№ 799
гр. Варна, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Антония Якимова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско
дело № 20253100501271 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от В. Г. В., ЕГН ********** против Решение №
1446/27.04.2025г., постановено по гражданско дело № 3764/2025г. по описа на
Районен съд - Варна, с което В. Г. В., е задължен да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Й. А. В., ЕГН: ********** на основание чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН и е забранено на В. Г. В. да приближава Й. А. В., ЕГН:
********** на по-малко от 100 / сто/ метра, както и да се приближава на по-
малко от 100 /сто/ метра от жилището й с адрес: в град Варна, кв. „А..., ул.
„Гр...“ ..., с изключение на часовете, в които следва да взема и връща децата
С... В.ов В. и В... В... В. от и до дома на майка им, като изключението важи
единствено по повод действията по вземане и връщане на децата, на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. Изложени са подробни съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Според жалбоподателя от събрания
доказателствен материал не може да се направи извод за основателност на
молбата. Навежда се довод, че представеното медицинско удостоверение е
изолирано доказателство, което не установява, че В. В. е извършил твърдените
действия на физическо насилие. Поддържа се, че събраните доказателствени
средства са еднопосочни и непротиворечиви. Искането е за отмяна на
атакуваното решение.
Не е постъпил отговор от насрещната страна Й. А. В..
Варненски окръжен съд, като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 17, ал. 1
1
ЗЗДН срок, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд
намира следното:
От молителя Й. А. В. е инициирано производство по чл. 4, ал. 1 и сл.
ЗЗДН за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1,
т.3 от ЗЗДН като пострадала от неправомерни действия на ответника В. В., в
качеството му на съпруг на молителката, а именно - че на 22.03.2025 г., около
20:30 часа, в село З..., общ. П..., В. В. е нанесъл удари с глава и ръце в областта
на лицето и стискане в областта на горните крайници на молителката. Твърди
се, че насилието е извършено по повод решение на молителката да вземе
децата от селото. Поискано е издаване на ограничителна заповед. Към
молбата е приложено медицинско удостоверение № 2891 от 24.03.2025 г.,
издадено от д-р. В... Н... С... – лекар в отделение по съдебна медицина при
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД.
От В. В. е подаден писмен отговор, с който изразява становище за
неоснователност на подадената молба. Оспорва твърденията за извършени от
него спрямо Й. А. В. действия, представляващи домашно насилие.
С обжалваното Решение № 1446/27.04.2025г., постановено по
гражданско дело № 3764/2025г. по описа на Районен съд – Варна, районният
съд е уважил молбата за защита от домашно насилие, като В. Г. В. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й. А. В.на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и е забранено на В. Г. В. да приближава Й.
А. В., ЕГН: ********** на по-малко от 100 / сто/ метра, както и да се
приближава на по-малко от 100 /сто/ метра от жилището й с адрес: в град
Варна, кв. „А..., ул. „Гр...“ ..., с изключение на часовете, в които следва да
взема и връща децата С... В.ов В. и В... В... В. от и до дома на майка им, като
изключението важи единствено по повод действията по вземане и връщане на
децата, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства се установява, че Й. А. В. и В. Г. В. са съпрузи и имат две деца
– С... В.ов В., роден на 14.01.2017 г., и В... В... В., родена на 24.08.2022 г.
От справка за съдимост с рег. № 250326005000144429/26.09.2025г. от
„Бюро съдимост“ при Районен съд – гр. Варна се установява, че Й. В. е
неосъждана.
2
От справка за съдимост с рег. № 250327005000147583/27.09.2025г. от
„Бюро съдимост“ при Районен съд – гр. П... се установява, че В. В. е
неосъждан.
Видно от писмо от служба „КОС“ при Трето РУ – Варна с УРИ №
439000-8405/23.03.2025г., лицата Й. А. В. и В. Г. В. нямат издадени
разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и няма
издаден удостоверителен документ по чл. 54, ал. 4 от ЗОБВВПИ, за извършено
уведомление за притежаване на газово или п...матично оръжие.
Установява се от писмо с изх. № АД-1429/03.04.2025г. от Втора
психиатрична клиника, Катедра по психиатрия и медицинска психология при
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, че в болничната информационна система няма
данни лицата Й. А. В. и В. Г. В. да са настанявани за лечение в
Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна.
Видно от молба № 2783/28.03.2025 г. по описа на РС-П..., страните са
заявили, че желаят да прекратят сключения между тях граждански брак, без
съдът да се произнася относно вината за разстройството на брачните
отношения. Страните са заявили, че желаят упражняването на родителските
права по отношение на децата С... В. и В... В. да бъде предоставено на тяхната
майка – Й. В., местоживеенето на децата да бъде определено при майката Й.
В., като на бащата В. В. да бъде определен режим на лични отношения.
По делото е прието медицинско удостоверение, издадено от д-р. В...
Н... С... – лекар в отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-
Варна“ АД. От него се установява, че на 24.03.2025 г. в 08:36 часа молителката
Й. В. по нейно желание е посетила отделението по съдебна медицина. При
извършването на медицинския преглед е заявила, че на 22.03.2025 г., около
20:30 часа в село З..., съпругът й, с когото са в развод, й е нанесъл удари с
глава и ръце в областта на лицето, стискал я е в областта на горните крайници.
При извършения преглед обективно е установено, че клепачите на дясното око
са синкаво-мораво кръвонаседнали, слабо оточни. По долната повърхност на
брадичката се установява синкаво-мораво кръвонасядане с неправилна форма
и размери около 3/2 см. По вътрешната повърхност на дясната предмишница,
в горната трета се установява петнисто, мораво-червеникаво кръвонасядане с
кръгловата форма и диаметър около 4 см. Други травматични увреждания не
са установени. Заключението на съдебния лекар е, че се касае за околоочен
хематом в дясно, кръвонасядане по долната повърхност на брадичката и
кръвонасядане по дясната предмишница. Описаните травматични увреждания
са резултат на удари и притискане /стискане/ с или върху твърди, тъпи
предмети и биха могли да се получат по указаните време и начин. В своята
съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели. От показанията на
св. А... М... Г..., втора братовчедка на ответника, се установява, че
3
свидетелката познава молителката. На 22.03.2025 г., около 20:30 часа, е била
заедно с братовчед си В. В. в село З..., в кръчмата на селото, когато Й. В. е
дошла с такси при тях. Слизайки от таксиметровия автомобил, е паднала на
земята, след това е станала и е започнала да отправя обидни думи по
отношение на В. В., като го е нарекла „боклук“, „педераст“, на което той е
казал, че си тръгва и е напуснал мястото. Малко по- късно след него си е
тръгнала и свидетелката, но от продавачката в магазина на селото - А...... Б...,
е разбрала, че последната с кола е прибрала Й. В. до село В...н, в дома на дядо
й.
От показанията на св. Д... Г... Я... се установява, че е в приятелски
отношения с В. В. от дете. Познава Й. В. от около 10 години. Знае, че двамата
са женени, имат две деца и са в развод. За конкретния случай заявява, че на
22.03.2025г. - събота, е бил заедно с В. В. в кръчмата в село З.... По едно
време пред кръчмата е пристигнало такси, от което е слязла Й. В.. При
слизането си е паднала на земята, след това е станала и е започнала да обижда
В., като го е нарекла „боклук“, „нещастник“. Тръгвайки към него, той я е
побутнал с ръце и тя е тръгнала леко назад. В. В., след като я е побутнал, е
казал „тръгвам си, защото не искам да се занимавам с нея“, след което си е
тръгнал. След него си е тръгнал и свидетелят.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
намира въззивната жалба за основателна.
На първо място, по делото не е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН, имаща качеството на доказателствено средство, при съобразяване на
специалната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. От друга страна, описаните в
молбата действия на домашно насилие се опровергават от събрания по делото
доказателствен материал.
Вярно е, че според медицинското удостоверение описаните от Й. В.
действия на насилие спрямо нея биха могли да причинят констатираните
травматични увреждания - околоочен хематом в дясно, кръвонасядане по
долната повърхност на брадичката и кръвонасядане по дясната предмишница,
обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Този
медицински документ обаче не представлява убедително доказателство
относно авторството на извършените действия, а се базира на твърдения на
молителката. Ето защо е необходимо ангажиране на други доказателства,
които да установят, че именно В. В. е причинил описаните увреждания.
Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния
съд за наличие на противоречия между свидетелските показания. В разпита си
в открито заседание св. Г... сочи, че В. не е хващал молителката с ръце, а я е
отблъснал с думите, че не иска да се занимава с нея, за да няма проблеми.
Според другия разпитан свидетел – Д.Я..., ответникът е „побутнал“ Й., тъй
като тя е тръгнала към него и е казал, че си заминава. Следователно,
показанията на двамата свидетели са еднопосочни и няма причина да не бъдат
кредитирани. Сочените разминавания между възпроизведеното от двамата
4
свидетели не мотивират извод за тяхната недостоверност. Видно от тях, В. не е
осъществил действия на домашно насилие под никаква форма на 22.03.2025г.
Следва да се посочи, че показанията на очевидците няма как и не следва да
бъдат напълно словесно идентични, но в случая от тях може да се заключи, че
единственото физическо съприкосновение между страните по делото е било
при напускане на ответника на мястото, на което се е намирал.
Доколкото по делото не са налице други доказателства освен
представеното медицинско удостоверение, не се налага извод за това, че от В.
В. са извършени действия на физическа агресия спрямо молителката на
процесната дата. Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, а издадената заповед за защита в полза на Й. А. В. следва да се
обезсили.
Предвид изхода на спора, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя. Такива не са претендирани, поради което не следва да се
присъждат. Молителката Й. В. следва да бъде осъдена да заплати сумата от
общо 37,50 лв., от които: 25 лева - държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС; 12,50 лева – държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 1446/27.04.2025г., постановено по
гражданско дело № 3764/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което В. Г.
В., е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Й.
А. В., ЕГН: ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и е забранено на
В. Г. В. да приближава Й. А. В., ЕГН: ********** на по-малко от 100 / сто/
метра, както и да се приближава на по-малко от 100 /сто/ метра от жилището й
с адрес: в град Варна, кв. „А..., ул. „Гр...“ ..., с изключение на часовете, в които
следва да взема и връща децата С... В.ов В. и В... В... В. от и до дома на майка
им, като изключението важи единствено по повод действията по вземане и
връщане на децата, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН., като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ подадената от Й. А. В., ЕГН: **********, с адрес в град
Варна, кв. „А..., ул. „Гр...“ ..., срещу В. Г. В., ЕГН: **********, с адрес в село
З..., общ. П... молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие
по чл. 5, ал. 1, т.1 и т.3 от ЗЗДН като пострадала от неправомерни действия на
ответника В. Г. В., ЕГН: **********, в качеството му на съпруг на
молителката, а именно - че на 22.03.2025 г., около 20:30 часа, в село З..., общ.
П..., В. Г. В., ЕГН: ********** е нанесъл удари с глава и ръце в областта на
лицето и стискане в областта на горните крайници на Й. А. В., ЕГН:
**********.
5
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на първоинстанционното
Решение № 1446/27.04.2025г. по гражданско дело № 3764/2025г. по описа на
Районен съд - Варна заповед за защита № 58 от 28.04.2025г.
ОТМЕНЯ Решение № 1446/27.04.2025г., постановено по гражданско
дело № 3764/2025г. по описа на Районен съд – Варна, в частта за разноските и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Й. А. В., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 25 лева –
държавна такса за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Й. А. В., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна сумата от 12,50 лева –
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6