Р Е Ш
Е Н И
Е
№ / 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІVс. в
публично съдебно заседание на 17.06.2019г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
Секретар
: ПЕТЯ П.
Разгледа
докладваното от председателя на състава
В.гр.д.№
897 по описа за 2019г.
С въззивна жалба от П.Р.М., чрез пълномощник- адвокат С.Г., е обжалвано
решение № 15 / 07.02.2019г. постановено по гр.д.№ 1197/ 2018г. на Районен
съд-Девня, в частта , с която е дадено разрешение за пътуване на малолетното
дете Б.В.Г. до Република Германия и държавите –членки на Европейския съюз , два
пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни, с право на
транзитно преминаване през Република Сърбия придружено от майката П. Р.М., или изрично упълномощено лице, без
съгласието на бащата В.С.Г., за срок от пет години , на основание чл. 127а,
ал.2 от СК.
Жалбоподателят счита,че определеният срок на
разрешено пътуване е крайно недостатъчен и по този начин неговият интерес не е
защитен. Твърди, че в Германия има
подкрепата на своите близки- майка, баба и вуйчо, ще й бъде осигурена квартира
и работа, а детето ще бъде записано на детска градина. Поддържа искане за
отмяна и постановяване на решение без ограничения за броя на пътуванията и
срока на пребиваване.
Срещу решението в посочената част е подадена възиввна жалба от В.С.Г., чрез адвокат Е. Р.. Оспорва изводите на съда като неправилни и
необосновани. Счита, че съдът не е съобразил ниската възраст на детето , поради
която се нуждае от постоянни грижи, и отсъствието на доказателства за осигурена
работа, жилище и подходящи условия. Твърди, че единствена причина да не вижда
детето си е постоянното отсъствие на майката или отказа й да се среща със сина
си, което е изключително стресиращо за бащата.
Представен е писмен отговор от насрещната страна,
чрез адвокат С.Г..
Дирекция „Социално подпомагане”-Вълчи дол,
представя социален доклад. Конкретно становище по жалбите не е изразено.
Съставът на Варненския окръжен съд, съобразно
становищата на страните и доказателствата по делото, преценявани при условията
на чл.269 ГПК и чл. 235, ал. 1-3 ГПК, приема следното :
В предмета на въззивно разглеждане е направеното от
ищцата П.Р.М. искане да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на
баката, за пътуване на малолетното дете на страните- Б.В.Г., придружено от своята майка, до Германия и
други държави от Европейския съюз , с транзитно преминаване пред Република
Сърбия , за срок от пет години, на основание чл. 127а, ал.2 от СК. В исковата
молба е посочила, че сама отглежда
детето, поради незаинтересованост на бащата.В интерес на детето е да получи
по-добри условия на живот в Германия,
където може да му осигури пълноценна семейна среда. Твърди, че там ще
осигури работа, квартира, детска градина за детето, и ще получава помощ за отглеждане от 200
евро.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, поради
недоказаност на твърдените факти и обстоятелства. Твърди, че от 2015г. редовно
заплаща издръжка за детето и е предявил иск за родителски права. Смята, че
намерението на ищцата да живее в Германия е продиктувано от получаваната помощ
за дете.
С представените и неоспорени от страните
доказателства се установява следното:
Страните са родители на детето Б.Д.В., родено
на ***г. С решение № 389/ 16.12.2015г.
постановено по гр.д.№ 522/ 2015г. ОС-Добрич, родителските права са предоставени
за упражняване на майката П.Р.М., при определени режим на лични отношение между детето и бащата , който
включва два съботни дни от месеца и 20 дни през лятото, когато майката не е в
платен годишен отпуск. Присъдена е издръжка в размер на 90лв. от 14.08. 2015г.,
увеличена на 140лв. от 21.02.2018г. със спогодба по гр.д.№ 1162/ 2017г. ДРС.
Към датата на образуваното исково производство по
чл.127 а от СК майката П. М. е с
постоянен адрес и местоживеене ***, и
работи като общ работник по срочен трудов договор № 59/ 02.0.2018г. с
Община-Вълчи дол.
За установяване
на релевантни факти и обстоятелства са допуснати посочените от ищцата
свидетели. С показанията на св. М.Х., се установява, че през 2015-2016г. П. е работила в чужбина. За
детето полагат грижи майката и бабата. Детето не е напускало страната.
Показанията на св.Б.М.- брат на ищцата, се преценяват при условията на чл.172 ГПК предвид възможната заинтересованост
от изхода на делото. Свидетелят работи в Германия и твърди, че може да осигури
работа на сестра си при същия работодател,
а за детето- детска градина близо до местоработата.Посочва, че условията на живот са много добри, в
отглеждането на детето ще помага и майката на свидетеля .
По реда на чл. 176 ГПК ищцата е заявила, че нейното желание е да замине
заедно с детето, защото са свикнали да бъдат заедно и не могат да се
разделят.Вижда добри възможности да работи почасово и да осигури на сина си,
това което му е нужно. Раздялата с бащата е настъпила още по време на
бременността. Твърди, че не се интересува от него и заплаща само издръжката. В
момента детето се обръща към вуйчо си с „татко“.
Конституираната в процеса ДСП- Вълчи дол,
функционално задължена да изготви становище по случая, е представила доклад съобразно изискванията на
чл. 22,ал.1 т.15 от Закона за закрила на детето. Докладът съдържа данни за
детето, семейството в което се отглежда, битови условия, възпитание и
обучение,роднински и приятелски кръг, други. Посочено е, че майката се
подпомага от Дирекцията по реда на чл. 7/1/ от Закона за семейните помощи.
Идентично е съдържанието на представения във въззивно производство доклад.
По
възраженията на страните приема
следното:
Решението е обосновано с горепосочените факти и
обстоятелства, съответно на правната квалификация на иска по чл.127а от
Семейния кодекс.
Страните не са постигнали съгласие за пътуванията на детето извън страната и в
становищата пред съда поддържат диаметрално различни позиции за необходимостта
да бъдат осъществявани. Ищцата поддържа искане за неограничен брой пътувания до
ФРГ за срок от пет години, което е продиктувано от намерението й да промени
начина си на живот и труд при по-добри социални и битови условия. Ответникът
категорично се противопоставя,
подчертавайки ниската възраст на детето и желанието си да общуват пълноценно.
В случаите по чл.127а от СК съдът действа при
условията на спорна съдебна администрация. Преценява наличните факти и
обстоятелства в контекста на интересите на детето, според регламентацията на
закона и задължителната съдебна практика
по неговото приложение.
По смисъла на Закона за закрила на детето- §1,т.5, б.“а“-„ж“ от ДР, в съдържанието на
оценката за „ най-добър интерес на детето“
са неговите желания и чувства; физическите, психическите и емоционалните
потребности; опасността или вредата,
която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето ; последиците, които ще настъпят за него
при промяна на обстоятелствата, и
други.
В конкретния случай желанието и потребностите на
детето да бъде с майката и нейното с детето, не са спорни по делото. Нейните
родителски и възпитателски качества са доказани във времето, потвърдени от наблюдаващата случая ДСП- Вълчи дол.
Същественият за изхода на спора въпрос е , че
искането на ищцата е мотивирано с намерението и да се устрои в друга държава-
член на Европейския съюз, е без правно значение за спора, доколкото към датата
на иска по чл.127 а СК нейното и на детето местоживеене е доказано на постоянен
адрес в гр.Вълчи дол, детето посещава
детска градина в същото населено място и всички непосредствени грижи се полагат
от този родител, подпомаган от близки роднини. Събраните данни не формират
изводи за обстоятелства и факти, които могат да настъпят в бъдеще, и се отнасят
до детето- местоживеене, жилищни условия и образование, здравеопазване,
полагани грижи, материална обезпеченост на родителя, за да бъдат обективно преценявани от съда при
постановяване на решение.
