ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна,
06.08.2021 година
Административен съд – Варна, Трети състав, в закрито
съдебно заседание на шести август две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията частно адм.
дело № 1639 по описа на Административен съд – Варна за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, вр. чл.
127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „Лактик фууд“ ООД – гр. София, ЕИК *********, срещу действия на органи
по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в
Протокол № 180601881752_3/19.06.2021 г., потвърден с Решение № ФК-3/25.06.2021
г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
В жалбата се твърди, че действията са нищожни, необосновани и незаконосъобразни, извършени в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят посочва, че при проверката е установено съответствие между посочените в документите и установените по вид и количество стоки и няма констатирани нарушения. Предвид това счита, че няма основания по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, а органите по приходите не са компетентни да налагат обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 2 и 3 от ДОПК. Твърди още, че не са описани конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи изводите на органите по приходите, а посоченият извод за липса на достатъчна кадрова обезпеченост е направен по неясен критерий и без съобразяване с документите за наличие на трудови правоотношения. Намира за необосновани и твърденията за наличие на сделки между свързани лица, които не са посочени конкретно, и счита, че анализ на данните и доказателствата не е извършен. Представя доказателства за липса на непогасени публични задължения на дружеството във връзка с оспорените изводи. Оспорва и определената пазарна стойност на стоките, за които е наложено обезпечението. Моли за отмяна на протокола за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601881752_3/19.06.2021 г. и за присъждане на направените в производството разноски.
В
придружителното писмо към жалбата няма изразено становище от ответните по
делото органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от адресата на оспорените действия, за когото е налице правен интерес от обжалването. Доказателства за датата на връчване на Решение № ФК-3/25.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна не са представени, въпреки дадената възможност. С писмо от 29.07.2021 г. от Началник на отдел „Обжалване“ при ТД на НАП – Варна е посочено, че разписката ще бъде върната в НАП – Варна през м. август 2021 г. С писмо от 04.08.2021 г. е представена обратната разписка, в която обаче липсва отбелязване на датата на връчването. Доколкото тежестта да докаже връчването на потвърдителното решение е на административния орган, липсата на такива доказателства следва да се тълкува в интерес на обжалващия и жалбата да се приеме за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на
обжалване са действия, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск №
180601881752_3/19.06.2021 г., издаден от органи по приходите в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Производството, в което е издаден протоколът, е образувано на 18.06.2021 г. в 17,30 ч в пункт за фискален контрол ГКПП – Русе – Дунав мост, където е извършена проверка на МПС, превозващо стоки с получател „Лактик фууд“ ООД. От събраните при проверката документи е установено, че превозваната стока е 21000 кг масло с тегловно съдържание на мазнини, непревишаващо 85 %. Поставено е техническо средство за контрол. На 19.06.2021 г. в 9,40 ч, в склад на получателя в гр. Варна, Западна промишлена зона, е отстранено техническото средство, при което е установено, че техническото средство за контрол не е с нарушена цялост. Не са отбелязани други несъответствия.
След отстраняване на техническото средство е извършена проверка на мястото на разтоварване на стоката с висок фискален риск, действията по която са обективирани в обжалвания протокол.
При проверката е установено съответствие между посоченото в документите и установеното при проверката вид и количество на стоката. От извършена проверка в базите данни на НАП органите по приходите посочват, че е налице основание за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства по чл. 121, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Изброените основания са липса на достатъчно кадрова обезпеченост, по-специално липса на достатъчно наети, и то по трудово правоотношение лица, сделки между свързани лица, което е индикация за риск от неправилно определяне на данъчната основа, свързаност с лица с установени задължения в особено големи размери, установена отговорност по чл. 177 от ЗДДС на доставчици на дружеството, свързани с него лица, съмнение за избягване осъществяването на фискален контрол. От тези данни органите по приходите са приели, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализацията на стоката, ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради което следва да бъде предоставено обезпечение, с което да се гарантира събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото разпореждане със стоката.
Въз основа на така описаните изводи, органите по приходите са предприели предварително обезпечаване при фискален контрол на основание чл. 121а, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като определят обезпечение в размер на 46 053 лева при обща стойност на стоката в размер на 153 510 лева. За пазарната цена е посочено, че е изчислена въз основа на протоколи от орган по приходите от отдел „Анализ и последващ контрол“ в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, по данни от стоковите борси без ДДС и за кг на едро.
За обезпечаване на доказателства по чл. 40 от ДОПК са иззети 21000 кг масло и придружаващите стоката документи, като е наложена и забрана за разпореждане със стоката по чл. 121, ал. 3, предл. второ от ДОПК до представяне на обезпечение в пари или банкова гаранция при определени условия. По представените документи, стоката е освободена след представяне на обезпечение.
В преписката е представен документ, озаглавен „Доклад – ФК“ и с посочена дата 21.04.2020 г., съставен от неизвестно лице, „относно извършен анализ на „Лактик фууд“ ООД с ЕИК ********* във връзка с разпоредбите на Процедура ФК6 за наличие на основание за предприемане на обезпечителни мерки съгласно чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК“. В доклада са изброени свързани лица и техните задължения, приключили и висящи ревизионни производства. Документът завършва с раздел „Изводи“, в които е посочено, че „предвид гореизложените факти и обстоятелства, при извършване на проверка, при следващи ВОП и/или следващо получаване/закупуване на стоки с висок фискален риск от производители и/или търговци на територията на страната предлагам по отношение на „Лактик фууд“ ООД да се предприемат действия за предварително обезпечаване на основание чл. 121а, ал. 3, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
При така
установеното от фактическа страна и с оглед определения в чл. 168 от АПК
предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички
основания по чл. 146 от кодекса, съдът прави следните правни изводи:
Естеството на обжалваните действия не отговаря на
посоченото в протокола основание, тъй като с него по същество се налагат
обезпечителни мерки, а не се обезпечават доказателства. Смисълът на обезпечаването
на доказателствени средства е да бъдат събрани предварително такива
доказателства, за които има опасност да изчезнат, да се изгубят или тяхното
събиране да се затрудни или да стане невъзможно на по-късен етап, когато тези
доказателствени средства трябва да бъдат обсъдени и ценени, за да обосноват
извод за настъпване на определени юридически факти. След приключване на
разглеждането на въпроса, за който тези юридически факти са от значение, обезпечаването
на доказателства е лишено от смисъл.
Съгласно чл. 121а, ал. 1 и 2 от ДОПК органите по
приходите, извършващи фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск могат да поискат от
публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки
в определени случаи. Случаите, предвидени в алинея първа са обективни факти от
действителността, докато случаят по алинея втора изисква органът по приходите
да е установил, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите
данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, тоест да е направил
преценка на други обективни факти от действителността, обосноваващи този извод.
Редакцията на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, съгласно
който в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на
доказателства, като стоката и документите за нея се изземват, означава, че действия за обезпечаване на доказателства
се предприемат единствено когато от
публичния изпълнител е поискано налагането на предварителни обезпечителни мерки.
Доказателства за поискани такива мерки в преписката липсват. Видно от
използвания съюз „и“, законодателят е предвидил обезпечаването на доказателства
да се извършва само заедно с искането за обезпечителни мерки, но не и самостоятелно,
без от публичния изпълнител да е искано налагане на обезпечителни мерки. Макар
законодателят да е предвидил в отклонение от общата норма на чл. 40 от ДОПК като
доказателства да бъдат изземвани не само документите за стоката, но и самата
стока, смисъл от такова обезпечаване на доказателства има само в хипотеза на
направено искане за налагане на обезпечителни мерки пред надлежния орган –
публичен изпълнител, с оглед провеждането на неговата проверка, въз основа на
вече събраните доказателства, на обстоятелствата по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК или
за обосноваността на искането по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК.
Ако се предположи обратното, а именно, че в хода
на фискалния контрол органите по приходите могат да обезпечават доказателства,
които са били на тяхно разположение при контрола и които вече са обсъдили, като
са издали определен акт за съответствие на количеството и вида на стоката с
представените документи, обезпечаването на доказателства не би имало смисъл,
тъй като производството е приключило. Такова обезпечаване на доказателства би
се превърнало в способ да бъде принуден получателят да учреди обезпечение, без
такова да е допуснато по надлежния ред и от компетентния орган.
Основание обжалваните действия да се считат за
налагащи предварителни обезпечителни мерки, а не обезпечаващи доказателства, е
и самия текст на протокола, в който е посочено, че спрямо провереното лице
трябва да се наложат предварителни обезпечителни мерки, тъй като е налице
„необходимост от предоставяне на обезпечение, с което ще се гарантира
събираемостта на дължимите данъци, които ще възникнат след последващото
разпореждане със стоката“. По-нататък в протокола изрично се посочва:
„предприехме предварително обезпечаване при фискален контрол“ и „определихме
обезпечение в размер на 46 053 лева“.
Ето защо съдът намира, че предмет на действията е
не обезпечаване на доказателства, а обезпечителни мерки, които да гарантират
събирането на дължимите данъци.
По
отношение на обезпечителните мерки обаче, чл. 121а, ал. 5 от ДОПК разпорежда, че
същите се налагат по реда на чл. 195 с постановление на публичния изпълнител,
поради което органите по приходите нямат правомощия самостоятелно да налагат
такива обезпечителни мерки, дори и в рамките на фискалния контрол. Съответно се
налага изводът, че наложените обезпечителни мерки са нищожни поради
некомпетентност на наложилите ги органи по приходите.
Преценката за наличие на обстоятелства по чл.
121а, ал. 2 от ДОПК, каквито се твърдят от проверяващите, е такава, която се
извършва от публичния изпълнител при спазване на изискванията за предварително
обезпечаване на вземания, тъй като към момента на проверката няма установени
вземания в размер, съответстващ на размера на наложеното обезпечение. Останалите
констатации, като липса на достатъчен персонал (без да е ясно какъв е критерият
за достатъчна кадрова обезпеченост), наличието на сделки със свързани лица и
свързани лица с установени публични задължения нямат връзка с извода, че
събирането на бъдещи вземания ще бъде невъзможно или значително затруднено.
Липсват всякакви изходни данни, от които е определена пазарната стойност на
стоката. Твърденията в протокола и в потвърждаващото решение за приложения
метод на определяне на цената не са подкрепени с доказателства, което
препятства провеждането на съдебен контрол за правилността й.
За пълнота съдът посочва, че тези действия, които по същество са обезпечителни мерки, не само са извън материалната компетентност на органите по приходите, но са и наложени в противоречие с целта на закона. Налагането на обезпечителни мерки при фискален контрол е предвидено от законодателя с цел предотвратяване на изчезването на стока, вещи, документи, книжа и други носители на информация, които са необходими за установяване на факти и обстоятелства от значение за размера на данъчните задължения във връзка с доставката. Такива факти и обстоятелства биха могли да бъдат вида, количеството, качеството и характеристиките на действително получената стока с оглед сравняването им с посоченото в документите за стоката или идентификация на страните по доставката (изпращач, получател). В случая безспорно е установено съответствие между стоката по документи и получената стока, известни са изпращачът и крайният получател. За да има смисъл от обезпечаването на доказателствата, от анализа им би следвало да може да се установи определен факт от интерес за органите по приходите. Кой би могъл да е този факт не се посочва, което говори, че целта на т.нар. действия по обезпечаване на доказателства е различна от предвидената от законодателя, а именно, с тях се цели да се постигне внасяне на обезпечение от страна на получателя без да са наложени предварителни обезпечителни мерки при спазване на реда на чл. 121а, ал. 1 или 2 от ДОПК.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваните действия на орган по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 180601881752_3/19.06.2021 г., са извършени извън обхвата на материалната компетентност на органите по приходите, поради което следва да бъдат прогласени за нищожни. При този изход на производството следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, в размер на 2100 лева адвокатски хонорар и 50 лева държавна такса.
Водим от горното и на
основание чл. 41, ал. 3 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА
нищожността на извършени спрямо „Лактик
фууд“ ООД – гр. София, ЕИК *********, действия на органи по приходите в
Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за обезпечаване на доказателства,
обективирани в Протокол № 180601881752_3/19.06.2021 г., потвърден с Решение №
ФК-3/25.06.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите да заплати на „Лактик фууд“ ООД – гр. София, ЕИК *********, сумата 2150
(Две хиляди сто и петдесет цяло) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия: