ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 06.12.2018г.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 06.12.2018 г., в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Димитър Цончев
разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр.д. № 698/2018 г. по описа на съда и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 698/2018 г. по описа на ОС-
София е образувано на 19.11.2018г. по жалба на „Б.б.з.р.“
АД, подадена на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, срещу действия на ЧСИ Васил
Недялков по изп.д. № 20188640400158, изразяващи се в опис
на недвижим имот, за който жалбоподателят твърди, че е негова собственост.
На 05.12.2018г. по делото е постъпила молба (наречена
„искане“) от „Б.б.з.р.“ АД з. спиране на действията
по насочване на изпълнението върху имота. Молителят твърди, че, ако
изпълнението продължи до произнасяне по подадената жалба, за него ще настъпят
вреди в големи размери. Сочи, че с влязло в сила постановление за възлагане по изп.д. № 20169280403429 са му възложени недвижими имоти в
с. О., общ. К., функционално обособени в производствен терен и сгради на
предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, ведно
с всички подобрения в имота. Позовава се на свързания с постановлението
протокол за опис, в който фигурира обект „основи на пещта – стоманобетонови
колони, фундамент и площадка“. Твърди, че, към момента на налагане на
възбраната върху процесната сграда, последната е
негова собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело „Т. 2009“ ЕООД.
Счита за доказано също така, че към момента на възбраната и към момента на
описа от 17.10.2018г. вещта се е намирала в негово владение. Във връзка с това
обстоятелство се позовава на договор за охрана от 12.10.2016г., сключен между
него и „АСО С.“ ООД, по силата на който последното се задължава да охранява
обект „Завод за вар – машини и съоръжения“ в с. О., общ. К., в съответствие с
подписан приемо- предавателен протокол. Изтъква, че,
съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК, жалбата ще бъде основателна, ако към деня на
налагането на възбраната вещта е била във владение на жалбоподателя и към този
момент е била негова собственост. Същевременно счита, че, ако делото не се спре
до приключване на съдебното производство, защитата му ще стане невъзможна или
значително затруднена, както и че той ще претърпи вреди в големи размери. Моли
съда да постанови спиране на изпълнението върху процесната
вещ по изп.д. № 20188640400158.
Производството по така подадената молба от 05.12.2018г. е по реда на чл. 438 от ГПК. Съгласно тази разпоредба,
подаването на жалба
срещу
действията на съдебния изпълнител не ги спира, но съдът може
да постанови спирането им, като в такъв случай незабавно
изпраща на съдебния изпълнител препис от определението
за спиране. Видно е, че законодателят не е регламентирал предпоставките за
уважаване на молбата. Поради това и с оглед
обстоятелството, че спирането по чл. 438 от ГПК по съществото си представлява привременна обезпечителна мярка докато съдът се
произнесе по жалбата срещу действията
на съдебния изпълнител, следва да се прилагат
по аналогия правилата за допускане на обезпечение по чл. 391, ал. 1 от
ГПК, т.е. обезпечение се допуска, когато без него за жалбоподателя
ще бъде невъзможно
или ще се
затрудни осъществяването на правата по
решението, и ако жалбата е подкрепена
с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определен от съда размер. Следователно, и в този случай процесуалният закон предпоставя допускането на обезпечение от кумулативното изпълнение
на следните условия: искът (респ. в случая – жалбата), чието обезпечаване се
иска, да е допустим/а, да са представени убедителни писмени доказателства или гаранция,
да е налице обезпечителна нужда, и предложената обезпечителна мярка да е
подходяща.
1. В конкретния случай съдът намира, че
жалбата срещу действията на ЧСИ Недялков е подадена в законоустановения
едноседмичен срок от извършване на описа на вещта (доколкото на него е
присъствал представител на молителя и същевременно няма данни за по- ранен
момент на узнаване от негова страна, че изпълнението е насочено именно срещу тази
вещ), от надлежна страна (трето лице, което претендира да е собственик на процесната вещ и да я е владяло към момента на възбраната)
и при наличие на правен интерес от подаването й, като е внесена дължимата
държавна такса. Поради това жалбата е редовна и допустима.
2. Поисканата обезпечителна мярка е
единствената такава, уредена в чл. 438 от ГПК, поради което нейната удачност не следва да се обсъжда.
3. Що се отнася до обезпечителната
нужда, съдът намира, че извършването на публична продан на вещта действително
би засегнало правата на молителя, ако се окаже, че същият е бил неин собственик
към момента на възбраняването й. Следва, обаче, да се
съпоставят правата на молителя и на взискателя, които
биха били накърнени в случай на допускане и в случай на недопускане на
поисканата обезпечителна мярка, както следва:
-
Ако се
окаже, че вещта принадлежи на длъжника и обезпечение не бъде допуснато, в такъв
случай отказът за допускането му би бил правилен и не накърнява ничии права.
-
Ако се
окаже, че вещта принадлежи на молителя и обезпечение бъде допуснато, това също
не би накърнило ничии права.
-
Ако се
окаже, че вещта принадлежи на длъжника, но въпреки това поисканото обезпечение
бъде допуснато, това би забавило удовлетворявнето на взискателя с периода на висящност
на настоящото производство. В такъв случай претърпяната от него вреда би била
съизмерима с лихвата по банков влог върху сумата на вземането му за този
период. Но тъй като към настоящия момент основният лихвен процент, обявен на
основание чл. 35 от ЗБНБ, е 0,00%, вреда или въобще не би настъпила, или тя би
била в минимален размер.
-
Ако се окаже,
че вещта принадлежи на молителя, а въпреки това обезпечението не бъде
допуснато, той ще трябва да се защитава с иск за собственост срещу въвода в нейно владение на обявеното за купувач лице (арг. от чл. 498, ал. 2 от ГПК). Следователно, и на този
етап от производството той би имал възможност да осуети фактическото предаване
на вещта на купувача, но с цената на ново съдебно производство и свързаните с
това разходи и загуба на време. А в случай на въвод
на купувача в имота, защитата на молителя би била още по- съществено
затруднена. (Колкото до принадлежността на правото на собственост, молителят не
е застрашен от загубата му, тъй като разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК
предвижда, че с влизане в сила на постановлението за
възлагане купувачът придобива само тези
права, които длъжникът е имал върху имота. Следователно, ако се окаже,
че длъжникът не е бил собственик на имота, купувачът от публична продан също не
е станал такъв.)
Анализът на правните последици във всяка от горните
хипотези налага извод, че относително най- тежкото накърняване на права може да
бъде предотвратено именно със спиране на изпълнението върху процесната
вещ. Още повече – като се има предвид, че вземането на взискателя
е в размер на 10000 лв., а пазарната стойност на процесната
вещ (или на вещ от същия вид като процесната) е
многократно по- висока, видно от представената с жалбата съдебно- техническа експертиза
по изп.д. № 20179280400161.
4. Дали действително жалбоподателят е
бил във владение на вещта към момента на възбраната й, както и дали е неин
собственик, е въпрос по съществото на спора и следва да бъде разрешен след
анализ на доказателствения материал, събран в хода на
процеса. На този етап, обаче, са представени писмени доказателства, които обуславят
вероятна достоверност на тези негови твърдения, а това е достатъчно за
процесуалната му легитимация поради следните съображения.
Съгласно
правната теория („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на
правоприлагането. Анализ на съдебната практика.“, ИК „Труд и право“, второ
преработено и допълнено издание, 2017г., стр. 1148 – 1149), легитимацията на
третото лице – жалбоподател налага доказване на фактите на владение при
разглеждането на жалбата по същество. Допустимостта на сезирането, обаче, се
обосновава само с твърдения. Приема се, че и без да сочи владение,
жалбоподателят може да се е позовал на своене чрез
посочване на придобиването на собствеността по конкретна сделка. Според
цитираната в този източник съдебна практика, също така е допустимо, да не се сочи конкретно момента на
установяване на владението, респ. то да се обосновава с индиции
или да се презюмира въз основа на обичайната практика
по определен вид сделки. По конкретния казус такива предпоставки са налице, доколкото
жалбоподателят се легитимира с влязло в сила възлагателно
постановление от 03.08.2017г. по друго изпълнително дело (изп.д. № 20169280403429), с което (според
него) му е възложен поземлен имот заедно с процесната
сграда, върху която е насочено изпълнението. Същевременно, по делото няма данни
за обстоятелства, изключващи владението върху така описаните обекти на правото
на собственост (напр. наличие на държане на договорно основание), поради което
съдът намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и срещу
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител (арг.
от Сталев Ж., Мингова А, Стамболиев О., Попова В.,
Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”,
девето преработено и допълнено издание, стр. 1192).
Под въпрос
е, обаче, идентичността между някой от обектите, които са възложени на молителя
по изп.д. № 20169280403429, и обекта, срещу който е
насочено изпълнението по настоящото изп.д. №
20188640400158. От цитираното по- горе възлагателно
постановление по изп.д. № 20169280403429 се
установява, че на молителя се възлага поземлен имот – нива с № 030058 по
картата на землището на с. О., ведно с построените в него сгради съгласно
разрешение за ползване СТ-05-415 от 21.04.2012г. за предприятие за производство
на негасена вар, обслужващи сгради и др., ведно с всички подобрения в имота
съгласно изготвената по делото експертиза (неприложена по делото). От свързания с него опис от
23.01.2017г. (приложен към частната жалба) се установява, че под № 6 действително
е описан обект, индивидуализиран като „основи
на пещта – стоманобетонови колони, фундамент и
площадка“.
От друга
страна, предмет на процесния опис от 17.10.2018г. по настоящото
изп.д. № 20188640400158 е сграда „варова пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от
предприятие за производство но негасена вар с инсталация за хидратна вар“,
намираща се в поземлен имот със същата площ и предназначение като гореописания,
но с различна идентификация (УПИ І-503 в кв. 43 в с. О.). По отношение на
самата сграда съдебният изпълнител е констатирал, че „посочените 408,40 кв.м. е площта на фундамента, върху който е разположена
варовата пещ, чиято площ е посочена в проектната документация за изграждането
на предприятието за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар.
Върху фундамента са разположени също други съоръжения - сгради, силози и
филтър, които не са предмет на настоящия опис. … Варовата пещ се състои освен
от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно прикрепени към тях метални
съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите
й съоръжения“.
От трета
страна, взискателят по изпълнителното дело („Е.С.“
ЕООД) счита, че процесната варова пещ принадлежи на
длъжника „Т. 2009“ ЕООД. Поддържа, че, независимо от възлагането на предприятието
за производство на негасена вар в полза на жалбоподателя, в него се намират
множество самостоятелни подобекти, които принадлежат на трети лица. Оспорва
претенцията на жалбоподателя, че пещта е преместваем
обект, и изразява становище, че е трайно прикрепена към терена.
Следователно,
по делото е спорно, дали описаният от ЧСИ Недялков обект представлява движима
или недвижима вещ, дали същият е идентичен с възложен на жалбоподателя обект, както
и кому принадлежи той. Освен това, според настоящия съдебен състав, неизяснен е
останал и въпросът, дали процесната варова пещ е
построена (или поставена) именно върху описаната площадка в протокола за опис по
изп.д. № 20169280403429. На последно място
идентичността между обектите се поставя под съмнение и от представената с
жалбата съдебно- техническа експертиза, от която е видно, че в обекта има две
пещи за производство на негасена вар, описани под позиции № 1 и № 6 в Таблица №
1. (Въпреки че е представена по съвсем различно изпълнително дело №
20179280400161, от съдържателната й част може да се направи извод, че тя касае
същия обект). Отговор на всички тези въпроси следва да се даде с крайния акт по
съществото на жалбата. Но за да бъде последният ефективно средство за защита на
действително съществуващи права, както и за да се предотврати промяната на
фактическата обстановка, въз основа на която той ще бъде постановен, до момента
на влизането му в сила следва да се съхрани актуалния правен статус на имота.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че молбата на „Б.б.з.р.“ АД е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА действията по изпълнението, насочени
върху варова пещ със застроена площ от 408,40 кв.м., представляваща част от
предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, по изп.д. № 20188640400158 на ЧСИ Васил Недялков.
ДА СЕ
ИЗПРАТИ незабавно
на ЧСИ Васил Недялков препис от настоящото определение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Председател: Членове:
1.
2.