РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Елин Пелин, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20211820100519 по описа за 2021 година
С искова молба от 14.05.2020г., депозирана пред РС-Костинброд ищецът П.П. е
предявил срещу Р.С. иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките
относно упражняването на родитеските права по отношени на децата А.. П.а и Й. С.. При
предпоставките на чл.23, ал.3 ГПК СОС е изпратил делото за разглеждане от РС- Елин
Пелин, пред който образувано настоящото гр.д. № 519/2021г. по описа на съда.
Твърди се с исковата мола, че с Решение по гр.д. № 13188/2012г. по описа на РС-
София е бил прекратен брака между П.П. и Р.С. по вина у двамата съпрузи за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
Твърди се, че упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца А. П.а и Й. С. е предоставено на майката, като установен режим на лични
отношения на бащата с децата, който е изменен със Споразумение от 14.01.2014г.,
одобрено с Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. по описа на СГС.
Твърди се, че в последствие са настъпили съществени изменения в обстоятелствата,
които налагат изменение на упражняването на родителските права, а именно:
Като най-съществено основание се сочи, че повече от година ответницата се намира
в САЩ и работи там и „ за да се прибере в България трябва да направи огромен
компромис - да пропусне един работен ден “. Пак в тази връзка се твърди, че ответницата е
ангажирана с преподаване в Оукландски университет с график за период: 04.05-
24.06.2020г. и от 29.06 до 19.08.2020г..Твърди се, че е налице отсъствие на ответницата
през по-голямата част от годината, което обуславящо невъзможност същата да упражнява
родителските права по отношение на децата й А. и Й., които живеят и учат в България.
На следващо място се твърди, че ищецът само и единствено е отговорен за
отглеждането и възпитанието на децата, като последните се чувстват спокойни и уверени
в присъствието на баща си и точно обратното-притесени и видимо изплашени в
1
присъствието на майка им, като последното кореспондиращо и с упражнено спрямо децата
домашно насилие от страна но ответницата. Важен въпрос, който ищецът счита, че следва
да намери отговор в настоящото производство е дали има синдром на родитлеско
отчуждение на всяко от децата към накой от родителите и налице ли е синдром на
конфликт на лоялност у децата, като във връзка с отговора на въпроса ищецът се позовава
на Съдебно-психологическа експертиза по гр.д. № 87941/2017г. по описа на РС-София.
Твърди се, че по отношение на майката на децата е издадена заповед за незабавна
защита по гр.д. № 1185/17г. на РС -Костинброд, като с действията си Р.С. е станала
причина за пряка и непосредствена последваща опасност за живота на малолетните деца
Й. и А..
Твърди се също, че материалното състояние на ответницата не е обезпечено в
страната ни, тъй като тя няма собствено жилище и живее под наем. Тук се поддържа и
чувствителна разлика в материалното положение на двамата родители, която в полза на
бащата. Последният осигурил посещаване от детето Ангелина на частно училище
„ЕСПА“, уроци по пиано, математика, ангийлски език и испански език и спорт. Й.
посещавал частна детска градина „Патета“, уроци по английски, португалски, испански,
готвене, както и спортуване.
Не на последно място се твърди, че липсва от страна на ищеца кампания по
омаловажаване на родителя, който няма родителски права върху децата, т.е липсва такова
омаложававане и отблъскване на майкатата Р. С.. Пак в този смисъл се поддържа с
исковата молба, че ищецът се опитва да успокоява децата си и да им внушава
необходимост от връзката им с тяхната майка, като всяка седмица в работно време
полагал усилия децата да се виждат с майка си.
Твърди се още, че двете деца не желаят да отидат при майк си, а искат да останат
под грижите на баща си и като доказателство за това ищецът сочи забележимата
разстроеност у децата от присъствието на майка им пред ЧСИ Ц..
Отделно, като предпоставка за уважаване на иска ищецът твърди, че е налице
опасност ответницата да изведе нерегламентирано в Бразилия двете деца .
Иска се съдът да постанови решение, с което да уважи предявения иск с правно
основание чл.59, ал.9 от СК и предостави на ищеца упражняването на родителските права
по отношение на децата Й. и А.;
Да постанови местоживеене на децата при бащата П.П.;
Да постанови режим на лични отношения на майката Р.С. с децата Й. и А., както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09ч. до 20 ч. в съботния ден и от
9.00ч. до 18 ч. в неделния ден, като срещите се провеждат с участието на социален
работник, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
бащата;
Ответницата да заплаща месечна издръжка на децата Й. и А. в размер на по 152.50
лева, считано от влизане на решението в сила до настъпване на правоизменящи или
правопогасяващи издръжката обстоятелства.
Претендират се направените от ищеца разноски по делото.
На ответника Р. С. е връчен лично на 13.07.2020 година препис от исковата молба и е
уводемена за производството пред РС-Костинброд по гр.д. № 272 /20г., което видно от
отразеното в разписката за връчване на л.118 от делото. В срока по чл.131 ГПК Р.С. не е
депозирала отговор на исковата молба, но е депозирала отгово на молба на ищеца за
постановяване на привременни мерки.
2
Настоящщият състав, след като съобрази събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Не се спори между ищеца и ответника, че от брака си, който прекратен с решение
на СРС по гр.д. № 13188/2012г. имат родени две деца - А. П. П.а и Й. П. С., които са
малолетни. С решението по цитираното дело упражняването на родителските права по
отношение на децата е предоставено на майката Р.С. и е постановен режим на лични
отношение на бащата П.П., който и осъден да заплаща ежемесечна издръжка на децата. В
хода на въззивно обжалване на постановеното от СРС решение П.П. и Р. С. са
постигнали споразумение относно упражняване от майката на родителските права по
отношение на двете деца, както и относно режима на лични отношения на бащата с децата
и за издръжката на Й. и А., което споразумение е било одобрено от въззивния съд с
влязло в сила Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. по описа на СГС, ГО.
През 2016г. П.П. е предявил срещу Р. С. иск с правно основание чл.59, ал.6 от СК
пред РС-Костинборд / гр.д. № 372/2016г. по описа на КРС/ и последният е уважил
исковата претенция постановявайки промяна в режима на осъществяване на родителските
права /по отношение на децата Й. и А./ предоставяйки на бащата упражянването им.
Това решение на КРС е било обжалване през СОС и с Решение № 227/22.06.2018г. по
гр.д. № 117/2018г. по описа на същия съд е отменено изцяло, като решението на
Софийски окръжен съд е влязло в сила на 05.03.2019 година .
При така изложената хронология относно разрешаването на съществуващия между
двамата родители спор относно упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца, от месец октомври на 2015 година децата са заживели при баща си
П.П., като от тогава ищецът осъществява фактическо упражняване на родителските права
над децата. Видно от изслушването на децата по настоящото дело, същите живеят при
хубави битови условия, чувстват се добре с баща си и нищо не им липсва. Не желаят
никаква промяна, като за А. „ това е мястото , където смята да осъществява мечтите
си“ и се чувства конфортно при баща си. Й. също се чувства щастлив с баща си и няма
притеснения за нищо. Удома всички са задружни и иска да живее при баща си и нищо да
не се променя.
Според показанията на св.П. / социален работник при Д“СП“- С./ с децата тя работи
от 2016 година, като те са повече привързани към баща си, тъй като живеят с него. От своя
страна П. П. се справял много добре със семейните задължения по отношение на децата и
има необходимия родителски капацитет. При срещи с майката децата са спокойни, когато
и тя е спокойна. Най-голямо притеснение за децата било, когато майка им обяснявала, че
трябвало да живеят при нея по закон и съдебни решения, при което децата напускали
стаята и си тръгвали. И двамата родителит притежават добри финансови възможности,
като Р.С. декларирала доста високи приходи по трудов договор с банка, както и
хонорари от договор с Американски университет, където преподава математика.
Последният известен на свидетелката адрес на майката е в гр. С. и Д“СП“ Община М. –
София предоставила становище, че Р. С. живее на този адрес при нормални битови
условия. Бащата на децата живее в къща в с. М. при много добри битови условия и има
всичко необходимо за отглеждането на децата, като полага много усилия за подобряване
на жилището. Социалният работник има наблюдения за преминаване на децата до
настоящия момент през 5-6 центрове за обществена подкрепа, с цел адаптиране на децата
и майката, за да се получи сближаване.
От социалния доклад е видно, че са предприети в Д“СП“ мерки за закрила на децата в
семейна среда, поради замесването им в дългогодишни конфликти между родителите им.
И изготвения по делото доклад-становището сочи,че родителските права по отношение и
на двете деца са предоставени на майката, но в доклада са изложени съображенията на
ищеца, поради които е поискал да бъде образувано настоящото дело, първоначално
3
водено пред РС-Костинброд.
С доклада е поставено на обсъждане и становището застъпено от ответника Р. С. -
майката на децата Й. и А..
От доклада е видно , че с децата е проведен разговор /във връзка с изготнвянето на
социалния доклад / който разговор проведен без присъствие на бащата и детето Й. е
споделило, че последно е разговарял с майка си в неделя и се радва да разговаря с нея, но
желае да живее с „тати“. Ще се радва да отиде на гости на майка си, ако тя живее наблизо.
В процеса на работа с децата е установено, че „децата са в риск от родителско
отчуждение от майка им“. Издадено е било направление за работа с двете деца към ЦОП
„Св. С.“ за работа по преодоляване на риск от родителско отчуждение от майката, както
и за възстановяване на контактите между децата и майка им, а така и да се гарантира
нормалното психоемоционално състояние на децата, тъй като са въвлечени в
конфликтните отношения на родителите им. От приетия по делото социален доклад се
налага извод, че като предпоставка за нарушаване на контактите между майка – син и
майка - дъщеря се явяват не взаимоотношенията между Р.С. и двете й деца, а
взаимоотношенията между родителите на децата, в чиито родителски конфликт
последните са въвлечени. В контекста на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства не се открояват такива, от които да се направи обоснован извод за
поведение у майката влошаващо положението на децата или на което и да било от тях
към момента на осъществяване от Р.С. на родителските права по силата на постановеното
от СГС определение. Това е така и към момента на тяхното преустановяване от страна на
ищеца чрез действията му по откъсване на децата от семейната им среда при родителя,
комуто по силата на влязъл в сила съдебен акт е било предоставено упражняването на
родителските права.
С доклада също е отразено, че е извършено от ищеца домашно насилие спрямо
децата А. и Й. сългасно заповед за незабавна защита по решение на СОС от 08.05.2020
година / решението влязло в сила на същата дата/ по в.гр.д. № 82/20г. по описа на същия
съд.
Приема се още с доклада, че децата се отлеждат от ищеца съобразно възрастта им и
индивидуалните им потребности. Че по адекватен начин са задоволени от бащата П.П.
широк кръг от потребностите на децата, като се покриват на добро ниво и емоционалните
им потребности. Налице е и силна привързаност на децата към бащата, който се опитва да
ги държи в страни от разногласиято и споровете, които имат с майка им. Но от друга
страна се приема, че родителският капацитет на майката е ограничен, тъй като се
осъществява контакт единствено по скайп.
С доклада са застъпени и отношенията между майката и двете й деца. Приема се, че е
налице привързаност между майка - деца. Й. е споделил, че му е тъжно за майка му, а А. ,
че обича 100% майка си, но обичта й е дълбоко заровена.
Със социалния доклад се приема заключение, че няма основание да се твърди, че кой
да е от родителите на децата би поставил в непосредствен риск някое от тях и би ги
неглижирал, като към момента децата живеят при баща си П. П., който изцяло задоволява
ежедневните им потребности, докато родителските права по отношение на децата са
предоставени на майката с акт на съда.
Според специалистите, които работят с децата се приема, че не може категорично да
се каже, че е налице тенденционно родителско отчуждаване на децата.
Със заключителен доклад за оценяване на случая, преглед на формулировката и
плана за ползване на услуги в ЦСУ от дата 13.09.2019г. са изведени изводи за наличие на
фактор генериращ допълнително напрежение у децата, изразяващ се в поучаване на
децата да не дава информация или да не дават еднозначна такава, т .е. „децата са учени да
4
не дават подробности от ежедневието си“ .Това свое поведение ищецът обяснява с
непрекъснато подавани по негов адрес жалби, сигнали, проверка и всичко това
генериращо напрежение / л.278 от делото /.
Във връзка със залегналите в социалния доклад констатации за упражнено домашно
насилие следва да се отбележи , че с Решение № 156 от 08.05.2020г. по в.гр.д. № 82/2020г.
по описа на на Софийски окръжен съд е отменено изцяло Решение от 2019г. по гр.д. №
635/2018г. на РС-Костинброд, с което е била уважена молба на П. АНГ. П. действащ като
баща на малолетните А. и Й. за издаване на заповед за защита на основание чл. 15, ал.2
от ЗЗДН срещу Р.С.. По същото дело СОС е издал заповед за защита на основание чл.15,
ал.2 ЗЗДН срещу П.П. в полза на Йоан П. и А. П.а /л.201 от делото/. Пак в същия смисъл
с Решение № 230/20.07.2020г. по гр.д. № 287/20г. по описа на Софийски окръжен съд е
отменено Решение на РС-Костинброд по гр.д. № 471/2019г., с което е отхвърлена молба на
Р.С., в качеството на майка и законен представител на децата Й. П. и А. П.а срещу П. А.П.
за защита от домашно насилие и СОС е постановил на основание чл.5, ал.1,т.1 и т.5 от
ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено от П.П. спрямо децата Й. и А. на
14.07.2018г., като съдът е задължил П.П. да посещава специална програма за повишаване
на родителския капацитет, за срок от 12 месеца /л.208 от делото/.
По отношение на Петър А.П. са постановени и 2 бр. решения на ВАС на РБ, с които
са отхвърлени оспорванията на П. П. срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-
002/29.05.2017г., издадено от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – С. на
основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на детето във вр с чл.18, ал.4 от ППЗЗД, във
вр. с нарушаване на правото на детето А.П. П.а, регламентирано в чл.9, т.3 от Конвенцията
на ООН за правата на детето и чл. 10, ал.1 ЗЗД, предвид установен риск от родителско
отчуждение поради липсата на редовни и в пълен обем контакти на детето с майка му и
неспазване на съдебно решение относно режима за лични отношения между тях, както и
срещу Задължително предписание № П/Д-СО-СВ-001 от 29.05.2017 г., издадено от
директора на Д "СП" - гр. С., с което на основание чл.21, ал.1, т. 3 от Закона за закрила на
детето и чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е предписано на бащата П.П. да не възпрепятства и
ограничава режима за контакти на детето с майка му Р. Ф. С. /Решение № 1314/31.01.2019г.
по адм.д.№ 9518/18г. на ВАС, VI отделение; Решение № 15822/18.12.2018г. по адм.д. №
11869/2018г. на ВАС, VI отделение /.
От приобщена по делото Справка изх. № Е 2229/10.08.20г. от ЧСЕУ, ЧДГ „ЕСПА“
е видно, че за учебната 2019/2020г. децата Й. П. П. и А. П. се обучават в 1б, съответно в
3б клас съгласно цитирани в справката договори за обучение.
От ангажираните в процеса доказателства, което е в тежест на ищцета по делото, не
би могло да се направи извод за конкретни обстоятелства, които са настъпили към
момента, когато майката е упражнявала родителските права по отношение на децата, в
т.ч. за скандали между майката и децата, наказания спрямо децата и др., които да
обосновават влошаване положението на малолетните Й. и А. при родителя, комуто е било
предоставено упражняването на родителските права, в контекста на ППВС № 1/1974г., на
което се позовава ищеца по делото.
По делото са представени от „Ф. за н. деца“ ЦОП „Св. София“ заключителни
доклади от работата на фондацията с децата Й. и А. и относно родителския капацитет на
техните родители. Заключението по предоставената оценка на родителския капацитет на
ищеца е, че той полага адекватни грижи за двете деца, като потребностите им са
задоволени в пълна степен и бащата е подпомагат от разширен кръг от роднини и
приятели, на които може да разчита. Същият осигурява на двете си деца стабилна,
5
подкрепяща и топла семейна среда. Въпреки това децата често са насочвани към
различни доставчици на услуги и специалисти, с което се поддържа активно включването
им в процеса на конфликт между двамата родители.
Заключението по доклада за майката на децата е, че в миналото / като следва да се
разбира момента към който фактически ответницата е могла да упражнява
предоставените й с влязъл в сила съдебен акт родителските права по отношение на децата/
тя е успявала да задоволява по приемлив начин, както базовите потребности на децата А.
и Й., така и тези от по-висок ред. Същата може и да осигурява подходяща среда за
отглеждане на двете деца.
Заключителният доклад по отношение на детето А. П.а приема, че с фактическото
преминаване упражняването на родителските права спрямо децата от майката към
бащата,“ са силно ограничени контактите майка - деца“. Като причина за усложения
вътрешен свят у детето А. П.а се приемат силно конфликтните отношения между
родителите на дедето. Приема се с доклада, че няма категоричност за тенденцинно
родителско отчуждаване на детето от майката, но със сигурност се приема с доклада, че
бащата П. П. може да предприеме допълнителни действия, за да поущрява комуникацията
между майка- дъщеря, съответно майка и син/л.273 от делото/.
Със заключителния доклад за детето Йоан П. също се приема, че е налице силно
ограничен контакт майка - син, но няма категорични данни за наличие на родителско
отчуждаване/л.276 и сл. от делото/.
По въведените с исковата молба съображения, с които се претендира нейното
уважаване
Бившите съпрузи и странит в настоящия процес не спорят, че бракът им е прекратен
с Решение по гр.д. № 13188/2012г. по описа на СРС, по вина у двамата съпрузи за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Не се оспорва, че упражняването на родителскикте права по отношение на родените
от брака деца А. Й., е предоставено на майката, като за бащата установен режим на лични
отношениея с децата, изменен със Споразумение от 2014г. по в.в.гр.д. № 5348/2013г. по
описа на СГС.
Ищецът твърди, че са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, налагащо
изменение на упражняването на родителските права, което да бъде възложено на П.П.,
поради трайно / повече от година / пребиваване на ответницата в САЩ, тъй като работи
там ангажирана с преподаване в Оукландски универскитет. В тази връзка представения с
исковата молба график за преподавателската ангажираност на ответника не дава
еднозначен отговор за присъствено упражняване на педагогическата дейност от страна на
Р. С. или в същия смисъл същата да е обвързана от други вътрешни правила за
присъствено провеждане на учебния процес в университета в периода: 04.05-24.06.2020г.
и 29.06-19.08.2020г..От друга страна видно от събраните в настоящия процес
доказателства майката на децата има сключени трудови договори към банковия сектор и
с Институт по океанология към БАН-В., секция „Морска физика и геодезия“ както и
реализира хонорари от преподавателска дейност по математика в Американския
университет, които факти намира изрично отразяване и в представените по делото
доклади /вж. и л.210-2016 от делото, раздел „Трудова заетост“/. На следващо място в
социален доклад от 10.07.2020г. на Д“СП“- Своге е посочено, че ответницата има
установен настоящ адрес в гр. София, ж.к. „М.“, като при посещение / от служител на
Д“СП“ във връзка с изготвянето на доклада по делото / на ответника на посочения адрес е
установено, че Р. С. живее именно на този адрес. Фактически ответницата ползва две стаи
от жилището, обзаведени с всичко необходимо за бита, като разполага и с възможността
6
да ползва всички помещения в жилището, което е с добри хигиенно-битови условия. От
изложеното не се налага извод за отсъствие на Р.С. през по-голямата част от годината
или както се твърди с исковата молба „ повече от 1 година с местоживеене и
месторабота на ответника Р. С.“ в САЩ “, което да препятства възможността майката
да упражнява родителските права / които права са й предоставени с влязъл сила съдебен
акт на СГС от 19.02.2015г./ по отношение на децата Йоан и Ангелина, които живеят и
учат в България.
На следващо място с оглед твърдението с исковата молба, че ищецът само и
единствено е отговорен за отглеждането и възпитанието на децата, следва да се отбележи
следното: Според постановения съдебен акт от СГС по в.гр.д. № 5348/2013г.
отговорността за упражняване на родителските права по отношение на децата родени от
брака между страните по настоящото дело / който брак е прекратен през 2012 година / е
възложена на майката – ответника Р.С.. Ограничената отговорност на бащата П.П. за
оглеждането и възпитанието на децата се разпростира в рамките на регламентирания
режим на лични отношения на този родител с Й. и А. П.и, съглано постигнатото с
ответницата споразумение във въззивното производство пред Софийски градски съд по
цитираното по-горе дело. Всеки друг акт на бащата отнасящ се до допълнителни грижи / в
най- широк смисъл/ за малолетните А. и Й. е относим към преценката относно
притежавания родителски потенциал. В тази връзка безспорно се установява от
доказателствата по делото, че ищецът разполага с добър родителски потенция. Именно
поради това и с приетите по делото доклади се приема, че бащата на Й. и А. е създал за
децата си битови условия на добро ниво в къщата в с. М., като децата разполагат със
собствена стая на втори етаж от къщата, разполагат с лично пространство, много играчки,
книжки и образователни игри, като изцяло са задоволени ежедневните им потребности
/л.215, 2016 от делото/. Присъствието на бащата създавало у децата чувство на
спойкоствие и увереност.
По твърдението с исковата молба, че по отношение на майката на децата се
установявало противното, а именно: уплаха и притеснителност в присъствието на майка
им. Настоящият състав намира , че такива конкретни факти в такава насока не се
установяват по делото за периода на фактическо упражняване на родителските права от
майката Р. С. по отношение на двете деца и до месец октомври на 2015 година , когато в
режим на лични контакти с децата другият родител П. П. ги е взел от детска градина в гр.
В. и не ги е върнал на майката Р.С., в противоречие с установения с определението на
СГС режим на лични контакти на този родител с децата Й. и А..
Не се потвърждават в настоящия процес и твърденията на ищеца за осъществявано от
страна на майката домашно насилие спрямо Й. и А., като представените и приети по
делото съдебни актове – Решения на Софийски окръжен съд са в противна на
твърденията на ищеца насока /Решение № 156/08.05.2020г. по в.гр.д. № 82/2020г. по описа
на на Софийски окръжен съд и Решение № 230/20.07.2020г. по гр.д. № 287/20г. по описа
на СОС /. В тази връзка касателно твърдението с исковата мола, че по отношение на Р.С. е
издадена заповед за незабавна защита по гр.д. № 1185/17г. на РС - Костинброд следва да
се отбележи, че в исковата си молба ищецът изрично е посочил, че именно тази Заповед за
незабавна защита № 1005/2017г. по цитираното дело е била отменена /л.6, стр.1 от
делото/. Нещо повече с решение от 08.05.20г. по в.гр.д. № 82/20г. по описа на СОС е
изцяло отменено решение на РС- Костинброд по гр.д. № 635/18г., като е отхвърлена
молбата на П. П. за издаване заповед за защита срещу Р. С. и съдът е издал заповед за
защита на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН срещу бащата П. П. в полза на децата Й. и А. П.и.
С Решение от 20.07.20г. по гр.д. № 287/ 20г. по описа на СОС е отменено решение на РС-
Костинброд по гр.д. № 471/19г. в частта, с която отхвърлена молба на Р. С., в качеството
на майка и законен представител на децата Й. и А. П.и срещу Петър А.П. и СОС е
постановил мерки за защита от домашно насилие, извършено от П.П. спрямо А. и Й. П.и
7
на 14.07.2018 година в с. М..
От поставените за разглеждане в настоящото производство въпроси дали е налице
синдром на родителско отчуждение на кое да е от децата към някой от родителите, както
и налице ли е синдром на конфликт на лоялност у децата, за съда се налагат следните
изводи:
Установява се, както от представените от страните и приети по делото доказателства,
а така и от споделеното от децата Й. и А. при тяхното изслушване, че е налице синдром
на родителско отчуждение по отношение на майката. Доказателствата по делото не дават
основание на съда да приеме, че такова отчуждение е намерило начало и развитие у
децата към момента, когато майката Р. С. е упражнявала предоставените й със санкцията
на СГС родителските права по отоншение на децата. Нещо повече, ищецът и баща на
децата не влага нуждната активност, за да бъде преодолян този синдром, който според
специалистие се изразява в по-силна степе при детето А.П.а, а от друга страна „ прехвърля
отговорността за събитията изцяло върху ответницата“ /вж. Оценка на родителски
капацитет на П.П./. Пак видно от социалния доклад на Д“СП“-С. от 10.07.21020г., както
и от приетите по делото заключителни доклади на услуги в ЦСУ, специалистите са на
мнение, че при детето Йоан П. се касае и за конфликт на лоялност към майката, като
Йоан е изградил неефективен компенсаторен механизъм за справяне със семейната среда /
л.281 от делото/. Ето защо съдът приема, че към настоящия момент е налице СРО по
отношение на майката, като децата са поставени и в конфликт на лоялност, което е
предпоставка за бъдещи рискове в психоемоционалното им състояние / вж.соц. доклад,
л.112, стр.2 от делото/. Тук следва да се сподели и установеното противоречие на соц.
доклад на Д“СП“-С. / в която част настоящият състав не го кредититро/ със становището
на специалистите по „ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКЛАД.... ПО ПЛАНА ЗА ПОЛЗВАНЕ НА
УСЛУГИ В ЦСУ“ от 13.09.2019г., както и заключителен доклад оценка на родителски
капаците на П.П.. Със социалния доклад се приема, че ищецът се опитва да държи децата
в страни от разногласията и споровете, които имат с майка им“, докато със
заключителния доклад и оценка се приема, че бащата не полага достатъчно усилия, за да
бъде преодоляна дистанцията дете – майка и прехвърля отговорността за събитията
изцяло върху бившата си съпруга и майка на децата и от страна на този родител липсва
разбиране за неговото участие в конфликта / вж. социален доклад, заключителен доклад
оценка на родителски капаците на П.П., л.210-216, л.254-284 /. Пак в тази връзка според
доклада детето А. П.а също има изграден свой неефективен компенсаторен механизъм за
справяне. Категорични са специалистите, че детето е съхранило любовта си към майката.
Същите приемат, макар и не категорично, че се касае за тенденционно родителско
отчуждение на детето А.от майка му и в този смисъл във възможностите на бащата е
последният да предприеме необходими допълнителни действия по намаляване на
дистанцията майка-дъщеря. Както бе отразено по- г оре в настоящото, св. П. е
констатирала , че до настоящия момент децата са преминали през 5-6 центрове за
обществена подкрепа с цел адаптиране отношенията майка – деца.Тук следва да се
отбележи, че необходимостта от сближаване между майката и децата предполага
наличие на отчуждение в отношенията родител – дете. В този смисъл доказателствата по
делото потвърждават наличие на синдром на родителско отчуждение у децата по
отношение на майката Р. С.. Не са налице по делото дори данни за наличе на такъв
процес на отчуждение между майка и двете й деца към момента на съжителстването им до
месец октомври на 2015г., като е безспорно установен по делото и добър родителски
капацитет на този родител не само тогава, но и към настоящия момент. Не се навеждат
твърдения и не се сочат и доказателства за влошаване към същия онзи момент на
положението на децата при майката, като евентуална предпоставка за самоволно
осъществената от бащата промяна в режима на упражняване на родителските права / като
8
през 2015г. е взел децата от детската градината, не ги е върнал в дома на майкта, като до настоящия момент
осъществява фактическо упражняване на родителските права над Йоан и Ангелина П.и /. В тази връзка от
представения социален доклад от Д“СП“- Своге е видно, че „ на 20.04. 2016г. е постъпил
от П.П. устен сигнал в Дирекцията, като ги е уведомил, че през 2013г. се е развел с Р. С., а
понастоящем се установил да живее с двете деца Й. и А. в гр. Г., но през месец
октомври на 2015г. в режим на лични контакти с децата ги е взел от детската градина
в гр. В., където са живели заедно с майка си и не ги е върнал “. Следователно така
извършената от ищеца промяна се явява изключително неблагоприятна за двете деца с
оглед защита на интересите на Й. и А. в този смисъл вж. и заключенията по приетите по
делото доклади/.
Следва да се отбележи, че позоваването на ищеца върху Съдебно- психологическа
експертиза по друго дело, която не би могла да се ползва с доказателствена стойност по
настоящото дело, не променя изводите на съда относно наличие на родителско отчуждение
и конфликт на лоялност по отношение на майката от страна на двете деца, като ищецът
не е направил по настоящото дело, респ. по гр.д. № 272/20г. на РС-Костинброд искане за
допускане и изслушване на такава експертиза относно евентуалното отпадане на тези
фактори възникнали именно след отнемане възможността на майката да упражнява
родителските права спрямо децата през 2015 година.
Твърденията с исковата молба за липса на материална и финансова обезпеченост на
майката на децата също не кореспондира със събраните в процеса доказателства. Това е
така, тъй като със социалния доклад по делото категорично се приема, че майката е
жилищно обезпечена, с добри хигиенно-битови условия и възможности да се ползва от
целия апартамент, в който живее в гр. С., ж.к. „М.“ бл...., вх. ..., ап...... Обезпечена е и
трудовата заетост на ответника Р. С., при която последната реализира и допълнителни
доходи от хонорари по преподавателска дейност. От друга страна не се ангажират по
делото доказателства, които да навеждат на извод за нарушен родителски капацитет, в т.ч.
жилище, битов и финансов такъв на майката понастоящем, а така и към момента, когато Р.
С. е осъществявала предоставените й за упражняване родителските права над децата до
момента на фактическото им отнемане от страна на ищеца - бащата П. П. през октомври
2015 год.. Вярно е твърдението на ищеца, както и се установява от събраните по делото
доказателства , че П. П. е осигурил посещаемост от децата на: частно училище „ЕСПА“,
уроци по пиано, математика, ангийлски език, испански език, както и спортни занимания,
като това са задължения по отношение на всеки градивен родител, каквито са и двамата
родители на децата. Такива задължения не произтичат от фактическото положение на
упражняване на родителските права, какъвто е случаят с бащата, след като през 2015г. в
нарушение на установеното със съдебно решение споразумение между него и бившата му
съпруга не е върнал в дома на Р. С. децата Й. и А.. При това майката Р.С. е била лишена
от възможността и до настоящия момент да упражнява правата си спрямо децата, които
права предоставени й с нарочен влязъл в сила съдебен акт на СГС/ протоколно
определение за одобряване на постигнатата между родителите спогодба/.Така
установеното фактическо положение, каквото съществуващо и към настоящия момент не
дава основание да се приеме по делото, че е настъпила промяна в обстоятелствата,
обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на
родителскикте права спрямо малолетните Й. и А.. Нещо повече, категорично със
социалния доклад и с окончателните доклади по оценка на родителския капацитет
еднозначно се приема , че обстоятелствата, които се отразяван на положението на двете
деца и на всяко едно поотделно са извън родителския капаците на двамата родители, а се
отнасят до родителския конфликт между ищеца П. П. и ответника Р. С.. В този смисъл
позоваването на ищеца на ППВС №1/74 г. напълно не кореспондира с фактите
установени по делото, които не се свързват с изменение на обстоятелствата, които са
взети предвид при определяне на първоначалните мерки; с изменения произтичащи от
9
изгубили смисъл мерки по упражняване на родитлеските права или се свързват с
напрактика променени такива /вж. ИМ, л.2, п. II, т.т.1,2,3/ и обективиращи при ответника
такова поведение към момента на упражняването на родителските права, които да налага
неговата промяна. Обратното, всяко отклонение в поведението на ответника, настъпило
след месец октомври 2015г. може и следва, предвид доказателствата по делото да се
приема, като резултат от неправомерното фактическо упражняване на родителски права
спрямо децата Й.и А. от другия родител и ищец в процеса. Това от своя страна не се
отразява върху родителския капацитет на този родител, но и върху установения
родителски капацитет и на майката.
Относно съображенията на ищеца за изменилите се обстоятелства, дали отражение
на положението на всяко от децата то същите са такива произтичащи от неправомерното
поведение на ищеца и дългогодишния конфликт между двамата родители. На първо място
това е принудително установеното, а не по установения от закона ред, промяна
упражняването на родителските права, каквото от 2015г., както и към настоящия момент
се осъществява от ищеца. Налага се извод, че това поведение на ищеца е дало отражение
у всяко едно от децата, като същите са развили синдром на родителско отчуждаване
спрямо своята майка, като А. П. в по-висока степен, според приетия по делото доклад.
Наблюдава се и синдром на конфликт на лоялност е у по- малкото дете Й. П.. В
обобщение се приема от специалистите съгласно социалния доклад, че двете деца живеят
в стресогенна среда, със силно усложнен вътре-психологичен свят, което обусловено от
конфликтните отношения между родителите им /вж. соц доклад , л. 213, стр.2 от делото/. В
този смисъл нееднозначен остава отговорът на децата / заявен при изслушването им/, че
желаят да живеят при своя баща, след като докладите приети по делото не изключват
манипулативност от страна на упражняващия фактически родителските права родител,
която е намерила израз в поучаване на децата да не дават на майка си подробности от
своето ежедневие, дори и в случаи, когато на пръв поглед ситуацията е типична за много
деца. Това свое поведение ищецът обяснава с множеството адресирани към него жалби,
сигнали, проверки, като всичко това генерлиращо напрежение у него и у децата /вж.
заключението по доклад по работата с детето Й. П. от ЦОП“Св. София“ /л.275, 278 от
делото/.
По съображенията на ищеца относно опасност майката да изведе нерегламентирано
в Бразилия децата си, съдът намира следното:
От събраните доказателства не се установяват такива, които да обосновават извод за
неправомерни действия от страна на ответника Р.С. насочени към извеждане на децата в
Б., както когато майката е упражнявала необезпокоявано родителските права по
отношение на децата, така и на последващ етап, след месец октомвнри 2015 година, а още
в по-малка степен за нерегламентирани такива действия, както се твърди с исковата молба.
Напротив, представения по делото иск на Р. С. предявен пред ВС на ФР Б. не налага
извод за опасност от извеждане на децата от РБългария, още по-малко за неправомерно
такова. На следващо място правната възможност ищцата да заяви спешно попечителство
съгласно цитирания съдебен акт, е упражнена още през 2015 година, като евентуално
намерение на майката да изведе децата от страната по никакъв начин не се обвързва от
конкретния съдебен акт на ВС на ФР Бразилия, както и от каквато и да било санкция в
рамките на настоящото производство, като този въпрос би бил предмет евентуално на
друго съдебно производство. От друга страна, с оглед установеното от доклада по делото
двойно / съответно тройно/ гражданство на родените от брака между ищеца и
ответницата деца, не би могло да се приема поведението на ответника еднозначно, като
каквато и да е опасност от извеждане на децата от майката в БРазилия, при липсата в
кориците на делото на всякакви други критерии, които да обосновават противното. Пак в
тази връзка, дали е налице каквато и да било опасност / регламентирана и
нерегламентирана/, както се твърди от ищеца, следва да се преценява не през призмата на
10
абстрактни предположения от страна на другия родител, а през призмата на защита
интересите на децата. В този аспект и предвид изложеното съдът приема, че не се събраха
по делото доказателства / което в тежест на ищеца в процеса/ за действия от страна на
ответника Р. С. насочени към нерегламентирано извеждане на децата Й. и А. от страната.
Във връзка с последното следва да се отбележи още, че към момента на изготвяне на
социалния доклад по делото / както е отразено в последния / „ за момента майката
живее и работи в САЩ, но ако има възможност да полага грижи за децата си ще се
върне да живее в България, като за това е информирала и работодателя си в САЩ“. Този
факт още веднъж свидетелства на първо място относно липсата на намерения у
ответницата да предприема извеждане на децата от страната / като отделно от това стои
въпросът за интереса на децата от такова извеждане, който не е предмет на настоящото
производство/, а на следващо място показател за приоритет за майката в упражняването на
родителските права по отношение на децата си пред трудовите й правоотношения зад
граница, в каквито се е намирала с работодател в САЩ / до колкото престирането на
труда е било свързано с физическо присъствие на Р. С. в САЩ /. Не следва да се
пренебрегва установения по делото факт, че Р. С. е лишена от възможността да реализира
родителския капацитет, който според социалния доклад е достатъчен за да бъдат
задоволени потребностите на децата й Й. и А.. В подкрепа на последния извод е
заключението от Оценка на родителския капацитет на Р. С. по програма „ Семейна
подкрепа за сигурна хрижа и превенция на риска“, в което е посочено, че притежаваните
от майката умения свидетелстват за възможностите й да осигурява подходяща среда
за отглеждане на двете деца“ /л.264 от делото/.
В заключение следва да се посочи, че събраните в настоящия процес доказателства
налагат извод за промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК изразяваща се
единствено в неправомерно от страна на ищеца лишаване на ответницата и майка на Й.и
А.от възможност да упражнява родителските права по отношение на децата си. Този
ограничаващ неправомерно правата на ответницата и накърняващ интересите на децата
акт на ищеца П. П. е с давност от около 6 години, като през месец октомври на 2015г.
ищецът не е върнал при майката децата, което задължение е произтичащо за него от
съдебно решение, в последствие определение / за одобряване на спогодба между
родителите/ и е предприел фактическо отнемане на децата от майката и оглеждане на
същите. При това ищецът не само лишава другия родител от възможността да упражнява
правата върху децата, но и не съдейства в нужната степен за преодоляване на създалото
се в последствие родителско отчуждаване у децата по отношение на майката за времето на
фактическото им оглеждане от бащата. Вярно е, че децата са заявили желание да живеят с
баща си, но в контекста на защита интересите на децата не би могло еднозначно да се
възприема така заявеното от двете деца желание. В тази насока показателно е и
становището на св.Пейчева, която е социален работник към Д“СП“-Своге, като и
свидетелката е заявила в съдебно заседание, че децата са по-привързани към баща си,
защото живеят с него / вж. протокол от с.з./. Това обстоятлество отново потвърждава
извода за родителско отчуждаване на децата А. и Й. по отношение на майката с висок
процент на категоричност, съгласно становището на специалисти работещи с децата, като
способстващ за това е ищецът по делото, противно на установения с определението на
СГС режим на упражняване на родителските права. В този смисъл ищецът не би могъл да
черпи права от собственото си неправомерно поведение /Nullus kommodum caperte potest
de injuria sua propria/.
При така изложените съображения настоящият състав приема, че предявения от
ищеца иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е неоснователен и недоказан, поради което
подлежи на отхвърляне.
Тъй като за ответника по делото е преклудирана възможността да заяви претенция за
разноски по делото, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
11
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. АНГ. П. от гр. Г., с ЕГН ********** против Р. Д.
СВ. от гр. С., с ЛНЧ **********, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
мерките за упражняване на родителските права по отношение на децата Й. П. С. П. и А. П.
П.а, които мерки установени с Определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. № 5348/2013г. на
Софийски градски съд, като съдът: Да предостави на П. АНГ. П. упражняването на
родителските права по отношение на децата Й. и А.; Да постанови местоживеене на децата
при бащата П. АНГ. П.; Да постанови режим на лични отношения на майката Р.С. с децата
Й. и А., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09ч. до 20 ч. в
съботния ден и от 9.00ч. до 18 ч. в неделния ден, като срещите се провеждат с участието на
социален работник, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата; Майката Р. Д. СВ. да заплаща месечна издръжка на децата Й. и А. в
размер на по 152.50 лева на всяко дете, считано от влизане на решението в сила до
настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
12