РЕШЕНИЕ
Гр. София, 20.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Маврова
ЧЛЕНОВЕ: Стилияна Григорова
Райна Мартинова
като разгледа
докладваното от съдия Мартинова частно гражданско дело № 3488 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба
на „Ч.Е.Б.“ АД – длъжник по изпълнително дело № 2019851040083 по описа на ЧСИ М.П.срещу
постановление от 21.01.2019 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал
да намали разноските по изпълнението.
Жалбоподателят поддържа,
че незаконосъобразно частният съдебен изпълнител е определил разноските в
изпълнението и е оставил без уважение искането му. Твърди, че предмет на
изпълнителното производство е изпълнителен лист за сумата от 10 лева,
представляваща част от разноските по ч.гр.д. № 19840/2014 г. по описа на СГС и
в.ч.гр.д. № 1223/2016 г. по описа на САС. Поддържа, че е налице злоупотреба с
процесуални права от страна на взискателя. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят
в производството „И.ВВ“ ЕООД, чрез процесуалния си представител Адвокатско
дружество „Л.К.“ оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за отмяна
на обжалваното постановление. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
На основание чл. 436,
ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител М.П.е представила подробни мотиви, в
които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:
Производството
по изпълнително изпълнително дело № 20188510401865 по
описа на ЧСИ М.П.е образувано по молба от „И.ВВ“ ЕООД от 09.01.2019 г., въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 23.04.2018 г. по гр.д. № 19840/2014 г.
по описа на СГС (по определение по в.гр.д. № 1223/2016 г. по описа на САС), с
който „Ч.Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на „И.ВВ“ ЕООД сумата от 10 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Към молбата е представен Договор за правна
защита и съдействие от 07.01.2019 г., с който взискателят
и упълномощеното адвокатско дружество са уговорили адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева, както и за това, че сумата е наредена за плащане на 08.01.2019
г. по банков път.
Съдебният
изпълнител е издал сметка за дължимите такси № 182917/09.01.2019 г., с която е
определена такса в размер н 20 лева за образуване на изъплнително
дело, 20 лева за връчване на книжа и 15 лева за налагане на запор или общо 66
лева с ДДС. Приложена е вносна бележка, с която взискателят
е превел сумата от 67 лева по сметка на частния съдебен изпълнител.
В
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на общо 480,80 лева, от които 10 лева – присъдени
разноски, 355 лева – разноски по изпълнението, и 115, 80 лева такси по Тарифата
към ЗЧСИ, дължими към 24.01.2019 г.
На 21.01.2019
г. „Ч.Е.Б.“ АД е подало възражение против определените такси и разноски в
изпълнителното производство.
С
Постановление от 21.01.2019 г. ЧСИ М.П.е постановил отказ да намали приетите по
делото разноски.
Съдът намира
от правна страна следното:
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника.
Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на
надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за
разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния
съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на
основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Предмет на обжалване
в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Постановление
от 21.01.2019 г., по изпълнително дело № 2019851040083 по описа на ЧСИ М.П..
Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е частично основателна.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за
адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по
изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай,
към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна
защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско
възнаграждение е внесено изцяло и в брой.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното
от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и
правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по
искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за
адвокатурата размер. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл.
10, т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания възнаграждението е в размер на 1/10 от съответното възнаграждение,
посочен в чл. 7, ал. 2 от Наредбата за вземане до 500 лева. Настоящият съдебен
състав намира, че не се дължи отделно възнаграждение за образуване на
изпълнително дело, а само възнаграждение за процесуално представителство по чл.
10, т. 2 от Наредбата, поради което дължимото възнаграждение е 30 лева. Следователно
уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и
правна сложност на делото и с оглед размерите, определени в чл. 10, т. 2 във
връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС,
то следва да бъде намалено до минималния размер от 30 лева.
Наведените доводи за
недобросъвестност на взискателя при събиране на
дължими суми не могат да бъдат обсъждани в рамките на това производство, тъй
като длъжникът разполага с други правни средства за защита.
Жалбата се явява
основателна в частта, с която е обжалван акта на частния съдебен изпълнител при
определяне на дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 от ЗЧСИ размерът на таксите и видът на разноските по
изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата на частните съдебни
изпълнители. В чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е предвидено, че пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес. В изпълнение на законовата
делегация е приета Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), като в т. 26 от нея са определени размерите на
дължимата от длъжника пропорционална такса.
Съдът като съобрази
размера на вземането, за което е издаден изпълнителен лист, намира, че
съдебният изпълнител неправилно е определил размера на пропорционалната такса
по т. 26 от Тарифата, тъй като при определяне на материалния интерес по смисъла
на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ е включил и сумата от 350 лева, представляващи
направени разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство.
Под „парично вземане“ съгласно т. 26 от Тарифата се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело, но не и таксите и разноските в изпълнението. С оглед размера на паричното
вземане по изпълнителния лист – 10 лева, размерът на пропорционалната такса,
определен по т. 26, б. „а“ от ТТРЧСИ е 10
лева.
Съгласно чл. 83, ал.
2, изр. посл. от ЗЧСИ сборът от всички пропорционални
такси за сметка на длъжника или взискателя в едно
изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението,
освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този
размер. Дължимата пропорционална такса, определена при спазване на чл. 83, ал.
2, изр. първо и т. 26 от ТТРЗЧСИ надвишава една десета от вземането, за което е
издаден изпълнителен лист, но е определена в минимален размер. Общият размер на
дължимите такси е 76 лева, като се вземат предвид и авансово внесените от взискателя.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати
сумата от 23 лева – направени по делото разноски, както и сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата
от 16 лева, представляващи направени по делото разноски.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба, „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център -
длъжник по изпълнително дело № 2019851040083 по описа на ЧСИ М.П.Постановление
от 21.01.2019 г., в частта, с която е оставено без уважение искане за
намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност за сумата над 30
лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено
по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 07.01.2019 г. между взискателя „И.ВВ“ ЕООД до размер от 30 (тридесет) лева.
ОТМЕНЯ по
жалба, подадена от „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление ***, БенчМарк Бизнес център - длъжник по изпълнително дело № 2019851040083 по
описа на ЧСИ М.П.Постановление от 21.01.2019 г., в частта, с която е определен
размер на дължими суми по Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители в размер на 115,80 лева и ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ размер
на дължими такси по Закона за частните съдебни изпълнители по изпълнително дело
№ 2019851040083 по описа на ЧСИ М.П., дължима от „Ч.Е.Б.“ АД в размер на 76
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част като
неоснователна.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК „И.ВВ“ ЕООД,
ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК – *******,
със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк
Бизнес център сумата от 23 лева (двадесет и три лева) и сумата
от 100 (сто) лева, представляващи
направени по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес център да заплати на „„И.ВВ“ ЕООД, ЕИК-*******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 16
(шестнадесет) лева, представляващи направени по делото разноски.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.