№ 359
гр. Разград, 16.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223300500229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *****, гр. София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт Р.И., И. против разпореждане № 706/01.07.2022 г.,
постановено по ч. гр. дело. № 440/2022 г. по описа на Кубратски РС, с което съдът е отхвърлил
частично заявлението на "П.К.Б." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
против С. СТ. АЛ. от гр.Кубрат за плащане в полза на заявителя на парични задължения в размер
на сумите: 1 990.81 лева – главница, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на заявлението – 29.06.2022 г., до изплащане на вземането; 521.87 - възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 1 225.00 лева - възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги Флекси; 514.32 лева – лихва за забава за периода 21.08.2020 г. – дата
на изпадане на длъжника в забава, до 05.05.2022 г., претендирани като неплатени задължения по
Договор за потребителски кредит № 40000106410/ 04.06.2020 г., както и по съразмерност за
деловодни разноски в размер на разликата до 97.20 лева – платена държавна такса, и до 180.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
В частната жалба се застъпва становище, че заповедният съд не е следвало да прави
прихващане на платени суми от остатъчната неизплатена главница, тъй като не разполага с
правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по
отношение на отхвърлената законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново
заявявайки,че дължима е цялата претендирана главница, а от там и законната лихва.Прави се
искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410
ГПК в цялост.
При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба
за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на
разглеждане по реда на настоящото производство.
По същество на същата съобрази следното:
1
Частният жалбоподател „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *****, гр. София, е сезирал РС – Кубрат със
заявление вх.№ 1775/ 29.06.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК срещу С. СТ. АЛ. от гр.Кубрат, произтичащо от Договор за потребителски кредит
№ 40000106410/ 04.06.2020 г.
Районният съд е отхвърлил, на основание чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, в частите за заплащане на следните суми : 1 990.81 лева – главница, ведно с законната лихва
върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението – 29.06.2022 г., до изплащане на
вземането; 521.87 - възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Фаст; 1 225.00 лева -
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги Флекси; 514.32 лева – лихва за забава за
периода 21.08.2020 г. – дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.05.2022 г., както и по
съразмерност за деловодни разноски в размер на разликата до 97.20 лева – платена държавна
такса, и до 180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Приел е, че заявяването на тези суми за плащане е в противоречие със закона и с добрите
нрави, и е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор.
Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на
04.06.2020г. на С.А. е дадена в заем сумата 3 000.00 лева, която тя се е задължила да върне на
заемодателя в срок от 24 месеца, чрез 24 бр. месечни погасителни вноски в размер на 181.34 лева,
първата от тях на 20.06.2020г. и последната на 20.05.2022г. Посочен е в договора ГПР 48.89 %;
годишен лихвен процент по заема – 41.00 %, и обща, дължима от заемателя сума в размер на 4
351.13 лева /3 000.00 – главница + 1 351.13 – възнаградителна лихва/.Посочени са и избрани от
заемателя закупени пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси , по които се е задължила да
плати възнаграждение в неконкретизиран размер, чрез 24 бр. месечни погасителни вноски в размер
на 125.00 лева, или общо 3 000.00 лева., като и след тях общият размер на месечната вноска вече е
в размер на 306.34 лева. Според посоченото от заявителя заемателят е погасил само 10 от
дължимите погасителни вноски в размер на 306.34 лева и е преустановил плащането им.
Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ
заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а,
чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, както и на чл.26 от ЗЗД
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира
неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".
С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е
задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който
заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от
целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална
гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже
издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и
искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за
2
това. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на
твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и
представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК
годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на
Р.Б.. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните договорки по
договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 3 000 лева , месечното задължение по
изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет
допълнителни услуги е видно ,че в случая ГПР реално надхвърля 50%.
Налице е хипотезата , при която търговецът, с цел да извлече за себе си по- голяма печалба от
предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ,
осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй
като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор,
тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на
ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е
сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата
на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за
заплащане на пакет за допълнителни услуги.В случая не се спори ,че от страна на заемателя са
платени общо 10 вноски от по 306.34 лв. или обща сума в размер на 3 063,34 лв., с които вземането
за главница по договора е погасено.
Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с
нея разпореждане на РС Кубрат е се явява правилно и законосъобразно в частта с която е
отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за претенциите му извън
главницата по договора за потребителски кредит.При установената по делото недействителност на
договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кедит България"ЕООД против
разпореждане № 706/01.07.2022 г., постановено по ч. гр. дело. № 440/2022 г. по описа на РС –
Кубрат в производство по чл.410 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4