РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Бургас, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500320 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№
267337/27.05.21г. на БОС от Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, чрез процесуален представител адв. З.Х. от ***, с посочен служебен
адрес: гр.***, против решение № 127/15.04.21г. по гр.д.№ 2489/2020г. на
БОС, в частта, с която са уважени предявените от М. И. Х, ЕГН: ********** и
Ф. М. Х., ЕГН: **********, двамата с *** и *** гражданство, с постоянен
адрес за двамата: с.***, с документи за самоличност в ***: на М.Х. - №*** и
име на същия – М. Е. и на Ф.Х. - №*** и име на същата – Ф. Е., искове против
Сдружението, като то е осъдено по реда на чл.511, ал.3 КЗ да заплати на всеки
от тях сумата от 55 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
в резултат от смъртта на сина им Н. М.И., изразяващи се в мъка, душевни
страдания, стрес, липса на синовна обич и грижа, ведно със законната лихва
върху присъдената главница, считано от 31.12.2019г. до окончателното
изплащане. Заявява, че в горната част решението не е правилно. Счита, че на
основание събраните писмени и гласни доказателства, съдът е направил
1
неправилен краен извод, свързан с преценка за размера на претърпените от
двамата въззиваеми неимуществени вреди. Моли в обжалваната част
решението да бъде отменено и постановено ново, като претенциите бъдат
изцяло отхвърлени. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на
разноски.
Въззиваемите М. И. Х и Ф. М. Х., представлявани от адв.Т.Д.,
оспорват въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Считат
решението за правилно и молят да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице,
срещу акт подлежащ на съдебен контрол, до надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция и е допустима.
Предявените обективно и субективно съединени искове пред БОС са с
правно основание чл. 511, ал.3 от КЗ, вр. с чл.513 КЗ, вр. чл.45, чл.52 и чл.86
от ЗЗД.
Производството пред БОС е образувано по искова молба от М. И. Х и
Ф. М. Х., представлявани от адв.Т.Д. и адв.М., с искове за заплащане на
обезщетение за претърпени от въззиваемите неимуществени вреди, свързани
с причинена при ПТП смърт на сина им Н. М. И., ЕГН: **********. Твърдят,
че ПТП-то е осъществено в пределите на Република България на ***г., около
*** часа, при преминаването на автомобила на семейството му по
второкласен път през *** в посока гр.***. Тогава в лентата за движение на
неговото МПС неправомерно навлязъл насрещно движещ се товарен камион
„***“ с *** регистрация, управляван от *** гражданин И. Т. и последвал
челен удар с управлявания от сина им автомобил. Твърдят, че с влязла в сила
присъда Т. е признат за виновен в това, че при управлението му е нарушил
правилата за движение по чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. И. и тежка телесна повреда на С.
Е.(друг пътник в същия автомобил), като деянието е извършено в пияно
състояние, при концентрация на алкохол в кръвта от 2.71 промила. Твърдят,
че към момента на ПТП, товарният автомобил е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с полици №*** и №*** в *** по
международната система за автомобилно застраховане „Зелена Карта“, като
посочената държава е страна по Многостранното споразумение, ангажиращо
на територията на РБългария отговорността на ответното сдружение. Ето
2
защо по реда на чл. 506 – 517 от КЗ на ***г. двамата въззиваеми подали
заявления до С“НББАЗ“ за изплащане на обезщетения за претърпените
неимуществени вреди в резултат от преживените страдания по повод смъртта
на сина им, както следва: по 200 000 лв. обезщетение на всеки, ведно със
законната лихва върху тази главница, считано от ***г. до окончателното й
изплащане, но Сдружението им заплатило само по 65 000лв. на ***г. Затова
са предявили претенциите си по съдебен ред, като молят съда да постанови
решение, с което осъди С „НББАЗ“ да им заплати допълнително обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на 135 000лв. за всеки от тях,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до
окончателното й изплащане, както и законна лихва върху изплатената сума от
65 000лв. за периода ***г. – ***г. Молят за присъждане на съдебно-
деловодните разноски.
С допълнителна молба вх.№ 265380/18.11.2020г. БОС са уточнени
размерите на мораторната лихва върху главниците от 65 000лв. за периода
11.06.2018г. – 11.05.2020г.
С последваща молба вх.№ 260234/07.01.2021г. на БОС въззиваемите
са уточнили обстоятелствената част на исковата молба. Твърдят, че
починалото лице е техен син, с когото са поддържали топла и изключително
близка връзка. Живели са в една и съща сграда в гр.***, всеки ден са се
срещали многократно, помагали са при отглеждането на внуците и са били
много привързани едни към други и много са се разбирали. Ето защо
преживели тежко загубата и все още не могат да я преодолеят, още повече, че
била внезапна и неочаквана. Твърдят, че след смъртта му изпитват силни
душевни страдания, неописуема скръб, тъга и болка. Ангажират
доказателства.
В приложения отговор срещу исковата молба, депозиран в срока и по
реда на чл.131 ГПК, въззивникът оспорва исковете. Признава наличието на
застрахователно правоотношение за товарния автомобил, възникнало по
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ с полици № *** за т.а.
„***“ с *** рег.№ ***, ведно с прикачено към него полуремарке с *** рег.№
*** по система „Зелена карта“, валидна за РБългария, което ангажира
отговорността му като материално-правно легитимиран ответник. Не оспорва
наличието и механизма на ПТП, станало причина за инцидента, нито вината
3
на водача на т.а. „***“. Оспорва претърпените от въззиваемите
неимуществени вреди. Заявява, че се претендират обезщетения в
изключително завишени размери, които не кореспондират с постановките в
ППВС № 4/1968г., както и с общоприетите правила за справедливост по чл.52
ЗЗД. Счита, че изплатените вече от Сдружението обезщетения са репарирали
вредите, затова исковете следва да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност, в случай, че исковете бъдат счетени от съда за основателни,
моли за намаляване на претендираните обезщетения. Оспорва акцесорните
претенции за лихви. Моли за присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция са спорни само размерите на присъдените
от окръжния съд обезщетения, като прекомерни.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка, която, впрочем, е безспорна между
страните: Със застрахователна полица № *** е сключен договор за
застраховка за т.а. „***“ с *** рег.№ ***, ведно с прикачено към него
полуремарке с *** рег.№ *** с *** застрахователна компания, валиден по
система „Зелена карта“ за РБългария,.
На ***г., в срока на договора за застраховка, около *** часа
автомобил„***“ с *** регистрация, управляван от Н. И., преминавал по
второкласен път през *** в посока – гр.***, при което в лентата му за
движение навлязъл насрещно движещ се товарен камион „***“ с ***
регистрация и водач - *** гражданин И. Т.. Последвал челен сблъсък, при
който водачът на турския автомобил починал на място. Проведеното във
връзка с катастрофата наказателно производство приключило с влязла в сила
осъдителна присъда № 217 от 12.09.2018г.по НОХД №721/2018 г. на ОС–
Бургас за водача на товарния камион, който е обявен за виновен в
извършването на престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ и ал.4 вр.ал.1б.“в“ вр. с
чл.342 ал.1 от НК на територията на РБългария. По реда на чл.300 ГПК съдът
зачита присъдата относно наличието на деяние, съставляващо деликт,
установяване на деликвента и наличието на вина. Също така е безспорна
родствената връзка между настоящите въззиваеми и починалият Н. М.И. –
техен син.
От събраните пред Окръжния съд гласни доказателства се установява
по безспорен начин, че приблизително от ***г. Н. И. и въззиваемите се
4
изселили от РБългария и заживели преимуществено в ***, в гр.***. Понеже
били отделени от роднините, близките и приятелите си, изключително много
се сплотили. Живеели в една и съща сграда и макар и в различни
домакинства, поддържали ежедневна връзка – семейството на Н. И. се
хранело сутрин и вечер заедно с това на родителите му в техния дом – св.***
и само се прибирали да спят в тяхното жилище. Били са изключително близки
и между тях съществувала силна и топла връзка. След катастрофата двамата
въззиваеми били безутешни, много тежко понесли загубата на детето си,
започнали да вдигат кръвно, да пият ***, да ходят по психолози – св.Х.Ю.,
дори бил затворен семейният им магазин, управляван от бащата – М.Х.,
защото психическите травми му се отразили толкова тежко, че се чувствал
непригоден да го управлява – св.***.
Загубата дала голямо отражение и върху характера и на въззиваемата
Ф.Х.. От разпита на св.Ю. и св.*** се установява, че въпреки
демонстрираната сила на характера , тя била дотолкова сломена, че не само
започнала да употребява лекарства за успокоение, но започнали да й падат
зъбите от преживения стрес.
При така описаната фактическа обстановка, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по достатъчно
убедителен за съда начин, че въззиваемите дълбоко скърбят и две години
след инцидента не могат да преодолеят загубата на сина си. Необратимото
прекъсване на създадената силна емоционална връзка с него е оказало трайно
въздействие върху психиката им. Те се чувстват потиснати, изпитват голяма
мъка и тъгуват за детето си, със съзнанието, че загубата е необратима,
безвъзвратна и завинаги.
Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от
25.V.1961г., т.4 приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа,
каквато е представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно
легитимираните наследници да получат обезщетение е разширен с
5
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и са включени
отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима по конкретното
дело.
Във връзка с това съдът взе предвид гласните доказателства, събрани в
подкрепа на предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Става въпрос за млад мъж – на навършени *** години
към датата на инцидента, работоспособен, активен, особено близък с
родителите си, поддържал ежедневни и много топли взаимоотношения. От
всички събрани доказателства става ясно, че между двамата въззиваеми и
сина им е съществувала дълбока привързаност, обич, взаимно уважение и
разбирателство. След инцидента майката и бащата загубили един от най-
близките хора в живота си и устоите им силно се разклатили. Те изпаднали в
дълбока покруса, още повече, че загубата била неочаквана, внезапна и
шокираща и силно и дълбоко засегнала двамата родители. Настоящият състав
изцяло кредитира показанията на двамата свидетели и приема,че
въззиваемите преживяват един от най-тежките моменти в живота си.
Ето защо настоящият състав споделя извода на Окръжния съд, че
заведените искове са доказани по основание и следва да бъдат уважени.
Апелативен съд Бургас приема, че се доказаха изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения за наличие на силна,
топла и емоционална връзка между Ф. и М.Х. от една страна и от друга Н. И.,
както и понесени тежки душевни страдания и болки, обосноваващи
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на неговия размер съдът съобрази следното: Става
въпрос за загубата на млад мъж, в активна работоспособна възраст, без данни
за здравословни проблеми, починал внезапно и ненадейно. Както бе
изложено, състоянието на скръб на родителите продължава и към
разглеждане на спора – повече от две години след инцидента. Също така се
доказа по безспорен и достатъчно убедителен за съда начин, че между тях и
сина им са съществували много близки отношения, те са поддържали
ежедневен контакт и вестта за смъртта му е била изключително шокираща за
въззиваемите. Съдът не поставя под съмнение твърдението, че болката и
мъката им е непреодолима във времето и събитието не може да бъде изличено
от паметта им. Ето защо приема, че справедлив размер обезщетение ще бъде
6
сумата от 120 000лв. за всеки от тях, която е съобразена с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите -
м. юни, 2018г.
Като се отчете изплатената от въззивника сума за всеки от
въззиваемите, а именно – в размер на по 65 000лв. за всеки от тях, следва
заключение, че е дължима допълнително сума в размер на по 55 000лв. за
всеки. Ето защо съдът споделя по реда на чл.272 ГПК изложените изводи на
БОС относно размера на обезщетението и приема, че постановеното и
обжалвано решение подлежи на потвърждаване в атакуваните части.
При всичко така изложено, следва решение в горния смисъл.
В полза на въззиваемите се следват направените пред настоящата
инстанция разноски, които са изцяло съобразени с размерите по чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съответно на отхвърлената част от жалбата възлизат на
2000лв. за всеки от въззиваемите.
С оглед горното следва решение в този смисъл и водим от изложеното,
Бургаският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/15.04.21г. по гр.д.№ 2489/2020г. на
БОС в обжалваните части.
ОСЪЖДА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр.*** да заплати на М. И. Х, ЕГН: ********** и Ф. М. Х., ЕГН:
**********, двамата с *** и *** гражданство, с постоянен адрес за двамата:
с.***, с документи за самоличност в ***: на М.Х. - №*** и име на същия – М.
Е. и на Ф.Х. - №*** и име на същата – Ф. Е., направените разноски в
настоящата инстанция в размер на по 2000лв. за всеки от тях.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8