№ 14321
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Г. В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110138453 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „...,
ЕИК ... срещу ..., БУЛСТАТ ..., с която ищецът моли ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 290,95 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“,
съгласно Щета № ... за настъпило на 16.04.2021 г. ПТП, от виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от
предявяване на иска- 15.07.2022 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът „..., ЕИК ..., твърди, че между него и собственика на увредения лек автомобил
марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № ..., бил сключен договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС”, въз основа на който заплатил на застрахования сумата в
размер на 275,96 лв.- обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета № ..., резултат
от ПТП, настъпило на 16.04.2021 г. в гр. София, на ул. „...“. Вредите били причинени от
попадане на застрахования автомобил в необозначена и необезопасена дупка. Поддържа, че
с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за
възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за
определянето му срещу причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска
1
отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на сумата от общо
290,95 лв., с вкл. ликвидационни разноски, но претенцията останала незаплатена.
Претендира разноски. Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил други
допустими и относими доказателствени средства, които са събрани в хода на съдебното
дирене, в т.ч. е изслушано заключение по САТЕ и показанията на посочения свидетел Й. В.
К., водач на увреденото МПС при пътния инцидент.
Ответникът ... оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа, че
подадената искова молба е нередовна поради липса на изложени обстоятелства около
фактическата обстановка относно настъпилото събитие. Оспорва механизма на ПТП и
наличието на причинно-следствена връзка. Счита за недоказано наличието на процесното
препятствие и изобщо за състоянието на пътното платно, съответно- че именно то е станало
причина за ПТП. Твърди, че виновен за причиняването на щетите е водачът на лекия
автомобил, а в условията на евентуалност, че е налице съпричиняване като твърди
нарушение на ЗДвП, изразяващо се несъобразяване с пътните условия и ограниченията за
скоростта за движение. Оспорва процесните вреди да са настъпили вследствие на
процесното ПТП. Посочва, че исковата претенция е недоказана и поради липсата на
съставен протокол за ПТП. Поддържа, че водачът, сезирал застрахователя, не е собственик
на увредения автомобил, с оглед което нямало право да заведе процесната щета. Оспорва
исковата претенция и по размер като необосновано завишен. Претендира разноски. Предвид
заявените възражения, моли да бъде отхвърлен предявения иск, като в полза на ответника
бъдат присъдени разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
.../23.04.2020 г., калкулация по щета, опис-заключение по щета, ликвидационен акт и др./ се
установява безспорно, че между ищеца по делото „.. и ... като собственик на застрахован
обект- л.а. марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № ..., била сключена многогодишна
комбинирана полицапо автомобилна застраховка „Каско+“, съгласно полица №.../23.04.2020
г., с период на действие от 27.04.2020 г. до 26.04.2025 г. /приложен на л.11 от делото/. Видно
от същата, като застрахован и лизингополучател/т.е. ползващо застрахования обект лице/ е
вписан Й. В. К., водач на автомобила, при настъпване на процесното ПТП от 16.04.2021 г. в
гр. София. Видно от полицата, лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № ... е
застрахован за сумата от 70405 лв. за първата година, с право на официален сервиз, срещу
заплащане на застрахователна премия от 2826,20 лв. за първата година, което плащане е
разсрочено на четири вноски. На 17.04.2021 г., по повод претърпяно ПТП в гр. София, а
именно преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното
2
платно по ул. „...“ в гр. София, водачът на автомобила и лизингополучател Й. К. е подал до
ищеца уведомление за Щета, като била образувана такава под № .... Застрахователят
изготвил опис – заключение по Щетата, видно от който увредени детайли са лява задна гума
и задна лява джанта. Същата е била подменена за сметка на ищеца, видно от Ликвидационен
акт от 17.04.2021 г., като на правоимащото лице Й. В. К. била одобрена и изплатена сума от
275,96 лв., чрез банков превод от 05.05.2021 г.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско+“ за л.а„Шкода“, модел „Супърб“ с рег. № ..., увредено при процесното
ПТП на 16.04.2021 г. в гр. София, при движение по ул. „...“.
От писмените доказателства по делото – уведомление за настъпило застрахователно
събитие от 17.04.2021 г., опис на претенция, опис заключение на щета по МПС, доклад по
щета № ..., декларация от застрахования за начина на ликвидиране на щетата и пл.
нареждане от 05.05.2021г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Й. К. /лизингополучател и водач на
увредения лек автомобил/ се установяват въведените с исковата молба твърдения от ищеца.
Видно от показанията на св. К., дадени пред РС – .., по възложенат от СРС делегация, на
посочената в уведомлението за щета дата /16.04.2021г./ свидетелят се прибирал към дома си
(към местност ..., в гр. София) и взимайки завой, много остър от около 90 градуса, видял
дупка в средата на завоя, но нямало как да я избегне, тъй като насреща идвала кола.
Свидетелят твърди, че на пътното платно е нямало маркировка и когато преминал през
дупката, едната му гума (18 цола) се пръснала. Заявава още, че времето било влажно и
мокро, но видимостта била отлична, като дупката била видима с просто око, макар и не
обозначена, но било невъзмно избягването й, тъй като трябвало да навлезе в насрещната
пътна лента, в която обаче в същото време имало насрещно движение. Свидетелят споделя
също, че е управлявал автомобила по време на инцидента с не по – висока скорост от 30
км./час, тъй като завоя не предполага по-висока скорост. Веднага след преминаването през
дупката усетил, че спукал гумата, а и на контролното табло на автомобила светнал датчик,
указващ спадане на налягането в гумите. Твърди, че по време на инцидента не бил сам, а в
автомобила се водили съпругата и детето му. Признава, че от страна на ищцовото дружество
му е заплатена стойността на гумата, съгласно ОУ на дружеството, в процент около 80 или
90% от стойността й.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на Пътна полиция. Твърди и се установява от писмените
доказателства, че е уведомил за пътния инцидент на още на следващия ден единствено
застрахователя си по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях.
Потвърждава, че е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на
своя застраховател по застраховка „Каско“ и настоящ ищец – ЗАД „... Категоричен е, че
почерка и подписа под уведомлението за щета, подадено пред застрахователя му също са
3
негови.
Показанията на св. К., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, разположена в
средата на платното за движение и в завой.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. К., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по ул. „...“ с посока на движение от урл. „..“ към
с. ...., като видимите щети са и отразените в уведомлението за щета до ищеца – задна лява
гума и задна лява джанта.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 16.04.2021 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 397,07 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (275, 96 лв.), която пък сума съставлява пазарната цена
за възстановяване на щетите по автомобила. Според вещото лице, обичайните разноски,
които застрахователите извършват във връзка с ликвидацията на щетите възлизат на сумата
от 15 лв., като в тази сума се включват разходи по опис на щетите от експерт, изготвяне на
снимков материал, изчисляване на стойността на уврежданията и разходи по съхранение на
преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение по метода „експертна оценка“ възлиза
на сумата от 275,96 лв., от която сума призната за нова гума е 207, 22 лв., а 68, 74 лв.
съставлява призната сума за ремонт на задна лява джанта по експертна оценка, като именно
тази сума (от 275, 96 лв. общо) е била преведена на застрахованото лице на 05.05.2021 г. и
съответно щетата е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от ... и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. К., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
4
в уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил, Й. К., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Шкода“, модел
„Супърб“, ДК № ..., се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на
механизма на настъпване на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с
настъпилото на 16.04.2021 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 397, 07 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 275,96 лева с ДДС, явяваща се пазарна оценка на щетите.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца В
тежест на ищеца да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществено застраховане със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на
застраховката застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“
риск, както и че същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника
(бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на
настъпилото застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно
обезщетение. Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства,
изключващи отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията
на пълно и главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Шкода“, модел „Супърб“, ДК
№ ..., за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” съгл. застрахователна полица № .../23.04.2020 г. В периода на покритие
на застраховката, на 16.04.2021 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по време
на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото договор за
застраховка „Каско+“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит риск на
застрахованите са „ щети по време на движение на МПС и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка в средата на платното/ при движение
по ул. „...“, с посока на движение от ул. „..“ към с. ...., в гр. София, на завой. Процесното
МПС се е движело в дясната лента за движение, като поради наличието на друг автомобил в
насрещната лента за движение, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – Й.
К., не успял да избегне дупката въпреки, че я възприел своевременно, поради което
преминал с цялата си лява половина през нея, като по този начин увредил задна лява гума и
5
задна лява джанта.
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 275,96 лева, определено по „експертна
оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на ..., чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в ..., представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие, във
връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
6
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 397,07 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 15 лв. Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 290,96 лв. с вкл. ликвидационни разноски от 15 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 290,96 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
нито сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв., нито пък ответника проведе
успешно доказване на възложените му в тежест факти относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл
за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 290,96 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 548,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 80 лева за депозит за свидетел,
както и 168 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 548,00 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., гр. София, ..., представлявана от .... да заплати на „..., ЕИК ..., на
основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо
290,96 лева, от която сума 275,96 лв., представлява регресно обезщетение за нанесени щети
на лек автомобил марка „Шкода“, модел „Супърб“, ДК № ..., настъпили в резултат на
реализирано на 16.04.2021г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно, по ул. „...“ с посока на движение от ул. „..“ към с. ...., в гр. София, а сумата
от 15,00 лв. съставлява ликвидационните разноски за ищеца във връзка с определяне на
изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от
290,96 лв., считано от 15.07.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., гр. София, ..., представлявана от .... да
заплати на „..., ЕИК ... сумата 548,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
7
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8