Присъда по дело №5377/2015 на Районен съд - Варна

          МОТИВИ към присъда от 21.11.2016г по НОХД №  5377/2015г.  по описа на ХV наказателен състав на Варненския Районен Съд

          ХХІІІ наказателен състав

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Варненска Районна Прокуратура обвинителен акт против Т.С.С. - ЕГН **********  за престъпление от общ характер по чл.  343 ал.3   б.»а»   вр. ал.1 б. »б»  от НК .След поискано от страна на ВРП и допуснато от съда изменение на обвинението в съдебно заседание подс. С. бе обвинен за  това, че на   22.02.2015 г. в гр. Варна при управление на МПС л.а " Рено Меган " с per. № В 3398 НК нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 6 т. 1 от ЗДвП : „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на С.Д.Ф. тежка телесна повреда изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат на която се е развил посттравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство на съзнанието   и средна телесна повреда на К.В.Р., изразяваща се в множествени счупвания на 2, 3 и 4-та метакарпални кости на лявата ръка ,  причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1,5 - 2 месеца.          

             В наказателното производство, съобразно направеното искане,  като частни обвинители лично и чрез процесуалните си представители бяха конституирани св. С.Ф. и св.К.Р..

             Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК.

             Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против подс.Т.С.  обвинение  като счита, че същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.Прокурорът , възприемайки  заключенията на назначената по делото авто-техническа експертиза, изразява становище,  че именно допуснатото от подс. С. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП, е в причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.Поради това и пледира той да бъде признат за виновен и  да му бъде наложено наказание към средния предвиден в закона размер, като предоставя на съда да прецени дали да приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. Представителят на ВРП счита, че на подс.С. следва да се наложи и кумулативно предвиденото в чл.343 „г” от НК наказание и той да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години. 

            Повереникът на   частният обвинител  С.Ф.- адв.Н.В.,   се присъединява към становището на ВРП относно  обективната и субективна съставомерност на деянието , извършено от подс. С. и поисканите за него наказания като вид и размер.Той обаче изразява категоричната си позиция, че наказанието „Лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно.

            Повереникът на   частният обвинител   К.Р.- адв.А.Д. на свой ред изразява становище, че причината за настъпване на произшествието е именно поведението на подс.С., който не е осигурил предимство на движещия се друг автомобил и се присъединява към поисканите от ВРП наказания като вид и размер.  

             Подс. Т.С.  участва в производството лично и с надлежно упълномощен  процесуален представител. В хода на  съдебното следствие той дава обяснения, в които сочи, че при приближаване на кръстовището, поради намираща се там бабуна е намалил скоростта на движение на управлявания от него таксиметров автомобил, като го е оставил да се движи по инерция.След това е тръгнал плавно с 5-10 км/ч , когато от лявата си страна видял автомобил, който завивал и с който се разминал. Пдс.С. твърди, че след като се огледал и не видял други автомобили, навлязъл в кръстовището, където изведнъж го ударила друга кола.  В последната си дума подсъдимия  моли да бъде оправдан. 

  Процесуалният представител на подс.Т.С. – адв. В.П., безапелационно  пледира за оправдателна присъда. Той,  обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства счита, че единствено поведението на водача на другия автомобил, който е бил  в „ пияно състояние” и се е движел с превишена и несъобразена скорост, е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Той изразява становище и за това, че предявеното на подсъдимия обвинение е неточно и непълно с оглед приетите за нарушени норми на ЗДП.Поради тези и други съображения адв. П. пледира подс.С. да бъде признат за невиновен.

 След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

              Подс.Т.С.  бил правоспособен водач на МПС от 2003г. и работел като таксиметров шофьор.На 21.02.2015г. той бил на работа и  управлявал таксиметров автомобил „Рено Меган” с ДК № В 33 98 НК към фирма „Триумф такси”.Около 23.50 ч. подс.С. *** в посока ул.”Д.”.В таксито се качили св.С.Ф., който седнал на предната дясна седалка и приятелката му св.С.Г., която седнала на задната седалка в ляво.Около 00,10ч. на 22.02.2015г., подсъдимия се движел по ул.”О.П.” в посока стадион”Спартак” със скорост от около 50 км/ч.Пътната настилка била мокра, тъй като валял дъжд.По същото време, по бул.”Ц.О.” св.П.П. управлявал л.а.”БМВ” с ДК № В 60 34 НА, въпреки че преди това бил употребил алкохол.В колата се намирали св.К.Р., който бил седнал на предната дясна седалка и бил с обезопасителен колан, както и св.К.К., св.С.М. и св.П.К., които били на задната седалка.При приближаване на кръстовището между бул.”Ц.О.” и ул.”О.П.” св.П. се движел в десния край на средната пътна лента с около 95 км/ч.Пред него , в дясната пътна лента се движел л.а. „Нисан Алмера” с ДК № В 27 50 РТ, управляван от св.П.И..На кръстовището, което към този момент на денонощието било регулирано със светофарна уредба , работеща в режим на жълта мигаща светлина, той завил на дясно по ул.”О.П.” в посока лятно кино „Тракия” .На стоп-линията на кръстовището св.И. се „ разминал” с таксиметровия автомобил на подс.С., който се движел към стадион „Спартак”.  Преди кръстовището,  на ул.”О.П.” имало поставен пътен знак „Б 2”- „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство”.Подс.С. обаче не изпълнил неговите указания и продължил движението си, което било видяно от св.В.И., който по това време се намирал в дома си и гледал през прозореца. Подсъдимият не се съобразил и с обстоятелството, че с оглед намираща се в ляво от него сграда и наличие на обичайно паркирани в крайната дясна лента на булеварда автомобили, не би могъл да има необходимата видимост към движещите се по пътя с предимство автомобили.Така подс.С. навлязъл в кръстовището, като когато се намирал между дясната и средна пътна лента на булеварда, автомобилът му бил ударен в предната странична лява част от този на св.П.,***, обозначен като път с предимство с пътен знак „Б 3”.В следствие на удара таксиметровия автомобил се завъртял по посока на часовата стрелка , ударил се в намиращият се в този пътен участък разделителен остров и спрял на около 25 метра от началото му в посока МБАЛ „Св.Анна”-Варна, като двете му задни колела били върху платното за движение, а предните две-върху острова.Л.а. „БМВ” на свой ред също се завъртял, но по посока обратна на часовата  стрелка и  спрял в началото на разделителния остров, като предната му част била в посока стадион „Спартак”.

           В следствие на  произшествието на автомобилите били причинени   материални щети, а на двамата водачи и пътниците в колите- телесни увреждания. За инцидента бил подаден сигнал на тел.112 от св.В.И. и св.П.И.. На мястото на инцидента били извикани полицейски служители и медицински екип , като междувременно св.В.И. отишъл и на място за да окаже помощ на пострадалите.Информация за случилото се била подадена и към св.В.Н., който към него момент работел в „Триумф такси” като управител на офис, който също пристигнал на място и оказал помощ при изваждане на подс.С. от автомобила.Всички пострадали били  отведени в МБАЛ „Св.Анна”-Варна.От двамата водачи били взети кръвни проби за изследване. 

           Бил извършен оглед на местопроизшествие, като в него било описано местоположението на автомобилите , установените по тях деформации и предавката, на която са се намирали скоростните им лостове. 

 В хода на образуваното досъдебно производство взетите от двамата водачи кръвни проби били изследвани.От заключенията на съдебно-химическите експертизи се установило, че подс. С.  няма наличие на алкохол в кръвта си, но св.П.П. имал съдържание на алкохол в кръвта си в размер на 0,91 промила, което е съответствало на лека степен на алкохолно повлияване.

            За изясняване на вида и характера на причинените на пострадалите телесни повреди, в хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение като обективно, компетентно и пълно и неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло. От него се установява, че  в следствие на  описаното пътно-транспортно произшествие, св.П.К. е получила фрактура на горната фаланга на трети пръст на лявата ръка, без дислокация на фрагменти.Това е причинило затруднение на хватателната функция на левия горен крайник за 20-25 дни, което на свой ред е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На св.С.М. била причинена контузия на дясна ръка, което е обусловило временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Св.К.К. в следствие на произшеството е получила съчетана травма с контузия на главата, разкъсно –контузна рана в областта на челото в дясно и контузия и хематом на лявото коляно.Те също са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.И за тримата свидетели, които са пътували в автомобила на св.П. на задната седалка, вещото лице е посочило, че травматичните им увреждания са резултати от удари с или върху тъпи предмети и биха могли да бъдат причинени при възникналото ПТП, от удари с или върху части или предмети в автомобила.Св.К.Р., който към момента на удара се намирал на предната дясна седалка в автомобила на св.П., в следствие на пътния инцидент получил множествени счупвания на 2,3 и 4-та метакарпални/ дланни/ кости на лявата ръка.Те са причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за период не по-малко от 1,5 -2 месеца.Св.П. също получил травматични увреждания, а именно мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана на челото и частично разкъсване на колатерален вътрешен лигамент на дясното коляно, които са обусловили временно разстройство на здравето , неопасно за живота.В следствие на удара телесни увреди били причинени и на подс.С..Той получил мозъчно сътресение и фрактура на лява лопатка, което е обусловило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период повече от 1,5 – 2 месеца.Св.С.  Г.,  която към момента на удара се намирала на задната седалка на таксиметровия автомобил , получила контузия на глава и разкъсно-контузна рана в същата анатомична област, които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Най-тежко в следствие на инцидента пострадал св.С.Ф., на когото била причинена тежка черепно-мозъчна травма, а именно  дифузна травма на главния мозък - контузионни огнища темпорално и окципитално в ляво, както и високо темпоропариетално в дясно; Кома ГКС 6 т.; пневмоцефалия; еппидурално кървене; субдурален хематом окципитално в ляво; руптура (разкъсване, дефект) на дура матер; полифрагментарна фрактура на свода на черепа - левите темпорална, окципитална и париетална кости с елементи на импресия и депресия в ляво темпоро-париетално; фрактура на основата на черепа; фрактура на лявата пирамида; травматична руптура на мембрана тимпани в ляво. Отоликворея и изтичане на кръв от ляв ушен проход; оток и подкожен хематом в ляво париетално, кръвонаседнали околни меки тъкани, вкл. и темпорален мускул в ляво кръвопропит с кръвни съсиреци; двустранен околоочен хематом; сензомоторна афазия и десностранна хемипареза.Вещото лице сочи, че тези травматични увреждания са  причинени от силен удар с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат при удар с или върху части или предмети в кабината на лекия автомобил, в който е пътувал св.Ф., по време на възникналото пътно-транспортно произшествие.Контузията на мозъка, обусловила мозъчна кома от травматичен произход ,   полифрагментарната фрактура на свода на черепа, епидуралното  кървене и  субдуралния  хематом окципитално в ляво, са причинили   разстройство на здравето, временно опасно за живота.Фрактурата на основата на черепа и на   лявата пирамида, с настъпилата комуникация на вътречерепното пространство с околната среда и навлизане на въздух - пневмоцефалия, са обусловили проникващо нараняване в черепната кухина.Травматичната руптура на мембрана тимпани (разкъсване на тъпанчевата мембрана) в ляво с отоликворея (изтичане на ликвор) и изтичане на кръв от ляв ушен проход, са причинили трайно отслабване на слуха на лявото ухо за не по-малко от един месец. Получения в следствие на инцидента оток и подкожен хематом в ляво париетално, с кръвонаседната меки тъкани, включително и кръвопропиване на темпорален мускул в ляво и двустранен околоочен хематом, са причини на св.Ф. временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В пряка причинно-следствена връзка с травматичното увреждане на мозъка св.Ф. е получил сензомоторна афазия - затрудняване или невъзможност да разбира говора на околните и да формира и изговаря правилно думите, като в случая това увреждане е с централно-мозъчен произход.С оглед на установената му продължителност, вещото лице е посочило, че е налице трайно затрудняване на речта.Другото увреждане, което е получено в пряка причинна връзка с черепно-мозъчната травма е  десностранната хемипареза ,  което е  обусловило трайно затруднение на движенията на  съответните  горен и долен крайници.Получения в следствие на инцидента оток и подкожен хематом в ляво париетално, с кръвонаседната меки тъкани, включително и кръвопропиване на темпорален мускул в ляво и двустранен околоочен хематом, са причини на св.Ф. временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

          В хода на разследването по отношение на св.Ф. е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение, поддържано от вещото лице в съдебно заседание съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и пълно.От него се установява, че свидетелят страда от разстройство на личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване , увреда и дисфункция ; постравматичен мозъчен синдром ; сензорна и моторна афазия ; състояние след дифузна травма на главния мозък ; полифрагментарна фрактура на свода на черепа; фрактура на основата на черепа и пневмоцефалия.Тази група разстройства са остатъчно или съпътстващи разстройство, което следва или придружава мозъчно заболяване, увреда или дисфункция.При св.Ф. това разстройство е причинено непосредствено от претърпяното на 22.02.2015г. ПТП.При контузията на мозъка настъпват невъзвратими органични увреждания.При психоорганичния синдром са нарушени едновременно интелекта, емоциите и волята.В мозъка е останал не само дефекта на трайно изменената тъкан, но и настъпилите от това усложнения, понякога с прогредиентен ход.Преди претърпяната тежка черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка св.Ф. е бил психично здрав.Тежкото увреждане на мозъка обаче е довело до ретроградна / преди травмата/, конградна / по време на безсъзнателното състояние/ и антероградна / след периода на безсъзнание/ амнезия.При него е налице и сензорна и моторна афазия, като при сензорната афазия липсва възможност да се възприеме смисъла на речта, а при моторната-да се изговорят думите.Поради това и вещото лице е направило извод, че св.Ф. към момента на освидетелстването не е в състояние да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите по делото, както и да дава достоверни показания в рамките на наказателното производство.Прогнозата на психичните нарушения в следствие на тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка е била неблагоприятна, като възвръщането на предболестното ниво е невъзможно, а и е налице риск от задълбочаване на интелектуално-паметовото снижение и поява на късни усложнения от психотичен характер.

        За правилното изясняване на характера на причинените на св.Ф. увреждания в следствие на претърпения пътен инцидент, съдът в хода на съдебното следствие назначи допълнителна комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, чието заключение поддържано от вещите лица в съдебно заседание и неоспорено от страните, кредитира изцяло.От него се установява, че в резултат на получената тежка черепно-мозъчна травма и мозъчната контузия при свидетеля се е развил постравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство на съзнанието , т.е. причинена му е тежка телесна повреда.Според в.л. д-р Б. при свидетеля към настоящия момент са задълбочени от психиатрична гледна точка симптомите на емоционално-волево изравняване и интелектуално-паметово снижение, т.е. състоянието му се влошава и не е налице възможност за възвръщане на предболестното ниво на памет и интелект.В.л.д-р С. на свой ред потвърждава тези констатации и сочи, че към момента св.Ф. е с продължително разстройство на съзнанието без изгледи за подобрение и реално се е превърнал в социално-непригодна личност.И двете вещи лица са категорични, че продължителното разстройство на съзнанието се дължи на претърпяната мозъчна контузия, респективно че е причинено непосредствено и вследствие от пътно-транспортното произшествие.

              За изясняване на механизма за настъпване на произшествието съдът в хода на съдебното следствие назначи авто- техническа експертиза, чието заключение кредитира изцяло като обективно, компетентно и пълно и неоспорено от страните.От него е видно, че подс.С., като водач на л.а. „Рено Меган” е наближил кръстовището между ул.”О.П.” с бул.”Ц.О.”, движейки се приблизително по средата на дясната лента на улицата със скорост от около 49, 68 км/ч и е навлязъл в него без да спре, за да се увери дали няма приближаващ автомобил по бул.”Ц.О.”, който е път с предимство.Водачът на л.а. „БМВ”- св.П.П., на свой ред се е движел в десния край на лентата за направо на булеварда ,  навлязъл е в кръстовището с ул.”О.П.” със скорост от около 95,25 км/ч и е ударил таксиметровия автомобил в лявата странична предна част.В момента на удара предната страна на л.а. „Рено Меган” се е подавала на разстояние от около 0,18 м. пред лявата страна на л.а. „БМВ”.Вещото лице е установило, че зоната на началния контакт на автомобилите по дължината на бул.”Ц.О.” е на 13,85м. преди ориентира по посоката на движение на „БМВ”, а по дължината на ул.”О.П.” е в интервала 8,68м.-10.50м. Отчитайки наличието на антиблокировъчна система и при двата автомобила , както и мокрия асфалт по време на произшествието, вещото лице е изчислило, че опасната зона за спиране на таксиметровия автомобил при установената скорост от 49,68 км/ч е 29,95м., а на л.а. „БМВ” при установената скорост от 95,25 км/ч е 97,13м.При скорост от 50 км/ч. опасната зона за спиране на л.а. „БМВ” би била 35, 81 м.При изготвяне на експертизата е било отчетено обстоятелството, че в кръстовището от ляво на посоката на движение на л.а. „Рено Меган” има постройка, която е ограничавала видимостта на водачите и на двата автомобила един към друг.С оглед на това и съобразно данните, че никой от водачите не е задействал спирачните системи на управляваните от тях автомобили, вещото лице е установило, че „БМВ” е било на отстояние от около 37,78м. от мястото на удара в момента на откриване на видимост за водача му към таксиметровия автомобил.На свой ред подс.С. е бил на отстояние от около 12,79м. от мястото на удара в момента на откриване на видимост към другия автомобил.В хода на съдебното следствие вещото лице пояснява, че първи в кръстовището е навлязъл автомобила на подс.С..При определените скорости на движение , опасни зони за спиране и отстояние от мястото на удара и на двата автомобила- от 49, 68 км/ч., 29, 95м. и 12,79 м. за л.а. „Рено Меган” и от  95,25 км/ч, 97,13м. и 37,78м. за л.а. „БМВ” , водачите им не са имали техническа възможност да избегнат удара чрез спиране.Ако св.П. е управлявал л.а. „БМВ” със скорост от 50 км/ч. , то тогава той би имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране. В хода на съдебното следствие вещото лице пояснява, че при спиране на знак „Б 2” и на стоп-линията преди кръстовището подс.С., поради намиращата се в ляво сграда, не би могъл веднага да възприеме приближаването на л.а. „БМВ”.В този случай обаче таксиметровия автомобил би се движил в режим на ускоряване и времето, за което би стигнал до точката , в която се е реализирал първоначалния удар, би било по-голямо , поради което и л.а. „БМВ” със скоростта, с която се е движел  от около 95 км/ч, би преминал пред него.Вещото лице сочи още, че ако св.П. е управлявал л.а. „БМВ” със скорост от 50 км/ч., независимо от това дали подс.С. е изпълнил предписанията на пътния знак „Б 2”, то произшествие не би настъпило, тъй като тогава таксиметровия автомобил е щял да премине през цялото кръстовище първи.Удар не би настъпил и при установената скорост на движение на л.а. „БМВ” от около 95 км/ч, ако подсъдимия бе изпълнил предписанията на знака.Съобразно доказателствата по делото за разстоянието, от което се открива пряка видимост между двата автомобила, вещото лице прави извод, че ако л.а. „БМВ” се е движел със скорост от около 50 км/ч, а подс.С. не е спрял на знака „Б 2”, то св.П. когато вижда предния край на таксиметровия автомобил, е имал възможност да спре до мястото на удара без между двата автомобила да има контакт.

Подс.Т.С.С.  е български гражданин, със средно    образование, не женен, не работи.  Той не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. 

            Горната фактическа обстановка  съдът приема за установена въз основа на гласните доказателства –   отчасти от обясненията на  подс. С.,    от покаказанията на св.С.Ф., св.К.Р., св.П.П., св.С.Г., св.К.К., св.П.К.,св.Д. Д.,  отчасти от показанията на св.В.Н., от части от показанията на св.П.И. дадени в хода на съдебното следствие и изцяло от тези от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св.В.И. и свм.С.М. от досъдебното производство, приобщени към доказателства по делото на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК,   изцяло от заключението на назначената в хода на съдебното следствие  автотехническа експертиза, поддържана от вещото лице в съдебно заседание, от заключенията на назначените в хода на досъдебното производсво съдебно-медицинска и съдебно – психиатрична експертиза и от заключението назначената в хода на съдебното следствие комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза, поддържани от вещите лица в съдебно заседание, както и от  писмените доказателства по досъдебно производство № 116/2015г по описа на  сектор «ПП» при ОД –МВР- Варна  , инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК – докладни записки, протокол за оглед на местопроизшествие , фотоалбум и скица,  протоколи за химически експертизи, заверени копия от журнал за прием на пациенти в спешен център, заверени копия от медицински документи за св.К.К., св.П.К., справка за нарушител от района, заверени копия от СУМПС и контролен талон на подс.С., на застрахователни полици и други застрахователни документи, заверено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица, справка от Дирекция «Национална система 112-МВР», справки за съдимост и др., както и от приобщената в хода на съдебното следствие справка от «Триумф такси» с разпечатка от GPS системата на таксиметровия автомобил преди настъпване на ПТП, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се по отношение на главните подлежащи на доказване факти, и съвкупният им анализ не налага различни изводи.

          Първоинстанционният съд изключва от доказателства по делото поясненията на вещото лице, изготвило назначената авто-техническа експертиза, дадени в  съдебно заседание на 10.10.2016г., предвид факта, че същите са събрани при допуснати процесуални нарушения , т.е. не по установения процесуален ред, което ги прави недопустими и изключва възможността решаващият орган да се позовава и да съобразява правните си изводи с тях.Поради това съдът  възприема единствено показанията на вещото лице, депозирани в съдебно заседание на 21.11.2016г.

            При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подс.Т.С.С. е осъществил  от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по  чл.  343 ал.3   б.»а»   вр. чл. 343 ал.1 б. »б»   от НК, тъй като на 22.02.2015 г. в гр. Варна при управление на МПС л.а " Рено Меган " с per. № В 3398 НК нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 6, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице: на С.Д.Ф. тежка телесна повреда изразяваща се в тежка черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат на която се е развил посттравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство на съзнанието   и средна телесна повреда на К.В.Р., изразяваща се в множествени счупвания на 2, 3 и 4-та метакарпални кости на лявата ръка ,  причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1,5 - 2 месеца.          

           Събраните по делото доказателства са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви относно това, че подс.С. и св.П. са управлявали автомобили, в които е имало пътници, че подсъдимия се е движел по ул.»О.П.» в посока стадион «Спартак», а св.П.-***»Ц.О.» в посока МБАЛ «Св.Анна»-Варна, че бул.»Ц.О.» е бил обозначен с пътен знак като път с предимство, че на ул.»О.П.» е имало поставен пътен знак «Б 2», както и че в кръстовището между двата автомобила е възникнал удар, в следствие на който водачите и пътниците в автомобилите са получили различни по вид и тежест травматични увреждания.Поради това съдът кредитира обясненията на подс.С. ,  показанията на всички свидетели по делото и заключенията на всички експертизи по отношение на тези факти и приема за безспорно установено описаното с тях .

Спорните моменти във фактическата обстановка между обвинението и защитата е дали подс.С. е допуснал нарушение на ЗДП, в следствие на което да е причинил пътно-транспортно произшествие , при което на св.Ф. и св.Р. да са били причинени съответно тежка и средна телесна повреда. 

            След преценка на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира че подс.С. е осъществил вмененото му във вина деяние.Подсъдимият при управление на МПС е нарушил  императивната норма на чл.6 т.1 от ЗДП , която задължава участниците в движението, какъвто подсъдимия безспорно е, да се съобразяват с пътните знаци.Не е спорно, че посочената за нарушена разпоредба на чл.6 т.1 от ЗДП е обща , че в чл.45 от ППЗДП изчерпателно са описани пътните знаци и техните указания, които следва да бъдат изпълнявани, както и че тази норма не е посочена в диспозитива на обвинението, предявено на подсъдимия.Съдът намира обаче, че с това не е нарушено неговото право на защита, което е видно от неговите обяснения в хода на съдебното следствие.Поради това съдът намира възраженията на адв.П. в тази насока за неоснователни.

          Съобразно доказателствата по делото съдът намира за безспорно установено, че подс.С. не се е съобразил с пътен знак „Б 2”, който съобразно разпоредбите на ППЗДП е от групата пътни знаци относно предимството и определя реда за преминаване на пътни превозни средства през кръстовища, като значението му според  чл.45 ал.2 от ППЗДП е „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!”.От заключението на авто-техническата експертиза с категоричност се установява, че подсъдимия след като не е спрял преди да навлезе в кръстовището, не е пропуснал и движещият се по бул.”Ц.О.”, обозначен като път с предимство със съответния знак, в следствие на което е настъпило пътно-транспортното произшествие.В тази връзка съдът не кредитира обясненията на подс.С. дадени в хода на съдебното следствие, в които той сочи, че при преминаване покрай намираща се в неговата посока на движение автобусна спирка е изключил от скорост, тъй като е имало бабуна, че от там до светофара на разстояние от 15-20м. е управлявал по инерция , както и че при приближаване на стоп-линията на кръстовището е управлявал автомобила на първа предавка и е потеглил плавно със скорост от 5-10 км/ч.Заявеното от подсъдимия в тази му част категорично се опровергава от установеното местоположение на скоростния лост на автомобила, описано в протокола за оглед на местопроизшествие, от показанията на св.П.И. и св.В.И., както и от заключението на авто-техническата експертиза.В протокола за оглед изрично е посочено, че скоростния лост в таксиметровия автомобил е намерен на четвърта скоростна предавка, а видно от заявеното от вещото лице в съдебно заседание е, че на тази предавка съответства по-висока скорост от тази, посочена от подс.С..В тази връзка съдът прецени и показанията на св.В.Н., който твърди, че с оглед на изпълняваната към него момент длъжност, е отишъл на мястото на инцидента непосредствено след неговото възникване.Този свидетел сочи, че в следствие на причинените на таксиметровия автомобил деформации, тялото на подс.С. се е намирало почти в средата на автомобила и върху скоростния лост.За да може да го извади от предна дясна врата , св.Н. твърди, че е отместил скоростния лост в посока отпред-назад , като горната му част била изминала разстояние от около 15 см. и не може да посочи дали след това е бил на свободна предавка или е „ влязъл” на скорост.Съдът намира, че показанията на този свидетел в посочените им части не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите доказателства по делото , а и се опровергават категорично от заключението на авто-техническата експертиза.Съобразно установеното местоположение на подс.С. след инцидента- почти в средата на автомобила , предприетите от св.Н. действия по издърпването му, при което краката на водача са били от двете страни на скоростния лост и обективираните в протокола за оглед сериозни деформации в предната лява част на лекия автомобил, нелогично би било скоростния лост да се измества с посока отпред-назад , доколкото в това положение би затруднил изваждането на водача, а не обратното.На следващо място съдът взе предвид и показанията на св.В.И., който категорично сочи, че подс.С. не е спрял на знака „Стоп” , навлязъл е в кръстовището и е последвал удара с другия автомобил.Тези негови възприятия се потвърждават и от показанията на св.П.И. дадени в хода на съдебното следствие след прочитане на показанията му от досъдебното производство, които съдът кредитира в тази им част.В тях той категорично заявява, че се е разминал с таксиметровия автомобил точно на стоп-линията на кръстовището, на което той е завил на дясно, а таксито е минало покрай него в обратна посока, т.е. без да е спрял , за да осигури предимство на автомобилите, движещи се по бул.”Ц.О.”.Тези гласни доказателства се в синхрон и със заявеното от вещото лице в хода на съдебното следствие, че ако подсъдимия е изпълнил указанията на знака, то разстоянието, на което е възникнал удара, не е достатъчно да се достигне установената му скорост от 50 км/ч, а при изчисление на същата са били взети предвид и причинените по автомобилите деформации.Съдът съобрази и представеното от адв.П. писмено доказателство-разпечатка от GPS системата на таксиметровия автомобил преди настъпване на ПТП , според която скоростта на движение на таксиметровия автомобил е била около 39, 6 км/ч., т.е. около 40 км/ч.В тази разпечатка местоположението на автомобила на подс.С. е локализирано в първата една трета от ул.”О.П.” в частта й между бул.”Сливница” и бул.”Ц.О.”, и на свой ред , въпреки липсата на доказателства , че използваната система е годно средство за измерване и определяне на скоростта на движение на превозното средство, не подкрепя обясненията на подсъдимия, че в този участък се е движел с около 30 км/ч.Поради изложеното до тук съдът намира, че обясненията на подс.С. за това, че не е допуснал нарушение на ЗДП са защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства по делото и не ги кредитира в тази им част.

            При обсъждане на доказателствата по делото съдът взе предвид и  установеното  наличие на препятствие в лявата част на кръстовището по посока на движението на подс.С., което обективно не дава възможност на движещите се по ул.”О.П.” и бул.”Ц.О.” да имат пряка видимост помежду си.От заключението на авто-техническата експертиза е видно, че именно заради намиращата се там постройка, в момента на откриване на видимост към водача на „БМВ”,  таксиметровия автомобил се е намирал на около 12,79м. от мястото на удара  , а св.П. в същото време е бил на около 37,78м. от това място.Вещото лице сочи, че подс.С. е навлязъл първи в кръстовището, което съпоставено с установената му скорост на движение, обективните характеристики на кръстовището и мястото на удара, дава   основание да се направи  извод, че ако бе спрял на знак „Б 2” то би имал удължено време за ускоряване до определената скорост и времето от две секунди за оглеждане би дало възможност на л.а. „БМВ” да премине преди него през кръстовището, респективно да не се реализира удар между тях. В този смисъл, за подс.С., който е водач на таксиметров автомобили и за който този пътен участък очевидно е бил познат, включително и наличието на препятствия за пряка видимост,  с още по-голяма сила е било налице задължение да изпълни указанията на пътния знак, не само да спре, а и да даде предимство на движещият се по бул.”Ц.О.” л.а. „БМВ” , което той не е сторил.С оглед на това и съдът намира, че допуснатото от подс.С. нарушение на чл.6 т.1 от ЗДП е в пряка причинно-следствена връзка с възникналия пътен инцидент.

         При анализа на доказателствата по делото съдът прецени, че е налице съпричиняване от страна на  св.П..За него безспорно е доказано, че е управлявал автомобила си след употреба на алкохол, а именно с 0,91 промила, както и със скорост от около 95км/ч при разрешена за градски условия от 50 км/ч.От заключението на експертизата се установява, че той се е намирал на разстояние от 37,78м. от мястото на удара в момента на откриване на видимост към таксиметровия автомобил и ако се е движел със скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати удара чрез спиране.Св.П. обаче се е движел със скорост от 95 км/ч в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП и е управлявал автомобила в „ пияно състояние” съобразно ППлВС № 1/1983г. , според което този квалифициращ признак е налице при наличие на над 0,5 промила в кръвта на причинилия ПТП със съставомерен престъпен резултат водач.От друга страна обаче вещото лице е категорично, че ако подс.С. бе изпълнил предписанията на пътния знак, то св.П. въпреки състоянието му и скоростта от около 95 км/ч , не би причинил ПТП, а безпрепятствено би преминал пред таксиметровия автомобил през кръстовището.Поради това съдът намира, че деянието е извършено при условията на независимо съпричиняване от страна на подс. С. и св.П., тъй като без поведението на когото и да е от тях, другия самостоятелно нямаше да причини съставомерния резултат. Доколкото обаче единствено в правомощията на прокуратурата е да прецени на кого и какво обвинение да повдигне, а в случая П.П. има процесуалното качество „ свидетел”, а не „ обвиняем” , съдът би могъл да анализира неговото поведение само при обсъждане на доказателствата по делото и при определяне на размера на наказанието.

         С оглед на изложените съображения съдът не споделя становището на адв.П., че вина за инцидента има изключително и само св.П.,  който освен посочените вече нарушения на правилата за движение ,  е допуснал и такова по чл.20 ал.2 от ЗДП, поради това , че таксиметровия автомобил е навлязъл първи в кръстовището и е представлявал видима опасност за него, пред която свидетеля е следвало да спре.Съобразно константната съдебна практика водачите на превозни средства, които се движат по път с предимство и предстои да преминат през кръстовище, образувано с пресичането на друг път, който не е обозначен като такъв с предимство, не са задължени да очакват неправомерно пресичане от други превозни средства, излизащи от този път.В Решение № 911 от 07.09.1969г. по н.д. 687/69г. на ВС, ІІІ н.о. изрично е посочено, че движението по главна улица или път трябва да се извършва спокойно и без заплаха за възможно излизане от странична улица.Водачите на превозните средства, които предстои да навлязат в главния път , са длъжни да осигурят безопасността на движението в района на кръстовището, където пътищата на движещите се превозни средства се пресичат по необходимост и затова именно по начало отговорността при смущаване на движението или настъпването на вредни последици тежи изключително върху тях.За водача, който се движи по път с предимство, по изключение може да възникне отговорност, когато и той от своя страна наруши правилата за движение при преминаване в района на кръстовището или ако не вземе и несвоевременно вземе обективно възможните за него мерки за предотвратяване на произшествието. В този смисъл и  съобразно събраните по делото доказателства , състава на съда прави извод, че и подс.С., и св.П. са допуснали нарушения на ЗДП и при условията на независимо съпричиняване са допринесли за настъпване на съставомерния резултат, поради което и възражението на адв.П. , че подсъдимия не е отговорен за настъпилия инцидент, е неоснователно.

           Поради изложеното до тук  съдът намира, че   подс.С. не е съобразил поведението си със законовите изисквания и като не е изпълнил задължението си по чл.6 т.1 от ЗДП, е причинил пътно-транспортно произшествие , в резултат на което св.Ф.  е претърпял травматични увреждания ,  изразяващи се в тежка черепно - мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат на която се е развил посттравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на личността, определящ продължително разстройство на съзнанието, което съставлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.1 от НК.В резултат на пътното произшествие травматични увреждания са били причинени и на св.Р., който е получил  множествени счупвания на 2, 3 и 4-та метакарпални кости на лявата ръка ,  причинили трайно затруднение на хватателната функция на горния ляв крайник за не по-малко от 1,5 - 2 месеца, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.С настъпването на съставомерния вредоносен резултат изпълнителното деяние на престъплението, съответно  и то самото,  е довършено.  В случая в следствие на произшествието са били причинени телесни повреди на повече от едно лице, което обуславя и квалифициращият елемент по смисъла на чл.343 ал.3 от НК.  

            От субективна страна изпълнителното деяние е извършено при форма на вината непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.2-ро от НК, и конкретно – престъпна небрежност. Подс.С. е съзнавал, че нарушава задължението си по чл.6 т.1 от ЗДвП, след като при управление на автомобила си не е изпълнил указанията на пътен знак «Б 2» и е навлязъл в кръстовището без да пропусне движещият се по пътя с предимство друг автомобил, като не е целял пряко и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл. 6 т.1   от ЗДвП , което не е сторил. 

          При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против  подсъдимия е доказано по несъмнен начин по см.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна  подс. Т.С.  за виновен в извършването на деяние  по  чл.  343 ал.3  б.»а»  вр. чл.343 ал.1 б. »б»  от НК.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:

             Отегчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства съдът не установи.Като смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът съобрази чистото му съдебно минало и  данните за налаганите му наказания за нарушения на ЗДП.Видно от приложената по делото справка за нарушител от района е, че той е правоспособен водач на МПС от 2003г. като до датата на инкриминираното деяние е бил санкциониран само веднъж за извършено на 27.04.2007г. нарушение на чл.102 ал.1 т.”б” от ЗДП , а именно че е управлявал без поставен обезопасителен колан. От това може да се направи извод, че  подс.С.  е бил отговорен и дисциплиниран участник в движението, поради което и настоящият случай  следва да се приеме като изключение.Така констатираните  смекчаващи отговорността обстоятелства обаче нито по тежест, нито по значение, биха могли да се определят като изключителни или многобройни.  

            На следващо място  съдът съобрази наличието на законова забрана по смисъла на чл.78 „а” ал.6 от НК за това подс. С. да бъде освободен от наказателна отговорност  , доколкото с извършеното деяние е причинил на св.Ф. тежка телесна повреда. 

           С оглед  на това, като взе предвид  ниската степен на обществена опасност на подсъдимия  , причините за извършване на деянието, тежестта на причинения съставомерен резултат – нанесената на св.Ф. тежка телесна повреда и множеството други увреждания,  съставляващи средни телесни повреди, в следствие на които същия към момента е социално-непригодна личност,   причинената на св.Р. средна повреда , получените от останалите пътници в автомобилите леки телесни повреди, както и доказателствата за съпричиняване на произшествието от страна на  св.П.,  който е нарушил повече от една императивни разпоредби на ЗДП,  съдът наложи на подс. С. наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно  «Лишаване от свобода»  за срок от 1 година.

          При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът съобрази, че не  е налице законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, доколкото подсъдимия  не бил осъждан за извършени престъпления от общ характер .За неговото поправяне не е наложително да изтърпи наложеното наказание, поради което и съдът го отложи с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

          Съдът счете, че с оглед постигане целите както на генералната, така и на специалната превенция , в хипотезата на чл.343г от НК подс.  С. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от  две години.За да определи този размер на наказанието «Лишаване от право да управлява МПС» съдът съобрази , че подсъдимия към момента на извършване на деяние е бил водач на таксиметров автомобил , т.е. извършвал е правно-регламентира дейност по превоз на пътници.В този смисъл той е бил задължен в още по-голяма степен да спазва правилата за движение по пътищата, доколкото  тяхното нарушаване би и е поставило живота и здравето на пътниците в опасност.Поради това и съдът прие, че подс.С. следва да бъде лишен от право да управлява МПС за по-дълъг период от време за да се постигнат целите на наказанието да превъзпита наказания да се съобразява с установените правила в обществото.

          Съдът  прецени, че с така наложените по вид и размер наказания той успешно ще бъде превъзпитан към спазване на установените със специалните закони правила за движение. 

            В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. С. да заплати направените по делото разноски в размер на 406, 19 лв. в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна         и 564, 29лв.  в полза на ВРС.  

            Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в страната правов ред и самонадеяност. 

            По изложените съображения съдът постанови  присъдата си.

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: