РЕШЕНИЕ
No………./………..05.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 270 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК, образувано е въззивна жалба вх. №1207/08.01.2019г. от „Трансфер ТВ”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Атанас Христов“ 12, ет. 1, ап.
1 срещу решение №5289/20.12.2018г., постановено по гр.дело №10185/2018г. на
Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу Д.С.Р.,
ЕГН **********,*** 12а, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи сумата от 800 евро,
с левова равностойност от 1564.66 лева, представляваща невърната заемна сума по
договор за заем от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2018г., до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед №
4120/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7641/2018г., по описа на ВРС, 46-ти състав.
В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Неправилно съдът е приел, че сумата е предадена по силата
на договор за посредничество, като липсват доказателства за сключен между
страните договор за заем за процесната сума. Задължения и уговорки от подобно
естество не се съдържат в договора за посредничество. Ответникът в отговора не
е оспорвал, че е получил сумата по договор за заем. Във връзка с възникване на
задължението по договора за заем са подписани и представени два броя записи на
заповед за сумата от по 400.00 евро.
Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск и да
присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по въззивната жалбата Д.С.Р., в който се изразява становище
за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Посочва се, че
договор за заем между страните не е сключван, не се и доказва съществуването на
такъв с всичките му реквизити, в това число срок на връщане и условия на
отпускане. Сумата е дадена по силата на договора за посредничество и има
характер на стипендия за заплащане на езиковото обучение на ответника по немски
и шофьорски курс за С категория. Във връзка с него са били подписани двата
записи на заповед за обезпечаване на неустойката по договора за посредничество,
в случай, че работникът откаже да работи за уговорения срок от една година. По
изложените съображения моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба чрез писмено
становище. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за
присъждане на разноски съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.240,
ал.1 от ЗЗД от „ТРАНСФЕР
ТВ“ ООД срещу Д.С.Р. да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата от 800 евро, с
левова равностойност от 1564.66 лева, представляваща невърната заемна сума по
договор за заем от 20.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 22.05.2018г., до
окончателното погасяване на задължението, за която сума е издадена заповед №
4120/01.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 7641/2018г., по описа на ВРС, 46-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответника, който е подал в срока по чл.414 от ГПК възражение, поради
което за ищеца се породил правният интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането.
Твърди се, че между ищеца и ответника бил сключен на 04.07.2016г.
договор за посредническа дейност по наемане работа в чужбина и за отпускане на
парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето в чужбина. Едновременно
с този първи договор страните сключили и устен договор за заем, по силата, на
който ищецът предоставил на ответника сумата от 800.00евро за покриване на
разходите до отпътуване и започване работа, която последният се задължил да
върне след започване на работа. Сумата била предоставена на две вноски –
20.10.2016г. и на 11.11.2016г. Във връзка с договора за заем ответникът
подписал два записа на заповед, платими на предявяване.
Твърди се, че след завършването на курса ответникът
получил потвърждение за назначаване при работодател „Транслоджистик Монтаж“,
Германия, гр. Вангензелболд, ул. „Ам Неселбуш“, връчен му бил трудов договор с
превод на български език и същият разписал декларация, че е запознат с
действащото законодателство в Германия, работодателя, бита, културата и
обичаите в Германия и т.н.
След изпращането му в Германия и настаняването му в квартира,
ответникът работил при немския работодател известен период от време, след което
бил освободен.
Излага се, че въпреки отправените покани и предявяването
на записите на заповед за плащане, ответникът не изпълнил задължението си да
върне заемната сума.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде
прието за установено, че ответникът дълги сумата 800.00 евро.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК от Д.С.Р., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди,
че между страните е подписан договор за посредническа дейност по наемане на
работа в чужбина, а не договор за заем. Направено е оспорване на договора, че
противоречи на чл.48, ал.3 от Конституцията на Република България и възражение
за нищожност на неустоечната клауза.
В отговора на исковата молба ответникът не оспорва
обстоятелството, че е сключил трудов договор с посочения немски работодател, но
последният го е освободил в изпитателния срок, въпреки, че ответникът не е
отсъствал от работа.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Според чл. 240,
ал.1 от ЗЗД договорът за заем за послужване е реален и за да породи правно
действие е нужно заемодателят да предаде на заемателя собствеността върху пари
или други заместими вещи, докато същият се задължава да ги върне в същото
количество и качество на уговорения падеж.
Съдът като
съобрази цитираната материално правна норма и събраните в хода на съдебното
дирене доказателства намира, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е възникнала между страните договорна връзка, основана на
договор за заем за сумата от 800.00 евро. Събраните писмени и гласни доказателства
сочат на друг вид договорно правоотношение.
Между страните на
04.07.2016г. е сключен договор за посредническа дейност по наемане на работа в
чужбина, по силата на който „Транфер ТВ“ ООД, в качеството на посредник се
задължава спрямо Д.С.Р., възложител да го информира и/или консултира във връзка
с намирането на работа, да насочва и подпомага за започването на работа и за
сключване на договор за наемане в Германия. Този договор с оглед уговорките в
него има характер такъв по чл.26, ал.1, т.5 от Закона за насърчаване на
заетостта и чл.2, ал.2, т.4 от Наредба за условията и реда за извършване на
посредническа дейност по наемане на работа. В него обаче липсват каквито и да е
уговорки за възникнало паралелно с договора за посредничество и заемно
правоотношение, няма и посочена конкретна сума.
От представените по делото два броя записи на заповед от 20.10.2016г. и
11.11.2016г. за сумите от по 400.00 евро, с оглед характера им на едностранна
абстрактна сделка, не може да извлече каузата, която обезпечават. Те не могат
да служат и за разписка, която да удостоверява даване на заемната сума с
обещание за нейното връщане.
Горното обуславя крайният извод, че предявения иск е недоказан
по своето основание и размер, поради което подлежи на отхвърляне като такъв, а
първоинстанционното решение постановило същият резултат следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззиваемата страна се следват разноски в
размер на 300.00лв., адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №5289/20.12.2018г., постановено по гр.дело №10185/2018г. на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „ТРАНСФЕР ТВ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. Атанас Христов 12 ет. 1 ап.1 ДА
ЗАПЛАТИ НА Д.С.Р., ЕГН **********,*** 12а сумата от 300.00лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.