ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 07.11.2018
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Христина Цекова и прокурора Ивайло Христов, като
разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 564 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от И.Ц.Н.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
Осъденият
поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Гл.инспектор
Р.В. – зам.началник в затвора Враца, упълномощен
от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на
молбата с доводи, че осъдения неосъзнава тежестта на извършеното деяние, липсва
в него критично отношение към извършеното престъпление, а предходните му осъждания
не са оказали необходимия коригиращ ефект. Наред с това, заложените цели в
плана на присъдата не са изпълнени.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С протоколно определение от 22.08.2018 г.,
постановено по НОХД № 3655/18 г. и имащо значение на влязла в
сила присъда, състав на СГС е одобрил споразумение, с което на Н. е било
наложено наказание от 1 /една/ година лишаване от свобода, за извършено
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК.
Осъденият е
започнал да търпи наказанието на 25.08.2018 год., като до момента е изтърпял фактически
2 месеца и 12 дни. От предварителен арест му се зачитат 6 месеца и 19 дни или
общо 9 месеца и 1 ден.
Към момента неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 2 месеца и 29 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че първоначалната обща оценка
на риска от рецидив е с високи стойности
- 99 точки.
Проблемни
зони с дефицити се очертават настоящо правонарушение - осъден за
извършено користно - насилствено престъпление, налице е утвърден модел на
криминално поведение; криминално минало - първите му контакти с
полицията е като непълнолетен, осъждан многократно за извършени умишлени
престъпления; нагласи - не поема
отговорност за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Не
приема постановената присъда за законосъобразна. Не зачита и не признава
правата на околните; трудова заетост - трайно безработен, с отрицателно
отношение към работата; управление на финансите и доходите - има
постоянни финансови затруднения, което е пряко свързано с криминалната дейност;
начин на живот и обкръжение - трайно интегриран в криминални среди, с
прояви на безразсъдно и рисково поведение; злоупотреба с алкохол -
налице е системна злоупотреба с алкохол преди постъпването в затвора; емоционални
проблеми - многократно е постъпвал на психиатрично лечение в специализирани
болнични заведения; междуличностни проблеми - регистрират се враждебни
нагласи, налице е утвърден модел на
агресивно поведение; умения за мислене - не разпознава проблемите си и
създава ограничен брой алтернативи за тяхното решаване. Не предвижда
негативните последствия от собствените действия. Повтаря допуснатите грешки.
Рискът от
вреди е с ниски стойности по отношение администрацията на затвора и останалите
лишени от свобода. Рискът от вреди за обществото е висок и се определя от
настоящото престъпление и криминалното минало.
За това и в
изготвения план на присъдата като цели са били заложени формиране на критично отношение към извършеното престъпление и досегашното
криминално поведение; формиране на
трудовите навици; поддържане на
безпроблемни отношения с останалите лишени от свобода; осигуряване на възможност за религиозна подкрепа.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че риска от вреди запазва стойностите за всички
категории. Зоните с дефицит запазват почти изцяло първоначалните си стойности.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че настъпват
промени в зона начин на живот и обкръжение, която се обуславя от
проявеното желание и мотивация да оползотворява свободното време посредством
работа, но поради краткия престой в затвора и утвърдените критерии за
назначаване на работа, до момента не е трудово ангажиран. Завършил е
специализирана програма „Шанс за нов живот“. Включен е бил и в религиозен курс
„Християнски ценности“. Има примерно поведение, няма извършени дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на системни
положителни прояви.
По отношение
на престъплението обаче, Н. е с некритично отношение, омаловажава извършеното
деяние като сериозност. Криминалните му нагласи са трайно и устойчиво
формирани. Склонен е да използва сила и агресия за реализиране на
правонарушенията. Предходните осъждания не са имали необходимия коригиращ ефект
върху криминалното му поведение. Рискът от вреди за обществото след
освобождаването му остава висок и се определя от криминалните деяния в миналото
и злоупотребата с алкохол.
Според ИСДВР,
при Н. не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаването му, с което може да се отбележи, че не са налице
убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание.
Шансовете му за
реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед на проявената престъпна
упоритост. Демонстрираното примерно поведение в затвора само по себе си не е
индикация за промяна в начина му на мислене и за формиране на просоциални
нагласи. Утвърдените криминални нагласи, податливостта му на отрицателно
въздействие от близкото обкръжение, злоупотребата с алкохол, системните
агресивни прояви и недостига на финансови средства са фактори, които
предопределят в голяма степен вероятността от продължаване на престъпната
дейност и причиняването на вреди в обществото след освобождаването му от
затвора. Рискът от вреди е насочен към случайни непознати.
Именно и
поради това е необходимо изпълнението на дейностите, заложени в Плана на
присъдата и целящи постигане на промяна и стабилност в нагласите следва да
продължи.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у Н., но все още има дефицитни зони, които са включени
в плана на присъдата и все още не са
изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Приложените мерки за корекция са дали частични резултати за ефективна
промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа
не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва
да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на
риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната
спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния
поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на
условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална
възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от
свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.
При това положение,
от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови
предпоставки за УПО, а именно, че Н. е изтърпял фактически повече от 2/3 от
наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с
поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето
поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И.Ц.Н., роден на ***
г. в гр. ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, осъждан, ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, наложено му с протоколно определение от 22.08.2018 г., постановено по НОХД № 3655/18 г. по описа
на СГС и имащо значение на влязла в сила присъда, с остатък от 2 месеца и 29
дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: