Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 18.04.2019 година гр. С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
– гр. С.З. Търговско отделение
На 30.01. 2019 година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР:
СТОЙКА ИВАНОВА
Като
разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
Търг.д. № 131
по описа за 2017 г., за да се
произнесе съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът П. ГМБХ & КО.КГ посочва, че на 22.05.2014г. с първия ответник „Б.” АД е сключил договор за придобиване на права за услуги, по силата на който, ищецът ще действа като представител на „Б." АД за услугите по отношение на придобиването на медийните права за И. 2014/2015 и „Б.” АД запазва П. като свой изключителен представител за този проект (чл.I от договора).
В
съответствие с договора от 22.05.2014 г., в случай, че „Б." АД придобие
медийните права за излъчване на И. 2014/2015, ищецът има право да получи за
предоставените услуги комисионна в размер на 150 000 Евро, платима на две равни
вноски от по 75 000 Евро всяка една от тях при получаване на съответната
фактура, издадена от ищеца не по-късно от 1 юли 2014 г. и 1 октомври 2014 г. (
чл. II, т. 1 и т.3 от договора).
Ищецът
сочи, че надлежно предоставил на първия ответник „Б." АД услугите, предмет
на договора. За дължимото възнаграждение от страна на първия ответник, изцяло в
изпълнение на договорените клаузи, са съставени две фактури. Издадената фактура
№ 029/10.06.2014г. за дължимото възнаграждение в размер на 75 000 Евро е
заплатена от страна на първия ответник „Б.” АД. Счита, че с извършване на
плащане по нея, първият ответник е признал изцяло надлежното изпълнение от
страна на ищеца на задълженията му за предоставяне на договорените услуги.
На
01.10.2014 г., в съответствие с чл.ІІ.3 от процесния договор, ищецът издал
фактура № 059/01.10.2014 г., с дата на падеж: 15.10.2014 г., за дължимото второ
плащане в размер на 75 000 Евро, като същата била надлежно получена от първия
ответник. Въпреки надлежното предоставяне на услугите, предмет на процесния
договор, както и надлежното получаване на издадената фактура и настъпилия й
падеж, „Б." АД не е изпълнил задължението си да заплати дължимите на ищеца
суми, представляващи възнаграждение за предоставените услуги.
Посочва
се, че на 25.05.2015 г. от страна на първият ответник е заплатено на ищеца
частично дължимото възнаграждение по договора и втората издадена фактура №
059/01.10.2014 г. в размер на 10 000 Евро. Счита, че с извършеното частично
плащане, първият ответник е признал изцяло получаването на услугите, предмет на
процесния договор, от ищеца, както и задължението си по издадената втора
фактура. Ищецът сочи, че остатъчното задължение на първия ответник към ищеца по
втората фактура е в размер на 65 000 Евро.
Ищецът
посочва, че за периода на забавата и неизпълнение на задължението си за
заплащане на дължимото по договора възнаграждение, представляващо втора вноска
съгласно чл.ІІ.3. от него, първият ответник „Б.” АД му дължи лихва за забава
съгласно приложимото към договора немско право (чл. V, т.4 от договора) както
следва :
Върху
главницата в размер на 75 000 Евро за периода от датата на падежа - 15.10.2014
г. до датата на извършеното частично плащане на главницата в размер на 10 000
Евро - 25.05.2015 г. - лихва за забава в размер на 1 935, 37 Евро.
Върху
остатъка от неплатената дължима главница по договора и фактура № 059/01.10.2014г.
в размер на 65 000 Евро - за периода от 26.05.2015 г. до 30.04.2017 г. - лихва
за забава в размер на 5 208,33 Евро. Посочва, че общият размер на законна
лихва, дължима от първия ответник съгласно договора за забавеното изпълнение на
задължението му за заплащане на дължимото възнаграждение от втората вноска към
30.04.2017 г. възлиза на сумата от 7 143,70 Евро.
Твърди,
че въпреки получаването, както на предоставените от ищеца на първия ответник
съгласно процесния договор услуги, така и на фактура № 059/01.10.2014 г., до
настоящия момент първият ответник „Б." АД все още не му е заплатил
дължимата главница в размер на 65 000 Евро, представляваща възнаграждение съгласно
договор от 22.05.2014 г., ведно с дължимата законна лихва за забава.
Ищецът
посочва, че с намерението да постигнат извънсъдебно уреждане на спора, на
28.10.2016 г. с нотариална покана № 128, том I, рег. № 3189/2016 г. на нотариус
А.Ц.К.-И., рег. № 309 на Нотариалната камара, поканил ответника „Б." АД да му заплати доброволно дължимите суми, ведно с
дължимата лихва за забава до 30.09.2016 г., в срок от седем дни от датата на
получаването й. Твърди, че нотариалната покана е връчена надлежно на
изпълнителния директор на първия ответник г-жа М.М.-Д. на 6 декември 2016 г. и
въпреки това, към датата на депозиране на исковата молба първият ответник все
още не е заплатил дължимите суми, представляващи остатък от дължимо
възнаграждение съгласно договор от 22.05.2014 г. и законна лихва за забава
върху тях.
Ищецът
сочи, че от справка в Търговския регистър е установил, че на 16.11.2016 г. по
партидата на първия ответник „Б." АД и партидата на втория ответник „Р."
АД е вписано прехвърляне на търговското предприятие на дружеството „Б." АД
към правоприемника „Р." АД.
Посочва,
че вземането му към първия ответник „Б." АД е възникнало преди датата на
прехвърлянето на търговското му предприятие към правоприемника и втори ответник
„Р." АД.
С
втора нотариална покана, изпратена в срока по чл.16 а, ал.2 от Търговския
закон, ищецът поканил първия ответник в тридневен срок, считано от датата на
получаването й, да му заплати общата дължима сума по процесния договор от
22.05.2014 г. в размер на 72 143.70 Евро или да предостави надлежно обезпечение
за дължимата сума чрез учредяване на ипотека или залог върху притежавано от „Б."
АД имущество.
Въпреки
надлежното получаване на втората нотариална покана, плащане или обезпечаване на
задължението на първия ответник към ищеца не било извършено.
Ищецът
счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на исковете срещу
първия ответник като страна по процесния договор, а срещу втория ответник – в
качеството му на правоприемник и на основание чл. 15 ал. 3 от ТЗ.
Ищецът
прави искане да се постанови решение, с което да се осъдят солидарно
ответниците - „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З.,
ж.к. *** и „Р." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З. ***
да заплатят на П. ГМБХ & КО.КГ (Р. GmbH & Co.KG) дружество, надлежно
учредено и съществуващо съгласно законите на Г., регистрирано в Окръжен съд в
гр. Х., с дружествен номер HRA 115999 и идентификационен номер по ДДС: DЕ
*********, с регистриран адрес: ***Х., ФРГ., общата сума в размер на 72 143.37
Евро без ДДС, представляваща както следва :
Главница
в размер на 65 000 Евро, представляваща остатък от незаплатено от ответниците
възнаграждение за предоставени услуги съгласно договор от 22.05.2014 г. и
фактура № 059/01.10.2014 г., както и законна лихва за забава върху
незаплатените суми в общ размер от 7 143,70 Евро, както следва :
-
Върху главницата по фактура № 059/01.10.2014 г. в размер на 75 000 Евро за
периода от датата на падежа - 15.10.2014г. до датата на извършеното частично
плащане на главницата в размер на 10 000 Евро - 25.05.2015 г. – в размер на 1
935,37 Евро; и
-
Върху остатъка от неплатената и дължима главница по договора и фактура №
059/01.10.2014 г. в размер на 65 000 Евро - за периода от 26.05.2015 г. до
30.04.2017 г. - лихва за забава в размер на 5 208,33 Евро,
ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
16.05.2017г. до окончателното й заплащане.
Претендира
за направените по делото разноски.
В
съдебно заседание от 25.04.2018 г. ищецът е направил увеличение на предявения
иск за законна лихва за забава върху главницата от 7 143,70 евро на сумата
18 033,87 евро до предявяване на исковата молба.
С отговора на
исковата молба, ответникът “Р.” АД заявява, че предявените искове са
допустими, но по същество неоснователни. При условията на евентуалност счита,
че исковете са неоснователни в претендираните размери, като излага следните съображения:
Посочва,
че съгласно нормата на чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ, цит.: “При прехвърляне на
предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря
за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права”. Сочи,
че нормата урежда случаите на заварени задължения, възникнали преди
прехвърлянето, каквато е и настоящата хипотеза.
Според
трайно установеното в съдебната практика разбиране, изразът - "до размера
на получените права", употребен от законодателя в чл. 15, ал. 3, изр. 1 от ТЗ, имал предвид получената от приобретателя стойност на търговското
предприятие, като съвкупност. Търговското предприятие като предмет на сделка,
представлява съгласно чл. 15, ал.1 от ТЗ - съвкупност от права, задължения и
фактически отношения. Съгласно Оценителски доклад за определяне на
справедливата пазарна стойност на търговското предприятие на „Б." АД към
30.04.2016г., изготвен от лицензиран оценител („К." ООД, гр. С.З.),
крайната пазарна стойност на продаваното предприятие като съвкупност била 0,00
(нула цяло и нула стотни) лева. При изготвянето на доклада било взето предвид
актуалното финансово състояние на търговското предприятие на „Б." АД,
съгласно съставен Счетоводен баланс към 30.04.2016г.. С оглед на дадената в
Оценителския доклад оценка на справедливата крайна стойност на търговското
предприятие на „Б." АД, като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, счита, че в настоящият случай, стойността на получените от „Р."
АД права, по смисъла на чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ, е равна на 0,00 лв. (нула
цяло и нула стотни лева).
Ответникът
посочва, че договорът за покупко-продажба на търговското предприятие на „Б."
АД е бил сключен на 05.05.2016г. по реда на чл.37 и сл. от Закона за особените
залози. В Приложение 1, което било неразделна част от него, страните
индивидуализирали детайлно правата (активите), задълженията (пасивите) и
фактическите отношения, включени в състава на продаваното търговско предприятие,
като съвкупност, като видно от съдържанието му, към 05.05.2016г. (датата на
договора) общата балансова стойност на активите на търговското предприятие на „Б."
АД била 9 527, 43 лева, докато общата стойност на пасивите на предприятието била
в размер на 2 141 000 лева.
Сочи,
че ако при преценката за действителния размер на „получените права" бъде
игнорирана нулевата стойност на предприятието на „Б." АД, като съвкупност
от права, задължения и фактически отношения и бъде взета предвид само
стойността на прехвърлените с него активи (права), като определяща границите на
солидарната отговорност по чл. 15, ал. 3, изр.1 от ТЗ, то изрично следвало да
се отбележи, че съгласно Приложение 1 към Договора за продажбата на търговското
предприятие на „Б." АД (от 05.05.2016г.), общата стойност на активите,
включени в състава му, била 9 527, 43 лева. В този смисъл счита, че това би
могъл да бъде максималния размер (тавана) на произтичащата от чл.15, ал.3,
изр.1 от ТЗ солидарна отговорност на „Р." АД, в качеството му на
правоприемник (приобретател) на предприятието на „Б." АД, за задълженията
на своя отчуждител.
По
обстоятелствата, на които се основават исковете, ответникът взема следното
становище:
Посочва,
че видно от съдържанието на исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства, ищецът претендира да му се заплати на основание чл.15, ал.3 от ТЗ, дължима от „Б." АД сума в размер на 72 143, 37 Евро, от която 65 000
Евро (главница) и 7 143,37 Евро (мораторна лихва). Сумата се претендирала на
основание Договор от 22.05.2014г. (процесния Договор), сключен между ищеца и „Б."
АД с предмет: консултантски услуги във връзка с придобиване на ТВ права за
излъчване на Примера дивизион на И., сезон 2014/2015. По силата на този
договор, „Б." се е задължило да заплати на ищеца -възнаграждение в размер
на 150 000 Евро, без включен ДДС - на две равни вноски от по 75 000 Евро,
първата от които дължима до 01.07.2014г., а втората до 01.10.2014г. Уговорено
е, че плащанията се извършват при получаване на съответна фактура. „Б." АД
е заплатило изцяло 1-та вноска от възнаграждението, а по 2-та вноска е
направило частично плащане в размер на 10 000 Евро, въз основа на фактура №
059/01.10.2014 г., издадена от ищеца за сумата от 75 000 Евро. Непогасеният от
„Б." АД остатък по процесния Договор и фактура № 059/01.10,2014 г. към
него, е 65 000 Евро (главница).
Ответникът
твърди, че сумата от 65 000 Евро, заедно със дължимата мораторна лихва за
забава, в размер на 7 143, 37 Евро, неоснователно се претендират за плащане от него,
след като той не е страна по процесния Договор. Също така, между него и
ищеца няма споразумение, по силата на което „Р." АД да отговаря за
задълженията на „Б." АД (в качеството му на отчуждител на предприятието), произтичащи
от процесния Договор - над размера, предвиден в чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ.
Посочва,
че видно от исковата молба, ищецът също не твърди и не сочи доказателства за
наличие на „друго споразумение”, по смисъла чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ, между
него и ответника, което да урежда размера на солидарната му отговорност за
задълженията на „Б.”, произтичащи от процесния Договор и фактура №
059/01.10.2014г. - в обем, различен от законоустановения.
Излага
следните възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които те се основават:
Счита,
че по силата на чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ, отговорността на ответника, в
качеството му на правоприемник на търговското предприятие, за задълженията на
неговия отчуждител „Б.” АД към ищеца, произтичащи от процесния Договор и
фактура № 059/01.10.2014г., е ограничена до размера на стойността на правата,
получени от него при покупката на предприятието, която е равна на 0,00 лв.
(нула цяло и нула стотни лева). Евентуално счита, че в най-благоприятния за
ищеца случай, стойността на получените от ответника права, по смисъла на чл.15,
ал.3, изр.1 от ТЗ, е ограничена до размера на сумата от 9 527, 43 лева,
съставляваща общата балансова стойност на активите, включени в състава на
продаденото като съвкупност (от права, задължения и фактически отношения)
търговско предприятие на „Б." АД, съгласно Приложение 1 към Договора за
покупко-продажбата му (от 05.05.2016г,).
Прави
ВЪЗРАЖЕНИЕ, че отговорността му, произтичаща от Договора за покупко-продажба на
търговското предприятие на „Б.” АД и Приложение 1 към него, е ограничена до
стойността на „получените права" по смисъл на чл.15, ал.3, изр.1 от ТЗ,
която в случая е равна на 0,00 лв. (нула цяло и нула стотни лева), евентуално е
равна на сумата от 9 527, 43 лева, съставляваща размера на общата балансова
стойност на активите, включени в състава на продаденото като съвкупност предприятие.
Отговорът на
исковата молба от
ответника “Б.” АД е подаден извън срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, поради което
направените с него възражения против исковете и обстоятелствата, на които те се
основават са преклудирани.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло предявените
обективно съединени искове. Моли да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани възраженията на ответника „Р." АД, изложени в депозирания
отговор на исковата молба.
Във
връзка с отговора на втория ответник излага следните конкретни уточнения,
пояснения, възражения и становища по предявените с исковата молба претенции,
както и доказателствените искания в нея :
Ищецът
сочи, че видно от отговора, ответникът „Р.," АД не оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в исковата молба. Ето защо, на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК с доклада си по делото, моли съда да приеме, че същите не се
нуждаят от допълнителни доказателства.
Заявява, че изцяло неоснователни са
направените възражения от страна на приобретателя на търговското предприятие на
„Б." АД и втори ответник в производството, че не следва да носи
отговорност за задълженията, възникнали преди датата на прехвърляне, тъй като
противоречали на изричната норма на чл. 15, ал. 3 ТЗ.
Видно
било от представеното с исковата молба извлечение от Търговския регистър по
партидата на първия и втория ответник, че на 16.11.2016 г. е вписано
прехвърляне на търговското предприятие на дружеството „Б.” АД към
правоприемника „Р.” АД. Вземането на ищеца към първия ответник „Б.” АД е с дата
на падеж 15.10.2014 г. и е възникнало преди датата на прехвърлянето на
търговското му предприятие към правоприемника и втори ответник „Р." АД,
факт, който не се отрича в отговора на
исковата молба. Посочва се, че видно от представения от ответника документ -
Приложение № 1 към договор за продажба на търговско предприятие с особен залог
от 05.05.2016 г., задължението на Б. АД към ищеца е описано в пасивите на
заложеното търговско предприятие - т.2 от Приложение № 1. Като пасив на
търговското предприятие на Б. АД е посочена сумата от 127 000 лева с кредитор -
ищеца П.. Това според ищеца е изрично признание на дълга, както по основание,
така и по размер. Твърди се, че вторият ответник, в качеството му на
приобретател на търговското предприятие от заложния кредитор, е знаел за него.
Поради обстоятелството, че вземането на ищеца е парично и носимо, на основание
чл. 15, ал.3 ТЗ ищецът има право да поиска плащането му солидарно от двамата
ответници. В съответствие с чл. 15, ал.3 ТЗ задължението на „Б." АД към
ищеца е преминало към приобретателя, т.е. втория ответник, след прехвърлянето
на търговското предприятие. Ето защо твърденията в отговора от страна на „Р."
АД, че не следва да носи отговорност за задължението на „Б." АД към ищеца,
тъй като не е страна по процесния договор, според ищеца са изцяло неоснователни
и несъстоятелни.
Посочва,
че ответникът „Р." АД отрича отговорността си с две твърдения: 1) че тя е
ограничена до размера на „пазарната стойност на продаваното търговско
предприятие", определена съгласно Оценителски доклад на 0,00 лева; и 2) до
размера на „общата балансова стойност на активите" на търговското предприятие
на „Б." АД, която отново според същия доклад е в размер на 9 527, 43 лева.
Оспорва
и двете твърдения, като оспорва изцяло Оценителския доклад за определяне на
справедлива пазарна стойност на „Б." АД гр. С.З. към 30.04.2016 г. на К. ООД,
както и Приложение № 1 към договор за покупко-продажба на търговско предприятие
с особен залог, представени от ответника, като неверни.
Посочва,
че правно несъстоятелно е изразеното тълкуване на ограниченията в солидарната
отговорност на „Р." АД като приобретател на търговското предприятие на
първия ответник до размера „на получената от приобретателя стойност на
търговското предприятие като съвкупност ".
Счита,
че изцяло в противоречие със законовата разпоредба на чл. 15, ал.3 ТЗ и
практиката по прилагането му е твърдението на ответника, че поради обстоятелството на посочена „ крайна
пазарна стойност" на търговското предприятие на Б. АД в Оценителски доклад
0,00 лв. и посочена „обща балансова стойност" на активите му към
05.05.2016г. 9 527,43 лева, следва да носи отговорност за задълженията на
прехвърлителя към ищеца до тези стойности. Ищецът заявява, че твърденията са
неоснователни, поради следното:
В
случая, видно било от представените от ответника писмени доказателства, че продажбата
е осъществена от заложния кредитор „Б." ЕАД, вписал пристъпване към
изпълнение, по реда на чл. 37 ЗОЗ, а не чрез сделка между „Б." АД и „Р."
АД. Документи за взето решение на органите на „Б." АД за прехвърлянето на
търговското предприятие не са представени, нито се намират по партидата на
дружеството в Търговския регистър към момента на вписване на прехвърлянето.
Продажбата
била извършена чрез принудително изпълнение, макар и извънсъдебно и предприето
по реда на ЗОЗ, а не чрез сделка по смисъла на чл. 15 ТЗ.
От
съдържанието на Приложение № 1 към договора за продажба на търговско
предприятие от 05.05.2016 г. между заложния кредитор – Продавач „Б." ЕАД и
„Р."АД, изрично посочено като неразделна част от него, е видно, че
съдържа „опис” на обособени части от
търговското предприятие, поради което не
се изяснява дали предмет на договора е цялото търговско предприятие на „Б.” АД,
или изрично посочените в Приложение № 1 към него обособени части.
От
съдържанието на Приложение № 1 към договора за продажба на търговско
предприятие от 05.05.2016 г. е видно, че като фактически отношения са описани
всъщност активи на предприятието на „Б.” АД, представляващи права по „договори”
за излъчване - спътниково излъчване за Примера Дивисион, включително до края на
2018 г. и други, които категорично не са фактически отношения. Според ищеца те
неоснователно са класифицирани като фактически отношения и поради това
неправилно и в противоречие със счетоводното законодателство и ТЗ не са оценени
в представения доклад. Ищецът счита, че те са посочени като фактически
отношения единствено с цел да не бъдат оценявани и по този начин да се постигне
значително по-ниска стойност на активите. От част първа на приложението се
установява, че общата отчетна стойност на активите е много над посочените от
ответника стойности, поради което възражението му за ограничена по размер
отговорност до 0,00 лв. или съответно до 9 527,34 лева е изцяло неоснователно.
Неправилно
и в противоречие с изричната норма е тълкуването на чл. 15, ал.3 ТЗ. Посочва,
че видно от законовия текст, приобретателят носи отговорност до размера на
получените права, т.е. до размера на активите на прехвърленото
търговско предприятие, а
не както твърди ответникът „Р." АД - до размера
на посочената за нуждите на прехвърлянето тяхна балансова стойност или „справедлива пазарна стойност”
според оценителски доклад, съставен за нуждите на прехвърлянето и представляващ
частен документ без обвързваща съда доказателствена сила относно посочените в
него стойности за висящото исково производство.
Посочва, че с понятия като „справедлива
пазарна стойност" или „балансова стойност" разпоредбата на чл. 15, ал.3 ТЗ не борави, напротив, изрично е установена
в него отговорността на приобретателя „ до размера на получените права ".
Ето защо счита, че обратните доводи в отговора на „Р.", са правно
несъстоятелни.
Ищецът
посочва, че исковата молба е подадена в рамките на 6 месечния срок от вписване
на прехвърлянето, след надлежно връчена покана както на „Б." АД, така и на
приобретателя „Р." АД, с която ищецът поискал изпълнение или предоставяне
на надлежно обезпечение съобразно правата му в съответствие с чл. 16 а, ал.2 ТЗ. В отговор е получено писмо от изпълнителния директор на приобретателя „Р."
АД, че не може да предостави исканото обезпечение, но заявява готовност да
погаси напълно задълженията си към ищеца. Видно от писмото, изпълнителният
директор на ответника „Р." АД признал
съществуването на задължението към ищеца, без да прави каквито и да е било
възражения по неговия размер.
В
отговор на писмото, на 01.06.2017г. ищецът по електронен път изпратил писмо до
изпълнителния директор на втория ответник, с което предложил разсрочено плащане
на задълженията към ищеца, но отговор така и не последвал. Тези обстоятелства -
извършеното признание за дълга от страна на изпълнителния директор на „Р."
АД в представеното писмо, както и предложението за разсроченото му плащане,
отново доказвали неоснователността на възраженията на ответника към размера на
ограничената му отговорност и основателността на предявените искове.
Сочи,
че представеният оценителски доклад, както и Договора за продажба на търговско
предприятие и Приложение № 1 към него са частни документи (с изключение на
нотариалната заверка върху договора), без обвързваща доказателствена сила,
както за ищеца, така и за съда. Оспорва верността на посочените в него данни
относно „справедлива пазарна стойност" и стойностите на активите,
включването на права по договори като „фактически отношения", както и
определената балансова стойност на прехвърленото търговско предприятие на „Б.”
АД. Ето защо, нито данните, посочени в него, нито неправилното тълкуване в
отговора на понятието „до размера на получените права" в разпоредбата на
чл. 15, ал.З ТЗ, не доказват ограничената отговорност на “Р." АД спрямо ищеца.
Спазването
на срока по чл. 16а, ал.1 ТЗ за предявяване на исковете от ищеца, изричното
признание в рамките на този срок от страна на изпълнителния директор на
ответника „Р." АД за съществуването на задължението към ищеца по основание
и размер, обуславят извод за основателност на предявените искове с предмет
парични вземания на ищеца, както и правото му да се удовлетвори предпочтително
от правата, принадлежали на „Б.” АД. На основание чл.15, ал.3 ТЗ, за неговите
задължения отговаря солидарно и вторият ответник.
С
отговора на допълнителната искова
молба, ответникът “Р.” АД оспорва като напълно неверни и манипулативни,
твърденията на ищеца, развити в допълнителната му искова молба, а именно:
1)че
претендираната в процеса главница от 65
000 евро, всъщност била посочена като
пасив на прехвърленото по реда на ЗОЗ търговско предприятие на „Б.” АД,
съставляващо непогасено задължение към ищеца от 127 000 лева, съгласно т.2 от
Приложение № 1 към Договора за продажба
на търговско предприятие от 05.05.2016г.
Твърди, че в конкретния случай става въпрос за съвсем различно задължение,
което произтича от тристранен Договор от 24.04.2015г. сключен между ищеца, „Б.”
АД и „Р." АД за предоставяне на услуги по излъчване на тенис мачове и
турнири, а не от процесните - фактура и
консултантски договор, касаещи разпространението на футболните мачове от
Испанската Примера дивизион. Като доказателство в подкрепа на това твърдение
приложено представя по делото заверен препис-извлечение (стр.:1, 1, 1, 2, 5,
18, 24, 25, 27 и 34) от посочения тристранен Договор.
2)
че „Р." АД било направило признание на процесния дълг от 65 000 Евро (главница) и 7 143, 37 Евро (договорна лихва
за забава). Подобно признание изобщо не било правено от ответника. Направеното
от него писмено признание, на което ищецът се е позовал в допълнителната си ИМ
и е приложил като доказателство към нея, се отнасяло до друго задължение за
плащане (115 000 Евро - главница и 5 811,78 Евро - лихва), произтичащо от
горепосочения тристранен Договор от 24.04.2015 год. и издадени въз основа на
него 4 бр. фактури с №№ 021/27.04.2015г., 008/05.01.2016г„ 030/10.05.2016г. и
031/10.05.2016г. Посочва, че именно заплащането на тези задължения е
претендирал ищецът от ответника с Нотариалната си покана от 10.05.2017г. с
рег.№ 144, том I, дело № 81 на нотариус А.К., № 309 на НК, връчена на ответника
на 16.05.2017г., по повод на която ответникът на два пъти изпратил свои писмени
отговори до ищеца с предложение за разсрочване на задължението му, които така и
не били приети, независимо от тяхната конструктивност, с оглед на реалните
възможности за изпълнение на тези задължения и дадения от кредитора-ищец
тридневен срок за това, който трудно би могъл да бъде счетен за разумен. Като
доказателство в подкрепа на тези твърдения, ответникът представя по делото
заверен препис от посочената Нотариална покана, заедно с втория отговор на ответника,
получен от ищеца (първият отговор на поканата, бил приложен като доказателство
към допълнителната искова молба).
3)че
„Р.” АД твърди в отговора си на исковата молба (ОИМ), че не следва да носи
отговорност за задълженията на „Б.” АД към ищеца, тъй като не е страна по
процесния консултантски договор от 22.05.2014г. Подобно внушение на ищеца било
невярно и подвеждащо, тъй като ответникът твърди и продължава да твърди само,
че солидарната му отговорност по този
договор, произтичаща от разпоредбата на чл.15, ал.3 от ТЗ, е лимитирана
по силата на закона до размера на правата, които е получил с прехвърленото му
предприятие, доколкото в случая не било налице друго споразумение с кредитора -
ищец. В тази връзка, ответникът посочва, че е изложил подробно съображенията си: а) че съгласно
съдържанието на Приложение № 1 към Договора за продажба на търговско
предприятие от 05.05.2016г., общата балансова стойност на активите на търговското
предприятие на „Б.” АД, е 9 527, 43 лева, а общата стойност на пасивите на
предприятието е в размер на 2 141 000 лева и б) че съгласно изготвения от
лицензиран експерт - Оценителски доклад за определяне на справедливата пазарна
стойност на търговското предприятие на „Б.” АД към 30.04.2016г., крайната
пазарна стойност на същото като съвкупност е - 0,00 лева.
4)
че „Р." АД било направило с ОИМ - възражение, че не следва да носи
отговорност до размера на пазарната стойност на търговското предприятие, което намира,
че не се установява по никакъв от съдържанието на ОИМ. Подобно внушение имало за цел да изопачи
релевантните за спора факти, както и изложените от ответника твърдения,
съдържащи се в ОИМ, като му се вменят такива, каквито той не е правил.
5)
че в отговор на изпратеното му от ответника писмо (приложено като доказателство
към допълнителната ИМ), ищецът е изпратил на 01.06.2017г. писмо до Изп.
директор на „Р." АД, с което е предложил разсрочено плащане на задълженията
на ответника, но отговор от него цит.: „така и не последвал". Това поредно
невярно твърдение отново имало за цел да изопачи релевантните за спора факти, доколкото
кореспонденцията, която ищецът е разменил с ответника в периода 16.05.2017г. -
14.06.2017г., касаела задълженията му по горепосочения тристранен Договор от
24.04.2015г. , а не по консултантския договор от 22.05.2014г. Освен това,
ответникът изпратил на 13.06.2017г. нов отговор на писменото предложение на ищеца
за разсрочване, препис от който прилага като доказателство към настоящия допълнителен
отговор.
Оспорва
като изцяло неправилни вижданията на ищеца, развити в допълнителната му ИМ, че:
1)
чл.15 от ТЗ е неприложим при продажба на търговско предприятие по реда на ЗОЗ.
2)
фактическите отношения, включени в състава на заложеното търговско предприятие,
посочените в Приложение 1 към договора за продажбата му, са всъщност активи на
предприятието.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е установено, че на 22.05.2014 г. П. ГМБХ & КО.КГ е сключил с първия ответник „Б.” АД договор за придобиване на права за услуги, по силата на който ищецът ще действа като представител на „Б." АД за услугите по отношение на придобиването на медийните права за И. 2014/2015 и „Б.” АД запазва П. като свой изключителен представител за този проект (чл.I от договора).
В
съответствие с договора от 22.05.2014 г., в случай, че „Б." АД придобие
медийните права за излъчване на И. 2014/2015, ищецът има право да получи за
предоставените услуги комисионна в размер на 150 000 Евро, платима на две равни
вноски от по 75 000 Евро всяка една от тях при получаване на съответната
фактура, издадена от ищеца не по-късно от 1 юли 2014 г. и 1 октомври 2014 г. (
чл. II, т. 1 и т.3 от договора).
За
дължимото възнаграждение от страна на „Б." АД, изцяло в изпълнение на
договорените клаузи, са съставени две фактури. Издадена е фактура №
029/10.06.2014г. за дължимото възнаграждение в размер на 75 000 Евро, която е
заплатена от страна на „Б.” АД.
На
01.10.2014 г., в съответствие с чл.ІІ.3 от процесния договор, ищецът издал
фактура № 059/01.10.2014 г., с дата на падеж: 15.10.2014 г., за дължимото второ
плащане в размер на 75 000 Евро, като същата била надлежно получена от първия
ответник..
На
25.05.2015 г. от страна на първия ответник е заплатено на ищеца частично дължимото
възнаграждение по договора и втората издадена фактура № 059/01.10.2014 г. в
размер на 10 000 Евро.
На
28.10.2016 г. с нотариална покана № 128, том I, рег. № 3189/2016 г. на нотариус
А.Ц.К.-И., рег. № 309 на Нотариалната камара, ищецът поканил ответника „Б."
АД да му заплати доброволно дължимите суми,
ведно с дължимата лихва за забава до 30.09.2016 г., в срок от седем дни от
датата на получаването й. Нотариалната покана е връчена надлежно на
изпълнителния директор на първия ответник г-жа М.М.-Д. на 06.12.2016 г. и
въпреки това, към датата на депозиране на исковата молба първият ответник все
още не е заплатил дължимите суми, представляващи остатък от дължимо
възнаграждение съгласно договор от 22.05.2014 г. и законна лихва за забава
върху тях.
Безспорно
е, че на 16.11.2016 г. по партидата на първия ответник „Б." АД и партидата
на втория ответник „Р." АД е вписано прехвърляне на търговското
предприятие на дружеството „Б." АД към правоприемника “Р.” АД
С
втора нотариална покана, изпратена на 10.05.2017 г. ищецът поканил първия
ответник в тридневен срок, считано от датата на получаването й, да му заплати
общата дължима сума по процесния договор от 22.05.2014 г. в размер на 72 143.70
Евро или да предостави надлежно обезпечение за дължимата сума чрез учредяване
на ипотека или залог върху притежавано от „Б." АД имущество. Нотариалната
покана е връчена надлежно на изпълнителния директор на първия ответник г-жа М.М.-Д.
на 19.05.2017 г.
От
заключението на комплексна съдебно счетоводна и оценителна експертиза се
установява следното:
На
22.05.2014 г. между П. ГМБХ & КО. КГ и „Б." АД е сключен Договор за
придобиване на права за услуги. По силата на договора, в случай, че „Б."
АД придобие медийните права за излъчване на И. 2014/2015, ищеца има право да
получи за предоставените услуги комисионна в размер на 150000,00 евро, платима
на две равни вноски от по 75 000,00 евро всяка при получаване на фактура.
Издадената фактура № 029/10.06.2014 г. за сумата в размер на 75000,00 евро е
заплатена от „Б." АД.
На
01.10.2014 г. П. ГМБХ & КО. КГ е издал фактура № 059/1.10.2014 г. за сума в
размер на 75000,00 евро и с дата на падеж 15.10.2014 г. Фактурата е получена и
осчетоводена в счетоводството на „Б." АД.
На
22.05.2015 г. „Б." АД извършва плащане към П. ГМБХ & КО. КГ по фактура
№ 059/01.10.2014 г. в размер на 10 000,00 евро.
Към
16.05.2017г. (датата на подаване на исковата молба) дължимата сума от „Б."
АД на П. ГМБХ & КО. КГ за главница по Договор за придобиване на права за
услуги от 22.05.2014 г. и фактура № 059/01.10.2014 г. е в размер на 65000,00
евро.
Експертизата
изчислява законната лихва по фактура № 059/01.10.2014г. за периода от
15.10.2014г. (датата на падеж) до 16.05.2017г., (датата на подаване на исковата
молба) в общ размер на 18033,87 евро, в т.ч.:
върху
главницата 75 000,00 евро за периода от 15.10.2014г. (датата на падеж) до
25.05.2015 г. (датата на частично плащане) законната лихва е в размер на
4660,16 евро,
върху
главницата 65000,00 евро за периода от 26.05.2015г. до 16.05.2017г. (датата на
подаване на исковата молба) законната лихва е в размер на 13373,71 евро.
Към
16.05.2017г. (датата на подаване на исковата молба) дължимата сума от „Б."
АД на П. ГМБХ & КО. КГ по Договор за придобиване на права за услуги от
22.05.2014 г. и фактура № 059/01.10.2014 г. е в общ размер на 83 033,87 евро, в
т.ч.: неизплатено остатъчно възнаграждение по фактурата - главница 65 000,00
евро и законна лихва изчислена съгласно чл. 86 от ЗЗД -18033,87 евро.
Съгласно
Приложение 1 към Договора за покупко-продажба на търговското предприятие на „Б."
АД, подписан на 05.05.2016 гр. С.З. между Б. ЕАД и Р. АД се прехвърлят:
Активи
с обща балансова стойност 9 527,34 лева;
Пасиви
- 2141000 лева;
Фактически
отношения
в
приложението няма посочване на стойността на описаните 9 броя договори;
действителната
пазарна цена на така описаните фактически отношения може да се определи от
стойността на сделката, а именно:
За
да придобие активите, пасивите и фактическите отношения е определена цена от 22
500 лева с включен ДДС.
т.е.
9 5273 - 2141000 + фактически отношения = 22 500 лева.
Стойност
на получените фактически отношения 2 153
972,66 лева.
„Б."
АД е включило процесната фактура с Протокол 214/01.10.2014г. в Дневника на
покупките и Справка - декларация за данък върху добавената стойност през м.
Октомври 2014г. и те са приети в НАП с вх. № ДЦС.2400-1611589/14.11.2014г.
На
22.05.2015 г. „Б." АД извършва плащане към П. ГМБХ & КО. КГ по фактура
№ 059/01.10.2014 г. в размер на 10000,00 евро. Плащането е осчетоводено в счетоводството
на дружеството.
След
извършеното частично плащане, задължението на „Б." АД към П. ГМБХ &
КО. КГ по фактура № 059/01.10.2014 г.
към 16.05.2017г. (датата на предявяване на исковата молба) е в размер на 65 000,00
евро с левова равностойност 127128,95 лв., (75000,00 евро - 10000,00 евро).
Пазарната
стойност към 05.05.2016 предвид сключения договор на получените фактически
отношения, както е определено по-горе в настоящата експертиза, е 2 153 972,66
лева.
Балансовата
стойност, към 30.04.2016 г. на получените фактически отношения е 854 000 лева.
Експертизата
прави уточнението, че към момента на изготвяне на експертизата не разполага с
данни кои разходи и по кои договори са осчетоводени под тази партида. В същото
време трябва да се има пред вид, че договорите описани в Приложение 1 от
Договора за покупко-продажба на търговското предприятие на „Б." АД,
подписан на 05.05.2016, са анексирани през месец февруари (19.02.2016;
20.02.2016; 04.02.2016) и според договорката "Р." АД са встъпили в
правата на лицензополучател. Не са предоставени пълни договори с цени и справки
за извършените плащания по тях.
Съгласно
записа в счетоводния баланс на “Б.” АД към 30.04.2016 г., находящ се по
делото-стр.135:
Активите
на дружеството възлизат на 1 258 000 лева.
Разходите
за бъдещи периоди на 854 000 лева.
Експертизата
не е открила данни за промяна на стойността на активите в периода 30.04.2016 г.,
датата на счетоводния баланс, до датата на сключения договор 05.05.2016 г.
От
заключението на съдебно – оценъчната експертиза се установява следното:
Размерът
на получената от приобретателя /"Р." АД/ стойност на търговското
предприятие на “Б.” АД като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения, към датата на прехвърлянето му 05.05.2016 г. възлиза на 95 000 лева
/деветдесет и пет хиляди лева/.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е установено, че между П. ГМБХ &
КО. КГ и „Б." АД е възникнало облигационно правоотношение по сключения
договор на 22.05.2014 г. за придобиване
на права за услуги, по силата на който ищецът ще действа като представител на “Б.”
АД за услугите по отношение на придобиването на медийните права за И.
2014/2015 и “Б.” АД запазва П. като свой изключителен представител за този
проект (чл.I от договора). В чл. II, т. 1 и т. 3 е
уговорено, че в случай, че „Б." АД придобие медийните права за излъчване
на И. 2014/2015, ищецът има право да получи за предоставените услуги комисионна
в размер на 150 000 Евро, платима на две равни вноски от по 75 000 евро всяка
една от тях при получаване на съответната фактура, издадена от ищеца не
по-късно от 1 юли 2014 г. и 1 октомври 2014 г. По делото не се спори, че ищецът
е изпълнявал задължението си по договора, поради което за „Б." АД е
възникнало задължение за заплащане на уговорената комисионна. Поради това от
страна на ищеца е издадена фактура № 029/10.06.2014г. за дължимото възнаграждение
в размер на 75 000 Евро, която е заплатена от страна на „Б.” АД.
Видно от заключението на съдебно –
икономическата експертиза на 01.10.2014 г. П. ГМБХ & КО. КГ е издал за
втората вноска по договора фактура № 059/01.10.2014 г. на стойност 75 000,00
евро с дата на падеж 15.10.2014 г. Фактурата е осчетоводена в счетоводството на
„Б." АД с Протокол 214/01.10.2014 г. в Дневника на покупките и Справка -
декларация за данък върху добавената стойност през м. Октомври 2014г. и те са
приети в НАП с вх. № ДДС.2400-1611589/14.11.2014г.
Отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея -
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване (в
този смисъл е и решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС ІІ
т.о., решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.,
решение № 23/07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, II т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на ВКС, I т. о. Освен това по делото е
безспорно установено, че „Б." АД е извършил плащане по фактура №
059/01.10.2014 г. в размер на 10 000 евро на 22.05.2015 г. Наличието на
частично плащане, съдът намира за извънсъдебно признание на вземането на П.
ГМБХ & КО. КГ и следователно за „Б." АД е възникнало задължението да
заплати остатъка от стойността по фактура № 059/01.10.2014 г. По делото не са
представени доказателства, че първият ответник е изпълнил изцяло задължението
си да заплати дължимата цена, което е в негова тежест съгласно разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Безспорно е, че на 16.11.2016 г. по
партидата на първия ответник „Б." АД и партидата на втория ответник „Р."
АД е вписано прехвърляне на търговското предприятие на дружеството „Б." АД
към правоприемника „Р." АД.
Съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ, предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения може да се прехвърля чрез сделка, извършена писмено с нотариална
заверка на подписите. Валидно сключеният договор за прехвърляне на търговско
предприятие предпоставя постигане на съгласие между отчуждителя и приобретателя
относно съществените елементи на конкретния договор и неговия предмет
(търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически
отношения), както и спазване на предвидената в чл. 15, ал. 1 ТЗ форма за действителност - писмена с нотариална заверка на
подписите.
По
силата на чл. 15, ал. 3
от ТЗ при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с
кредиторите /в случая наличието на такова не се твърди/, отчуждителят отговаря
за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права.
Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя
на предприятието. Доколкото в случая се касае за носимо задължение /парично
задължение с определен падеж/, то изречение второ на ал. 3 е неотносимо. Вследствие
прехвърлянето на търговското предприятие, по силата на закона - чл. 15, ал. 3 ТЗ, е възникнала солидарна отговорност между отчуждителя и
приобретателя за задълженията на предприятието, съществуващи към датата на
сключване на договора. В случая възникналите по силата на сключения на
22.05.2014 г. договор между П. ГМБХ & КО. КГ и „Б." АД права и
задължения представляват елемент от съдържанието на прехвърленото предприятие,
поради което са преминали върху втория ответник заедно с прехвърлянето му.
С изменението на чл. 15 от ТЗ
през 2003 г., законодателят е прецизирал обема на отговорността, съобразно
общите правила на солидарността между съдлъжници, въвеждайки в новата ал. 3
уточнението "до размера на получените права". По отношение на
кредитора, обаче размера на получените права при сделката по чл. 15 ТЗ
е без значение и задължението на всеки от солидарните длъжници не търпи промяна
по отношение на него, ако не е уговорено друго. Т.е. пасивната солидарност не
се трансформира в пасивна разделност – до стойността на получената цена, до
стойността на активите и пр. /в този смисъл Решение № 179 от 10.01.2013 г. на
ВКС по т. д. № 396/2012 г., I т. о., ТК/. Поради изложеното съдът намира за
неоснователно възражението на „Р." АД, че следва да понася ограничен обем
на отговорност спрямо ищеца като кредитор за задълженията на отчуждителя „до
размера на получените права" съгласно чл. 15, ал. 3 ТЗ.
По иска с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД.
Безспорно е, че първият ответник “Б.”
АД е изпаднал в забава при изпълнение на задължението си за заплащане на
дължимото по договора от 22.05.2014 г. възнаграждение, представляващо втора
вноска в размер 75 000 евро съгласно чл.ІІ.3. от него. Поради това първият
ответник “Б.” АД дължи лихва за забава солидарно с втория ответник „Р."
АД, както следва :
Върху
главницата в размер на 75 000 Евро за периода от датата на падежа - 15.10.2014
г. до датата на извършеното частично плащане на главницата в размер на 10 000
Евро - 25.05.2015 г. - лихва за забава в размер на 4 660,16 евро.
Върху остатъка от неплатената дължима главница
по договора и фактура № 059/01.10.2014г. в размер на 65 000 Евро за периода от
26.05.2015г. до 16.05.2017г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на
13 373,71 евро.
Предвид
гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че ответниците „Б.” АД и „Р." АД следва да заплатят
солидарно на П. ГМБХ & КО. КГ главница в размер на 65 000 Евро, представляваща
остатък от незаплатено възнаграждение за предоставени услуги съгласно договор
от 22.05.2014 г. и фактура № 059/01.10.2014 г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 16.05.2017г. до окончателното
й заплащане и законна лихва за забава върху незаплатените суми в общ размер от 18
033, 87 евро, както следва : върху главницата 75 000,00 евро за периода от
15.10.2014г. (датата на падеж) до 25.05.2015 г. (датата на частично плащане) в
размер на 4660,16 евро и върху главницата 65 000,00 евро за периода от
26.05.2015г. до 16.05.2017г. (датата на подаване на исковата молба) в размер на
13 373,71 евро.
Ответниците
следва
да заплатят на П.
ГМБХ & КО.КГ направените
в настоящото производство разноски за държавна такса и възнаграждения на вещи
лица в размер на 7 147.50 лв., както и сумата 3 000 евро,
представляваща адвокатско възнаграждание.
Съгласно
т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 17.10.2013 г. на ВКС направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.
В
настоящия случай ответниците следва да заплатят на П. ГМБХ &
КО.КГ направените в обезпечителното производство разноски в общ размер на
3 130, 26 евро, представляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж.к. *** и „Р." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З. *** да заплатят солидарно на П.
ГМБХ & КО.КГ (Р. GmbH & Co.KG) дружество, надлежно учредено и
съществуващо съгласно законите на Г., регистрирано в Окръжен съд в гр. Х., с
дружествен номер HRA 115999 и идентификационен номер по ДДС: DЕ *********, с
регистриран адрес: ***Х., ФРГ., главница в размер на 65 000 Евро,
представляваща остатък от незаплатено възнаграждение за предоставени услуги
съгласно договор от 22.05.2014 г. и фактура № 059/01.10.2014 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
16.05.2017г. до окончателното й заплащане и законна лихва за забава върху
незаплатените суми в общ размер от 18 033, 87 евро, както следва : върху
главницата 75 000,00 евро за периода от 15.10.2014г. (датата на падеж) до
25.05.2015 г. (датата на частично плащане) в размер на 4660,16 евро и върху
главницата 65 000,00 евро за периода от 26.05.2015г. до 16.05.2017г. (датата на
подаване на исковата молба) в размер на 13373,71 евро.
ОСЪЖДА „Б.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ж.к. *** и „Р." АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З. *** да заплатят на П. ГМБХ
& КО.КГ (Р. GmbH & Co.KG) дружество, надлежно учредено и съществуващо
съгласно законите на Г., регистрирано в Окръжен съд в гр. Х., с дружествен
номер HRA 115999 и идентификационен номер по ДДС: DЕ *********, с регистриран
адрес: ***Х., ФРГ. направените
в настоящото производство разноски в размер на 7 147 лв. и в размер
на 3 000 евро, както и направените в обезпечителното
производство разноски в общ размер на 3 130, 26 евро.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: