№ 8
гр. гр.Силистра , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шести април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена И. Краева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500086 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от
Земеделска кооперация „КАЗИМИР-93“ ЕИК ********* и адрес на
управление с. Казимир,община Силистра, област Силистра, представлявана
от председателя на УС на кооперацията НЕЛО ДИМИТРОВ НЕДЕЛЧЕВ,
чрез адв. Т.С. от АК, гр. Силистра, против решение № 260567/23.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 1473/2019г. на Силистренски районен съд, с което
ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от него иск с правно основание
чл. 109 от ЗС, против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с
БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на управление: гр.Силистра,ул.”
Баба Тонка” № 19, представляван от Васил Ников Боранов, за осъждане на
последното да преустанови ползването на водопровод АЦ-125 L=150 м. от HP
Казимир като го изолира и отстрани частта от него, която се намира под
притежавания от ищеца стопански двор, състоящ се от ПИ с №№725, 726,
727, 722, УПИ 1-725, УПИ II- 726, УПИ Ш-727 и УПИ IV-722, в кв. 31.
Жалбоподателят е развил доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на първоинстанционното решение, като моли въззивната инстанция да го
отмени и постанови ново, с което да уважи изцяло исковата му претенция,
претендира и разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция не се
явява представител.
Ответникът по жалбата и в първоинстанционото производство -
1
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с БУЛСТАТ: *********,
седалище и адрес на управление: гр.Силистра,ул.” Баба Тонка” № 19,
представляван от Васил Ников Боранов, чрез процесуален представител –
адв. Русчева от АК, гр. Силистра, е изготвил писмен отговор, съгласно който
същата е неоснователна и недоказана, поради което моли да бъде отхвърлена
като такава . В с.з. пред тази инстанция се представлява от адв. Русчева, която
моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за
установено следното: Жалбата е предявена от надлежна страна , срещу
подлежащ на обжалване съдебен ак ти при спазени изисквания на чл. 258 и сл.
ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият въззивник ЗК “Казимир - 93” с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Казимир, обл. Силистра,
представлявана от председателя Нело Димитров Неделчев твърди, че
ответникът „ВиК“ ООД, гр. Силистра му пречи да упражнява в пълен обем
правото си на собственост върху недвижим имот в с. Казимир - стопански
двор, състоящ се от ПИ с №№725, 726, 727, 722, УПИ 1-725, УПИ II- 726,
УПИ III-727 и УПИ IV-722, в кв. 31, поради което моли да бъде осъден да
преустанови ползването на водопровод АЦ-125 L=150 м. от HP Казимир като
го изолира и отстрани частта от него, която се намира под притежавания от
ищеца стопански двор.
От приложената по делото скица на процесния имот е видно, че
същият е собственост на ищеца от 2007 г. По делото не се спори, че
водопроводът, който преминава през него съществува от 50-60 те години на
миналия век. Не се спори, че същият е бил кооперативна собственост до
реституцията по ЗСПЗЗ и следователно въпреки осъществяваното
водоползуване въззиваемият не е могъл да придобие сервитутното право по
давност до 1997 г. , когато съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ в редакцията с ДВ,
бр. 107 от 18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност за имоти,
собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва
да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила.
Негаторният иск има за цел да защити правото на собственост
срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство
или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение.
Той може да бъде уважен, когато се пречи на упражняването на правото на
собственост с неоснователно действие или състояние. Целта на исковата
защита по чл. 109 ЗС е да се отрече правомерността на въздействието от
страна на ответника, като постанови спрямо него със сила на присъдено нещо
правото на ищеца, както и да възстанови фактическото положение,
съществувало преди нарушението.
Съгласно чл. 23 от ЗВ (Закон за водите), собственикът на земята е
собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са
2
собственост на държавата или на общината. Безспорно е, че изграденият
водопровод е функциониращ, т. е. е включен във водоснабдителната мрежа,
което , несъмнено, ограничава, смущава и пречи на пълноценното използване
на имота според предназначението му. Такъв е изводът и на назначената от
районния съд СТЕ.
За разлика от предходната уредба на сервитутите по отменения
ЗИСС, действуващият ЗС не формулира правила относно сервитутите, а те са
уредени в различни закони. Според чл. 85 ЗС, разпоредбите за придобиване
право на собственост по давност важат и за придобиване на други вещни
права. Правото за водоползуване е сервитутно право уредено в чл. 112 ЗВ.
Разпоредбата на чл. 103 от ЗВ определя, че служещ имот е този през който се
осъществява водопрекарването и за собственика именно на служещия имот е
задължението да търпи упражняването на сервитутното право на
водопрекарване. Сервитутното право принадлежи на собственика на
господстващия имот, то обаче следва да бъде учредено. Това може да бъде
осъществено чрез договор между собствениците на господстващия и
служещия имот, а ако такова споразумение не може да бъде постигнато може
да бъде учредено с административен акт по предвидения в закона ред. Затова,
ако едно лице фактически упражнява сервитутно право в продължение на 10
г., то може да придобие по давност това право. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 103, ал. 3 ЗВ. Както е посочено по- горе, въззивникът
притежава имота от 2007 г., настоящото дело е заведено през 2019 г., така че
и без да се броят годините, предхождащи придобиването на имота от
въззивника, за които не е изяснено държавна, общинска или частна
собственост е бил той, налице е изискуемия десетгодишен период, след който
сервитутното право е придобито по давност. В тази връзка вж. Решение № 46
от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5578/2015 г., I г. о.и Решение № 765 от
16.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2008 г., I г. о., ГК.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "а" и б. "б" от Закона за водите,
публична общинска собственост са водоснабдителните системи или части от
тях, включващи мрежи и съоръжения за отнемане, пречистване,
обеззаразяване, съхраняване и транспортиране на водите, чрез които се
доставя вода за потребителите на територията на общината, както и уличните
разпределителни водоснабдителни мрежи в урбанизираните територии и
водопроводните отклонения до измервателните уреди в имотите на
потребителите; уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в
урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с
прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за
отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината.
Следователно, около трасето на водопровода е налице сервитут, възникнал по
силата на закона. Това е сервитут, установен в обществена полза, с който се
осигурява достъп за общо ползване на водните обекти - публична
собственост, и до изграждане на необходимата за това инфраструктура, както
и за поддържане в изправност на водностопански системи и съоръжения,
предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за
3
населението, съгл. 104, ал. 2 от Закона за водите. Напълно законосъобразно
първоинстанционният съд е подчертал, че източникът на възникване на
вещното право не е договорен, нито административен, а е налице заварена
тежест в имота на въззивника, съществуваща към момента на придобиване на
правото на собственост върху него, през който преминават съоръженията,
изразяваща се във възникнало по силата на закона сервитутно право за
съществуващ водопровод АЦ-125 L=150 м. от HP Казимир. Ето защо,
правилно районният съд е приел, че с действията си ответното дружество не
осъществява неоснователно ограничаване на правото на собственост на
въззивника и не пречи за пълноценното ползване на имота, според
предназначението му. В допълнение следва да се посочи, че съгласно
нормата на чл. 23, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 година на МРРБ, в сила от
17.08.2012 година не се разрешава разполагане на строежи и трайни
насаждения по трасетата на подземните водопроводи в сервитутните ивици за
експлоатация и ремонт. В тази връзка, закупувайки имота през 2007 г.,
въззивникът е бил наясно, че през него минава водопроводно съоръжение и
че следва да търпи неудобството в тази връзка при експлоатация на имота.
Тъй като, според назначената СТЕ експертиза е технически възможно да се
промени трасето на водопровода, то, в случай, че е налице такава
възможност и отговаря на законовите изисквания, следва да бъде извършена
на разноски на въззивника, тъй като ответникът не осъществява
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето
право, а напълно законосъобразно сервитутно право, придобито по давност,
поради което и исковата претенция по чл. 109 ЗС правилно е отхвърлека като
неоснователна от РС.
По изложените по – горе съображения ОС счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение- правилно, поради което следва да
бъде потвърдено. На въззиваемия следва да му бъдат присъдени разноски за
тази инстанция в размер на 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260567/23.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1473/2019г. на Силистренски районен съд .
ОСЪЖДА ЗК “Казимир - 93” с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Казимир, обл. Силистра, представлявана от председателя
Нело Димитров Неделчев да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД с БУЛСТАТ: *********, седалище и адрес на
управление: гр.Силистра,ул.” Баба Тонка” № 19, представляван от Васил
Ников Боранов направените по делото разноски в размер на 360.00 /триста и
4
шестдесет / лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от получаването
му от страните по делото пред Върховния Касационен съд на РБългария по
реда на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5