№ 107
гр. *** , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Д.а
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20213300500180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение /без номер/ от 23.03.2021г. по гр.д № 567/2020 г. по описа
на РС - ***, съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София,
ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ на Д. АНГ. П., ЕГН **********, адрес ***
сумата 24 000 лв./двадесет и четири хиляди лева/ представляваща част от
обезщетение за причинени неимуществени вреди /присъдени по предявен
частичен иск/ и сумата 500лв./петстотин лева/ обезщетение за причинени
имуществени вреди на основание чл.493а ал.4 КЗ, ведно със законната лихва
за забава от 12.05.2020 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София,
ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Н. Д. АК-***, сумата
1250лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
ОСЪЖДА ЗК Лев Инс АД – София, ЕИК *********, адрес гр.София,
ул. Черни връх №51д, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – *** сумата
960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/ държавна такса и 253,50 лв.
/двеста петдесет и три лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.
Недоволен от това решение, е останал жалбоподателят
1
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, които го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат Т. П. от САК. Намира решението за неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че ищцата няма право на обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като не е налице трайна житейска връзка и особена
близост с починалата. Относно имуществените вреди, сочи че не дължи
такива. Ето защо, се моли решението да бъде отменено и исковите претенции
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Моли се решението да
бъде отменено и в частта за разноските, за коите е осъден жалбоподателя да
плати. При условие на евентуалност се сочи, че обезщетението поради
завишения си размер не е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Счита, че ако
съдът следва да присъди обезщетение за неимуществени вреди, то същото
следва да бъде определено да размера на 5 000 лв., на основание § 96, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на КЗ. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Д. АНГ.
П., чрез пълномощника си адвокат С.Н. Д. АК-*** от АК - ***, депозира
отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли решение да
бъде потвърдено в обжалваната част. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му адвокат Т. П. от
САК депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово
отсъствие, поддържа жалбата си и излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът адвокат С.Д. от АК
– ***, който поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни
съображения. Претендира разноски.
***ският окръжен съд, след съвещание и като обсъди по реда на чл.
269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при
2
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата. С оглед
възраженията в жалбата следва да се посочи, следното:
Въззивните възражения са сведени до наличието на активна
материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение с оглед
качеството й на сестра на починалото лице, респективно до размера на
обезщетението за обезвреда, в случай, че се установи основание за
присъждането му.
Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция въпрос
е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. С
решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на
Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че
според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост.
Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта
на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
3
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Допълнителен аргумент е и новелата на чл. 493 а, ал. 4 във вр. с ал. 3
КЗ, определяща за правоимащо да получи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, по изключение и всяко друго лице, извън лицата по ал.
3, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, търпи
продължителни болки и страдания вследствие на неговата смърт.
За установяване на неимуществените вреди, за които претендира
обезщетение, са ангажирани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Ценка Неделчева и Росица П. /майка на ищцата – ценени от съда
по реда чл. 172 ГПК/, от които се установява, че между въззиваемата и
починалата й сестра е била налице силна емоционална връзка, съпътствала
целия им съзнателен живот. Сестрите са били изключително близки, живеели
заедно. Били изключително задружни, контактували са ежедневно, взаимно
са си помагали. След смъртта на сестра си, ищцата се е променила много,
станала е тъжна, апатична. Съдът намира, че свидетелските показания следва
да бъдат кредитирани изцяло, тъй като са основани на непосредствени
възприятия относно фактите до които се отнасят, не са опровергани от
насрещната страна и няма основание за съмнение в достоверността им.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди се установяват и от
заключението на съдебно психиатричната експертиза, което съдът приема
като пълно, ясно, обосновано и правилно. Същото потвърждава реакции на
травматичното събитие от ищцата, съответни на висока степен на
привързаност приживе.
Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между
починалата и ищцата е съществувала здрава, продължителна и дълбока
емоционална семейна връзка и за понесени от въззиваемата сериозни
морални болки и страдания от смъртта на сестра й. Съдържанието на
установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод,
че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №
4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и ищцата да получи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. Признаването на материалноправна легитимация на
ищцата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е
обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните
отношения между нея и сестра й, характеризиращи се с особено силна
привързаност и взаимна обич.
Ето защо настоящият състав намира, че ищцата е претърпяла пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
4
морални болки и страдания от загубата на своята сестра, които следва да
бъдат обезвъзмездени по реда на чл. 52 ЗЗД.
Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до
изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а
продължават и след това и съобразявайки се с възрастта на починалата към
момента на реализиране на произшествието, обстоятелствата, при които е
настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между нея и ищцата
духовна и емоционална връзка, интензитета и необратимия характер на
понесените морални болки и страдания, обществено - икономическите
условия в страна към момента на проявление на вредите, както и с правилото
на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и
страдания "по справедливост", съдът намира за неоснователно възражението
на жалбоподателя, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 24 000 лв. се явява завишено и че не е справедливо по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Вж. и Определение № 60360 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. №
2191/2020 г., I т. о., ТК.
Обстоятелството, че ищцата поддържа добри отношения и с други
роднини, съдът намира за неотносимо.
По възражението, че следва да се приложи § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД
на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.).
Макар и относима към процесния случай, разпоредбата на § 96, ал. 1
от ПЗР КЗ, предвиждаща максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване на
разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, не следва да
бъде приложена, тъй като противоречи на правото на Европийския съюз (ЕС)
и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тази връзка според
Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3,
параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива
84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства, да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при
пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която
е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5 - т. е.
350 000 евро. Според въззивният състав даденото разрешение не противоречи
на решение на СЕС от 23.01.2014 г. по дело С-371/12 г., в което е посочено, че
член 3, § 1 от Директива 72/166 и член 1, § 1 и § 2 от Втора директива
84/5/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2005/14/ЕО на Европейския
парламент трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално
законодателство като разглежданото в главното производство, което
5
предвижда особен режим за обезщетяване на неимуществени вреди
вследствие на леки телесни наранявания, причинени при ПТП, който
ограничава обезщетяването на тези вреди, тъй като основния принцип
възприет в решението е дали съответната национална правна уредба изключва
автоматично или ограничава несъразмерно правото на пострадалото лице на
обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при
използване на МПС. Вж и Определение № 282 от 25.05.2021 г. на ВКС по т. д.
№ 1902/2020 г., II т. о., ТК и Определение № 701 от 9.12.2019 г. на ВКС по т.
д. № 681/2019 г., II т. о., ТК.
Съобразно разпоредбата на чл. 633 от ГПК, решенията по
преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и
учреждения в Република България.
Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че
за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки
и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди за процесния период.
Относно иска за имуществени вреди.
Единственото възражение на жалбоподателя относно този иск, е че
платената от ищцата сума от 500 лв. се отнася за предявяване на
застрахователна претенция пред Гранционния фонд, а не пред
застрахователна компания, поради което ответникът няма основание да я
заплаща. Съдът намира това възражение за неоснователно. Съдът е присъдил
процесното обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лв. не за
предявена претенция пред Гаранционен фонд, а за предявено претенция пред
настоящия ответник. Този иск е доказан не само от неоспорения договор за
правна защита и съдействие сключен между ищцата и пълномощника й в
който e отразено договорено и заплатено в брой възнаграждение от 500 лв. за
представителство пред ответника /л.45 РС/. Исковата претенция се доказва и
от извънсъдебното признание на ответника – писмо изходящо от ответника
адресирано от пълномощника на настоящата ищца, с копие до самата ищца, в
което се сочи, че е определил на ищцата сума в размер на 500 лв.
представляваваща обезщетение за неимуществени вреди за адвокатски
хонорар /л. 49 РС/. Действително в исковата молба първоначално е посочено,
че тази сума е заплатена за представителство пред Гаранционния фонд, но
допуснатата нередовност в исковата молба е отстранена в хода на
производството, поради което правилно РС е присъдил процесното
обезщетение за имуществени вреди.
Относно жалбата срещу решението в частта за разноските.
Действително, когато се обжалва решението по съществото на спора,
то може да се обжалва и в частта му за разноските. Вж. Определение № 799
6
от 19.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2098/2014 г., II т. о., ТК. В конкретния
случай обаче /присъдено на пълномощника на ищцата адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА без да е било поискано токова, а
същевременно липсва произнасяне по претенцията на ищцата за
присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК/, въззивната жалба срещу решението в частта му за
разноските, следва да се приме за молба по чл. 248 ГПК, по която следва да се
произнесе първоинстанционният съд.
По разноските във въззивното производство.
При този изход на спора на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 вр. чл.
81 ГПК въззивникът следва заплати на от въззиваемата страна сумата от
1 535.00 - разноски за въззивното производство /за платено адв.
възнаграждение/. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, както и извършената дейност от
страна на пълномощника.
По изложените съображения, съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение /без номер/ от 23.03.2021г. по гр.д №
567/2020 г. по описа на РС – ***, В ЧАСТТА, му с която е осъдена
"ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, ДА
ЗАПЛАТИ на Д. АНГ. П., ЕГН **********, адрес *** сумата 24 000
лв./двадесет и четири хиляди лева/ представляваща част от обезщетение за
причинени неимуществени вреди /присъдени по предявен частичен иск/ и
сумата 500лв./петстотин лева/ обезщетение за причинени имуществени
вреди на основание чл.493а ал.4 КЗ, ведно със законната лихва за забава от
12.05.2020 г. до окончателното изплащане на всяка от сумите.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1700, р-н
Студентски, бул."Симеоновско шосе" № 67А, с представители М. С. М.-Г., П.
В. Д., С. Н. А., В. В. И., начин на представляване: заедно от двама от
четиримата изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. АНГ. П., ЕГН
**********, адрес гр. ***, бул. *** № ***. В, ет.2, ап. 48 сумата 1 535.00 лв.
/хиляда петстотин тридесет и пет лева/ – разноски във въззивното
производство за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 273 вр. чл.
78, ал.1 вр. чл. 81 ГПК.
Изпраща делото на Районен съд – ***, който да се произнесе по
молбата с правно основание чл. 248 ГПК инорпорирана във въззивната жалба
с вх. № 261017 от 26.04.2021г. по описа на РС – ***.
7
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8