Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/21.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. № 2/2022 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 145 и
сл. от АПК, във вр. чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на П.К.Д., с ЕГН **********
***, срещу заповед № 1935 от 16.12.2021 г., издадена от кмета на община Добрич,
с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е наредено да се изземе от
жалбоподателя общинско жилище, находящо се гр. Добрич, ж.к. “ХХХХХХХХХ. В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Навеждат се доводи за немотивираност на акта. Твърди се, че в заповедта
са цитирани механично правни норми и са преповторени факти, като не е ясно как
е формирано волеизявлението на органа. Счита се, че жалбоподателят отговаря на
заложените в общинската наредба условия за сключване на нов договор за наем. Оспорва
се и основанието за прекратяване на наемното му правоотношение с общината. Твърди
се, че заповедта за изземване е издадена в нарушение на принципа на
съразмерност, установен в нормите на чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Иска се
отмяна на акта и присъждане на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – кметът на община
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Добричкият административен съд, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Със заповед № 1935 от 16.12.2021 г. на
кмета на община Добрич на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и чл. 41 от
НРУУЖНННУРЖОЖФ (по-нататък Наредбата) е наредено да се изземе от П.К.Д.
общинско жилище, находящо се гр. Добрич, ж.к. “Балик“, бл. №9, вх. А, ет. 2,
ап. 3. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочена заповед № 1633/
03.11.2021 г. на кмета на община гр. Добрич за прекратяване на наемните
правоотношения между община Добрич като наемодател и П.К.Д. като наемател на
общинско жилище. Изложени са обстоятелства, че заповедта за прекратяване е
връчена по надлежния ред и общинското жилище се владее и държи без правно
основание от лицето.
От данните по административната преписка
е видно, че със заповед №909 от 03.08.2018 г. на кмета на община Добрич П.К.Д.
и тричленното му семейство са настанени в общинско жилище в гр. Добрич, ж.к.
“Балик“, бл. №9, вх. А, ет. 2, ап. 3 за срок от три години. Въз основа на
настанителната заповед с жалбоподателя е сключен договор №204/13.09.2018 г. за отдаване
под наем на общински жилищен имот за срок от три години.
Със заявление рег.
№94П-00-412/17.08.2021 г. Д. е отправил искане за подновяване на заповед и
договор за настаняване на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредбата.
След извършена служебна проверка е установено,
че с нотариален акт ХХХХХХХХХг. П.К.Д. заедно с В.К.Й.е прехвърлил недвижим
имот с жилищно предназначение, находящ се в с. Стожер, община Добричка, а
именно дворно място с площ 1320 кв. м. и къща с площ 40 кв. м.
Отправено е мотивирано предложение изх.
№СР-06-984/04.10.2021 г. за прекратяване на наемното правоотношение с
жалбоподателя поради отпадане на условията за настаняване в общинско жилище на
основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Със заповед №1633/03.11.2021 г. на кмета
на община Добрич е прекратено наемното правоотношение с П.К.Д. поради отпадане
на условията за настаняване съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. В заповедта е
посочено, че титулярят на настанителната заповед е прехвърлил недвижим имот с
жилищно предназначение през 2017 г., което е основание за прекратяване на
наемното правоотношение на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 6,
ал. 2, т. 5 от Наредбата. Видно от разписка на л. 38 от делото, заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение е редовно връчена на 05.11.2021 г. на
Димитричка Стефанова Димитрова – съпруга на П.К.Д..
Не е спорно по делото, а това се
установява и от изявленията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не е обжалвана и е влязла
в сила.
С констативен протокол изх. №СР-06-1277/07.12.2021
г. на комисия, назначена от кмета на община Добрич, е установено, че наемателят
П.Д. не е освободил общинското жилище, поради което е отправено предложение до
кмета на община Добрич да се издаде заповед за изземване на общинското жилище.
В тази насока е и писмо изх. №СР-06-1277/07.12.2021 г. на управителя на
„Жилфонд-инвест“ ЕООД до кмета на община Добрич.
На 16.12.2021 г. е издадена оспорената заповед
№ 1935 на кмета на община Добрич, която е връчена на съпругата на жалбоподателя
на 23.12.2021 г. На 04.01.2022 г. Д. е подал жалба срещу заповедта пред Административен
съд – Добрич.
