна поясна област и лява
подбедрица. Пострадалият имал голяма по площ кървяща рана на бедрото, както и
дефицит на екстензията на коляното. След извършени прегледи и изследвания Л. е
1
диагностициран с: травма на четириглавия мускул и сухожилията му; луксация на
пателата; разкгьсно-контузна рана на лявото бедро; охлузни рани на лявата длан и
пръстите, охлузна рана в дясна поясна област; контузна рана в областта на лява
подбедрица и ляво коляно. На пострадалия била извършена оперативна интервенция за
прикрепване наново на мускул. Извършено било пластично възстановяване на жастус
медиалис и му бил поставен дълбок аспирационен дренаж и гипсова имобилизация.
Сочи се, че след четиридневен болничен престой пострадалият бил изписан за
домашно лечение, с дадени указания за щадящ режим, прием на обезболяващи
медикаменти и посещение за поне още три контролни прегледа.
С исковата молба се излагат твърдения, че Л. изпитвал постоянни болки в
травмираните области. Травмите причинявали болки и страдания на ищеца за дълъг
период от време, като се твърди,че възстановяването продължава и към днешна дата.
Сочи се, че получените наранявания затруднявали самостоятелното придвижване на
пострадалия, като той вече не можел да води активен начин на живот, какъвто имал
преди настъпването на инцидента. Твърди се, че пътният инцидент повлиял негативно
както на протичането на нормалното ежедневие, така и на емоционалното състояние
на Л.. Същият се чувствал в тежест на грижещите се за него близки и роднини. Освен
чисто физическите болки и страдания, пострадалият започнал да изпитва постоянно
нервно напрежение, безпокойство, напрегнатост, като всичко това било съпроводено с
липса на здрав сън. В продължение с исковата молба се сочи, че в резултат на
инцидента пострадалият претърпял и понастоящем търпи физически и психически
болки и страдания.
В исковата молба се твърди, че виновният за процесното ПТП водач попада в
кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се
покрива от застраховката „Гражданска отговорност“, тъй като по отношение на лек
автомобил „Мерцедес ЦЛС350“, с peг. № *** е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите” в ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна
полица №***, валидна към датата на събитието, поради което функционално
отговорно за вредите причинени от водача на лек автомобил е горепосоченото
застрахователно дружество. Допълва се, че въз основа на последното е предявена
писмена застрахователна претенция, по която е образувана Щета № ***, с която
застрахователя е уведомен за настъпването на застрахователното събитие, съобразно
изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение,
съобразно представените доказателства, но по същата не е направено произнасяне в
предвидения от закона тримесечен срок.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество ЗК „Бул Инс“ АД да заплати на Р. В. Л., сумата от 50 000 лева -
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП
от ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.09.2023 г. до
окончателно изпълнение на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди -
както по основание, така и по размер. Оспорва се вината на водача на лек автомобил
марка „Мерцедес” с peг. № ***. Твърди се, че събитието е случайно за водача на лек
автомобил марка „Мерцедес”, като същият не е имал обективна възможност да
2
предвиди и предотврати настъпването на вредите. На следващо място се прави
възражение за съпричиняване от страна на водача на мотоциклета, като се твърди, че
същият е управлявал с превишена и несъобразена за пътния участък скорост и в
противоречие с правилото установено в чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДП. В продължение се
сочи, че по отношение на водача на мотоциклета няма данни от извършена алкохолна
проба. Ответното дружество излага съображения, че предявената искова претенция е
прекомерна и не отговаряща на икономическата конюктура, вредата и разбирането за
справедливост, установено в чл. 52 от ЗЗД и ППВС № 4/68 г. Сочи се, че освен
представената епикриза по делото няма други медицински данни как е протекъл
възстановителния период на Л.. Допълва, че по делото е представен само един
болничен лист за период от 15 дни. Въз основа на изложените аргументи,
застрахователното дружество намира за справедливо обезщетение в размер на 10 000
лева, ако искът бъде доказан по основание и без да се отчита евентуално
съпричиняване. По отношение на претенцията за лихва от датата на уведомяване на
застрахователя /13.09.23г./, се изразява становище, че същата противоречи на
разпоредбата на чл. 380 КЗ във връзка с чл. 497 КЗ.
И двете страни претендират разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Окръжен съд – Перник е сезиран с предявен осъдителен иск, намиращ правно си
основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ урежда право на увреденoто
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, да иска следващото му се обезщетение
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, като последният
съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ може да противопоставя възражения, произтичащи
както от застрахователния договор, така и относими към осъществяването на
отговорността на застрахования с предвидените в закона изключения. Следователно
уреденият в посочената законова норма фактически състав, пораждащ правото на
обезвреда, включва установяване наличието на валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника – застраховател
и делинквента относно управлявания от последния автомобил и настъпване на
твърдяното увреждащо събитие – в случая описаното в исковата молба пътно
транспортно произшествие в рамките на периода на осигурено застрахователно
покритие. Наред с това, доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер,
основанието на претенцията за обезвреда обхваща и всички юридически факти от
състава на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност
на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното. В приложение на
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване
наличието на застрахователно правоотношение, както и на всички обективни
елементи, пораждащи деликтната отговорност на застрахования, докато в
доказателствена тежест на ответника е оборване на законовата презумпция за
субективния елемент – вината, респективно доказване на наведеното възражение за
3
съпричиняване.
Като условие за допустимост на исковата претенция по чл. 432, ал. 1 КЗ
законодателят е въвел изискването увреденото лице да е отправило към застрахователя
на делинквента писмена застрахователна претенция при условията и по реда,
предвидени в чл. 380 КЗ. В процесния случай от представените от ищеца
доказателства е видно, че последният в качеството си на увредено лице е заявил
претенцията си към ответното дружество – застраховател на гражданската отговорност
на делинквента. Следователно предявената искова претенция е допустима.
Не е оспорено от страна на ответника наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното
ПТП. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на
което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети
лица.
По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпитите на
свидетелите В.В. Л. и П. И. К..
От показанията на свидетелката В.В. Л. – майка на ищеца, чиито показания
съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, се установява, че е видяла сина си в деня,
следващ този на процесното ПТП. Целият е бил превързан, опериран, на левия крак е
имал шина, имал цялостно обездвижване на крака до таза, както и порезни рани по
цялото тяло. Свидетелката заявява, че след извършената операция, ищецът е престоял
в болницата около 10 дни, след което се е прибрал в дома си. След прибирането му,
всички негови близки – майка му, съпругата му, баща му и брат му, се грижели за
него, тъй като той е бил изцяло неподвижен, не е могъл да ходи до тоалетна, не е
могъл да си сгъва кръста, а крака му стоял само изправен. Свидетелката заявява, че
ищецът е престоял около 40 дни с шината, като след първия месец започнал
рехабилитация – още докато е бил с шина, която е продължила около два месеца.
Изяснява, че рехабилитацията е била проведена в ***, където била извършена и
операцията, направена в деня след инцидента. Св. Л. заявява, че през ден ищецът е бил
закарван до *** за стерилни превръзки. Заявява, че ищецът е получил вътрешболнична
инфекция при престоя си в болницата в ***, което наложило близо два месеца да
приема антибиотик. За около 40 дни – докато бил с шина, се наложило и ищецът да
ползва патерици. Свидетелката заявява още, че и към настоящия момент ищецът
изпитва болки, тъй като липсва тъкан от крака, липсва и мускул, не може да го сгъва и
да кляка. Заради липсата на тъкан крака на ищеца изглеждал деформиран.
Същевременно, ищецът се променил и психически, освен чисто физически. Станал по-
затворен, по – тих, не общувал, поведението му се отразило и на 5-годишното му дете.
В заключение свидетелката заявява, че лечението на сина й продължило около 6
месеца, но към настоящия момент все още не се е възстановил нито психически, нито
физически.
Свидетелят П. И. К. – управлявал лекия автомобил мерцедес с рег. № *** в
момента на инцидента, е заявил, че след инцидента ищецът е бил паднал на асфалта.
Свидетелят отишъл да му помогне и забелязал, че крака му бил порязан, като не
помни който точно крак. След това е пристигнала линейка и пострадалият е бил
4
откаран в болница. Свидетелят заявява, че при навлизането си в лентата за движение,
забелязал идващ мотор, когото пропуснал да премине, но не забелязал идващия втори
мотор – този на ищеца, поради което настъпил удар. Свидетелят свидетелства и за
начина на настъпване на процесното ПТП, излагайки личните си възприятия от
случилото се.
По делото е прието Протокол от 04.04.2024г., постановен по НОХД № 455/2024г.
по описа на РС – Пазарджик, с което е одобрено споразумение по реда на чл. 382 ал. 6
от НПК и с което П. И. К. се е признавал за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343 ал. 3 предл. 4-то, б. „А“, предл. 2-ро вр. ал. 1 б. „б“ предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 вр.
чл. 2 ал. 1 от НК вр. чл. 37 ал. 3 от ЗдвП, а именно: в това, че на ***, в ***, в района на
кръстовището, образувано от улиците „***“ и „***“, при управление на МПС л.а.
марка „Мерцедес ЦЛС“ с рег. № *** е нарушил правилата за движение, визирани в чл.
37 ал. 3 от ЗДВП, като в конкретния случай, излизайки от паркинг, не е пропуснал
движещото се по този път двуколесно МПС – мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *** при
което по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а
именно: на Р. В. Л., изразяваща се в травматично разкъсване на мускулите на левия
крак, наложило оперативното им възстановяване и гипсова имобилизация, довело до
трайно затрудняване на движенията на долния ляв крайник, както и на Р. Р. Б..
изразяваща се в закрита черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота и луксация (изкълчване) на главата на левия хумерус
(раменна кост), което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия горен
крайник. По силата на чл. 300 от ГПК, одобреното споразумение е задължително за
гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Изслушана и приета по делото е съдебномедицинска експертиза, чието
заключение установява, че при реализираното ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания: травма на четириглавия мускул на левия долен крайник и
сухожилията му; контузни рани в областта на лява подбедрица, ляво коляно; охлузни
рани на лява длан и пръсти; охлузна рана в дясна поясна област, както и луксация на
пателата (колянно капаче) на ляво коляно в латерална посока. Установява се, че от
медицинска гледна точна може да се приеме, че описаните травматични увреждания
са в пряка, непрекъсваща се причинна връзка с пътно-транспортното произшествие от
***. Разглежданата експертиза установява още, че ищецът е получил значителни по
тежест и степен мекотъканни увреждания в областта на ляво бедро със засягане на
кожа, подкожие, мускулна фасция и мускули на четириглавия бедрен мускул, както и
за изкълчване на колянното капаче, които увреждания са отнели трайно (за период от
време, по-голям от един месец) и в значителна степен основните функции на долния
крайник, а именно: опорната и ходенето. Останалите посочени по-горе наранявания са
повърхностни и не отнемат трайно и в значителна степен функции. Установява се още
от приетата съдебномедицинска експертиза, че в резултат на претърпените
травматични увреждания ищецът е търпял физически болки и страдания по време на
възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в часовете и
дните след инцидента и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период. Установява се, че средностатистическия период на възстановяване при травми,
касаещи пълно прекъсване на четириглавия бедрен мускул (което не се установява по
отношение на ищеца) е от порядъка на около 40-60 дни. Вещото лице е посочило, че
5
по делото не се съдържат данни за настъпили неблагоприятни последствия за здравето
на ищеца, което дава основание да се предположи, че последният е бил възстановен
напълно в средностатистическия период от време от около 40-60 дни след травмата.
Приета по делото е изслушана и приета съдебна автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява, че действията на водача на л.а. „Мерцедес“ са
пряка техническа причина за настъпилото произшествие. Установява се и механизма
на ПТП, а именно: в светлата част на денонощието, на ***., около 18.30 часа, в ***, по
ул. „***“, мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *** и водач Р. Р. Л. се движел в посока от изход
на паркинг пред магазин „***“ на запад. По същото време, от ляво на мотоциклета, от
паркинга пред магазините „***“ и „***“, л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № *** потегля от
спряло положение, реализирайки обичайно ускорително движение. Въпреки
възможността за взаимното им възприятие над 4 секунди преди ПТП, двамата водачи
продължили движението си по предварителните си посоки, като л.а. „Мерцедес“
постепенно увеличавал скоростта си, а мотоциклетът изминавал пътя си при
равномерно движение. Към момента, когато л.а. „Мерцедес“ навлязъл в
срещуположното за мотоциклета платно за движение, мотоциклета се е намирал на
разстояние от около 42-43 метра от мястото на удара. В резултат от предприетите
действия, скорости и траектории на двамата водачи, коридорите на двете превозни
средства се пресичат, при което настъпва процесния удар. Последният е реализиран
между предната част на л.а. „Мерцедес“ и лявата част на мотоциклета „Ямаха“. В
резултат на настъпилия удар, мотоциклета рязко променя посоката си на движение,
извършвайки сложно равнинно движение при едновременна ротация и тарнслация.
При удара между двете моторни превозни средства, от мотоциклета изпада неговия
водач и пътник.
Заключението на обсъжданата понастоящем експертиза установява, че при
скорост от 25,72 км.ч. ударът за мотоциклетиста Р. Л. би бил предотвратим. Установява
се, че към момента на настъпване на ПТП, мотоциклетистът се е движел със скорост
от около 36-37 км. ч.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е изяснило, че скоростта на лек
автомобил „Мерцедес“ няма никакво отношение към настъпилото ПТП и по-конкретно
причините за него, които от своя страна се ръководят от възможностите за
предотвратимост. Заявил е, че водачът на лекия автомобил е разполагал поне с няколко
секунди преди произшествието, в които, при различни действия, е могъл да
предотврати ПТП. Същият е имал физическата възможност да възприеме
приближаващия от дясната му страна мотоциклетист и е разполагал с възможността
както да не потегля до момента, в който мотоциклетиста отмине мястото, което
евентуално би могло да бъде място на съприкосновение с тях, така и просто да забави
своето навлизане, реализирайки по-плавно ускорително движение, което би му
позволило да се движи, пресичайки платното за движение, но да се движи по такъв
начин, за да не настъпи такъв удар. Вещото лице е посочило още, че категорично
мотоциклетистът от посочения момент от 42 метра преди мястото на удара, не е
разполагал с възможността дори при екстрено задействане на спирачната уредба да
спре преди мястото на удара и да предотврати ПТП.
Съдът кредитира изцяло обсъдените по-горе съдебномедицинска и съдебно-
автотехническа експертизи, като обосновани и компетентно дадени, при липса на
6
данни за некомпетентност или предубеденост на някое от вещите лица. Съдът
кредитира изцяло и гласните доказателства, събрани посредством разпитите на
изслушаните свидетели, доколкото същите са непротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
По делото са приложени и други писмени доказателства, свързани с
установяване на релевантните моменти от настъпване на процесното ПТП и телесните
увреждания, получени от ищеца, които са изследвани от вещите лица при изготвяне на
допуснатите съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертизи, поради което
съдът намира за ненеобходимо обсъждането им.
Горното, в синхрон със съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между
активното поведение на водача на лекия автомобил, което съдът намира за
противоправно – в нарушение на чл. 37 ал. 3 от ЗДВП, а именно: не е пропуснал
движещото се по този път двуколесно МПС – мотоциклет „Ямаха“ с рег. № *** и
настъпилия вредоносен резултат. Поради това съдът приема, че на основание чл. 45 от
ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй
като, обаче, се установи и наличието на договорно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за
процесния период, застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск - чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предвид установяването на неимуществени вреди, реализирани в пряка
причинна връзка от противоправното деяние, съдът следва да се произнесе по
релевираното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира същото за
неоснователно. Съдът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, които по
несъмнен и безспорен начин да установяват поведение от страна на ищеца, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Обстоятелството, установено от
вещото лице по допусната съдебно-автотехническа експертиза, че водачът на
мотоциклета е имал възможност да възприеме потеглящия от паркинга лек автомобил
и да прекрати движението по посоката си или да намали, не обуславя извод за наличие
на съпричиняване от страна на ищеца, доколкото последният е бил във възможност да
възприеме намиращия се на паркинга и потеглящ автомобил, но не е бил длъжен да
предвиди противоправното му поведение, а именно: не е бил длъжен да предвиди, че
лекия автомобил няма да преустанови движението при достигане платното на
движение при наличието на приближаващи МПС, в каквато насока е и константната
съдебна практика.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е
абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера
на обезщетението.
Горното предполага отчитане не само на болките и страданията, понесени от
7
конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата - емоционални,
физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но
и от субективен фактор – конкретния психо – емоционален статус на пострадалия
/субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед
степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/. Както се посочи по-горе,
по делото е разпитана свидетелката В.В. Л.а, която обективира в своите показания
преживените от ищец болки и страдания. Съдът не счита, че следва да се поставят под
съмнение показанията на тази свидетелка поради обстоятелството, че е майка на
пострадалия ищец. Това е така, тъй като данните, обективирани от свидетелката са в
унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на
непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че
по принцип лицата, оказващи помощ на лично пострадалите от застрахователни
събития са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки близката родствена
връзка. Съдът все пак не следва безкритично да възприема изнесеното от майката на
ищеца, като нейните показания следва да се възприемат в контекста на останалите
доказателства по делото и съдържанието на приетата по делото СМЕ. В тази връзка,
от приетата по делото СМЕ се установи, че при инцидента, ищеца е получил травма на
четириглавия мускул на левия долен крайник и сухожилията му; контузни рани в
областта на лява подбедрица, ляво коляно; охлузни рани на лява длан и пръсти;
охлузна рана в дясна поясна област, както и луксация на пателата (колянно капаче) на
ляво коляно в латерална посока. Установи се, че в резултат на претърпените
травматични увреждания ищецът е търпял физически болки и страдания по време на
възстановителния период, като същите са били с по-голям интензитет в часовете и
дните след инцидента и са намалявали по интензитет по време на възстановителния
период, както и че ищецът се е възстановил напълно в рамките на 40 до 60 дни.
Същевременно, обаче, се установи (от показанията на свидетелката В Л.а), че и към
настоящия момент ищецът продължава да изпитва болки, тъй като липсва тъкан от
крака, липсва и мускул, ищецът не може да сгъва крака си и да кляка. Установи се, че
заради липсата на тъкан крака на ищеца изглежда деформиран, която увреда ищецът
ще търпи дълги години напред във времето, ако не и до края на живота си.
Съдът отчита и възрастта на ищеца към деня на произшествието - 31 г., в
активната фаза на живота, както и негативното отражение върху психичното състояние
на ищеца. Съдът съобрази и обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът
изпитва физически неудобства, свързани с липсата на възможност за пълно свиване на
крака и клякане.
При съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по –
горе обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен
еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените
увреждания, е в пълния предявен размер, а именно: 50 000 лева.
Освен изложеното следва да се отбележи и това, че присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 50 000.00 лв., съотнесено към размера на минималната
работна заплата към датата на увреждането - *** (780.00 лв.), е и социално
справедливо, отразява икономическото състояние в страната и покрива типичните и
средните за този вид търпени неимуществени болки и страдания за този вид
увреждания при отчитане възрастта на пострадалия, неговата трудова заетост (и
8
обучение в школата на МВР в ***) и здравословно състояние. Този размер е от
естество да репарира действително причинените неимуществени вреди, така, както са
установени в производството. Съдът съобрази и създаденият от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
Съдът намира, че чрез посоченото обезщетяване в размер на 50 000 лева,
ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира болките,
страданията, отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Основателна е и претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава,
считано от 16.03.2023г. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "гражданска отговорност", считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда
на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която е по-ранната дата. В случая, се
претендира законна лихва считано от 13.09.2023г. (датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице), поради което съдът следва да се
съобрази с направеното искане и да присъди законна лихва за забава върху главницата
именно считано от тази дата. В тази връзка, за неоснователно съдът намира
възражението на ответното дружество за противоречие на искането с разпоредбите на
чл. 380 КЗ вр. чл. 497 КЗ, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които
да сочат, че дружеството-застраховател е изискало допълнителни документи за
уточняване на претенцията.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищеца. Същият е
освободен от държавна такса, поради което по аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК осъденото
лице следва да понесе дължимата за производството по уважения иск такса. Цената на
уважения иск за обезщетение на неимуществени вреди е в размер на 50 000,00 лв.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе държавна такса в размер на
2 000,00 лв. по сметка на ОС - Перник. Аналогично, съобразно уважения размер на
претенциите, ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Перник и депозита за
работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата от
725,00 лв.
Отправено е искане от пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗА. Искането е своевременно
направено, като очевидно поради липса на парични средства на доверителя,
пълномощникът е извършвал услугата безплатно. /пълномощно и договор за правна
помощ/. Ето защо и следва ответникът да бъде осъден да заплати на адв. Д. З – САК
сумата от 4 650 лева, дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от иска, като съдът намира за неоснователно релевираното от страна на ответника
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
процесуалния представител на ищеца. Това е така най-напред защото определеният от
9
съда размер на възнаграждението е в минималния размер, предвиден в НМРАВ и на
следващо място, защото е в размер, по-малък от претендираните от ответника
разноски за адвокатско възнаграждение. При определяне размера на адвокатското
възнаграждение на представителя на ищеца, съдът съобрази фактическата и правна
сложност на делото, както и процесуалното поведение и обем от работа, извършени от
адвоката.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.
432 от КЗ на Р. В. Л. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 000, 00 лв.
(петдесет хиляди лева, 00ст.), ведно със законната лихва от 16.03.2023г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки, страдания и неудобства, претърпени вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на *** в ***, причинено виновно при управление на лек
автомобил марка „Мерцедес ЦЛС 350“ с рег. № ***, за който автомобил е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със ЗД „Бул
Инс“ АД, с ЕИК *********.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 2 000,00 лева /две хиляди лева,
00ст./, съразмерно на уважената част от иска, както и сумата от 725,00 лева - заплатени
от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по допуснатите по делото
експертизи.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ,Джеймс Ваучер“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. З, с
адрес на кантората: *** сумата от 4 650,00 лева /четири хиляди, шестотин и
петдесет лева, 00ст./, на осн. чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА, представляваща адвокатско
възнаграждение, съразмерно уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
10