Според регламентацията на закона- чл. 126 от СК общото
местоживеене на детето и родителят, който упражнява родителските права, е о
задължителен елемент от съдържанието на родителските права и задължения. Съгласно
ППВС №1/ 1974г., с
предоставянето упражняването на
родителските права на единия родител всички деца следва да живеят при този родител,
защото тяхното изпълнение изисква непосредствени грижи и надзор- чл.126, ал.1 СК , чл.125 СК, и в отклонение от този
принцип, когато важни причини налагат
това. Поради това следва да се
приеме, че към разглеждания момент искането на майката не е обосновано с
настъпила промяна на местоживеенето.
Съответстващо на постановките на ТР № 1/ 2016г. на
ОСГК на ВКС е становището на първоинстанционния съд, че претенцията за
разрешено неограничено пътуване заместващо съгласието на бащата, кореспондира с искане по чл.59, ал.9 от СК за трайна промяна в местоживеенето, какъвто иск не е предявен, а
разширяването предметните предели на спора е недопустимо.
Съдът приема, че към момента детето е на възраст,
която позволява да се осъществяват пътувания до посочената държава, придружено
от своята майката или друго упълномощено от нея лица. Неприемливо е да бъдат разширявани
възможностите за пребиваване за срок от
пет години, който е прекомерен на този етап на развитието му. Разрешението за
пътуване до 30 дни в годината, или два
пъти по 15 дни за една година, следва да се допусне за срок от 2 години. По
този начин връзката на майката с детето
ще бъде съхранена, както и възможностите на бащата да общува с него пълноценно.
Съобразява това заключение с постановките на
Тълкувателно решение №1 от 03.07.2017г. на ВКС по т.д.№ 1/ 2016г., ОСГК на
ВКС, разрешението за пътуване на
ненавършило пълнолетие дете може да бъде издадено само за конкретни пътувания в определен период от време и/ или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем. Подкрепено е с аргумента, че разрешаването на неограничен
брой пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, създава реална
възможност детето да бъде отведено на място, където да бъде поставено в риск, и
не може да гарантира упражняването на режима на лични отношения между детето и
другия родител, или в държава, която не
е от европейската общност , при което България не би могла да осъществява
контрол върху действията на другия родители, комуто са предоставени за упражняване родителските права / решение № 483/ 1.03.2012г. на ВКС по гр.д.№
473/ 12г. IVг.о/. Разграничени са хипотезите , при които искът
по чл.127а СК е предявен за малолетен и непълнолетен, като е прието, че при
продължителен срок съществува възможност
и опасност неговите интереси на бъдат
злепоставени / решение № 244/ 03.7.2014г. на ВКС по гр.д.№ 953/ 14г., IVг.о./.
Съобразно всички обстоятелства по делото съдът
приема, че искането да бъде издадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата е неоснователно за неограничен
брой пътувания на детето до Федерална Република
Германия, за срок от пет години. Следва
да бъде уважено при посочените две пътувания в
годината по 15 дни, но за срок от две
години.
С изложените мотиви решението в обжалваната част
следва да бъде частично отменено по отношение
срока на издаденото разрешение за пътуване, и да се постанови действието
му за срок от две години, считано от датата на влизане в сила.
На основание
чл.271 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 15 / 07.02.2019г. постановено по гр.д.№
1197/ 2018г. на Районен съд-Девня, в частта , с която е дадено разрешение за
пътуване на малолетното дете Б.В.Г., ЕГН- **********, до Република Германия и държавите –членки на
Европейския съюз , два пъти годишно за период на всяко пътуване не по-дълъг от
15 дни, с право на транзитно преминаване през Република Сърбия придружено от
майката П. Р.М., или изрично
упълномощено лице, без съгласието на бащата В.С.Г., по отношение на определения срок - пет години
, на основание чл. 127а, ал.2 от СК, и вместо него постановява:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ е за пътуване на малолетното
дете Б.В.Г., ЕГН- **********, до
Република Германия и държавите –членки на Европейския съюз , два пъти годишно
за период на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни, с право на транзитно
преминаване през Република Сърбия придружено от майката П. Р.М., или изрично упълномощено лице, без
съгласието на бащата В.С.Г., ЗА
СРОК от
ДВЕ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане в сила на решението по чл.127а от СК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
В
НЕОБЖАЛВАНИТЕ части решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщението до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.