МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 260005/15.12.2020 ГОД. ПО НОХД № 77/2019 ГОД. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД –
КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Р.п.Р.Т.о.– К. обвинителен акт срещу подсъдимата П.Х.И.
*** за това, че в
периода 13.01.2017 г. – 31.01.2017
г. в Милано, ***, действайки
в условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си
имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у българския гражданин В.С., живущ в ***, че е осиновена и живее в гр. Видин, Република България, че родителите ѝ са починали при
автомобилна катастрофа, че няма парични
средства за прехрана и мобилен телефон, че получава
неговите парични преводи в гр. Видин, че работи
като фризьорка и има висше образование
– специалност „Информатика“
и с това му е причинила имотна вреда в размер на 1 356.17 лв., представляваща левовата равностойност за 693.40 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 във
вр. с чл. 26, ал.
1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на районната прокуратура
поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт.
Заявява, че събраните по
досъдебното производство и на съдебното следствие
доказателства, установяват по безспорен начин
авторството на подсъдимата И. в извършване на инкриминираното деяние. Пледира да ѝ бъде наложено
предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано над минимума, предвид
обремененото ѝ съдебно
минало – една година и шест месеца
лишаване от свобода, ефективно при общ режим.
Поради това, че деянието
по настоящото наказателно
производство е извършено в изпитателния
срок на наказанието
ѝ наложено с присъда по НОХД № 75/2015 г. по описа на РС – Исперих,
пледира на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното наказание от четири
месеца лишаване от свобода да
бъде приведено в изпълнение и изтърпяно отделно от наказанието,
наложено с настоящата присъда.
В срока
по чл. 85, ал.
3 от НПК пострадалото от престъплението лице В.С. предявява граждански иск срещу подсъдимата,
претендирайки заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 1 352.13 лева, ведно със
законната лихва от датата на
увреждането до окончателното плащане, като претендира и направените по делото разноски. Повереникът му пледира съдът
да постанови осъдителна присъда, предвид събраните на ДП и на съдебното
следствие доказателства и да уважи предявения
граждански иск в пълен размер.
Подсъдимата П.Х.И., както на досъдебното
производство, така и в съдебно заседание не се признава
виновна в извършване на деянието, за
което е обвинена. В обясненията
си, дадени на ДП и пред съдебния
състав, признава, че е получила сумата,
посочена от обвинението, но заявява, че не
е заблуждавала и мамила пострадалия. Сочи,
че нейна позната – М., ѝ гостувала няколко седмици в гр. Завет. Пребивавайки при
нея, тя ѝ обещала, че ще
ѝ направи
фейсбук
страница и така ще
ѝ съдейства да получи средства. Изразява благодарност към човека, който
ѝ е изпратил парите, тъй като през
2016 г. починал синът
ѝ, а през 2017 г. заболяла
и се нуждаела от средства за
оперативно лечение. Твърди, че тази М. е комуникирала
в социалните мрежи, а тя ѝ се доверила
заради обещанието, че ще получи
финансова помощ. Твърди, че е неграмотна, не може да
чете и да пише, поради което
няма как да е осъществила деянието, за което
е привлечена. Защитникът ѝ пледира, че събраните
на ДП и на съдебното следствие доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимата
е автор на инкриминираното деяние, за което подведена
под наказателна отговорност. Както извършената съдебно-графологична експертиза, така и приложените по делото писмени доказателства – бланки за изпратени парични
суми, писмото от РУМВР–Кубрат – не доказват съпричастност
на И. в извършване на процесното престъпление,
а напротив, доказват, че тя обективно
не е в състояние да го извърши,
поради неграмотността си. Пледира за постановяване
на оправдателна присъда, но за
уважаване на предявения граждански иск.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.П.Х.И. е 48-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с начално образование, безработна.
Подсъдимата П.Х.И. живее на
семейни начала със св.Н.И. ***.
През месец януари 2017 год. подсъдимата изпратила покана за приятелство до св.В.С. в социалната мрежа „Фейсбук“. С. е български гражданин, който от дълги години
живее и работи в Италия – гр.Локате де Триулци.
В разговорите със С.И. споделила,
че е безработна и живее в гр. Видин; че е осиновена, а през 2016 г. родителите
ѝ са загинали в автомобилна катастрофа и от тогава живее съвсем сама, тъй
като не е обвързана и няма деца. Обяснила, че финансовото ѝ състояние е
толкова тежко, че се наложило да заложи мобилния си телефон и с парите от
залога да си плати тока. Разказала, че е завършила информатика, но работела
като фризьорка, преди да остане без работа и без прехрана.
Трогнат от думите на
сънародничката си, С. решил да ѝ помогне като започнал да изпраща пари,
като първоначално изпратил средства, за да си купи мобилен телефон. По телефон
разговаряли само веднъж, за кратко, а впоследствие подсъдимата обяснила, че
телефонът се развалил и че ще го остави за ремонт.
За да поддържа пострадалия в
заблуждение, И. му изпратила и ксерокопие от „своята“ лична карта с имена П.Х.И.,
с № *********, със снимка на друга жена с ЕГН**********. Така свидетелят продължил да ѝ изпраща пари чрез
системата за парични преводи „Western Union“, като в периода от 14.01.2017 г. до 30.01.2017 г. с 8
броя разплащателни разписки изпратил различни суми в общ размер 693.40 евро,
както следва:
С разписка № MTCN 369-105-7403/14.01.2017 г. – 50.00 евро
С разписка № MTCN 830-472-0715/16.01.2017 г. – 63.00 евро
С разписка № MTCN 241-750-5695/19.01.2017 г. – 52.00 евро
С разписка № MTCN 687-408-1689/20.01.2017 г. – 250.00 евро
С разписка № MTCN 609-829-4505/23.01.2017 г. – 121.00 евро
С разписка № MTCN 058-495-8609/27.01.2017 г. – 52.50 евро
С разписка № MTCN 490-137-2137/30.01.2017 . – 52.46 евро
С разписка № MTCN 587-183-7487/31.01.2017 г. – 52.44 евро
Уговорили се и да се срещнат на
летището в гр. София след месец. Поради това, че изпратил определена сума евра,
С. огледал по-детайлно изпратеното му копие на лична карта и решил да се обади
в т. нар. „кол център“ в централата на „Western Union“ в гр. Милано и оттам разбрал, че парите, които изпраща
на И. не се получават в гр. Видин, където според обясненията ѝ тя
живеела, а в гр. Завет. После тя го блокирала и в платформата „Фейсбук“, и той разбрал, че е измамен и сезирал
компетентните органи като подал жалба.
Всъщност подсъдимата И. ***
заедно със св.Н.И. и семейството на сина си. Не е завършила информатика, не е
работила като фризьорка, не е осиновена и родителите ѝ не са починали при
автомобилна катастрофа.
Изпратената на свидетеля лична
карта, приложена към жалбата му, видно от писмо от ОДМВР-Видин, е издадена
на 15.02.2013 г. от
ОДМВР-Благоевград на лицето А.А.С.. От 15.02.2017 г. тази лична карта е със
статут „унищожен“, поради причина
„изтичане срок на валидност“. Не е установен български
гражданин с имена П.Х.И. и
ЕГН-**********.
По ДП е била назначена и
извършена съдебна финансова експертиза, според заключението на която общият размер на изпратените от св.В.С. суми от 693.40 евро възлиза на
1 356.17 лева.
От заключението на изготвената по ДП съдебно-почеркова експертиза се установява, че поради графическа несъвместимост в строежа и състава на графическия
материал в обектите е невъзможно да се
отговори дали подписите в разписките за получаване на
парични суми с №№ MTCN
369-105-7403; MTCN 830-472-0715; MTCN 241-750-5695; MTCN 587-183-7487: MTCN
687-408-1689; MTCN 609-829-4505; MTCN 058-495-8609 и MTCN 490-137-2137 c изпращач В.С. са изпълнени от П.Х.И.. Вещото лице изрично отбелязва, че невъзможността да се отговори дали
подписите – обекти на експертизата
са изпълнени от едно и също
лице и аргументирано да се извърши
сравнителния им анализ не дава
право да се изключи никоя
от двете възможности: дали подписите са положени
от П.Х.И. или не са.
По делото
е изготвена компютърно-техническа
експертиза на иззетите при извършеното на 11.07.2017 г. претърсване
и изземване в обитавания от подс. И. ***, мобилни телефони марка „Нокиа - 101“ и „Айфон-5“, модел NE 489LL/A0, за които е установено, че няма извършени
обаждания – входящи или изходящи, нито текстови съобщения, с № 003498644945 или
с други телефони от Италия.
По доказателствата:
Възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото и
преценени по реда на чл.14 от НПК, писмени и гласни доказателства: показания на
свидетеля С., справка за съдимост, съдебно-финансова
експертиза, почеркова и техническа експертизи,
оригинали от бланки за изпратени парични суми в евро чрез „Уестърн юнион“ – MTCN
369-105-7403; MTCN 830-472-0715; MTCN 241-750-5695; MTCN 587-183-7487: MTCN
687-408-1689; MTCN 609-829-4505; MTCN 058-495-8609 и MTCN 490-137-2137.
Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитания свидетел С.. От същите по несъмнен начин се
установява, че подсъдимата И. е извършила деянието, описано в обвинителния акт
и за което е предадена на съд. Съдът дава вяра на показанията на посочения
свидетел, същите са логични и безпротиворечиви и
съответстват на останалите събрани по делото доказателства – бланки за получени
суми и СФЕ. И. също признава, че е получила изпратените от С. суми.
Обясненията ѝ, че комуникацията
с пострадалия е водила нейна позната с име М., която за няколко седмици живяла
в дома ѝ в гр. Завет, се подкрепят
единствено от показанията на св. И., с който обаче тя живее на семейни начала,
поради което е и заинтересован от изхода на делото. В показанията си пред съда
същият твърди, че когато пристигнала М., той тръгнал на работа в Бургас, а
когато се прибрал в Завет, тя вече си била заминала, а на ДП заявява, че по
време на целия ѝ престой си е бил вкъщи и тъй като И. го ревнувала, се
скарали, и М. си тръгнала. С оглед и на тези противоречия в показанията му,
съдът не дава вяра на изложените от него факти. Така тази основна защитна теза
на подсъдимата остава недоказана.
Неоснователно е и възражението на
защитата на посъдимата, че тя била неграмотна, поради
което обективно не е в състояние да осъществи комуникация с пострадалия чрез
социалните мрежи. В кориците на ДП, на л.30, се намират саморъчно написаните от
нея обяснения, от което следва, че не е неграмотна. Отделно от това, дори деца
на много ниска възраст, преди да започнат началното си училищно обучение,
боравят с мобилни устройства, с компютри, поради което обстоятелството, че тя
не е завършила четвърти клас или няма основно образование не изключва
възможността да комуникира в социалните мрежи. Поради това, съдът не кредитира
показанията на св. И., както и обясненията на И. в тази им част.
Съдът кредитира изцяло останалите
събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду
си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.
От правна страна:
С
действията си подсъдимата П.Х.И. е осъществила състава на престъпление
по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1
от НК, тъй като в периода 13.01.2017 г. – 31.01.2017 г. в Милано,
***, действайки в условията
на продължавано престъпление, с цел да набави за
себе си имотна
облага, е възбудила и поддържала заблуждение у българския гражданин В.С., живущ в ***, че е осиновена и живее в гр.
Видин, Република България, че родителите ѝ са починали при
автомобилна катастрофа, че няма парични
средства за прехрана и мобилен телефон, че получава
неговите парични преводи в гр. Видин, че работи
като фризьорка и има висше образование
– специалност „Информатика“ и с това му
е причинила имотна вреда в размер на 1 356.17 лв., представляваща левовата равностойност за 693.40 евро.
От обективна страна: Подсъдимата П.Х.И. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, е създала неправилна представа у св.В.С., че живее в гр. Видин, че е била осиновена, а
родителите ѝ са загинали в автомобилна катастрофа; че е завършила
информатика, че е работила като фризьорка, но от известно време е безработна. Освен, че създала тези неправилни представи относно тежкото си финансово състояние, подсъдимата и поддържала заблуждението, като изпратила
и копие на неистинска лична карта, в която верни били само трите ѝ имена. Така формираните в съзнанието на свидетеля
неверни представи, са повлияли
на волята му да извърши
разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не
би ги извършил
без заблуждението, в което е бил въведен,
поради което предоставил на подсъдимата исканите средства, в резултат на което И. установила фактическа
власт върху движимите вещи - пари. В резултат
на тези разпореждания,
извършени вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия, която всъщност е била целта на
подсъдимата,
тъй като има характер на
облага за нея и с това е и довършено престъплението.
Установява се, че в инкриминирания
период - от 13.01.2017 г. – 31.01.2017 год. е извършила няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на престъплението по чл. 209,
ал. 1
от НК, извършени са през непродължителен
период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при
което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното
от нея следва да се квалифицира
в условията на продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимата е
действала при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и видно от действията й, водена от користни мотиви е искала
настъпването на тези последици.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.П.Х.И. за виновна в извършване на престъплението
по чл. 209,
ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал.
1 от НК и ѝ наложи наказание при индивидуализацията
на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: здравословно състояние;
семейно и материално положение; отегчаващи – предишни
осъждания. Отчитайки
предходното съдът определи наказание при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, като отмери наказание
на минимума – една година лишаване от свобода,
което с оглед обремененото съдебно минало следва да изтърпи ефективно при
общ режим.
От справката за съдимост на подсъдимата
И. се установява, че същата е извършила деянието предмет на настоящото наказателно
производсто в изпитателния срок на наказанието
наложено със споразумение по НОХД № 75/2015 г.
по описа
на РС – Исперих, в
сила от 12.05.2016 год., а именно – четири месеца лишаване от свобода с
тригодишен изпитателен срок. Поради това, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът приведе в изпълнение
посоченото наказание и постанови същото да бъде изтърпяно от подсъдимата
отделно от наказанието по настоящата присъда, при общ режим.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Предявеният
от пострадалото лице В.С. граждански иск за обезщетение на причинените
имуществени вреди от престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК се явява
основателен и доказан. Деянието на подсъдимата осъществява състава на
непозволеното увреждане и съобразно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, тя следва да репарира вредите, които е
причинила. Стойността на същите се установява от приложената по делото
съдебно-оценъчна експертиза и останалите събрани по делото писмени
доказателства, които не са оспорени от страните по делото, поради което съдът
уважи иска в предявения от него размер
от 1 352.13 лева.
С оглед този изход на делото – осъдителна
присъда, на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, подсъдимата П.Х.И. следва да заплати в полза на ОД на МВР – гр.Разград сумата 295.62 лева – разноски на досъдебното
производство, както и по сметка на
Районен съд – гр. Кубрат
сумата 644.66 лева – разноски на съдебното
следствие и 54.00 лева – държавна
такса върху уважения граждански иск.
Съдът
постанови след влизане в законна сила на присъдата веществените доказателства
по делото мобилни телефони да бъдат отнети в
полза на държавата, а веществените доказателства, представляващи сим-карти да бъдат унищожени след влизане в сила на
присъдата.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Съдия-докладчик: /П/ Ал. Великова