№ 229
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502566 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Н. К. срещу решение от 28.01.2022
г. по гр.д. №62741/2019 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, в която жалбоподателят е
осъден да заплати на М. Г. К. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 31.10.2014 г., при който К.
при инцидент в гр. София, ул. „****“ №**, е причинил на К. охлузвания по лицето и синини
по дясното рамо, както и силен стрес, който е довел до затварянето му в себе си, откъсването
му от приятели, страх да излиза, потиснатост, ведно със законната лихва върху тази сума от
30.10.2016 г. до окончателното плащане на дължимото, разноски по делото, както и по
сметка на СРС държавна такса и разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Сочи, че присъденото обезщетение е в крайно завишен размер, респ. не са спазени
критериите за справедливост. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли иска, евентуално – да бъде намален размера на
присъденото обезщетение. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна Д.Х.Х. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която искът с правно основание чл.45
ЗЗД е отхвърлен за разликата над посочения по-горе размер, и в частта, в който е отхвърлен
искът за лихва за периода 31.10.2014 г. – 29.10.2016 г., поради което решението в тези части
е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично
неправилно в обжалваната му част, поради следното:
Пред настоящата съдебна инстанция липсва спор относно основанието на предявения
иск, а спорът е съсредоточен върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
От показанията на свид. М. К.а се установява, че ответникът е ударил ищеца с
метална тръба и с юмруци по лявата ръка и по дясното рамо. Свидетелят сочи още, че след
инцидента ищецът е имал синини в дясната страна и болки, вземал е обезболяващи,
затворил се е, бил е потиснат, неразговорлив, страхувал се е да излиза.
От показанията на свид. Г. К. се установява, че след процесния инцидент ищецът е
имал охлузвания по лицето и рамото, имал е синини около 1 мес., бил е потиснат и не е
смеел да излиза.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че
контузиите, които е получил ищеца, са без риск за живота на пострадалия, че
интензивността на болката не е била значителна, че по делото липсват данни на ищеца да е
провеждано каквото и да е лечение, периодът на възстановяване е с кратка продължителност
и не се налагало ограничен двигателен режим на пострадалия. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесния инцидент ищецът е бил на 23 години, т.е. в
младежка възраст, а и ищецът е напълно възстановен, но отчита и обстоятелствата, при
които е настъпил инцидентът, и психическия дискомфорт, който му е причинил. С оглед на
изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични
увреждания е в размер на 1500,00 лв.
С оглед изложеното въззивната инстанция приема, че определеното от първата
инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в завишен размер,
както се твърди от въззивника. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е извършил нарушение на разпоредбите на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и не се е съобразил изцяло със събраните по делото
доказателства.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над сумата от 1500,00
лв. до пълния присъден размер от 5000,00 лв. Решението следва да се отмени и в частта, в
която ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за разликата над сумата от 335,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА, и в частта, в
която е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса за разликата над сумата от 60,00
2
лв. и възнаграждение за особен представител за разликата над сумата от 335,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 174,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК въззивникът следва да заплати по сметка на СГС сумата
от 30,00 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 87,00 лв., представляваща депозит
за особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20008694/28.01.2022 г., постановено по гр.д. №62741/2019 г.
по описа на СРС, ГО, 128 състав, в частта, в която е уважен предявеният от М. Г. К., ЕГН
**********, адрес: гр. София, жк. „Бели брези“, ул. „****“ №**, ет.2, срещу К. Н. К., ЕГН
****, адрес: гр. София, жк. ****, осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за разликата
над сумата от 1500,00 лв. до пълния присъден размер от 5000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инцидент на 31.10.2014 г., при който К.
при инцидент в гр. София, ул. „****“ №**, е причинил на К. охлузвания по лицето и синини
по дясното рамо, както и силен стрес, който е довел до затварянето му в себе си, откъсването
му от приятели, страх да излиза, потиснатост, ведно със законната лихва върху тази сума от
30.10.2016 г. до окончателното плащане на дължимото, в частта, в която К. Н. К., ЕГН
****, адрес: гр. София, жк. ****, е осъден да заплати на адв. И. В. Ю., адрес: гр. София,
бул. ****, Търговски дом, ет.3, кантора 308, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА разноски
за адвокатско възнаграждение разликата над сумата от 335,00 лв., и в частта, в която К. Н.
К., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, е осъден да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса и разноски в производството за разликата на сумата от 395,00
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****“
№**, ет.2, ап.5, срещу К. Н. К., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, осъдителен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД за разликата над сумата от 1500,00 лв. до пълния присъден
размер от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили в резултат на инцидент, осъществен на 31.10.2014 г. в гр.
София, ул. „****“ №**.
ОСЪЖДА К. Н. К., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, да заплати на адв. И. Ю.,
адрес: гр. София, бул. ****, Търговски дом, ет.3, кантора 308, на основание чл.78 ал.3 ГПК
вр. чл.38 ЗА 174,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 30,00
лв., представляваща държавна такса, и сумата от 87,00 лв., представляваща депозит за
особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4