№
12.02.2020 г., гр. Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно
заседание, проведено на 15.01.2020 г.,
в състав:
председател: Атанас Христов
при секретаря Н.Р.като
разгледа докладваното от съдията Атанас Христов търговско дело № 62 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493,
ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1, чл. 52 и 86 ЗЗД
Образувано по предявени от ищците:
-
С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
-
Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез пълномощника им адвокат П. Димитрова
Стоянова-К. от АК- София,
ПРОТИВ
ответника "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София
1504, район Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано
от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и Радослав
Цветанов Димитров, начин на представляване: винаги заедно по двама,
активно субективно кумулативно съединени
искове /след изменение по реда на чл.214,
ал.1 ГПК – л.109, 111-112 РС/, с правно основание чл. 432, ал. 1
във вр. с чл. 493, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 и
чл. 52 и
чл. 86 ЗЗД,
за осъждане на ответника, ДА ЗАПЛАТИ:
- на ищцата С.С.И. сумата от 30 000 лева - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
- на ищцата Г.Х.Х. сумата от 280 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
от
понесени травматични увреждания, вследствие на ПТП настъпило на 22.02.2018 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците считано от 02.03.2018г., а
при условия на евентуалност – от 04.04.2018г. до окончателното плащане на
задължението. Претендират се сторените по делото разноски. Пълномощникът на
ищците претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА, с включен ДДС, тъй като е регистрирано лице по
ЗДДС.
Твърди се в исковата молба /л.2-22 СГС/,
че на 22.02.18г. около 12.30ч. на път III-206 км.9+983 между
селата Пороище и Студенец, при управление на МПС л.а. Ситроен Ксара с рег. № СА5365МН,
водача Н.А.К. нарушил правилата за движение по пътищата, като не е съобразил
скоростта си с пътните и атмосферните условия, загубил контрол над МПС, излязъл
в ляво извън пътя и се блъснал в крайпътно дърво. Двете ищци били пътници в
л.а.
Ищцата Г.Х. получила: травматичен
шок; Съчетана травма: глава, гърди, корем, таз; контузио капитис; контузио
церебри; Контузио торацис; подкожен емфизем в дясно; фрактури на трето,
четвърто, пето, седмо и осмо десни ребра; гръден капак; мехопневмоторакс в
дясно; хемоторакс в ляво; контузен бял дроб в дясно; контуция на корема; супкапсуларен
хаметом в черния дроб; фрактура на таза-двустранно счупване на седалищни кости,
срамни кости и полифрагментна фрактура на сакрум; фрактура на лява илиачна
кост. След катастрофата ищцата Г.Х. е била настанена в ОАИЛ при МБАЛ-Разград, а
след това от 24.02.18г. до 22.03.18г. е била в отделението по Хирургия в същата
болница. Проведени са консултации с невролог, кардиолог, хирург, ортопед,
извършена е оперативна интервенция-торакоцентеза и лапаротомия. На 23.03.18г.
отново е хоспитализирана с диагноза реконвалесценция след хирургична намеса.
Изписана е на 02.04.18г. с предписан хранително-двигателен режим и амбулаторно
проследяване от личния лекар. В резултат на посочените увреждания тя и до днес
търпи силни болки и страдания, не се чувства добре физически и емоционално.
Оплакванията за болки в наранените области не са отшумели и до настоящия
момент. Разчитала е на близките си за задоволяване на елементарни жизнени
потребности в ежедневието Същевременно ищцата има нарушения в съня, напрегната
е от прежиляния силен стрес. Това наложило ищцата да спазва дълго време режим
на покой, да не се натоварва физически.
Ищцата С.И. е получила от ПТП-то комоцио церебри.
След катастрофата е приета за лечение в отделение по Хирургия при МБАЛ-Разград
с оплаквания за главоболие, гадене и повръщане, загуба на съзнание. След
4-дневен болничен престой е изписана. Ищцата С.И. също търпи силни болки и
много страдания, като физическото и емоционалното й възстановяване продължават
и понастоящем. След травмата ищцата с месеци има главоболие и виене на свят.
Дълго време не е можела да чете, да гледа телевизия, а да спазва режим на
покой. Разчитала е на близките си за задоволяване на елементарни жизнени
потребности в ежедневието.
Налице е пряка причинно-следствена връзка
между получените от двете ищци вреди и виновното поведение на водача на МПС Н.А.К.,
който е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна
полица BG/08/117002671043 от 06.10.2017г. при
ответника със срок една година.
Образувано било ДП №284 ЗМ-18/2018г. по
описа на РУ МВР-Разград, пр.пр.№296/2018г. на РРП. В последствие представят и
протокол от открито съдебно заседание от 18.10.2018г. по НОХД 652/2018г. по
описа на РРС, в който е обективирано протоколно определение за одобряване на
Споразумение по чл. 384, ал.1 във вр. с чл. 381 НПК по горецитираното
наказателно производство /л. 6-11 РС/.
Ищците са отправили застрахователна
претенция към ответника вх.№310В027956/04.04.2018г., който е завел две
ликвидационни преписки №********* и №*********.
Ответникът „Дженерали застраховане“АД,
чрез пълномощника си главен юрисконсулт Х.Х., депозира отговор на исковата
молба /л.17-27 РС/. Счита исковете за недопустими, като преждевременно
предявени. Въпреки, че са отправени застрахователни претенции, по тях липсвало
произнасяне в тримесечния срок, тъй като ищците не представили исканите от
страна на ответника документи, в т.ч. и банкова сметка. ***, че претенциите не
са уважени поради непредставяне на
исканите от него доказателства за установяване на вида и размера на
вредите. По същество оспорват изцяло
исковете по основание и по размер. Липсват доказателства застрахованият при тях
водач на МПС да е извършил противоправно деяние, което да се намира в пряка и
непосредствена причнно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП.
Представения единствено констативен протокол за ПТП не установява механизма на
настъпване на ПТП-то. По този начин представените доказателства не може да се
установи дали е налице фактическия състав на непозволено увреждане. В условията
на евентуалност оспорват претенциите за неимуществени вреди по размер, като
считат същите за необосновано завишени, като не целят възмездяване и поправяне
в пълна степен на претърпените вреди, а неоснователно да се обогатят. Изтъкват
съмнение, че пострадалите не са били с предпазни колани съгл. изискването на
чл. 137а, ал. ЗДвП, като правят в тази насока възражение за съпричиняване, на
осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва от
датата на увредата. Оспорват начисляването на ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, ищците не се явяват и не изпращат представител /л.21-22 РОС/.
Пълномощникът им адвокат П.К. от САК депозира писмена молба с която моли делото
да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковите претенции /л.13 РОС/.
Представя и подробна писмена защита, с която поддържа исковите претенции и
излага допълнителни съображения /л.14-19 РОС/.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за ответника не се явява представител /л.21-22 РОС/.
Пълномощникът му юрисконсулт Х.Х. депозира писмена молба в която сочи, че не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, като по същество сочи,
че исковите претенции са прекомерно завишени /л.9-10 РОС/. Депозира и подробна
писмена защита, в която освен че възразява срещу исковите претенции, сочи че с
оглед практиката са СЕС, съдът не следва да се съобразява с минималните размери
по чл. 36 ЗА, а следва да определи адвокатско възнаграждение под минимума. Сочи
и че не следва да бъде начисляван ДДС върху претендираното по чл. 38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение от пълномощника на ищците. Излага подробни
съображения.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на производството.
С приложимата по делото разпоредба на чл. 498, ал. 3
от Кодекса за застраховането допустимостта на прекия иск на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие е обвързана от
предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност" и изтичане на тримесечен срок от
искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на правото на иск на
увреденото лице.
Видно от разменената между страните
кореспонденция /л. 10-22 СГС, л.22-26 РС/, ищците са подали молба до ответника
на 04.04.2018 г., като към същата е приложен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие. Застрахователят е изискал и
други документи и доказателства, които ищците не са представили /представили само Епикризи, но не и
изисканите автотехническа експертиза, заключителен документ за приключване на
досъдебно производство, допълнителни медицински документи и банкова сметка/.
***. № ********* от 26.06.2018г., по
същество ответникът е отказал да изплати обезщетение, като посочил че
представения Констативен протокол за ПТКП не е достатъчен за доказване на
отговорността на застрахования водач за настъпване на вредоносния резултат
/л.11 СГС/.
В случая безспорно е, че
застрахователната претенция е предявена на 04.04.2018
г. /л.22 РС/, а исковата молба е депозирана на 15.08.2018 г. /л.2 СГС/, тоест след изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Съгл. разп. на чл. 496, ал. 3 от КЗ, Застрахователят не
може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за обезщетение
по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е
бил представен някой от следните документи: 1. констативен протокол за пътнотранспортно произшествие; 2.
протокол за пътнотранспортно произшествие; 3. протокол за пътнотранспортно
произшествие, непосетено на място от органите на Министерството на вътрешните
работи; 4. друго удостоверение, издадено на законово основание от органите на
Министерството на вътрешните работи; 5. двустранен констативен протокол, който
се съставя, когато от пътнотранспортното произшествие са причинени само
имуществени вреди, които не възпрепятстват движението на моторното превозно
средство на собствен ход, и има съгласие между участниците в пътнотранспортното
произшествие относно обстоятелствата, свързани с неговото настъпване.
Изброяването на посочените в ал. 3 на чл. 496 от КЗ документи е
изчерпателно, но алтернативно: представянето
на който и да е от изброените документи създава задължение за застрахователя да
се произнесе по искането за обезщетение.
Съгл. разп. на ал. 4 на чл. 496 от КЗ, когато застрахователят
намери, че документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, той
може да изисква представянето на документи и доказателства, изготвени от други
компетентни органи или лица. Това обстоятелство, обаче не го освобождава от
задължението му да се произнесе по искането за обезщетение, когато са изпълнени
предпоставките на ал. 3. В този
смисъл вж. Решение № 2875 от 23.12.2019
г. на САС по в. гр. д. № 1404/2019 г.,
Решение № 186 от 23.07.2019 г. на ВнАС
по в. т. д. № 333/2019 г. и Решение №
2213 от 1.10.2019 г. на САС по т. д. № 2778/2019 г.
Поради гореизложеното
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на
настоящото производство.
По същество.
За основателността на прекия иск в тежест
на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на
лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди
съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи
от съда по справедливост.
С одобрено от съда влязло в сила споразумение по н. о. х. д. № 652/2018г.
по описа на РС – Разград /л.6-11 РС/, подсъдимият Н.А.К., ЕГН **********, с
адрес ***, е признат за виновен за това, че на 22.02.2018,
на път III-206 /Разград-Лозница/,
между с.Пороище и с.Студенец,
в землището на с. Студенец,
общ.Лозница, км.9+983, при
управление на МПС, марка “Ситроен Ксара Пикасо”, с рег.№ СА5365МН е нарушил правилата
за движение по пътищата:
Чл. 20. ал.1 Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността
на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението
и по непредпазливост е
причинил телесна повреда
на повече от едно лице- средна телесна
повреда на С.С.И., ЕГН **********, изразяваща се в диастаза на симфизата;
разкъсно-контузна рана на десния
лакът; хематоми по горнодесния квадрант на коремната
стена, десния горен крайник, гърба на дланта на лява ръка вкл. и върху основните фаланги на всички пръсти, горната част на външностранична повърхност на дясно бедро; кръвонасядане изцяло по вътрешностранична
повърхност на лява подбедрица; клинични данни за леко изразено
по тежест сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика довели до травматично
разкъсване на симфизата /плочката на срамния хрущял/ обуславя трайно затруднение в движението
на долните крайници за срок
повече от един месец и
причинил средна телесна повреда на Г.Х.Х., ЕГН **********, изразяваща
се в травма на главата- клинични данни
за леко изразено по тежест сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична симптоматика; травма на гръдния
кош- фрактура на III, IV, V, VII, VIII в дясно с гръден капак и подкожен емфизем, хемопневмоторакс в дясно, хематоракс в ляво, контузия на бял дроб в дясно наложили изкуствена белодробна вентилация и оперативни
интервенции за постоянна трахеосмома и евакуация на плевралните колекции; травма на корема- супкапсуларен
хематом в черния дроб; травма на таза- двустранно счупване на седалищни кости с
фрагмент в лявата; счупване
на двете срамни кости- парасимфизно в дясно и субкоксална в ляво; полифрагментна фрактура на сакрум;
фрактура на лява илиачна
кост в областта на лява сакроилиачна става; травма
на дясна ръка- дифузно кръвонасядане
и мънички охлузвания на гърба на дланта на дясна ръка, довели до разстройство на здравето с
временна опасност на живота по отделно и в съвкупност поради- подкожния емфизем, хемопневмоторакс в дясно, хемоторакс в ляво и контузията на бял дроб; трайно
затрудняване в движението
на снагата-
от счупване на III, IV, V, VII, VIII в дясно; трайно затрудняване
в движението на долните крайници по отделно и в съвкупност поради счупванията на двете срамни кости, лява илиачна кост в областта на лява сакроилиачна става, полифрагментно счупване на кръстцовата кост – престъпление по чл.343,
ал.3, предложение 4 във вр.
с чл.343, ал1, б “б”, предложение 2 във вр. с чл. 342,
ал.1 от НК и му е наложено наказание.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са
задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен
ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – по
силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че
разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и девета
(какъвто е определението, с което е одобрено споразумението). Следователно и
при отчитане на обективните и субективни предели на одобреното споразумение,
настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо
на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че горепосоченото
осъдено лице е извършило деянието, че то е противоправно, че деянието е
извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда, изразяваща се в
описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от
престъпния състав на престъплението, то силата на присъдено нещо на одобреното
споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер, както и пряката
причинна връзка с извършеното противоправно деяние, поради което и е
задължителна за гражданския съд (решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. №
3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010
г. на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на горепосочената дата, на ищците са причинени описаните
травматични увреждания.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който,
съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва
да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и
делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се
ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
Видно от справката от Информационния
център на Гаранционния фонд /като
според чл. 574, ал. 12 КЗ, публикуваната там
информация има характер на официално удостоверяване/, е че към датата на
събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна-
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, учредено с полица № BG/08/117002671043 сключена на 06.10.2017г., с начална дата на покритие 06.10.2017г. и крайна
дата на покритие 05.10.2018г., и предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ /л.18
СГС/.
При така установените факти, съдът приема,
че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана.
Осъденият водач е действал противоправно, което е установено от одобреното
споразумение. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по
застраховка "Гражданска отговорност" ответникът дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадало лице се явяват ищците (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Относно претърпените от ищците увреждания
и свързаните с тях неимуществени вреди по делото са приети съдебно-медицински
експертизи по отношение на двамата ищци и са събрани гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите С.Х.Х.и В. Х.Х., както и писмени доказателства – медицински документи.
В показанията на свидетеля С.Х.Х.– л.
82-83 РС /ищцата Г. и съпругът на свидетеля са първи
братовчеди, а ищцата С= е майка на ищцата Г./ сочи, че през зимата
на 2018 г. научила за инцидента с двете ищци. Свидетелката посетила ищцата Г.
едва 20 дни след инцидента, тъй като съпругът на свидетелката я предупредил да
не ходи, защото положението с Г. и страшно. Така 20 дни след инцидента, когато
свидетелката посетила ищцата в интензивното отделение в болницата в гр.
Разград, я видяла да лежи на легло, с дренажи, не можела да говори, можела да
мърдала само с очи, била като умряла. След като я изписали от болницата не
можела да става и да се движи сама, била все на легло с памперси. Постоянно с
нея била сестра й, която я обслужвала. Минали 6-7 месеца докато започнала да
става сама. Г. станала избухлива, ревлива, напрегната. Свидетелката сочи, че е
видяла другата ищца – С. не в болницата, а в дома й. Тя все още се оплаквала,
не можела сама да се обслужва и за нея трябвало да се грижи някой.
Свидетеля В. Х.Х. – л. 83-84 РС /сестра на ищцата Г.
и дъщеря на ищцата С./, сочи че пътния инцидент станал на 22.02.2018г.,
като не е присъствала на инцидента. Сестра й лежала един месец в интензивното
отделение в болницата в гр. Разград , а след това била преместена в Хирургично
отделение. Била на памперси, хранела се със сламка, от лежането получила рани,
оплаквала се от силни болки. На втори април била изписана и закарана в дома й с
линейка, на носилка, със счупен таз и болки. Свидетелката се грижела за нея.
След година започнала да се движи да се самообслужва с инвалидна количка. Все
още била стресира и била в шок, не можела да спи спокойно. Била разведена от
много години, имала 4 деца, като само най-малкото което е на 14 г. е при нея,
но не можела да му помага. Движела се много бавно, изпитвала затруднения.
Другата ищца – майката на свидетеля, била с големи сини на дясната страна и
охлузвания. На лявата ръка палеца й бил счупен и силно я болял. Тя лежала в
хирургично отделение на болницата в Разград за срок от 7 дни. След това също с
линейка я закарали у дома й. Ставала бавно, движела се с бастун и към момента.
Преди катастрофата сеела и поливала в градината си, гледала животни и вършела
домакинска работа, а след катастрофата станала трудно подвижна.
Показанията на тези свидетели, съдът цени
по реда на чл. 172 ГПК, но им дава вяра
доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират със заключенията
на съдебно медицинската експертиза, както и останалите доказателства по делото.
Приети са, като писмени доказателства,
създадените по повод лечението на ищците медицински документи /л.12-15, 17, 20-22
СГС, л. 43 РС/.
Видно от Експертно решение № 2144 от зас.
№ 168 от 22.01.2018г. МБАЛ „Св Иван Рилски Разград“, ТЕЛК Общи заболявания, е
че на ищцата Г.Х.Х. е определена оценка на неработоспособността: 50% трайно
намалена работоспособност, за срок от 2 години, с водеща диагноза:
Реконвалесценция, с общо заболяване: Състояние след комбинирана травма и
травматичен шок. Тежкостепенна контрактура на лява ТБС по повод фрактура на
седалищни и срамни кости двустранно /л. 43 РС/.
Видно от заключенията на съдебно
медицинските експертизи, които съдът приема като пълно, ясно, обосновано и
правилно , е че:
относно ищцата С.И. /л.59-63, 79-80 РС/.
1.От извършения
преглед на С.И. на 24.02.2018г. и приложената по Делото медицинска документация
на нейно име се установи, че в резултат на ПТП от 22.02.2018г, пострадалата е
получила:
-диастаза на
симфизата;
- разкъсно-контузна рана на десния
лакът;
-хематоми по
горнодесния квадрант на коремната стена, десния горен крайник, гърба на дланта
на лява ръка вкл и върху основните фаланги на всички пръсти, горната част на
външностранична повърхност на дясно бедро;
- кръвонасядане изцяло по
вътрешностранична повърхност на лява подбедрица;
-клинични данни
за леко изразено по тежест сътресение на мозъка, без обективно установена
отпадна неврологична симптоматика.
По своята
медико-биологична характеристика:
-
травматичното разкъсване на симфизата /плочката на
срамния хрущял/ обуславя трайно затруднение в движението на долните крайници
за срок повече от един месец;
-
в съвкупност, останалите травми - временно
разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата.
Всички
установени при прегледа и описани в медицинската документация увреждания могат
да бъдат получени при ПТП - травма в купето на автомобила и са резултат от
удар/и с/върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети, противоудар и натиск.
Травматичното
разкъсване на плочката на срамния хрущял със значително разместване на
фрагментите, видно от рентгеновото изследване, най-често се среща при предно -
задна или странична компресия или при удар, предаден по оста на едното бедро.
2. За времето на
хоспитализация в ХО на МБАЛ-Разград - 22-26.02.2018г, са проведени диагностични
и терапевтични процедури по правилата на добрата медицинска практика -
многобройни лабораторни и образни изследвания, консулти със специалисти,
медикаментозно лечение.
Имобилизацията за разкъсването на плочката на
срамния хрущял продължава 5-6седмици, като работоспособността се възстановява
след 3-4месеца.
3. При прегледа
на 12.09.2019г. се установи контрактура на показалеца на лява ръка, като
пълноценното използване на този пръст /двигателен дефицит/ не може да бъде
възстановено.
Към момента на
получаване на травматичните увреждания при ПТП С.И. е изпитвала силни и
продължителни болки и страдания.
В предвид
характера на травмата, както и възрастта на пострадалата, за напред също ще
изпитва болки, като не може да се прогнозира тяхната проява, интензитет и
продължителност.
От описаните
увреждания не може да се направи
обоснован извод дали пострадалата е била с поставен предпазен колан, но това не
изключва да е била с такъв.
относно ищцата Г.Х. /л. 46-57, л.80-82 РС/
I.
При ПТП от 22.02.2018г.,
Г.Х. е получила тежка съчетана травма:
1.Травма на главата - клинични данни за леко изразено по тежест
сътресение на мозъка, без обективно установена отпадна неврологична
симптоматика;
2. Травма на гръдния кош - фрактура на III, IV, V, VII, VIII в дясно
с гръден капак и подкожен емфизем, хемопневмоторакс в дясно, хемоторакс в ляво,
контузия на бял дроб в дясно наложили изкуствена белодробна вентилация и
оперативни интервенции за постоянна трахеостома и евакуация на плевралните
колекции;
3. Травма на корема - супкапсуларен хематом в черния дроб;
4. Травма на таза - двустранно счупване на седалищни кости с
фрагмент в лявата; счупване на двете срамни кости - парасимфизно /в близост до
прочката на срамния хрущял/ в дясно и субкоксална /в областта на тазобедрена
става/ в ляво; полифрагментна фрактура на кръстцова кост; фрактура на лява
хълбочна кост в областта на лява сакроилиачна /хълбочно-кръстцова/ става.
5.Травма на дясна ръка - дифузно кръвонасядане и мънички охлузвания
на гърба на дланта на дясна ръка.
По своята медико-биологична характеристика установените увреждания
обуславят:
-
разстройство на здравето
с временна опасност за живота от развилия се подкожен
емфизем;
-
разстройство на здравето
с временна опасност за живота от хемопневмоторакса /натрупване на патологична колекция кръв и въздух в
гръдна кухина/ в дясно,
- разстройство на здравето с временна опасност за живота поради хемоуоракса
/натрупване на патологична колекция кръв в гръдна кухина/ в ляво;
- разстройство на здравето с временна опасност за живота поради контузията
на бял дроб;
-трайно затрудняване в движението на снагата - от счупване на III,
IV, V, VII, VIII вдясно;
-трайно затрудняване в движението на долните крайници поради счупването
на горното рамо на срамната кост от лявата страна;
-трайно затрудняване в движението на долните крайници поради счупването на долно рамо на срамната кост от
лявата страна;
-трайно затрудняване в движението на долните крайници поради счупването на горното рамо на срамната кост от
дясна страна;
-трайно затрудняване в
движението на долните
крайници от счупването на лява седалищна кост;
- трайно затрудняване в
движението на долните крайници от счупването на дясна седалищна
кост;
-трайно затрудняване в
движението на долните
крайници от полифрагментната фрактура на кръстцовата кост;
-разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата от полученото
сътресение на мозъка,
-разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалата - хематом
под капсулата на черния дроб;
- болка и страдание - кръвонасядане и охлузванията на гърба на дланта
на дясна ръка.
Всички увреждания могат да бъдат получени при ПТП - травма в купето на
автомобила, пострадал пасажер на задна дясна седалка в лек автомобил, блъснал
се със заднодясната част в крайпътно дърво.
Травмите са резултат от удар/и с/върху твърди тъпи/тъпоръбести предмети,
противоудар и натиск в предно-задна или странична посока спрямо таза, съчетано
с ротационно въздействие, както и от сътресение на тялото.
II.
За получените травми е
било проведено болнично лечение -последователни хоспитализации в ОАИЛ и ОТО на
МБАЛ-Разград за периода 22.02.2018г.-02.04.2018г.
Извършени са диагностични, терапевтични и оперативни процедури по правилата
на добрата медицинска практика - многобройни параклинични и образни
изследвания, оперативно и консервативно лечение, консулти със специалисти,
мониторинг на жизнените показатели, които с предотвратили сериозния риск за
живота и здравето на пострадалата.
Обичайно оздравителен процес при такива множествени увреждания се очаква да
приключи в рамките на 6-8 месеца, а
трудоспособността би следвало да се възстанови след 1 година.
III. Към прегледа на 12.09.2019г. физическото здраве на
пострадалата не е възстановено напълно. Налице са тежки контрактури за лява
тазобедрена става и дясна раменна става, които няма да претърпят обратно
развитие и се очаква процесите да авансират с времето.
С Експертно решение на ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ-Разград №2144 на
22.10.2018г. й е определена 50% трайно намалена работоспособност.
При описана множествена травма болките и страданията на пострадалата са
били много силни и продължителни.
Поради характера на получените травми, за напред пострадалата също ще
изпитва соматични и физически болки, като не може да се прогнозира тяхната
проява, интензитет и продължителност.
IV.
От описаните увреждания не може да се направи
обоснован извод дали пострадалата е била с поставен предпазен колан, но това не
изключва да е била с такъв.
Видно от заключението на съдебно
автотехническата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и
правилно /л.95-99, 111 РС/, е че:
На 22.02.2018 г. около 12 ч. лек автомобил Ситроен Ксара Пикасо с per. № СА 5365 МН, управляван от Назим Ахмед се е движил
по път Ш-206 (между с. Пороище и с.Студенец, Разградска област), по посока към
с. Студенец със скорост около и над 64,1 км/ч. На задната седалка вляво пътувала
Савие И., а на задната седалка вдясно е се намирала Г.Х..
Автомобилът се е движил по прав участък, с низходящ надлъжен наклон 5% по
посока на движение към с.Студенец. Времето е било облачно, валял е сняг,
пътната настилка е била мокра. Водачът на автомобила е имал видимост към пътя
пред себе си на разстояние около и над 200 м. В делото няма данни за
препятствия или за други участници в движението, чието поведение да е налагало
водачът на автомобила да извършва рязко спиране или друга маневра. От данните в
делото: обективните находки, намерени на мястото на произшествието и
деформациите, получени по лекия автомобил в резултат на претърпяното ПТП следва
извода, че поради действия на водача с органите за управление в района на км
9+983, той е изгубил контрол върху управляваното от него МПС. Поради тези действия
на водача лекият автомобил е нарушил устойчивото си движение, последвало е
странично занасяне съпроводено със завъртане около вертикалната му ос. Л.а.
Ситроен е напуснал платното, вляво по посоката си на движение, преминал през
банкета и в терена до него и се е ударил в крайпътно дърво. Причината за
произшествието от технически характер са действия на водача, поради които
лекият автомобил е нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното вляво
по посоката си на движение, преминал през банкета и терена до него. Последвали
са удари в предната лява страна, при които са увредени предния ляв калник и
предната лява врата и удар със задната дясна врата в крайпътно дърво. В делото
няма данни л.а. Ситроен да се е удрял с друго превозно средство. Произшествието
е било предотвратимо, ако водачът е управлявал процесния автомобил по такъв
начин, че да се запазва устойчивото му движение, за да не излезе от платното за
движение. В резултат на произшествието Г.Х. и Савие И., пътници в автомобила са
поучили травматични увреждания подробно описани в СМЕ приложена в делото, а на
автомобила са нанесени материални щети.
Автомобилите Ситроен Ксара Пикасо,
произведени през моделната година, когато е бил произведен автомобил с VIN: VF7CHRHYB39334762 фабрично са се оборудвали с
триточкови предпазни колани за всички места в купето.
Скоростта на масовия център на л.а. Ситроен Ксара
Пикасо с peг. № СА 5365 МН
към момента, в който е напуснал платното за движение е била около 64,1 км/ч.
Предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира за пълно доказан факта, че произшествието е
настъпило в следствие виновното и противоправно поведение на водача на
горепосоченото МПС.
Предвид изложеното съдът намира, че
преките искове са доказани по основание.
По размера на исковете.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и с Постановление № 17 от
18.XI.1963 г., Пленум на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на ищеца; общата продължителност
на лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е търпял
пострадалия, възрастта на ищеца към датата на ПТП, отражението, което е дало
процесното ПТП върху живота на ищеца, както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху
начина на живот на ищците, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 10 000 лева за ищцата С.С.И.
и от 80 000 лв. за ищцата Г.Х.Х..
Исковете за разликата до пълния им претендиран размер следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
По възражението за съпричиняване.
По обективния характер на съпричиняването
е налице задължителна за съдилищата съдебна практика – т. 7 от Постановление №
17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по
реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/
15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/2009 г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ
т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2010 г. на І т. о., решение
№ 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение № 169/28.02.2012 г. по т.
д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011
г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да
е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото
поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т. е.
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като
вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е
конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II
ТО и мн. други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не
може да почива на предположения. Т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или
по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна
практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия, имат
значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и
са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на
увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или
по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение №
44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е прието, че вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните
негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за
института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Само по себе си нарушението на
установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да
се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение, тъй като е необходимо
нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е.
последният да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51,
ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния
резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки за настъпване на увреждането. Прието е, че приносът трябва да е
конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане
от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. Така и постановените в производството по реда на чл.
290 ГПК Решение № 142 от 07.08.2017 г. на ВКС по т.д.№3266/2015 г.,II т.о., ТК и Решение № 18
от 17.09.2018 г. на ВКС по гражданско дело №
60304/2016 г. IV г.о., ГК.
Конкретно, за да се приеме принос на
пострадалия в следствие нарушение на чл. 137а, ал. ЗДвП следва да се установи
при условията на пълно доказване от страна на ответника, както факта на наличие
на предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия,
така и това, че в конкретната хипотеза вредите не биха настъпили, респ. не биха
настъпили в този им обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал
предпазен колан.
Както вече се посочи, видно от
заключенията на СМЕ не може да се направи обоснован извод дали ищците са били с поставен
предпазен колан, но това не изключва да са били с такъв / л. 57
и 63 РС/.
В открито съдебно заседание /л. 79-83 РС/ вещото
лице е заявило, че поддържа заключенията си, поради което се явява
неоснователно възражението на ответника, че вещото лице не е било питано дали ищцата
Г.Х. е била с предпазен колан и ако е била с такъв, дали би получила процесните
увреждания.
Ето защо съдът намира за недоказано
направеното от ответника възражение за съпричиняване.
По акцесорната искова претенция за заплащане на законна лихва върху
присъденото застрахователно обезщетение
Съгласно правната норма, уредена в чл. 497, ал. 1 КЗ, лихви за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите се дължи след изтичане на
по-ранната от следните две дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по КЗ и 2) изтичането на срока по КЗ
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на КЗ.
След като е изтекъл уреденият в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок от
предявяване на т. нар. застрахователна претенция пред застрахователя по реда на
КЗ, ищцата е представила всички изискуеми документи за установяване на
основанието и размера на претенцията й. Застрахователят навежда правен довод за
изпадане на кредитора в забава, тъй като пострадалият не е оказал необходимото
съдействие за изпълнение на породеното парично задължение за заплащане на
определеното застрахователно обезщетение, като не са предоставени пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя – арг. чл.
380, ал. 3 КЗ.
За да се достигне до точния разум на
закона, до нормативната воля на законодателя, изразена в разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ, настоящият състав
следва да извърши логическо, систематическо, историко-политическо и
телеологическо тълкуване, както предписва правната норма на чл. 46, ал. 1 ЗНА.
Съгласно мотивите към законопроекта на
действащия КЗ завеждането на застрахователна претенция, която трябва да бъде
писмена и да съдържа точни данни за банковата сметка, по която да се преведе
застрахователното плащане, е свързано с обезпечаване на навременното изпълнение
на задължението на застрахователя, като ще намали риска от получаване на
застрахователното плащане от трети лица от името на оправомощеното лице, които
могат да злоупотребят с платените средства.
Съгласно чл. 380, ал. 1 КЗ, която е обща за всички
застрахователни договори, всеки застрахован или ползващо се от
застрахователното покритие лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като към нея трябва да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. В
разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ е уредена неблагоприятна
правна последица за кредитора, който не е съдействал на застрахователя за
представяне на данни за банковата сметка, като той изпада в забава и
застрахователят не дължи лихва, но само по правилата на чл. 409 КЗ, който регламентира
правилата за заплащане на законна лихва върху дължимото застрахователно
обезщетение при договори за имуществено застраховане. Не е обаче такъв
настоящият казус.
С оглед засилената обществена функция на
договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя е
функционално обусловена от обема на деликтната отговорност на виновния
"автомобилист" съобразно дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 3 от ДР на КЗ, т. е. застрахователят
обезпечава неговата деликтна отговорност. А съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. изпада в
забава при настъпване на вредоносните последици. Именно поради тези правни
съображения по отменения КЗ застрахователят отговаряше и за изтеклите лихви за
забава, които дължеше застрахованият делинквент – арг. чл.
223, ал. 2 КЗ (отм.); , като се пораждаше регресно право срещу делинквента
за изплатените лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата за настъпване на покритие
застрахователен риск – арг. чл.
227, т. 2 КЗ (отм.);.
По действащия КЗ е ограничена
обезпечително-гаранционната отговорност на застрахователя по договора за
задължително застраховане "Гражданска отговорност" на автомобилистите
по отношение момента на забавата за заплащане на дължимото застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие – застрахователят изпада в
забава едва след предявяване на т. нар. застрахователна претенция по чл. 498, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ. В този смисъл е и чл. 432 КЗ, който предписва, че
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на КЗ. Но правната норма,
уредена в чл. 380, ал. 3 КЗ, препраща пряко
единствено към имущественото застраховане, като предписва, че непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 има последиците на
забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи
лихва по КЗ. Следователно, изрично е уредена забавата на кредитора при
имущественото застраховане – при непредставяне на банкова сметка. ***, без с
изрична разпоредба да е ограничена отговорността на застрахователя по договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
по отношение на началния момент, от който той изпада в забава, е недопустимо в
материалноправния смисъл на това понятия – с оглед на специфичната социална
функция на тази застраховка, да се прилагат по аналогия нормативните правила,
уреждащи забавата на кредитора по имуществено застраховане. За договорите за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
са уредените изрични нормативни изисквания, при които застрахователят изпада в
забава – арг. чл.
497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 496 КЗ, като в отлика с
имущественото застраховане изрично не е предвидено основание за изпадане на
кредитора в забава – до представянето на данни за банкова сметка ***, на което
да бъде изплатено застрахователно обезщетение. Именно поради това обстоятелство
застрахователят, за да се освободи от последиците на своята забава, е могъл да
сключи договор за банков влог в полза на трето лице (в полза на ищците) – арг. чл. чл.
425, предл. 2 ТЗ. А съгласно правната норма, регламентирана в чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, длъжникът е могъл, ако
положи грижата на добрия стопанин (в конкретния случай на добрия търговец),
винаги да се освободи от своята забава, когато предмет на задълженията са пари,
като ги вложи в банка по местоизпълнението и без разрешение от съда. По
същество в същия смисъл е и Решение № 197/18.02.2014 г. по т. д. № 666/2012 г.
на ВКС, ТК, І т. о., в което се приема, че би била налице "кредиторова забава, имаща за последица
саниране на забавата на длъжника по смисъла на чл. 95 ЗЗД, ако длъжникът би
представил доказателства, че освен предложението, действително е предприел
каквито и да било действия по чл. 97, ал. 1 предл. 2 ЗЗД, вкл. и чрез удостоверяване на откази на банки за откриване на сметка в
полза на трето лице при посочените по-горе законови и подзаконови предпоставки.
Такива доказателства по делото не са били представени, поради което правилно
съставът на ПАС е преценил, че не следва да бъде прилагана редукцията на срока
по чл. 84, ал. 3 ЗЗД поради прилагането на чл. 95 ЗЗД".
Но дори и да се приеме различно тълкуване
на правните норми, уредени в чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ и чл. 380, ал. 3 КЗ, за да изпадне в забава
кредиторът – при непредставяне на данни за банкова сметка, ***, че е определил
конкретен размер на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие – по
правилата на чл. 499, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 493а КЗ.
В случая застрахователят е отказал да
определи застрахователно обезщетение /л. 11 СГС/. Представянето на данни
за банкова сметка ***тение, поради което и този довод на застрахователя за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение е неоснователен.
А без да бъде определена конкретна сума
като заместващо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди – при
постановен отказ за изплащане на поисканото застрахователно обезщетение,
непредставянето на данни за банковата сметка на пострадалата е ирелевантно за
поставянето на кредитора в забава, поради което следва да се присъди законна
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение.
Така и Решение № 1477 от 1.06.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4775/2018 г.
Доколкото ищците не са представили
исканите от ответника документи, съдът намира, че е приложима хипотезата на
чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, като тримесечният срок
е започнал да тече на 04.04.2018 г. /л. 22 РС/ и е изтекъл на 04.07.2019 г. Така и Решение № 255 от 18.11.2019 г. на ВнАС по в. т. д. № 623/2019 г.
В процесния случай не е налице
хипотезата на чл. 497, ал. 1,
т. 1 от КЗ,
доколкото представените със заявлението документи не са установявали вината на
водача на застрахован при ответника автомобил. Позоваването от страна на ищците
на разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от КЗ
е погрешно – тази разпоредба урежда отношенията на застрахователя със
застрахования деликвент, а не с увредения в производство по пряк иск. Така и Решение
№ 779 от 1.04.2019 г. на САС по в. гр. д. № 4732/2018 г., недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 735 от 23.12.2019 г. на ВКС по т. д. №
1450/2019 г., II т. о., ТК.
Ето защо съдът намира, че застрахователят
дължи лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди, считано от 05.07.2018 г., до окончателното
изплащане, поради което претенцията за законна лихва за периода от 02.03.2018г.
до 04.07.2018г. включително, следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана.
По разноските:
По възражението на ответника, че с оглед практиката на Съда на ЕС, следва
да се определи адвокатско възнаграждение под размерите на чл. 36 ЗА и Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,.
Налице е противоречива
съдебна практика относно тълкуването на Решение от 05.12.2006г. по обединени
дела С-94/2004 и С-202/2004 на съда на ЕС, Решение от 23.11.2017г. по съединени
дела С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на ЕС, Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на Съда на ЕС, както и Решение от
09.03.1978г. по дело 106/1977 г. на Съда на ЕО.
Според едното становище:
Въз основа на горецитираните решения на съда на ЕС следва извода, че е
допустимо да се определи размера на разноските, като се отчете правната и
фактическа сложност на конкретното дело, без съда да е обвързан нито от
уговорения от ищеца и процесуални му представител размер на адвокатското
възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения,
предвидени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Това становище е намерило израз в постановеното в
производството по реда на чл. 274 ГПК окончателно определение от 01.07.2019г.
по ч.гр.д. № 8019/2019г. по описа на СГС, II „Б“ въззивен
състав и потвърденото с него определение от 18.04.2019г. по гр.д. № 8631/2018г.
по описа на СРС, ГО, 31 състав.
Според другото
становище: Основната легитимна цел на приетата от ВАС наредба е да установи минимален стандарт за справедлив и
обоснован размер на адвокатското възнаграждение,
съобразно вида на делата, техния предмет и/или защитавания
материален интерес. Въвеждането на минимален стандарт за размер
на възнаграждението не създава
значителна диспропорция в отношенията
между страните по повод отговорността
за разноски. Това становище е намерило израз в постановеното по реда на чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 274 и следв. ГПК определение по ч.т.д. № 23/2020г. по описа на Варненски Апелативен съд, Търговско отделение.
Настоящия съдебен състав намира, че в
конкретния случай не е необходимо да взема становище дали принципно е допустимо
или не да се определя адвокатско възнаграждение под минималните размери
посочени в чл. 36 ЗА и Наредбата, тъй като предвид правната и фактическа сложност на конкретното делото, то и посочените в
Наредбата минимални възнаграждения се явяват справедливи и обосновани, в разумен
характер, предвид факторите: предмет на спора, неговата цена и труда, който е
положен за защита на съответните права.
Относно ДДС върху адвокатското възнаграждение.
Налице трайна и непротиворечива практика
на ВКС, обективирана в определение № 306 от 06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 699 от 18.12.2018 г. по ч. т. д. № 2908/2018
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 490 от 19.09.2017 г. по ч. т. д. № 1082/2016
г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017 г. по ч. т. д. № 2127/2016
г. на ВКС, ТК, I т. о. и др., съгласно която при присъждане на
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на
адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА вр. § 2а
от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС, доколкото
предоставените от процесуалния представител – адвокат, правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено или
е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред. Така и Определение
№ 693 от 25.11.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 2567/2019 г., II т. о., ТК.
Общия размер на възнаграждение за адвоката
представлява сбора от възнагражденията за всеки един от ищците. Така и
Определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о.,
ТК, Определение № 297 от 8.05.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3036/2018 г., II т.
о., ТК и Определение № 1426 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2015 г.,
IV г. о., ГК.
Поради гореизложеното, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на пълномощника
на ищците, който е адвокат регистриран по ЗДДС, на осн. чл.
38, ал. 2 във вр. с ал.1 т.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от исковете. За представителството за ищцата Г.Х.Х. дължимото
адвокатско възнаграждение е 3 516 лв. с ДДС /2 930 лв. + 586 лв. ДДС/, а за представителството на ищцата С.С.И.
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 996 лв. с ДДС /830 лв. + 166 лв.
ДДС/. Т.е. общо – 4512 лв. с ДДС /3
760 лв. + 752 лв. ДДС/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците следва да
заплатят на ответника сумата от 425.81
лева от общо направените разноски в размер на 600 лева - депозит за САТЕ. За разликата
до пълния размер от 600 лв., искането на ответника за разноски следва да се
отхвърли като неоснователно.
На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.2 във вр. с ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева дължимо за
всеки едни от исковете предявени от двете ищци. Съразмерно на отхвърлената като
неоснователна и недоказана част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да
се присъди сумата от 300.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение дължимо от ищцата С.С.И. и сумата от 321.43 лева за юрисконсултско
възнаграждение дължимо от ищцата Г.Х.Х..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд - Разград, сумата от 3 600.00
лева, представляваща дължима държавна такса за върху уважения размер на
предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград /където делото е било висящо преди
изпращането му по подсъдност на РОС поради увеличението на исковете по чл. 214,
ал.1 ГПК/, сумата от 500.00 лв.
за разноски за заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
изготвило съдебно медицинските експертизи, от внасянето на които ищците са били
освободени.
Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:
Съгласно чл. 405, ал.6 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно
изпълнителен лист”.
Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира
такса 5 лв.”
Ето защо, на
основание чл. 405, ал. 6 ГПК във вр.
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса от 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление: гр. София
1504, район Оборище, бул. Княз А.Д.68,
представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копачи и Радослав Цветанов Димитров, начин на
представляване: винаги заедно по двама, ДА ЗАПЛАТИ на:
-
С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ - представляваща главница на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 22.02.2018г. на път III-206 /Разград-Лозница/,
между с.Пороище и с.Студенец,
в землището на с.Студенец, общ.Лозница, км.9+983, по вина на водача на МПС,
марка “Ситроен Ксара Пикасо”,
с рег.№ СА5365МН, Н.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица BG/08/117002671043 от
06.10.2017г., издадена от "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева,
както и претенциите за законна лихва върху главницата, за периода от
02.03.2018г. до 04.07.2018г. включително, като неоснователен и недоказан;
-
Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ - представляваща главница на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 22.02.2018г. на път III-206 /Разград-Лозница/,
между с.Пороище и с.Студенец,
в землището на с.Студенец, общ.Лозница, км.9+983, по вина на водача на МПС,
марка “Ситроен Ксара Пикасо”,
с рег.№ СА5365МН, Н.А.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, обхванат от действието на валидна към момента на
застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица BG/08/117002671043 от
06.10.2017г., издадена от "ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 280 000 лева,
както и претенциите за законна лихва върху главницата, за периода от
02.03.2018г. до 04.07.2018г. включително, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1504, район
Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано от Данчо Христов Данчев,
Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и Радослав Цветанов
Димитров, начин на представляване: винаги заедно по двама, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат П. Димитрова Стоянова-К. от АК - София, с идентификационен №
по ДДС: BG*********, регистрирано по ЗДДС
лице от: 26.07.2010г., на осн. чл. 96, ал.1 ЗДДС, със съдебен адрес ***, офис
10, тел. 0431 63006, ел. поща:pkeranova@abv.bg, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата, за адвокатско възнаграждение сумата 4 512 лв. /четири хиляди и петстотин и
дванадесет лева/ с включен ДДС /3 760
лв. + 752 лв. ДДС/ за представителство на ищците С.С.И., ЕГН **********, с
адрес *** и Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***.
ОСЪЖДА:
-
С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
-
Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София 1504, район Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано от
Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и
Радослав Цветанов Димитров, начин на представляване: винаги заедно по
двама, сумата от 425.81 лв.
/четиристотин двадесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ – за
разноски по делото за заплатено възнаграждение на вещото лице изготвило САТЕ,
като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за разликата да пълния
претендиран размер от 600.00 лв., като неоснователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА С.С.И., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1504,
район Оборище, бул. Княз А.Д.68,
представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копачи и Радослав Цветанов Димитров, начин на
представляване: винаги заедно по двама, сумата от 300.00 лв. /триста лева/ – за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Х.Х., ЕГН **********, с адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София 1504,
район Оборище, бул. Княз А.Д.68,
представлявано от Данчо Христов Данчев, Жанета Малинова Джамбазка, Юри
Константинов Копачи и Радослав Цветанов Димитров, начин на
представляване: винаги заедно по двама, следните сумата от 321.43 лв. /триста двадесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/ – за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1504, район
Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано от Данчо Христов Данчев,
Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и Радослав Цветанов
Димитров, начин на представляване: винаги заедно по двама, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Разград, следните суми:
-
3 600.00 /три хиляди и шестстотин лева/ – представляваща
държавна такса дължима по исковата молба, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
-
5.00 лева /пет лева/, представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1504, район
Оборище, бул. Княз А.Д.68, представлявано от Данчо Христов Данчев,
Жанета Малинова Джамбазка, Юри Константинов Копачи и Радослав Цветанов Димитров,
начин на представляване: винаги заедно по двама, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, следните суми:
-
500.00 лева /петстотин
лева / - представляваща разноски по делото за заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице изготвило съдебномедицинските експертиза, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК
-
5.00 лева /пет лева/ - представляваща
държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн.
чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
съдия:
НР