РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Перник, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при съдебния секретаря Е.В.**,
и с участието на прокурор Б.К.** от ОП – Перник,
като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА КАНД № 57 / 2023 по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба
ОТ: Директорa на Дирекция „Инспекция по труда“ П.**
ЧРЕЗ ст. юрисконсулт
А.М. - процесуален представител на Директора Дирекция „ИТ” П.**,
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 18 от 25.01.2023г. постановено по
АНД № 480 / 2022
по описа на PC – П.**
Жалбоподателя,
счита решението за неправилно и незаконосъобразно поради което моли да бъде
отменено и бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.
Счита, че
районният съд неправилно бил отменил обжалваното наказателно постановление.
Сочи, че в
хода на първоинстанционното производство били
възпрепятствани и лишени от възможността да докажат фактите и обстоятелства
относно извършеното от дружеството нарушение. Първоинстанционния съд
не бил изпълни функцията си да изясни действителната фактическа обстановка по
делото и постанови едно незаконосъобразно решение, като неправилно бил оставил
без уважение искането им за разпит на двама свидетели.
Оспорва
извода на районния съд, че от събраните по делото доказателства се касае за
извършване на нарушение по чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, а не за такова за
което е издадено съответното НП по чл. 62, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 от посочения закон. В конкретния случай между В.** и „***“ ООД,
трудов договор в писмена форма не е бил сключен, поради което е осъществен
състава на нарушение по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62,
ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Не
сключването на писмен трудов договор за безспорно установено по делото наличие
на трудово правоотношение между тези два субекта, съставлява неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ,
обвързано със санкция, налагана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ.
Счита, че
наведените фактически основания във връзка с обстоятелството, при които е
извършено нарушението и датата на извършването са достатъчни и относими към дадената правилна правна квалификация на
деянието, поради което не били налице съществени процесуални нарушения, както и
пороци, които да водели до опорочаване на производството и отмяна на НП № 14-
2200003 / 21.02.2022г.
Ответникът по
жалбата в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, е депозирал отговор, с който при
подборно изложени съображения по съществото на делото моли да бъде оставена без
уважени е подадената касационна жалба и бъде потвърдено обжалваното решение,
като правилно, обосновано и законосъобразно.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован изпраща
процесуален представител, който подържа депозираната касационна жалба и моли да
бъде отменено обжалваното решение, по съображенията подобно изложени в жалбата
и бъде върнато делото на РС за продължаване на съдопроизводствените
действия и изясняване на фактическата обстановка.
В съдебно заседание ответникът по касационната жалба,
изпраща процесуален представител, който оспорва изложеното в касационната
жалба, счита, че първоинстанционният съд в няколко
проведени съдебно заседания е изяснил в пълнота фактическата обстановка и
правилно бил преценил, че административно наказващия орган неправилно бил
квалифицирал деянието, като го подвел под грешната правна норма. Не били
доказани съществените елементи от трудовото правоотношение, а констатациите от
извършената проверка били надлежно опровергани в проведеното съдебно
производство.
Претендира
присъждане на направените разноски, съгласно предоставен списък за разноски.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност
и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки
нормата на чл.218 от АПК, след съвещание, за да се произнесе намери следното:
Подадената
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.
Разгледана по
същество касационната жалба е
неоснователна.
Със съдебно
решение № 18 от 25.01.2023 година,
постановено по а.н.дело № 20221720200480 по описа на Районен съд П.** е
отменено наказателно постановление №14-2200003 от 21.02.2022г., издадено от
директор на Дирекция “Инспекция по труда“ - Перник, с което на “***“ ООД, гр.
Перник, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. П.** кв. **, ул. **,
№**, представлявано от К. С. И. - управител, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. за нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Първоинстанционният съд въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК е установил фактическата страна на спора. Въз основа на тях и
след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че е налице
противоречие между приетите факти на нарушението и доказателствата, които ги
установяват. Тъй като АНО се бил позовал на обяснения от работодателя, в които
обаче били предоставени сведения в противовес на приетото за установено, с
оглед посоченото от управителят на търговското дружество, че лицето, с което е
настъпила злополуката, е работило в него от около три години като са посочени
длъжност, място на работа и график, а доказателства за проверка на тези данни
не били събирани. Липсвали приложени графици за работа, данни за заплащано
възнаграждение и др., необходими за безспорно установяване на действителното
положение и за обстоятелствата, при които е възлагана работа на лицето. В
същото време сред доказателствата, потвърждаващи вмененото нарушение било
посочено и издадено Постановление по реда на чл.405а от КТ за обявяване
съществуването на трудовото правоотношение, в което като начална дата на
възникване на същото е означена датата, на която лицето е поело смяната, в края
на която е настъпила злополуката. Посоченото внасяло противоречие в
действителност какво фактическо положение било установено, въз основа на кои
доказателства и до какви изводи достигнал АНО за фактите и правото. Така остава
неясна волята на АНО защо приема, че пострадалото лице, починало -
впоследствие, е прието/ допуснато на работа именно на 29.10.2021г. без
отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като трудови
правоотношения, а не както били посочени данните, събрани от работодателя,
които също е ценил, предвид позоваването на тях в акта си, че трудовото
правоотношение е възникнало много по-рано, за което в хода на съдебното
производство били ангажирани и годни гласни доказателствени
средства. Такава яснота не била внесена
и издаденото от контролните органи постановление по чл.405а от КТ, тъй като
констатациите в съдържанието му изцяло били напълно идентични с тези в
обстоятелствената част на АУАН и НП.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че не е осъществен състав
на нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ, тъй като от събраните надлежни
доказателства не съответстват на дадената правна квалификация от
административния орган, което е довело до ограничаване правота на защита на
наказаното дружество, респективно до отмяна на наказателното постановление.
Пред настоящата
инстанция не са представени нови
доказателства и не са направени нови доказателствени
искания.
Съобразно чл. 218
от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в
жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220
от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният
съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от първоинстанционния
съд правни изводи. Първоинстанционният съд правилно и
въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора,
като направените от районни съд правни изводи са правилни относно неправилното прилагането
на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ при допускането до работа на лицето
С.Й.В.**без да е сключен писмен трудов договор, което от своя страна е довело
до неправилно приложен материалния закон от административнонаказващия
орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 414, ал. 3 от КТ на
ответника по касационната жалба. Възражението, че не е изяснена фактическата
обстановка се явява неоснователно, тъй като съществуването на трудовото
правоотношение с лицето С.Й.В.**е предмет на проверка за законосъобразност в
образуваното пред съда производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.405а, ал.7 от КТ, поради което и не може да бъде
изясняван в настоящото производство.
Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно
решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени
спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от
наказващия орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира
атакуваното в настоящото производство решение на въззивният
съд за законосъобразно, правилно и обосновано. Последният е постановил обжалваното
решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е
изпълнил задължението си в хода на съдебното производство да установи с
допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и
обстоятелствата, при което е извършено. Неоснователни са възраженията в
подадената касационна жалба, че районният съд в противоречие с материални закон
е приел, че се касаело за извършване на нарушение по чл. 61, ал. 1 от КТ, а не
за нарушение по чл. 61, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като, както се посочи и по горе съществуването на трудовото
правоотношение с лицето С.Й.В.**е предмет на проверка за законосъобразност в
образуваното пред съда производство по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл.405а, ал.7 от КТ, и с постановяването на окончателен
съдебен акт ще е невъзможно пререшаването на въпроса за наличието на трудово
правоотношение, а от там и за нарушаване на задължението за сключване на писмен
договор съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, вр. с
чл. 1, ал.2 от КТ, което да е основание за налагане на санкция по смисъла на
чл. 414, ал. 3 от КТ.
С оглед
изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото
производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано,
постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви
относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на
последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно.
Събрани са доказателства за проверка на изложените в АУАН и НП факти, като са
приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е
постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По
разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски има ответникът на касационната жалба, същият претендира
и доказва разноски в размер на 600.00 лв. за заплатено възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г. и предоставената по
делото фактура № 94040 /10.03.2023 г., с приложено копие от фискален бон от 10.03.2023г. за реално заплатена сума в
размер на 600.00 лв. за адвокатски услуги.
С оглед
изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен
съд – Перник
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 25.01.2023 година, постановено по а.н.дело № 20221720200480 година по описа
на Районен съд - Перник.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ - Перник, с адрес гр. Перник, пл. Кракра
№1, към И А „Главна инспекция по труда“, ДА ЗАПЛАТИ на “***“ ООД, гр.
П.**, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. **, ул. **,
№**, представлявано от К. С. И.** - управител, сума от 600.00 / шестстотин
/ лева, представляваща направени разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване с жалба и протест.
След връщане на
делото, същото да се докладва за произнасяне по искането за изменение на
обжалвания съдебния акт в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/