При тази фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен административен орган съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, в кръга на правомощията
му по закон, в необходимата писмена форма. Заповедта е фактически и правно
мотивирана, като е налице съответствие между фактически и правни основания. В акта
са посочени конкретните фактически обстоятелства за издаването му – наличие на
заповед за прекратяване на наемните правоотношения с титуляря на настанителната
заповед и държане на имота без правно основание. Цитирани са материалноправните
разпоредби, наложили изземването на общинското жилище от държателя - чл. 65,
ал. 1 от ЗОбС и чл. 41 от Наредбата. Мотивите за издаването на акта се съдържат
и във всички материали по преписката, което е допустимо съгласно ТР № 16 от
31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Действително в обжалваната заповед са описани и обстоятелствата,
въз основа на които е издадена заповедта за прекратяване на наемното
правоотношение с жалбоподателя, но това не прави неясна волята на
административния орган относно причините за изземването на имота. В заповедта конкретно
и точно е записано, че е налице издадена заповед за прекратяване на наемните
правоотношения, която е връчена по надлежния ред, и общинското жилище се владее
и държи без правно основание от лицето, което е достатъчно, за да мотивира приложението
на цитираните в акта правни норми.
При издаване на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Изяснени са всички факти и обстоятелства от значение за случая съгласно чл. 35
от АПК, като е съставен констативен протокол за продължаващото ползване на
имота от бившия наемател.
Заповедта съответства на материалния
закон и неговата цел.
Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС регламентира,
че общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по
предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на
заповед на кмета на общината. Следователно необходимите материалноправни
предпоставки за осъществяване на фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС са
имотът да е общинска собственост и той да се владее или държи без правно
основание, да се използва не по предназначение или необходимостта от него да е
отпаднала. Кумулативното наличие на тези предпоставки пораждат правомощието на
кмета на общината да приложи административния ред за защита владението на имота
– общинска собственост, като разпореди неговото изземване. Процедурата по
изземване на общинско жилище е доразвита в чл. 41, ал. 2 от Наредбата, според
който заповедта за изземване се издава въз основа на констативен протокол. В
протокола се посочват данни за собствеността, физическото или юридическото
лице, което владее или държи жилището, основанието за това и заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение.
По делото няма спор, че имотът, чието
изземване е наредено, е общинска собственост, както и че договорът за наем с
титуляря на настанителната заповед е прекратен с влязла в сила заповед, която е
стабилен административен акт. Не е спорно и това, че жалбоподателят и семейството
му не са освободили имота и продължават да го ползват, за което е съставен
констативен протокол. Следователно налице са всички законови предпоставки за издаването
на заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. С прекратяването на наемния договор е
отпаднало правното основание за държане на имота, поради което правилно и
законосъобразно административният орган е разпоредил изземването му от
жалбоподателя.
Без правно значение са въпросите дали Д.
отговаря на предвидените в общинската наредба условия за сключване на нов
договор за наем и дали правилно е било прекратено наемното му правоотношение с
общината. Наличието на основания за прекратяване на договора за наем с
жалбоподателя е относимо към законосъобразността на заповедта за прекратяване
на наемното правоотношение, която е влязла в сила. Тази заповед не е предмет на
настоящото производство, поради което съдът не може да осъществява косвен
съдебен контрол върху нея. Дали лицето отговаря или не на условията за
сключване на нов договор за наем е въпрос на бъдещо административно
производство, при постановяването на евентуален отказ по което жалбоподателят
може да упражни правото си на жалба. Преценката за законосъобразността на
обжалвания акт се прави спрямо фактите, посочени като основание за издаването
му, а не спрямо бъдещи установявания на материални права, поради което този
въпрос е извън рамките на настоящия спор и не подлежи на разглеждане от съда.
След като е издадена заповед за прекратяване на наемното правоотношение,
която е влязла в сила, единствената възможност за административния орган е да
издаде заповед за изземване на общинското жилище по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОС.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Преценката за това се дължи, когато органът
действа в условията на оперативна самостоятелстност, защото само тогава
законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни
решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. В случаите по чл. 65
от ЗОбС органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при наличие на предвидените в нормата материалноправни
предпоставки той е длъжен да разпореди изземване на имота, без да има право на преценка
дали да издаде акта или не. Засягането е предвидено в закона и не е
непропорционално, като няма данни правото на обитателите по § 8 от ЕКЗПЧОС да
доминира над обществения интерес.
Оспорваната
заповед е съответна и на целта на закона. Производството по чл. 65 от ЗОбС има
за цел защита на общинските имоти от лица, които ги владеят без правно
основание, и предоставянето им за ползване на лица, които отговарят на
съответните условия за настаняване и ползване.
По тези съображения заповедта се явява
правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски по делото. Ответникът не е претендирал такива, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на П.К.Д., с ЕГН ********** ***, срещу заповед № 1935 от 16.12.2021 г.
на кмета на община Добрич.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.
Административен съдия: