МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 5 ПО НОХД № 488 ПО ОПИСА ЗА
2016 ГОД.
НА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимия И.Д.И., ЕГН ********** по обвинение за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо чл.343 ал.1 б.”В” от НК, за това, че на 22.05.2014г. в гр. Варна, на бул. "Христо
Смирненски" в посока от Военна болница към Вятърна мелница, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил -"Фолксваген Голф", с per. № OB 7788 ВВ, е нарушил правилата за движение, а
именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП -„Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението" и чл. 116 от ЗДвП:
" Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора. " и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Я. А. ЕГН **********.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло обвинението.
Намира, че то се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, като прави анализ и на заключението на вещите лица. Предлага на
съда да признае подс.И. за виновен по предявеното му
обвинение и да му наложи наказание между минималния и средния размер предвидени
в закона.
Частните
обвинители чрез повереника си – адв. В. С., също
поддържат предявеното срещу подс.И. обвинение и молят
съда да го признае за виновен. Адв. С. изразява становище, че едно ефективно
наказание ще се яви прекомерно тежко с оглед личността на подс.
И., поради което моли съда да му наложи наказание, което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият
И. пред съда депозира подробни обяснения, в които твърди, че не е видял пешеходеца и едва след като чул удара спрял
автомобила. В последната си дума заявява, че е невинен и иска да бъде оправдан.
Защитата
на подс. И., в лицето на адвокатите М.Р. и Ж.Г.,
пледира безалтернативно за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15
от НК. В подкрепа на това становище се излагат доводи, основният сред които е
тезата, че за водача на автомобила пешеходеца е станал опасност на пътя в
момента, когато е предприел пресичане на неговата лента за движение, тъй като
липсват данни той да се е движил по тротоар преди да започне да пресича. Тогава
той е попаднал в опасната зона за спиране на превозното средство. Всеки от
защитниците моли съда да постанови присъда, с която да признае доверителя им за
невинен и да го оправдае по така предявеното срещу него обвинение.
След преценка на
релевантните за делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. И. живеел в гр.
Ловеч, но бил студент в ТУ-Варна, задочна форма на обучение, специалност
„Транспортна техника и технологии“. Същият бил правоспособен водач на МПС от
2012г., притежавал категории „В”, „С”, „М”, АМ, ТКТ. Наказван по
административен ред за нарушения на ЗДвП през 2013г., 2014г.
На
22.05.2014г. пристигнал в гр. Варна, тъй като на 23.05.2014г. имал изпит в
университета. След като проверил часа на изпита, се отправил към дома на свой колега. Към 19.30 часа си тръгнал от
там, за да се прибере в дома на свои познати, където отсядал обикновено, като
поел към бул. „Хр.Смирненски“ в посока Военна болница.
Около
19.35 часа подс. И. управлявал лек автомобил
„Фолксваген Голф -4" с per. № OB 7788 ВВ като се
движил по бул. „Христо Смирненски" в гр. Варна, в посока от Военна болница
към Вятърна мелница. Времето било ясно, настилката на пътя била с едрозърнест
асфалт, сух, без неравности. Булевардът бил с по една лента за движение във
всяка посока, като пътното платно било разделено с непрекъсната добре видима
бяла пътна маркировка. В този времеви интервал движението на автомобилите и в
двете посоки било интензивно, като автомобилите се движили в колона един след друг. По същото време А. А.
се прибирал от лозето си, където пребивавал обикновено през деня. Маршрута му
минавал по един второстепенен път след Военна болница, от лозята към бул.
„Христо Смирненски“, като същият пресичал обикновено булеварда по диагонал пред
сервиз за компютърен баланс за автомобилни гуми, собственост на св. Н.Н., за да може да премине на отсрещния тротоар и по една
отъпкана с времето пътека в тревната площ, намираща се по диагонал след
тротоара да стигне до дома си. А. бил на 89 години, но се движил енергично за
възрастта си. Той минал покрай свидетелите К.С. и П.Н., които си говорили и
които забелязали с периферното си зрение възрастния човек. А. предприел пресичане на пътното платно на
булеварда от дясно на ляво в посоката на движение на автомобила на подс. И., като започнал пресичането от тротоара преди стелаж с гуми и рекламно пано.
След като започнал пресичането на
пътното платно, А. възприел движещият се от лявата му страна и
приближаващ срещу него автомобил, завъртял се на почти 180 градуса, за да се
върне на тротоара, като се оказал с дясното си рамо към автомобила, управляван
от подс. И.. При закъснялата реакция на подс. И. да спре управлявания от него автомобил пред
възникналата опасност за движението на пресичащия възрастен пешеходец,
последвал удар с преден десен калник на автомобила в дясната страна на тялото
на пешеходеца А.. От удара тялото на А. счупило предното панорамно стъкло на
автомобила, издигнало се над тавана на автомобила и впоследствие паднало на
земята на дясната си страна зад автомобила, който успял да спре на около
20-30метра след мястото на удара, без да остави спирачни следи. След като спрял
автомобила, подс. И. веднага излязъл и отишъл да види
пострадалия пешеходец, който лежал перпендикулярно на булеварда, с глава към
тротоара и крака към осевата линия и стенел. От главата му течала кръв. До него
вече били свидетелите К.С. и П.Н.. Докато свид. П.Н.
се обаждал на телефон 112, свид. К.С. държал дясната
ръка на А. и му говорил, а св. П.Н. се обадил на тел. 112, за да изпратят на
мястото линейка. Подс. И. се върнал до автомобила си,
за да си вземе телефона и също по мобилния си телефон в 19.36 часа сигнализирал
за случилото се на тел.112, след което му прилошало. Движението било интензивно
и свидетели на пътния инцидент станали и други участници в движението. На
телефона за спешна помощ първа съобщила за случилото се свид.
В.Б., която управлявала лек автомобил „Мазда" с per. № В 2493 РХ в лентата за насрещно движение по бул „Христо Смирненски". За настъпилото ПТП позвънила
и свид. К.Д., която се возила на предна дясна седалка
в лек автомобил „Саап" с per.
№ ПК 2772ВВ, управляван от съпруга й - свид. С.Д. и
движещ се също в насрещната лента в посока към Военна болница. При пристигане
на медицинския екип пострадалият А. бил качен в линейката и отведен за оказване
на спешна медицинска помощ. Въпреки предприетото медицинско лечение,
пострадалият А. починал на 22.05.2014г. в 22.20 часа.
На
място на възникналото ПТП пристигнали и полицейските служители, които запазили
местопроизшествието, изпробвали подс. И. за употреба
на алкохол. На местопроизшествието бил извикан и разследващ полицай, който
извършил оглед, обективиран в протокол от
22.05.2014г., направени били снимки и изготвен фотоалбум.
Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза, прието от съда и страните
като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, причината за смъртта на А.
Я. А. е остра кръвоизливна анемия обусловена от
травматичните увреждания в областта на таза, счупване на десните срамна и
седалищна кости, счупване на 2,3,4,5 десни ребра, разгъвно
счупване на гръбначен стълб на ниво 1-2 гръдни прешлени, счупване на лява
раменна кост, кръвонасядания около тях.Всички
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети
или детайли на МПС, реализирани в посока отзад напред и отдясно наляво и са
получени приживе. Между травматичните увреждания и настъпването на смъртния
изход е налице причинно следствена връзка. Не се установи наличие на алкохол в
пробите кръв и гръбночно-мозъчна течност.
Заключението на вещото лице бе приобщено по реда на чл. 282 от НПК.
По
делото били назначени и изготвени няколко съдебно- автотехнически
експертизи, като видно от протокол от съдебно заседание на 23.06.2016г.
тройната автотехническа експертиза била оспорена от защитата на подс. И..
След направени
искания от страна на защита бе назначена допълнителна петорна комплексна автотехническа
трасологична и съдебно медицинска експертиза от
заключението на която е видно, че място на положението на началото на удара между
предната дясна част на л.а. Фолксваген Голф и тялото на А. Я. А. е било:
-
по дължина на пътя: на около
6,5-7 м преди ориентир 1;
-
по ширина на платното: на
около 1-1,2 м вляво от десния край на платното за движение на бул.„Христо
Смирненски“6 (спрямо посоката на движение на л.а. Фолксваген Голф).
След като е потеглил от кръстовището със
светофарите до входа към ВМА, водачът на л.а. Фолксваген Голф е имал видимост
напред и надясно по тротоара в мястото на произшествието около 2,5 м.
Видимостта към останалата част от тротоара се е ограничавала от храсти,
разположени вдясно от платното за движение.
Скоростта на л.а. Фолксваген
Голф с per.
№ OB 7788 ВВ непосредствено преди и към момента на
началото на удара е определена по данните от делото. Поради това изследванията
са направени за тази скорост - 47,2 км/ч.
Опасната зона за спиране при
първи вариант е 31,15 м. От сравняването на това разстояние с данните от ред 3
в таблицата следва, че за всички темпове па движение на пешеходеца при този
вариант водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре автомобила
преди мястото на удара. Опасната зона за спиране при втори вариант е 28,53 м.
От сравняването на зона разстояние с данните от ред 5 в таблицата следва, че за
всички варианти на движение на пешеходеца при този вариант водачът на
автомобила би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на
удара.
Тялото на пешеходеца към момента на
първоначалното съприкосновение с лекия автомобил на база получените телесни
увреждания и деформациите по автомобила
било в изправено положение, извито със задно-страничната си дясна повърхност
към лекия автомобил, при което се е реализирал удар с последващо
прехвърляне през капака на лекия автомобил, удар на главата в предното
панорамно стъкло, падане и удар в подлежащата повърхност. Съдът прие заключението на вещите лица
на основание чл. 282 от НПК.
По искане на защитата бе назначена
допълнителна петорна комплексна автотехническа трасологична
и съдебно медицинска експертиза, като данните за направените изчисления
следваше да се вземат от обясненията на подс. И..
Видно от заключението на същите вещи лица се установява, че скоростта на л.а. Фолксваген Голф
с per. № ОВ 7788 ВВ непосредствено преди и към момента на началото на удара е
определена по данните от делото. Поради това изследванията са направени за
тази скорост - 47,2 км/ч. Мястото на удара е зададено на 0,5-0,8 м вляво от
десния край на платното на бул.„Христо Смирненски", по посоката на
движение на л.а. Фолксваген Голф.
И.Д.И. не би имал техническа възможност да спре автомобила преди мястото
на удара. Времето, необходимо на водача да спре л.а. Фолксваген при скорост на
движение на автомобила 47,2 км/ч е 3,36 сек. Съдът прие заключението на вещите лица на основание чл.
282 от НПК.
Заключенията
и по двете експертизи бяха изслушани непосредствено от съда и аргументирано
защитени и от вещите лица, давайки обоснован отговор на всички въпроси,
поставени и от страните. Съдът цени съвкупно становищата на експертите и не
намира основания да ги изключи от доказателствената маса. Оценявайки
заключенията съдът прави извода, че по основните факти – като скорост на
движение, място на настъпване на удара и механизъм на ПТП и т.н., вещите лица
стигат до сходни изводи. Вещите лица и по двете експертизи са единни в становището си, че автомобилът
се е движел със скорост 47.2 км/час (при
максимално допустима 50 км/ч.).
Съдът намира, че следва да кредитира заключението на вещите лица по първата
допълнителна комплексна автотехническа трасологична и
съдебно медицинска експертиза, тъй като изчисленията са направени на база
измервания при огледа на конкретната пътна обстановка, намерените на пътното
платно предмети на пострадалия А. и други замервания при огледа на
местопроизшествие. Дават се пет варианта на движение и завъртане на пешеходеца
на пътното платно, мястото на удара, скорост на автомобила и изчисляване на опасната
зона, като съдът кредитира заключения на вещите лица и приема по безспорен и
категоричен начин, че скоростта на л.а. Фолксваген Голф с per.
№ OB 7788 ВВ непосредствено преди и към момента на началото на удара е 47,2 км/ч. Опасната зона за спиране при първи
вариант е 31,15 м. От сравняването на това разстояние с данните от ред 3 в
таблицата следва, че за всички темпове на движение на пешеходеца при този
вариант водачът на автомобила би имал техническа възможност да спре автомобила
преди мястото на удара. Сравнявайки данните от таблицата се установява, че при
всички варианти водача е имал техническата възможност да спре автомобила преди
мястото на удара. А мястото на удара по данните в делото се определя, че
най-вероятното е било:по дължина на пътя: на около 6,5-7 м преди ориентир 1;по
ширина на платното: на около 1-1,2 м вляво от десния край на платното за
движение на бул.„Христо Смирненски” (спрямо посоката на движение на л.а.
Фолксваген Голф). След като е потеглил от кръстовището със светофарите до входа
към ВМА, подс. И.- водач на л.а. Фолксваген Голф е
имал видимост напред и надясно по тротоара в мястото на произшествието около
2,5 м. Видимостта към останалата част от тротоара се е ограничавала от храсти,
разположени вдясно от платното за движение.
Що се отнася за достоверността на втората
допълнителна АТЕ съдът намира, че същата също е изготвена коректно от вещите
лица, но на база личните възприятия на подс. И., а не
на конкретно фиксирани по делото и при огледа данни за разстояния. Съдът намира,
че същите не следва да бъдат разглеждани и анализирани, тъй като както правилно
отбелязва и прокурора в своята пледоария, същите са направени на база данните
от подсъдимия, в следствие на негови
лични възприятия за случилото се и лични възприятия относно различните
характеристики и параметри на пътното платно.
Описаната
по горе фактическа обстановка съдът възприе след проверка и обсъждане в
съвкупност на доказателствената маса по делото, като изцяло кредитира гласните
доказателства, депозирани в с.з. и въприети
непосредствено от съда и страните – частично обясненията на подсъдимия И.,
показанията на свидетелите В.Б., С.Д., П.Н., К.С., М.С. и Н.Н.,
наследниците на починалия А.-
свидетелите Я.П. и С.Н., писмените доказателства по делото – огледни протоколи, албуми, допълнителната комплексна
петорна автотехническа трасологична и съдебно
медицинска експертиза изготвена и приета в с.з. на 16.11.2016г. / л. 140- 1162
/ и други.
Съдът кредитира от части и показанията на свид. К.Д., която в съдебно заседание заявява, че
пешеходеца се е хвърлил върху автомобила, като даже си помислила, че става
въпрос за велосипедист, на когото гумата се е ударила в автомобила. Прочитайки
показанията й на основание чл. 281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК съдът констатира
противоречие в показанията й относно момента на удара, как се е движил
възрастния пешеходец. Запитана кое е възприела и кое е вярно в показанията й,
тя заявява, че всичко е така, както го е казала на досъдебното производство,
като в съдебно заседание е разширила показанията си с нови подробности, относно
удара и движението на възрастния пешеходец. Съдът намира, че следва да
кредитира показанията на свид. Д. дадени в хода на
досъдебното производство, тъй като е била разпитвана като време по-близо до
настъпилото ПТП и логично би било тези важни подробности да ги е изложила пред
водещия разследването към оня момент, когато възприетото от нея е било пресен
спомен. Разпита й е бил проведен на 16.06.2014г. /л.30 от д.п./, а деянието е
било извършено на 22.05.2014г.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия, с изключение на твърдяното от него, че не
е видял пешеходеца на пътното платно и възприел само удар. В тази им част съдът
ги възприе, като защитна теза, на която той има неизменно право, но не ги
кредитира.
Така установените фактически
обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимият И. Д. И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.„в" НК тъй
като на 22.05.2014г. в гр. Варна, на бул. "Христо Смирненски" в
посока от Военна болница към Вятърна мелница, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил -"Фолксваген Голф", с per.
№ OB 7788 ВВ, е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
и чл. 116 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца А. Я. А..
Същият
е нарушил чл. 20, ал.2 от ЗДв.П, който вменява в
задължение на водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно в следствие на
извършеното нарушение подс.И. е допуснал настъпването
на ПТП и е причинил смъртта на А. А..
Подс. И. е нарушил и чл.
116 от ЗДП, тъй като става въпрос за възрастен човек на 89 години и вмененото
като задължение на водача на МПС да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към престарелите хора не е било изпълнено от страна на
подсъдимия И..
От
субективна страна деянието е било извършено при форма на вина – небрежност по
смисъла на чл.11 ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението си да спазва
правилата за движение визирани в ЗДП и е могъл да ги предвиди.
За
да достигне до този извод от правна страна съдът отхвърли аргументите на
защитата, които в обобщение се свеждат до липсата на нарушение правилата за
движение по чл. 20 ал.2 от ЗДП и чл. 116 от ЗДП, момента,
който следва да се преценява като начало на настъпилия инцидент и наличието на
чл. 15 от НК.
Съдът
изцяло споделя становището на прокурора, че
подс. И. управлявайки своя автомобил е нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2 и чл. 116 от НПК. Пътната обстановка
непосредствено преди и по време на инцидента е била интензивна. Подс. И., като участник в движението в дясната пътна лента,
е бил длъжен да съобрази скоростта на движение на автомобила с характера и
интензивността на движение и безусловно да съобрази поведението си с него.
Съобразно ЗДвП участници в движението са както пътните превозни средства, така
и всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя - водачите, пътниците, пешеходците, както
и лицата, работещи на пътя. Подс. И. е бил длъжен
своевременно да намали скоростта на движение на управлявания от него автомобил
и по този начин да си осигури подходящи условия и време за възприемане и
съответно за реакция спрямо всички участници в движението, които имат отношение
към собственото му придвижване по пътното платно. При вземането на тези
превантивни мерки, дължими от него по силата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, той е
можел своевременно да намали и поддържа скорост на движение, подходяща за
пътните условия, в които се е намирал и да съумее да избегне сблъсък със св.А..
Въпреки тези си задължения, подсъдимият управлявал автомобила със скорост,
която била разрешена за населеното място, но не била съобразена с конкретния
характер, интензивност и специфика на движение по дясното платно за движение по
бул. „Христо Смирненски". Съдът споделя становището на прокурора, че от
всички комплексни експертизи е установено, че подсъдимият е управлявал
автомобила в рамките на разрешената скорост за движение в градски условия 47,2
км/ч. и при тази разрешена скорост за движение той е допуснал ПТП, като е
ударил пострадалия А., поради това, че е закъснял с реакцията си за спиране и
осигуряване на предимство на пресичане на пострадалия. Това се доказва в
приетата първа допълнителна петорна комплексна автотехническа трасологична и съдебно медицинска експертизи. Данните
сочат, че пострадалият не е попадал в опасната зона за спиране и подсъдимият
при предприемане на своевременна реакция е можел да спре. Съдът споделя
становището на прокурора относно времето
за завъртане на пострадалия, който е бил 89 годишен човек. С оглед механизма на
причиняване на ПТП той се е завъртял така, че ударът попада в дясната половина
на тялото, а не в лявата, т.к. предприема пресичане отдясно наляво пред
автомобила. Вещите лица са приели, че в литературата това време е между 2 и 2,5
секунди, като за най-благоприятно за подсъдимия са приели най-ниския резултат 2
секунди и на тази база са направили своите изчисления. В хода на съдебното
следствие се направиха искания от страна на защитата за изчисление на данните
на база време по-малко от 2 секунди- 1,5 секунди. Следва да се отбележи, че вещите
лица направиха своите изчисления в съдебно заседание, но и същевременно
обясниха, че колкото е по-бързо времето за завъртане и каквато и по-ниска
стойност вземат, толкова пострадалият би бил по-нестабилен и би паднал. А видно
от заключението на съдебния медик дадено в допълнителната комлексна
експертиза „Към момента на съприкосновение с вредоносния фактор пострадалия е
бил в изправено положение, извит със задно-страничната си дясна повърхност към
лекия автомобил, при което се е реализирал удар с последващо
прехвърляне през капака на лекия автомобил, удар на главата в предното
панорамно стъкло, падане и удар в подлежащата повърхност.”.
Съдът споделя и становището на повереника на частните обвинители по отношение нарушената
разпоредба на чл. 20 ал.2 и чл. 116 от
ЗДП от подс. И., а именно- водачът не е следил пътя
за движение, което включва платното за движение на автомобили, тротоар за
движение на пешеходци, както и други елементи, описани в ЗДвП. В случай, че подс. И. е възприел пешеходеца своевременно, то изходът от
удара би бил друг. Въпреки съобразената за населено място скорост под 50 км/ч,
то същата не е била съобразена с интензитета на движение по пътното платно и
всички други характеристики на пътя и по този начин подс.
И. не е успял да предотврати удара, нито е успял да осигури предимства за
пресичане на пешеходеца.
В
този смисъл съдът не споделя становището на защитниците на подс.
И. застъпено в техните пледоарии относно налице
ли е нарушение на чл. 20 ал.2 и чл. 116 от ЗДП или не. Адв. Р. подробно
излага доводи защо съдът следва да кредитира последната допълнителна петорна
експертиза, която е изготвена изключително и
само по обясненията на подс. И. и защо не
следва да се кредитира предходната допълнителна петорна комплексна експертиза.
Тези доводи не се споделят от съда, тъй като както бе посочено по-горе,
меродавни са данните измерени и установени към момента на огледа на настъпилото
ПТП. Вещите лица са направили изчисления в пет възможни варианта, като при
всички варианти са приели, че подс. И. е имал
техническата възможност да избегне удара. Що се касае до становището, че вещите
лица боравят със средни стойности, то това е така и не се оспорва от самите
вещи лица, но същите отбелязаха, че са взели най- благоприятния вариант на
времето при завъртане- ротиране на пешеходеца на
пътното платно,а именно 2 секунди. А
защо не следва да се приема време за ротиране от 1,5
секунди или по-малко, съдът обсъди по-горе, а именно поради възможността тялото
на пешеходеца при по-малко време на завъртане да стане нестабилно и пешеходеца да изгуби равновесие и да падне. А
видно от заключението на вещото лице- съдебен медик, пешеходеца при удара е бил
в изправено положение. Съдът не споделя доводите на защитата, че след като подс. И. се е движил с разрешената скорост за градски
условия не може да се иска от него като водач на МПС да предвиди, че ще има
неправомерно пресичане на пешеходец по пътното платно на несигнализирано,
необозначено пътно място, тъй като нищо в рамките на тази пътна обстановка не е
подсказвало, че този пешеходец ще предприеме пресичане на разстояние от 50
метра от светофарната уредба.
На
първо място ВКС на Р България в обвързващата съдилищата си практика, в
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК е посочил по
отношение приложението на чл. 20 от ЗДП следното – „Водачът на МПС е длъжен да
съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението,
произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката,
психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи
фактори. Намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността.
Колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка.
Спирането на пътното превозно средство се налага при пътни условия и ситуации,
когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на
произшествие.“.
Съдът
отхвърля аргументите на защитата и относно момента, в който следва да се
преценява като начало на критичната ситуация, а именно момента в който
пешеходецът е започнал да пресича пътното платно. Защитата твърди, че предвид
обясненията на подс. И., той не е възприел пешеходеца
преди това, явно съобразно данните по делото е, че този пешеходец се е появил
внезапно между паркираните автомобили на тротоара. Пледират съда да приеме, че
в конкретния случай е изправен пред типичен пример за настъпване на пътен
инцидент в хипотезата на чл.15 от НК - водачът нито е могъл, нито е бил длъжен
да избегне съприкосновението, защото именно то е реализирано в рамките на
опасната зона за спиране и произшествието е било непредотвратимо.
Съгласно
Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК е посочил,
че „Моментът на възникване опасност за движението се определя по фактически, а
не от формални критерии. За начало на възникване на опасност следва да се
приеме моментът, когато пешеходец, без да възприема наближаването на превозното
средство, от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в
него.“ С поведението си пострадалият категорично не е демонстрирал увереност по
отношение на крайната си цел. Това не следва от възрастта му, а е било
обусловено от конкретната пътна ситуация и най-вече от изключителното
натоварване на процесния пътен участък. По този начин той е представлявал
опасност конкретно за движението на подсъдимия от момента на стъпването на
пътното платно за неговото пресичане, а не от внезапното си връщане назад.
Промяната в движението следва да се разглежда не изолирано, а като част от
цялостното поведение на пострадалия.
В
този смисъл деянието на водача не може да се третира като случайно, защото
опасността не е възникнала внезапно, в опасната му зона за спиране,както твърди
защитата, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един предходен
момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да реагира,
но той не е сторил това. Решение № 645 от 26.11.2007 г. на ВКС по к. д. №
365/2007 г., II н. о.
Цитирайки
отново Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК
относно приложението на чл. 15 от НК, а именно т.5 „Член 15 НК може да намери
приложение при всички пътни обстановки, посочени в ЗДвП и в правилника за
приложението му. Когато водачът е изпълнил задълженията си по правилата за
движение досежно скоростта, той не следва да носи наказателна отговорност за
настъпилите общественоопасни последици.“ съдът намира, че в настоящия казус не следва
да се приеме, че е било налице случайно деяние.В населено място възможността за
ненадейно и неочаквано за водача възникване на опасност на платното е
практически неограничена, като това е категорично установено в практиката на
съдилищата. Видно от Решение № 417 от 14.11.2011г. на ВКС по н.д. №
1979/2011г., ІІІ н.о.- „Законът не изисква от водача в населено място да
предвижда конкретните възможности за възникване на опасност. Това предвиждане е
направено вместо него от самата разпоредба, с която водачът е длъжен да се
съобрази. И ако не се съобрази, действа виновно, както е в случая.“
Подс.И. не е изпълнил
задължението си непрекъснато и пълно да възприема пътната обстановка и
промените в нея, да оценява нейната динамика, включително да си осигури и да не
губи видимост към посоката, от която може да се очаква непосредствено
възникване на препятствие. Предвиждането на възможно произшествие в конкретна
пътна обстановка е елемент от предписаната и осъществявана правно
регламентирана дейност на повишена опасност от всеки водач на МПС, отразено и в
Решение 173/03.02.1973г. на ВС, ІІІ Н.О. В този смисъл първото и основно
нарушение на правилата за движение по
пътищата е неизпълнението на задължението
по чл. 20 ал.2 от ЗДП, в пряка причинна връзка с настъпването на
вредоносния резултат.
Извършеното би било невиновно, ако
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици- чл. 15 от НК. В Решение № 388/ 08.02.2016г. на ВКС, ІІІ Н.О. е обобщено:“Случайно деяние
по чл. 15 от НК за водача на МПС при транспортно произшествие със съставомерни правни последици би имало само, ако въпреки
спазването от дееца при управлението на МПС на всички изисквания на закона за
безопасно управление, тези последици настъпят, без да е бил длъжен и обективно
да ги предвиди. Ако липсват обстоятелства, от които може да се изведе
предположение за възможна поява на опасност, респективно налице са
обстоятелства, изключващи тази възможност, ще бъде налице случайно деяние.
Например, когато МПС се намира на безлюдно място и в близост няма никакви
минувачи, между пътното платно и трасето за пешеходци има преграда,
непозволяваща им да се озоват на платното и други. Това са случаи при които
закономерност допускането, че е невъзможно да се появи човек в опасна близост
до автомобила, но въпреки всички изключващи обстоятелства, по незнайно какви
причини, той все пак се е появил. Обратно, няма да има случайно деяние, когато
наличните характеристики на обстановката не изключват, а съдържат появила се
опасност на пътя, независимо за колко малък отрязък от време, за отминаването
на която обаче, водачът няма обективно уверение, че тя е преминала….Неразумното
и нелогичното поведение на пострадалия, вкл. В нарушение на правилата за
движение, не е белег на случайно деяние, но следва да се има предвид при
преценка на приноса за настъпването на общественоопасния
резултат.“. С оглед на гореизложеното при характеристиките на пътната
обстановка в настоящия казус появата на опасност, в това число пресичащ
пешеходец, не е била изключена.
Съгласно съдебната практика на ВКС, когато пешеходец предприеме пресичане на пътното платно не на
определено за целта място /пешеходна пътека, подлез/, той е
препятствие за движението и водачът е длъжен да предприеме незабавно мерки за
предпазването му, чрез намаляване на скоростта или спиране на управлявания от него
автомобил. Връщането на такъв пешеходец назад, от който момент
би могъл да попадне в опасната зона на спиране на превозното средство както
твърди защитата на подс. И., не оневинява
водача с оглед на допуснатите в предходния момент нарушения на
правилата за движение-несъобразяване с предписаните
от чл.20, ал.2, изр.2
от ЗДвП изисквания. Единствено
преминаването изцяло или
почти изминаването на пътното платно отляво надясно или отдясно наляво от пешеходец,
е достатъчно основание за увереност
на управляващия моторното
превозно средство, че няма да настъпи необосновано връщане, като подобна внезапна
проява в такава ситуация съставлява
неоправдано и непредвидимо за водача действие. Наличието на
пешеходец на пътното платно задължава, водачите да предвидят евенуално навлизане в лентата им за движение и да шофират с
повишено внимание, като в такива случаи съществуващата реална опасност е
преодоляна напълно, щом пешеходецът освободи пътния участък, по който се
извършва движението и премине на. тротоара или банкета.
Като
причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установените
със специалните закони правила за движение по пътищата.
При определяне на
съответното на стореното наказание по отношение на подсъдимия съдът съобрази
следното:
С
оглед принципа на индивидуализация на наказанието, съдът отчита като смекчаващи
отговорността на подсъдимия следните обстоятелства - чисто съдебно минало,
младата му възраст и добри характеристични данни. Видно от изготвения
предсъдебен доклад от ОД „Изпълнение на наказанията“-Ловеч подс.
И. изразява съжаление за случилото се.Проявява критичност към себе си.
Образованието, добрите взаимоотношения в семейството му, уменията да създава
съдържателни и пълноценни връзки, стремежът да следва балансиран начин на живот
и ясната професионална ориентация са значим личностен потенциал и ресурс.
Горното
сочи, че обществената опасност на личността на дееца е ниска.
На
следващо място от справката за нарушител на /л. 58 от д.п./ се установява, че
подсъдимият е правоспособен водач на МПС от 23.05.2012 година. Допускал е незначителен
брой нарушения на правилата за движение по пътищата през 2012 и 2013г., за
които е бил санкциониран по административен ред.Съдът приема, че процесното
нарушение не е резултат на трайно противоправно поведение, а по-скоро на
конкретна пътна ситуация.
На
следващо място съдът намира, че следва да отчете и противоправното
поведение на пешеходеца А., което е довело до съпричиняването на престъпния
резултат от страна на пострадалия. Същият е нарушил правилата на чл. 113 и чл.
114 от ЗДП и съгласно Тълкувателно решение № 2/22.12.2016г. на ВКС-„Налице е
съпричиняване на вредоносния резултат /смърт или телесна повреда/ по чл. 343 от НК от страна на пешеходец ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.113
т.т. 1,2 и 4 и чл. 114 от ЗДП и задължението да отиде
на пешеходна пътека, когато в близост има такава.“.
Горното
мотивира съда да определи наказание при превес смекчаващите отговорността
обстоятелства – „Лишаване от свобода”
в размер към минималния, предвиден в специалната норма, а именно ДВЕ ГОДИНИ. Предвид данните за
личността на подсъдимия съдът счита, че за постигане целите на чл.36 от НК спрямо
него не е нужно изолирането му от обществото, поради което и в съответствие с
изискванията на чл.66 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието “Лишаване
от свобода” с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки
и императивната разпоредба на чл.343Г от НК съдът наложи на подсъдимия
кумулативно и наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от
ДВЕ ГОДИНИ.
Първоинстанционният съд прецени, че
с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат реализирани в пълна степен
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подс. И. да заплати направените по делото
разноски в размер на 2406.14 лв. в полза на од НА мвр-Варна, както и в размер на 3281,25 лева по сметка на
Окръжен съд-Варна.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: