Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е№13758
гр. Пловдив, 23.07.2020
г.
СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА - районен съдия при Районен
съд Пловдив, като съдия докладчик по AНД № 4316/2020 г. по описа на ПРС, ІІІ
н.с., след като се запознах с
материалите по делото и с Постановление
за внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК като обсъдих
въпросите, предмет на проверка от съдията - докладчик по чл.248, ал. 1 вр. с
чл.377 НПК намирам, че са налице предпоставките на чл. 377, ал.1, вр. чл.249,
ал. 4, т. 1 НПК за прекратяване на съдебното производство по следните
съображения:
РП Пловдив е намерила, че обв. С.И.Б. е извършил
виновно престъпление по чл. 134, ал. 1 т.2 от НК, за това че на 31.10.2017 г. в
гр. Пловдив, в качеството му на *** – ***, е причинил на Т. М. О. две средни телесни
повреди подробно описани в постановлението, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, като е нарушил
разпоредбите на чл. 33 от ЗБУТ, чл. 206в, ал.1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използване на работно оборудване; чл. 75 от Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения приета с ПМС № 199/10.09.2010 г. , както и
т.4, т.9 и т. 17 от длъжностната му
характеристика с подробно разписване на разпоредбите, чрез допускането по
опасен за живота и здравето на работещите начин да се разлепва облепващо фолио
на ламарината, и чрез неосъществяването на съответния контрол по спазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, и поради това предлага
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на
административно наказание.
Постановлението за внасяне на предложение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а НК, е предназначено да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да
постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на
защита. Именно поради това следва да се приеме, че стандарта към неговото
съдържание следва да е като към обвинителен акт, доколкото наказателния
характер на производството не се променя от факта, че се налага административно
наказание. Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност е
необходимо да отговаря на изискванията на чл. 246 НПК още повече, че след като
делото следва да се реши в неподлежащите на изменение фактически рамки очертани
с внесения в съда прокурорски акт, то в същия деянието следва да бъде описано с
всички свои обективни и субективни признаци, така както законодателят го е
визирал в съответната правна норма. Тези изисквания за съдържанието на
обвинителния акт, респ. за Постановление по чл. 375 НПК са визирани в т.4.2 на
тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т.н.д. № 2/2202 на ОСНК, в
която подробно са посочени реквизитите, които следва да съдържат съответните
прокурорски актове, за да очертаят рамката на наказателния процес. Липсата им
съществено нарушава процесуалните права на бъдещите страни в наказателния
процес.
Съществен и съставомерен елемент от състава на
престъплението по чл. 134 от НК е изпълняваната от субекта дейност, която
следва да е правнорегламентирана и източник на повишена опасност. Тези понятия са намерили легално определение в
практиката на Върховния съд и ВКС (ППВС 7/1979 г., ППВС 6/1969 г., Реш
3/18.02.2014 по дело 2273/2013 ІІ НО на ВКС
и др.), които приемат, че правно регламентирана е тази дейност, за чието
упражняване се изискват специални знания по силата на нормативен акт и за които
лицето има съответно разрешение. Източник на повишена опасност пък са само
такива занятия или дейности, при които незнанието или немарливото им изпълнение
създават опасност за живота и здравето на други лица. В т. 4 на ППВС 2/1979 г.
именно на базата на вида дейност – дали е тя правнорегламентирана и
представлява ли източник на повишена опасност се определя и вида на
престъплението дали то е извършено при обикновена или професионална
непредпазливост. За да може обвиняемият да упражни адекватно правото си на
защита в постановлението следва тази законова диспозиция да е запълнена с
фактически положения, за да може да разбере обвиняемото лице срещу кои факти
следва да се защитава.
В диспозизитива на обвинението липсва описание на дейността, която прокуратурата възприема обвиняемият да е изпълнявал към момента на извършване на престъплението, такава обаче липсва и в обстоятелствената част. Липсата на конкретика по отношение на възприетото от прокуратурата каква е дейността, изпълнявана от обвиняемия според настоящия съдия –докладчик представлява съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и да организира адекватно защитата си. В обстоятелствената част от постановлението след като е посочено, че е извършен оглед на веществено доказателство, прокуратурата се е задоволила да посочи, че „извършваната дейност е правнорегламентирана…“ и т.н., но от фактологията не може да се извлече с точност коя или каква дейност се има предвид. Следва да се посочи, че фактическата обстановка е подробно описана, посочените в постановлението действия на обвиняемия също не оставят съмнение или непълноти, единственото липсата на този елемент от състава на престъплението съдът намира за съществен и следва да бъде посочен в постановлението.
От изложените в обсъждания акт факти, съдът
действително чрез тълкуване може да извлече няколко повече или по-малко
конкретни дейности, които прокуратурата би имала предвид като
правнорегламентирани и източник на опасност, които са били извършвани от
обвиняемия, в момента на престъплението, но тъй като това би било нарушение на
правото на защита, доколкото стандарта за яснота на обвинението не е покрит,
съдът намира, че следва съдебното производство да се прекрати и постановлението
да се върне на прокурора, който да отстрани същественото процесуално нарушение,
довело до ограничаване на правото на защита на обвиняемия, като посочи каква
дейност е възприета от обвинителната теза да е изпълнявал обвиняемия в момента
на извършване на престъплението, тъй като същата се явява съществен
съставомерен елемент на деянието.
Така мотивиран и на основание чл. 377, ал.1 вр. с чл.
249 , ал. 4, т. 1 от НПК
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по А.Н.Д.№ 4316/2020 г. по
описа на Пловдивския районен съд, НО, 3-ти с-в.
ВРЪЩАМ делото на РП - Пловдив за отстраняване на допуснатото
съществено процесуално нарушение, обсъдено по- горе от съда.
Препис от Разпореждането да се изпрати на РП - Пловдив
и на обвиняемия С.И.Б..
Разпореждането може да се обжалва и протестира на осн.
чл.249, ал.3 НПК по реда на гл.22 НПК с частна жалба/частен протест в 7-дневен
срок от получаване на препис от него.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