№ 99
гр. Благоевград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена К.ова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена К.ова Търговско дело №
20241200900229 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба от С. Д. Ч., ЕГН
********** и адрес: гр.**, чрез адв.Н. Д. и адв.Г. Р., със съдебен адрес:
гр.София, **, против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87.Предявен е иск с правно
основание чл. 432, ал.1 вр.498, ал.3 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за сумата от 60 000,00 (шестдесет хиляди) лева -
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на ПТП от
08.08.2024г., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума за
неимуществени вреди, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на
уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 04.09.2024г. до
окончателното й изплащане; сумата от 960,80 (деветстотин и шестдесет лева и
осемдесет стотинки) - обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.08.2024г., ведно със законна лихва върху посочената
по-горе сума за имуществени вреди, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 04.09.2024г.
1
до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 08.08.2024г., около 18:50 часа, в град
Петрич, на ул. „Цар Симеон“ настъпва ПТП по вина на водача на л.а. марка
„Волво“, модел „ХЦ 70“, с peг. № Е** - Д. В. П., която поради невнимание по
отношение на пътната обстановка и останалите участници в движението,
както и поради движение с превишена и несъобразена скорост, блъска
пресичащата пешеходка С. Д. Ч.. В резултат на което ищцата получава телесни
повреди, изразяващи се във фрактура на тялото на 7-ми гръден прешлен.
Относно процесното произшествие е образувано ДП № 314-ЗМ-
309/2024г. по описа на РУ - гр. Петрич, наблюдавано под пр.пр. № 6476/2024г.
по описа на ТО Петрич към РП Благоевград.
Поддържа се, че отговорността за настъпилото ПТП е на водача на лек
автомобил марка „Волво“, модел „ХЦ 70“, с per. № Е**, който с
непредпазливото си и неправомерно поведение виновно допуска настъпването
на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка, с което са и
последвалите неимуществени и имуществени вреди за ищцата. Сочи се, че
виновният водач е застрахован при ответника.
Излагат се твърдения в исковата молба, че на 28.10.2024г. С. Ч. е
откарана и приета в МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански,
където постъпва с болки в гр. стълб, в дясно стъпало и дясно подребрие. След
извършени изследвания е констатирана фрактура на тялото на Л2 и е
извършена оперативна интервенция - закрито наместване на фрактурата, без
вътрешна фиксация. Поставена е ортеза - корсет и е назначена медиК.тозна
терапия. Сочи се, че на 12.08.2024г. ищцата е изписана от лечебното
заведение.
Твърди се, че въпреки проведеното консервативно лечение, болките в
кръста продължили, поради което на 19.09.2024г. С. е хоспитализирана в
УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕАД - гр. София. На 20.09.2024г. е извършена
вертебропластика на засегнатото ниво Л2 прешлен с костен цимент.
Постоперативно е назначена медиК.тозна терапия, след което ищцата е
изписана от болницата и е насочена към провеждане на рахабилитация и
физиотерапия, както и спазване на ограничение на физическия труд.
Поддържа се, че към настоящия момент, ищцата все още не се е
възстановила. Продължава да изпитва болки при всяко движения изискващо
2
участието на травмираните части от тялото. Налице е постоянна нужда от
чужда помощ за осъществяване на всички ежедневни и битови дейности. Все
още се придвижва, използвайки помощни средства.
Всички тези ограничения създават огромен дискомфорт на ищцата.
Поддържа се, че е посетила и психолог. Сочи се, че ищцата търпи и
имуществени вреди, изразяващи се в реално заплатени разходи за лечение и
закупуване на медицински изделия, медиК.ти и плащане на прегледи,
възлизащи на стойност 960,80 (деветстотин и шестдесет лева и осемдесет
стотинки), за което като доказателство представя разходно-оправдателни
документи под формата на фактури и касови бонове.
Ищцата твърди, че на основание чл. 380 от КЗ е депозирала писмена
застрахователна претенция, чрез упълномощен представител, към която
претенция приложила пълномощно, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, медицинска документация и психологическо становище. С
последяваща молба от 27.09.2024г. е направено уточнение на предварително
заведената претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди.
В отговор получила две писма с изх. № НЩ - 6540/18.09.2024г. и изх. №
НЩ - 7141/14.10.2024г. с идентично съдържание, с които се изискват
множество допълнителни документи от образуваното досъдебно
производство, в това число и влязъл в законна сила краен акт от делото.
Получените писма приравнява на отказ от страна на застрахователя ЗД „Бул
Инс“ АД. Има искане за гласни доказателства, за допускане на САТЕ, СМЕ и
съдебно-психологична експертиза. Има искане по чл.190 ГПК. Прилага
писмени документи.
Ответникът - „ ЗД Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал
писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между твърдените
увреждания с процесното ПТП. Оспорва вината на водача на лек автомобил,
вида и характера на уврежданията на ищеца и връзката им с механизма на
ПТП. Счита, че претенцията е завишена. При условиянта на евентуалност
прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата, поради неспазване
на чл.113, т.1 и т.2 ЗДвП. Има искане за допускане на свидетел при режим на
довеждане, както и за допускате на АТЕ.
3
Постъпила е и допълнителна искова молба.
Постъпил е отговор на ДИМ.
Обявени са за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка
„Волво“, модел „ХЦ 70“, с peг. № Е**, към датата на ПТП е била застрахована
при ответника.
По делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се
установява, че ППТ –то е настъпило на 08.08.2024 г., в светлата част от
денонощието, на кръстовището между ул. „Марица”, ул. „Цар Симеон“ със
съответните пътни знаци и наличие на пешеходна пътека тип „Зебра“, където
е пресичала пешеходката. Водачът Д. П. извършва завой наляво от ул.
„Марица“ към ул. „Цар Симеон“ в посока към ул. „Рокфелер“. В този момент
пешеходката, пресича по пешеходната пътека на ул. „Цар Симеон“ от дясно
наляво пред автомобила. Причините за настъпване на ПТП са от субективен
характер, изразяващи се в технически неправилни действия от стана на водача
на лекия автомобил.
1. Водачът на лекия автомобил не е възприела пешеходката, когато е
започнала пресичането платното за движение по пешеходната пътека от
дясно- наляво спрямо посоката на движение на автомобила. Водачът на
автомобила е имала обективна възможност да забележи пешеходката в този
момент.
2. Водачът на лек автомобил не е дал предимство на пресичащата на
пешеходна пътека пешеходка.
3. Водачът на лекия автомобил е реагирала със закъснение по
предприемане на спиране - на около 2,1 m преди мястото на удара. Механизъм
на ПТП
Сочи следния механизъм на ПТП. Пътният инцидент е станал на
08.08.2024г., около 18:50 в гр. Петрич на кръстовището между ул. „Марица”,
ул. „Цар Симеон“. Асфалтовата настилка била суха, без неравности и
дефекти, на равен терен, времето било ясно. Водачът Д. П., е управлявала лек
автомобил, марка Волво, модел ХЦ 70, с per. № Е **. Движейки се по ул.
„Марица“ (в посока изток-запад), водачът П. предприела и маневра „завой
4
наляво“ от ул. „Марица” към ул. „Цар Симеон“ (в посока от изток на юг) към
ул. „Рокфелер“. Съгласно данни от гласните доказателства по това
производство, П. спряла лекия автомобил, пропуснала движещи се
автомобили по ул. „Цар Симеон“ и започнала да извършва маневрата „завой
наляво“. В този момент пешеходката С. Ч. започнала да пресича ул. „Цар
Симеон“ на пешеходна пътека тип „Зебра“, от дясно наляво пред автомобила.
Когато Ч. достигнала около средата на пешеходната пътека, лекият автомобил
я блъска в левия крак с предната си броня. Вследствие на удара пешеходецът
С. Ч. получава телесни повреди.
Настилката е гладка, суха, асфалтова, без дефекти и неравности и без
надлъжен наклон в посоката на движение на лекия автомобил. Когато
пешеходната Ч. навлиза в платното за движение, в същия момент лекият
автомобил потегля, завивайки наляво. Водачът на лекия автомобил е имала
пряка ведомост и обективна възможност да забележи началния момент на
навлизане на пешеходната Ч. на платното за движение. ПТП е било
предотвратимо, ако водачът на л. а. Волво беше изчакала и пропуснала
пресичащата пешеходна на пешеходна пътека тип „Зебра“, означена с пътна
маркировка и пътни знаци.
От изслушаното и прието по делото заключение на назначена съдебно -
медицинска експертиза, което бива кредитирано от съда, като компетентно и
обективно изготвено от вещото лице, въз основа на приложената по делото
медицинска документация се установява следното: С. Д. Ч. на 08.08.2024г. е
претърпяла ПТП - била блъсната от движещ се лек автомобил, като
пешеходка. Приета е била в МБАЛ „Югозападна болница“ гр. Сандански с
оплаквания от силна болка в гръбначния стълб, дясното стъпало и дясно
подребрие. При първоначално извършените прегледи е било установено болка
при опипване в дясната половина на корема, поясната област, невъзможност
да се изправя и ходи самостоятелно, което според дадените показания на
свидетелите е продължило около 2-3 седмици, охлузване на дясното стъпало.
При направените обзорни изследвания обективно е било установено счупване
на тялото на втори поясен прешлен, без да има образувани и разместване на
отделни костни фрагменти, без стесняване и промяна в гръбначномозъчния
канал, изглаждане на поясната лордоза - физиологична, нормална извивка на
гръбначния стълб в поясната област. Не е било установено засягане на
гръбначен мозък, нерви и коренчета на нерви, отбелязано в медицинската
5
документация „без отпадна неврологична симтпоматика. Поставена е била
ортеза за обездвижване на снагата и изписана за продължаване на лечение в
домашни условия за три месеца.
В хода на изследванията са установени начални остефитни промени на
прешлените на гръбначният стълб.
На 19.09.2024 г, поради продължаваща болка, която е била ограничена в
най-вече в срединната (аксиалната) част на гръбнака и липса на съществено
подобрение на състоянието е постъпила в Клиника по неврохирургия, УМБАЛ
„Свети Иван Рилски“ София. При направени допълнителни изследвания,
включително и МРТ е потвърдена поставената диагноза, но е било преценено
да се извърши циментиране на полученото счупване на тялото на втори
поясен прешлен. Взето е било решение и е било извършено инжектиране на
костен цимент (вертебрална пластика, вертебропластика), като достъпа е през
кожата, без оперативен разрез и крачетата на засегнатия поясен прешлен
(транспедикуларно). След проведеното болнично лечение са дадени указания
за спазване на режим, изключващ физически труд.
При извършено освидетелстване по документи от ТЕЛК са определени
50% нетрудоспособност за период от 3 години, с указание да изключва тежък
физически, статично и динамично пренатоварване.
Счупването на тялото на втори поясен прешлен й е причинил трайно
затруднение на движенията на снагата за около 3-4 месеца. След този период
движенията на снагата са се възстановили, но за пълно излекуване и
възстановяване е необходим по продължителен период. От претърпяното на
08.08.2024 г. ПТП, С. Ч. е получила счупване на тялото на втори поясен
прешлен, охлузване на дясното ходило, а по анамнестични данни и на десния
лакът. Счупването на тялото на поясен прешлен причинява болка с голям
интензитет. Счупването на тялото на поясен прешлен й е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата за около 3-4 месеца, но периода за
пълното възстановяване е продължителен - повече от 1 година. При С. Ч. е
провеждано, като лечение вертебропластика и обездвижване с ортеза.
Провеждани е двукратно болнично лечение, съответно за три дни в МБАЛ
„Югозападна болница“ ООД гр. Сандански и четири дни болнично лечение в
У МБАЛ „Свети Иван Рилски“ гр. София. Счупването е било стабилно, без
наличие на отделни костни фрагменти, без засягане на периферни нерви и
6
коренчета на нерви, без промяна и стесняване на гръбначномозъчният канал.
Проведено е било своевременно, адекватно, съвременно лечение. По
изброените причини и възрастта на пострадалата е възможно да настъпи
пълно възстановяване за период от време не по-малък от 1 година. В хода на
провежданото лечение са давани обезболяващи средства. Давани са препоръка
в хода на домашно лечение също да приема обезболяващи средства при
необходимост. По анамнестични данни на пострадалата изпитва болка и към
настоящият момент и продължава да взима понякога обезболяващи медиК.ти.
По анамнестични данни и данни на свидетелите, като помощни средства
е използвала „количка“, непосредствено след провеждани болнично лечение,
а след това бастун, който ползва и до момента. В първите 3-4 месеца
движенията на снагата са били затруднени и не е могла да извършва никаква
физическа работа. В последващ период, както е и отразено в решение на ТЕЛК
за да се възстанови, дори и да може не трябва и следва да бъде освободена от
тежка физическа работа и статично и динамично пренатоварване на
гръбначният стълб. Може да извършва физическа работа и всички обичайни за
бита действия. Приложените ксерокопия от финансови документи са прегледи
и материали, необходими за диагностика и лечение на счупване на прешлен.
От разпита на св. Керемян, е видно, че след ПТП-то ищцата е
претърпяла негативни емоции. В началото е била в количка. Не е могла да се
движи, имала е нужда от чужда помощ и към момента се движи с бастун. Била
е в болница. Продължава да се страхува, преминавайки през мястото на ПТП-
то. Съдът кредитира показанията на св. Анев при условията на чл.172 ГПК,
непосредствените впечатления за състоянието на ищцата след ПТП-то, като
кореспондиращи си с писмените данни по делото.
От разпита на св.Николова се установява, че пострадалата е имала нужда
от чужда помощ около два месеца, лично й е помагала в ежедневието й,
възстановяването й е било много трудно и към момента изпитва болка при
движение. Съдът кредитира показанията на св.Николова като логични и
обективни.
По делото е разпитана и св.П. водач на л.а. марка „Волво“, модел „ХЦ
70“. Същата сочи, че е спряла на кръстовище и е искала да завие на ляво.
Имало коли, пуснала ляв мигач, гледала, тъй като отдолу идвали коли,
тръгнала да завива наляво и в последния момент видяла пострадалата. Всичко
7
й се губило и не знае как се е случило, усетила лек удар, спряла и извикала
помощ. Имало и пешеходна пътека, но не може да каже дали ищцата се е
намирала на пешеходната пътека.
Съдът цени показанията на св. П. в частта, в която има категорични
спомени и са безпротиворечиви, а именно, че е спряла на кръстовище и че е
последвал удар от лявата страна, за посоката, в която се е движила
пострадалата, атмосферните условия. В останалата част показанията са
хаотични и няма категоричност по отношение на случилото се.
По възражението за съпричиняване. По въпроса за приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е формирана постоянна практика, обективирана в решение № 206
от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06.
2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т.
д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. №
1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013
г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем.
С новата разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
26. 01. 2017 г./ се предвиди, че при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие. По силата на нормата на чл. 119, ал.
5 ЗДвП е изключен принос на пострадалия пешеходец за произшествието и за
8
последвалия от него вредоносен резултат в уредените хипотези на
противоправно поведение на водача, намиращо се в причинна връзка с
настъпилото ПТП на пешеходна пътека. В случая съдът намира с оглед
приетото по делото заключение на автотехническата експертиза, че водачът е
нарушил нарушила правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП:
чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 - „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди.“; „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства.“, чл. 20, ал. 1
- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват.”, чл. 20, ал. 2 – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”, чл. 119, ал. 1 – „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“ Осъществяването на
предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави безпредметно обсъждането дали в
случая пострадалата ищца е извършила нарушение на правилата на чл. 113 и
чл.114 ЗДвП /Решение № 50136/06.03.2023г. по т.дело № 1706/2021г. на ВКС,
Първо отделение/. По изложените съображения съдът намира за недоказано
защитното възражение на ответното застрахователно за съпричиняване от
страна на пострадалата.
Съгласно разпоредбата чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице може
да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ , е необходимо към
9
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. Самият институт
на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав следните
елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина.
В случая се доказа от автотехническата експертиза, свидетелските
показания и съдебномедицинската експертиза – деянието, вината, причинно –
следствената връзка с получените увреждания от ищеца.
По искането за неимуществени вреди. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Законът дава възможност на увредения да получи
удовлетворение в пари щом друго възмездие не може да получи, стига вредата
му да е действителна и сериозна. Понятието справедливост не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне
от съда размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат : характера на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. / ППВС № 4/68 г. /. Ищцата е на 46 г. към
датата на ПТП, свързва търпенето на болките и страданията си, вследствие
на причинените й телесно увреждане. Надлежно установените обстоятелства,
явяващи се релевантни за определяне размера на обезщетението, съобразно
указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това
число възрастта на пострадалата, степента на увреждането от процесното ПТП
– получила счупване на тялото на втори поясен прешлен, охлузване на
дясното ходило, а по анамнестични данни и на десния лакът. Счупването на
10
тялото на поясен прешлен причинява болка с голям интензитет. Счупването
на тялото на поясен прешлен й е причинило трайно затруднение на
движенията на снагата за около 3-4 месеца, но периода за пълното
възстановяване е продължителен - повече от 1 година, обосновават извод за
негативни физически и емоционални преживявания, които ищата е
претърпяла като последица на причиненото увреждане при птп на
08.08.2024г., поради което и претенцията се явява основателна в пълен
размер. Установи се, че пред застрахователя е предявена от ищцата
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение на 04.09.2024 г.,
която е датата върху претенцията при входирането й от самия застраховател,
като застрахователят не оспорва, че не е платил застрахователни обезщетения.
С депозирането на искането за обезщетения се установява и спазването на
условието по чл. 498, ал. 3 от КЗ за допустимост на съдебното производство за
присъждане на такива, след отказ на застрахователя да плати.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
от датата на уведомяване за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. В случая ищецът е заявявал
претенциите си за плащане пред ответника на 04.09.2024 г., поради което
съдът присъжда законна лихва от тогава /вж. по въпроса Решение № 50102 от
20.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1428/2021 г., II т. о. и Решение № 10 от 5.1.2024
г. на ВКС по гр. д. № 4723/2022 г./.
Основателна е претенцията и за имуществени вреди, която е доказана
по основание и размер 960,80 лева.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно уважения размер на
претенциите застрахователното дружество дължи по сметка на БлОС сумата
от 2400 лв. за държавна такса и сумата от 1068,70 лв. от заплатените от
бюджета на съда разноски за вещи лица, поради освобождаването на ищцата
от тяхното заплащане.
Застрахователното дружество ще следва да се осъди да заплати на
адвокат Г. Г. Р. със съдебен адрес: гр.София, **, адвокатско възнаграждение за
11
осъщественото от него безплатно процесуално представителство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Съдът определя размера на дължимото възнаграждение на 5000 лв.,
като счита, че той съответства на предмета на делото, на фактическата и
правната му сложност, на извършените от адвоката процесуални действия, на
обема на събраните доказателства, които следва да се обсъдят, като с
отчитането на посоченото се спазва законовото изискване, визирано в чл. 36
от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер при определяне на конкретния
размер възнаграждение. Съдът съобрази и практиката на ВКС, след
Решението на СЕС от 25.1.2024 г. по дело С-438/22 г., която приема
възможността визираните в НМАВ минимални размер да служат единствено
като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за
съда.
Водим от изложеното и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.
477, чл. 498, ал. 3 КЗ, чл. 45, чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ, БлОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на С. Д. Ч., ЕГН
**********, сумата от 60 000,00 лева - обезщетение за причинените
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 08.08.2024г., ведно със законна
лихва върху посочената по-горе сума за неимуществени вреди, съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с
извънсъдебната претенция - 04.09.2024г. до окончателното й изплащане, като
и сумата от 960,80 лева - обезщетение за причинените имуществени вреди в
резултат на ПТП от 08.08.2024г., ведно със законна лихва върху посочената
по-горе сума за имуществени вреди, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване на ответника с извънсъдебната претенция - 04.09.2024г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати по сметка на
БлОС сумата от 2400 лв. - държавна такса и сумата от 1068,70 лв. - за
12
заплатените от бюджета на съда разноски за вещи лица.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати на адвокат Г.
Г. Р. със съдебен адрес: гр.София, **, сумата от 5 000 лв. - адвокатско
възнаграждение за осъщественото от него на ищцата безплатно процесуално
представителство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
13