№ 20721
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110169810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на О. П. А. и В. П. А., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А. Ц. П., против „Д...“ ЕАД, с която са
предявени искове с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. 382, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ за сумата от
2737.27 лв., представляваща остатъчна стойност по кредитни задължения по договори за
кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и № 3158696 от 27.09.2017 г., от която сумата от 1776.54
лв. по договори за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и сумата от 961.50 лв. по договор за
кредит № № 3158696 от 27.09.2017 г., както и искове с правно основание чл.456, ал.1 от
КЗ за сумата от 11 314.84 лв., представяща платени суми от наследниците по двата кредита,
а именно сумата от 8040.04 лв. по договор за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и 3997,04 лв.
по договор за кредит № № 3158696 от 27.09.2017 г. /уточнителна молба на лист 89 от делото
и уточнителна молба на лист 193 и лист 218 от делото/.
Ищците О. П. А. и В. П. А., твърдят, че са наследници на П. А. А, починал на
12.06.2018 г., който бил кредитополучател по договор за потребителски кредит № 3152721 от
07.09.2017 г., сключен с „О...“ АД, по силата на който банката му е предоставила банков
кредит в размер на 10 000 лв., при уговорен краен срок за погасяване – 05.09.2025 г., като
общо дължимата сума по кредита била в размер на 14 626,78 лв. Твърдят, че банката е
обезпечила вземането си срещу кредитополучателя, като сключила групова застраховка
“ЖИ.т” в своя полза с “О... “ ЕАД. Към договора за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. било
издадено застрахователно удостоверение № 814785 по групова застрахователна полица №
2033 от 07.09.2017 г., с покрити рискове – „смърт вследствие на заболяване“, срок на
действие на застраховката - равен на срока на кредита и бенефициент – „О..“ АД. Сочат че
наследодателят им е бил кредитополучател и по втори договор за потребителски кредит с №
3158696 от 27.09.2017 г., сключен с „О...“ АД, по силата на който банката му е предоставила
банков кредит в размер на 5 001 лв., при уговорен краен срок за погасяване – 26.10.2025 г.,
като общо дължимата сума по кредита била в размер на 7 511,83 лв. Твърдят, че банката е
обезпечила вземането си срещу кредитополучателя, като сключила групова застраховка
“ЖИ.т” в своя полза с “О... “ ЕАД. Към договора за кредит № 3158696 от 27.09.2017 г. било
издадено застрахователно удостоверение № 817587 по групова застрахователна полица №
1
2033, с начална дата – 27.09.2017 г., срок на действие на застраховката - равен на срока на
кредита и бенефициент – „О..“ АД. Излагат, че към дата 26.05.2018 г. кредитните
задължения по двата договора съгласно погасителните им планове възлизали на сумата в
размер на 9 341.66 лв., съответно - 4 710.45 лева. Твърдят, че към настоящия момент
задълженията се погасяват от А. П. - майка на ищците. Сочат, че по време на действие на
застрахователните договори – на 12.06.2018 г. е настъпил застрахователен риск – смърт на
кредитополучателя вследствие на „остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност“, за
което ответникът – застраховател бил уведомен. Заявяват, че при отправено до него искане
за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на непогасената част по кредите
последният отказал с мотива, че съгласно общите условия е налице изключен риск, тъй като
смъртта е настъпила в резултат на предварително съществуващо заболяване преди
сключване на застрахователния договор, тъй като от м. 10.2015 г. П. А. А бил с чести
рецидивиращи бронхити, а от м. 11.2015 г. и с прояви на десностранна сърдечна
недостатъчност и поява на ритъмни и проводни нарушения, а през 2017 г. била установена и
артериална хипертония. В тази връзка навеждат твърдения, че артериалната хипертония на
наследодателя била установена на 11.04.2018 г. – след сключване на застрахователните
договори, като от епикриза от 02.04.2018 г. от Клиника по алергология и астма на ДУБ
“Александровска” се установявало, че бронхиалната астма е новооткрито към този момент
заболяване. Навеждат твърдения, че застрахователят неправилно отказал изплащане на
застрахователно обезщетение, тъй като преди датите на сключване на застрахователните
договори, П. А. А бил диагностициран само с „предсърдно мъждене и остър бронхит и
тонзилит“ през 2015 г., които оспорват да са в причинна връзка с настъпилата смърт. Сочат,
че застрахователните договори били сключени без застрахователят да постави въпроси
относно здравословното състояние на застрахованото лице, както и без извършването на
медицински преглед на същото към момента на сключване на договорите. Считат, че
застрахователят е следвало да постави въпроси относно здравословното състояние на
застрахования, респективно да проведе медицински преглед, за да се увери в състоянието на
застраховния и да определи на база медицинското състояние застрахователния риск и
съответно размера на застрахователната премия, съобразно изискването на чл. 362, ал. 1 от
КЗ. Ето защо, позовавайки се на чл. 362, ал. 2 КЗ, смятат, че застрахователят не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди
датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
Считат още, че клаузата от Групова кредитна застраховка “ ЖИ.т” № 2033 - “Изключения:
Всеки случай на смърт, причинена или произтичаща пряко или косвено, изцяло или отчасти
от някой от следните фактори, не се покрива от настоящата полица...” е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 от ЗЗП във вр. чл. 362 от КЗ, доколкото позволявала на
търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не била предоставена на потребителя. Излагат, че към момента на подаване на
исковата молба, част от кредитните задължения са погасени чрез плащане. Твърдят, че
банката бездейства по отношение на събирането на дълга от застрахователя. Активната си
легитимация за предявяване на иска ищците обосновават с качеството си на наследници на
починалия кредитополучател. Ето защо предявяват настоящите искове за осъждане на
ответника да заплати в полза на „О...“ сумата в размер на 14 052.11 лв., представляваща
остатъчна стойност по кредитни задължения по договори за кредит № 3152721 от 07.09.2017
г. и № 3158696 от 27.09.2017 г., дължима към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 12.06.2018 г., от която претендират неплатената сума от 2737.27 лв. да бъде
платена в полза на банката, а сумата от 11 314.84 лв., представляваща платени от тях суми
по кредитините задължения. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д...“ ЕАД, е подал отговор на исковата
молба, с който не оспорва наличието на две застрахователни правоотношения –
застрахователно удостоверение № 817587 и застрахователно удостоверение № 814785 по
групова застрахователна полица № 2033. Оспорва да е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск. В този смисъл твърди, че е налице изключен
застрахователен риск, позовавайки се на графа „Изключения“ от „Условията на
2
застрахователно покритие по полица 2033“, в които е предвидено че „Всеки случай на
смърт, причинена от или произтичаща пряко или косвено, изцяло или от части от някой от
следните фактори, не се покрива от настоящата полица: всякакви заболявания или
неработоспособност, за които застрахованият клиент е знаел или му е била поставена
диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за които е получавал
лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или преди датата
на възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане ,поради
неплащане.“ Сочи, че причината за смъртта, е хронично заболяване, възникнало преди дата
на сключване на застрахователния договор, за което застрахованото лице не е уведомило
застрахователя и което е извън обхвата на застрахователното покритие по сключения
застрахователен договор, доколкото сърдечните заболявания на застрахования датирали още
от месец октомври 2015 г. Твърди, че при сключването на застрахователния договор, П. А. А
е подписал декларация, че не страда от хронични заболявания, което протИ.речало на
информацията, получена от НЗОК, видно от която били установени рецидивиращи бронхити
- през 2015 година и артериална хипертония през 2017 година. Излага, че настъпването на
застрахователно събитие „смърт“, по застраховката „ЖИ.т, не поражда задължение за
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, в случай че в общите условия
рискът за това събитие е изключен от застрахователно покритие, поради настъпването му
вследствие на заболяване на застрахования, проявило се преди датата на сключване на
застрахователния договор и за което заболяване застрахованият не е уведомил
застрахователя, както и че застрахователят има право да изключи от застрахователното
покритие наличието на обстоятелства, които биха били причина или биха ускорили или
допринесли за настъпването на застрахователно събитие. Посочва, че с декларациите,
съдържащи се в застрахователно удостоверение № 817587 и застрахователно удостоверение
№ 814785 по групова застрахователна полица № 2033, застрахованият е заявил, „че не страда
от физически и психически заболявания, тежки хронични заболявания, или от
функционални разстройства“, като с тези декларации застрахованото лице е заявило, че не
страда от заболяване, което би могло да увеличи застрахователния риск. От документите
обаче се установявало, че П. А. А е бил диагностициран с такъв тип заболяване още през
2015 г. Моли за отхвърляне на искове. Претендира разноски.
С определение № 35051/04.10.2023 г., постановено по реда на чл.140 от ГПК като
съищец в производството е конституирано „О..“ АД на основание чл. 134, ал. 2 ЗЗД и чл. 26,
ал. 4 ГПК, което не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
За основателност на исковете с правно основание чл. 134 ЗЗД вр. 382, ал. 3, вр. с ал.
1 КЗ в тежест на ищците е да докажат следните правопораждащи факти: 1/ валидно
възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит между
кредитополучателя – П. А. А и „О...“ АД; 2/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение между кредитодателя, в качеството на застраховащ и ответника по договор
за застраховка за обезпечение на задължение по договора за кредит, с ползващо се лице –
банката, с предмет смърт /неработоспособност /трайна или временна/ на кредитополучателя;
3/ настъпил в срока на действие на договора покрит застрахователен риск - смърт на
кредитополучателя; 4/ размер на останалия непогасен кредит /главница, лихви, разноски/
към датата на настъпване на застрахователното събитие – 12.06.2018 г.
По предявените искове с правно основание по чл. 456, ал. 1 от КЗ, в тежест на
ищците е да докажат: 1 валидно сключен договор за кредит между наследодателя и банкова
институция; 2 качеството застрахован на наследодателя по валиден договор за застраховка
"ЖИ.т", сключен с ответника, в полза на кредитор за обезпечение на задължения на
застрахования по посочения в исковата молба договор за кредит; 3 настъпило в срока на
договора застрахователно събитие, което е покрит по застраховката риск; 4 възникнало
задължение за плащане на процесните вноски по кредита; както и 5 заплащане от ищеца в
3
полза на банката на дължимите месечни вноски в посочения размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че
са налице твърдяните от него основания за изключване на отговорността му, както и че е
погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.
Ищците обосновават процесуалната си легитимация с факта, че продължават да
изпълняват задълженията на наследодателя си по договора за кредит и се явяват кредитори
на банката, като недължимо заплатили тези суми. Достатъчно е ищците да твърдят, че са
кредитори на банката по отношение на правото/задължението на кредитната институция да
претендира по съдебен ред изплащането на застрахователното обезщетение и че банката
бездейства за търсене по съдебен ред на дължимата застрахователна сума от застрахователя
по договор за застраховка "ЖИ.т". Поради това кредитополучателят или неговите
наследници могат да предявят косвен иск с правно основание чл. 134, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 382,
ал. 3 вр. ал. 1 КЗ срещу застрахователя по договора за застраховка, сключен от банката. В
действащия КЗ /в сила от 1.01.2016 г./законодателят изрично е уредил правото на пряк иск
на кредитополучателя или неговите наследници срещу застрахователя за заплащане на
застрахователното обезщетение в чл. 382, ал. 1 КЗ. Освен това ищците с продължаване на
изпълнението на задълженията по договора за кредит се легитимират като кредитори на
банката /ползващо/ се лице по застрахователния договор. Не се установява по делото
предприемане на действия от банката за претендиране на застрахователното обезщетение
въпреки изричната покана от ищците, поради което е налице бездействие на банката. Не се
установява от материалите по делото, а не се и твърди от съищеца „О..“ АД да е предявен
иск за изплащането от страна на застрахователя на застрахователното обезщетение. С
предявения косвен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД във вр. с чл. 382, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ,
съобразно наведените в исковата молба твърдения ищците упражняват чужди материални
права, поради което имат качеството на процесуални субституенти. Техен необходим
задължителен другар е носителят на материалните права, в случая това е кредитодателят
„О..“ АД, поради което същият е надлежно конституиран в настоящото производство като
съищец по делото, съгласно чл. 134, ал. 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, че между наследодателя на ищците П. А. А и „О...“ АД са
сключени договори за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и № 3158696 от 27.09.2017 г., както
и наличието на две застрахователни правоотношения по силата на застрахователно
удостоверение № 817587 и застрахователно удостоверение № 814785 по групова
застрахователна полица № 2033, както и че наследодателят на ищците е починал на
12.06.2018 г., като негови наследници по закон се явяват ищците О. П. А. и В. П. А. –дъщери
на кредитополучателя.
На следващо място, по делото се установи и наличието на валидно сключени
застрахователни договори с цел обезпечаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателя, произтичащи от процесните договори за потребителски кредит, като
предмет на застраховане са неимуществените блага на длъжника П. А. А, а именно: жИ.тът
и здравето му. В тази връзка, налице е и изрично писмено изразено, съобразно изискванията
на чл. 382, ал. 2 КЗ, съгласие от негова страна за сключване на застрахователния договор.
По делото не е спорно, че П. А. А е подписал декларация, че не страда от хронични
заболявания при подписване на застрахователните договори.
На следващо място, не се спори, че е налице бездействие на банковата институция за
претендиране на застрахователното обезщетение, доколкото по делото не се твърди, а и не
се доказва тя да е предприела действия за удовлетворяване на вземането си по съдебен ред
спрямо ответния застраховател.
От приетото по делото извлечение от счетоводните книги на „О..“ АД се установява,
че за периода от смъртта на наслелодателя на ищците – 12.06.2018 г. до датата на исковата
молба – 22.12.2022 г. от Кредит № 1 е погасена сумата от 8015,02 лв., от която 5045,78 лв.
главница, 2944,26 лв. за договорна лихва, 12,78 лв. наказателна лихва и 12,20 лв. за
застраховка, а от Кредит № 2 за същия период е погасена сумата от 4004,04 лв., от която
4
2505,06 лв. главница, 1491,98 лв. за договорна лихва, 7 лв. наказателна лихва.
Няма спор, че процесното събитие е настъпило в периода на застрахователното
покритие.
Не се спори, че към „Д...“ ЕАД като правоприемнк на „О.. – А...“ АД е отправено от
ищците искане за извънсъдебно изплащане на суми по застрахователния договор е
постановил отказ за изплащане на застрахователната сума, с мотиви че наследодателя то
м.10.2015 г. е с чести рецидивиращи бронхити, а от м.11.2015 г. е с прояви на десностранна
сърдечна неодостатъчност и поява на ритъмни и проводни нарушения и е приел, че е налице
предварително съществуващо заболяване, тъй като смъртта била настъпила от хронична
сърдечна недостатъчност, усложнение от хронична пулмопатия, установени преди датата на
застраховката. Ответникът твърди, че е налице изключен риск от „Условията на
застрахователно покритие по полица 2033“.
Съгласно чл. 363, ал. 4 КЗ основание за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение е налице при нарушаване на задължението на застрахования за точно обявяване
на съществени за риска обстоятелства, съществували при сключването на застрахователния
договор, за които застрахователят е поставил писмено въпрос.
Спорът в настоящото производство се концентрира около въпроса дали смъртта на
застрахования П. А. А, представлява изключен застрахователен риск по процесните
застраховки, тъй като ответникът се позовава на изключен риск, съгласно „Условията на
застрахователно покритие по полица 2033“, неразделна част от договора, респ. дължи ли
заплащането на застрахователно обезщетение.
При всички основания за отказ следва, че тяхното законосъобразно приложение е
обусловено от наличието на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
конкретното задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото или техният размер да бъде намален.
Съгласно тези условия застрахователите се освобождава от задълженията си по
договора, във всеки случай на смъртта, причинени от или произтичаща пряко или косвено,
изцяло или отчасти от някой от следните фактори, не се покрива от настоящата полица:
всякакви заболявания или неработоспособност, за които застрахованият клиент е знаел или
му е била поставена диагноза или от които застрахованият клиент е бил лекуван или за които
е получавал лекарства преди датата на влизане в сила на индивидуалната застраховка или
преди датата на възстановяване на застрахователното покритие, в случай на отпадане,
поради неплащане.
От данните в съобщение за смърт № 630/14.06.2018 г. е посочена като причина за
настъпилата смърт – декомпенсирана сърдечна недостатъчност, остър и хроничен венозен
застой, ХО.., бронхопневмония, хронично обострена.
От приетата и неоспорена от страните по делото е съдебно-медицинска експертиза се
установява, че П. А. преди месец септември 2017 г. е имал следните заболявания есенциална
хипертония, състояние след проведена ЕКВ по повод предъсдно мъждене и трептене.
Проведено му е лечение във връзка ангионевротичен оток и придружаващи заболявания:
остра уртикария, бронхиална астма – новооткрита, сърдечен ритъм в норма. Ритъмните
нарушения са били овладяни с електроаблация. При лечение по повод алергични
оплаквания, сърдечаната дейност е с ясни и ритмични тонове и артериално налягане 120/80.
На П. А. е проведено лечение по повод алергия с болнична терапия в УМБАЛ
„Александровска“, Клиника по алергология. Вещото лице посочва, че категорично няма
данни смъртта на П. А. да е резултат на ритъмна смърт – предсърдно мъждене. Проведено е
своевременно и успешно високотехнологично лечение и смущенията в ритъма на
сърдечната дейност са овладяни, което е документирано при лечението в Клиника по
алергология. Вероятно е провеждал и системно лечение за есенциалната хипертония, тъй
като в същата клиника АН е в нормални стойности 120/80. Смъртта на П. А. след извършена
патологоанатомична аутопсия и хистологични изследвания е изяснено, че е резултат на
5
светкавично протекъл хепатит, с настъпили усложнения – пожълтяване на кожата и
лигавиците, хепаторенален синдром, полисерозит, остър гастроентероколит и анемичен
синдром. Смъртта е резултат на светкавично протекла вирусна инфекция от хепатит,
доказано с аутопсия и изследване на черния дроб под микроскоп. П. А. е страдала от
хронично заболяване есенциална хипертония, за която вероятно е провеждал лечение. За
хипертоничната болест има информация в приложената етапна епикриза и амбулаторен
лист, които са налице през 2017 г., но тези заболявания не са в пряка, причинно-следствена
връзка със смъртта на П. А.. Хипертоничната болест и бронхиалната астма не са в пряка
причинна връзка със смъртта на лицето. Обичайно в Съобщението за смърт се вписвало
остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, които са основните клинично
установени явления в агоналния период, крайна изява на настъпващата смърт и основни
критерии за диагностициране на леталния изход. В конкретния случай тази сърдечно-съдова
и дихателна недостатъчност са резултат от остро настъпила и светкавично протекла вирусна
инфекция от хепатит, а не резултата на фонови заболявания като есенциална хипертония и
генерализирана артеросклероза.
Доколкото в производството се установи, че конкретната причина за смъртта на
наследодателя на ищците по никакъв начин не е свързана с наличните хронични
заболявания на същия към датата на възникване на застрахователното правоотношение, не
следва да се да се обсъжда дали смъртта е настъпила в причинно-следствена, връзка със
съзнателно неточно обявеното или премълчано от застрахования, в подписаната от него
декларация за здравословно състояние, обстоятелство, поради което е постановеният на това
основани отказ на застрахователя да изплати дължимото застрахователно обезщетение се
явява незаконосъобразен.
От изслушаната по делото основно и допълнително заключение на ССчЕ, което съдът
цени на основание чл.202 ГПК като компетентно и безпристрастно изготвено се установява,
че по договор за потребителски кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. към 05.06.2018 г. са
постъпвали плащания на обща стойност 1593.58 лв., от които главница в размер на 659.33
лв., договорни лихви в размер на 673.55 лв., месечни застрахователни премии в размер на
109.80 лв. и платени такси в размер на 150.70 лв. След като вещото лице е отчело
постъпилите плащания към 05.06.2018 г., дава заключение, че към 12.06.2018 г. размерът на
задължението към кредитодателя възлиза на сумата от 12 874.16 лв., от които 9 340.67 лв.
непадежирала непогасена главница и 3 533.49 лв. непадежирали договорни лихви. По
отношение на договор за кредит № 3158696 от 27.09.2017 г. вещото лице констатира, че към
28.05.2018 г. постъпилите суми за погасяване на кредита възлизат на сумата от 792.42 лв., от
които 290.03 лв. погасена главница, 302.89 лв. погасени договорни лихви, 48.80 лв. погасени
месечни застрахователни премии и 150.70 лв. платени такси. Непогасените суми по този
договор към 12.06.2018 г. възлизат на 6 513.77 лв., от които главница в размер на 4710.09 лв.
и договорни лихви в размер на 1803.68 лв.
От допълнителното заключение на изслушаната по делото ССчЕ се установява, че
действително и след датата на настъпване на застрахователното събитие ищците са
продължили да изплащат задълженията по двата кредита, като към 25.09.2024 г. остатъчното
задължение по договор за кредит от 07.09.2017 г. възлиза на сумата от 1690.17 лв. главница и
86.37 лв. лихва или общо сума в размер на 1776.54 лв. и по договор за кредит от 27.07.2017
г. 910.87 лв. главница и 50.23 лв. лихва или общо сума в размер на 961.10 лв., за които суми
застрахователят следва да бъде осъден да заплати в полза на банката. От допълнителното
заключение на експертизата и приетите по делото писмени доказателства се установява
какви суми са били платени от наследниците на П. А. А след датата на застархователното
събитие, а именно общият размер на заплатеното за периода 12.06.2018 г. до 21.12.2022 г. по
договор за кредит от 07.09.2017 г. възлиза на сумата от 8 295.62 лв., а общият размер на
заплатеното за периода 12.06.2018 г. до 21.12.2022 г. по договор за кредит от 27.09.2017 г.
възлиза на сумата от 4150.44 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес исковете по чл. 456, ал. 1 от КЗ от наследниците спрямо застрахователя
за платените от тях суми, следва да бъдат уважени в цялост, като съобразно чл.5 ЗН сумите
6
трябва да бъдат присъдени, съобразно притежаваните от тях наследствени квоти, а именно
по ½ идеална част от сумите в полза на всяка от ищците.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът не успя да докаже
наличието на изключен застрахователен риск в настоящия казус. Застрахователно
обезщетение в полза на съищеца „О...“ АД по застрахователно удостоверение № 814785 по
групова застрахователна полица № 2033/07.09.2017 г. следва да бъде изплатено, като за
неговия размер съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата основна и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, възлизащ на сумата от 1776.54 лева
застрахователно обезщетение по застраховка „ЖИ.т“ застрахователно удостоверение №
814785 по групова застрахователна полица № 2033 от 07.09.2017 г.; и сумата от 961.50 лева
застрахователно обезщетение по застраховка „ЖИ.т“ застрахователно удостоверение №
817587 по групова застрахователна полица № 2033/27.09.2017 г.
Носители на съответстващото на задължението на кредитора право са наследниците
на длъжника по кредитния договор, които по повод изплащането на обезщетението имат
права на застрахован, тоест имат право да получат обезщетението до размера на
непогасената част от задължението /чл. 382, ал. 3, изр. 2 от КЗ/, а по отношение на исковете
по чл.456 КЗ до размерите на платените суми, за които са се породили техните
суброгационни права.
По изложените съображения предявените искове са основателни в цялост и следва да
бъдат уважени.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищците е направил искане за присъждане на
направените в производството разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В
последния е посочено адвокатско възнаграждение в размер на 3027.08 лева. Като взе
предвид направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
ответника, съдът намира, че същото не следва да бъде намалявано до минимума по Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
делото се отличава с правна и фактическа сложност, проведени са пет открити съдебни
заседания по същото и са изслушани три експиртизи. С оглед изхода на настоящия спор и на
основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците
направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 3027.08 лева, държавна такса в размер на 562.08, депозит за СМЕ 200 лв., депозит
за ССчЕ 600 лв. или общо разноски в размер на 4589.16 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„В..., да заплати по предявените от О. П. А., ЕГН ********** и В. П. А., ЕГН **********, искове с
правно основание чл. 134 ЗЗД вр. 382, ал. 3, вр. с ал. 1 КЗ на конституирания съищец „О...“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „С..., сумата от 2 737.27 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на непогасената част от
задължението по договори за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и № 3158696 от 27.09.2017 г., от
която сумата от 1776.54 лв. по договор за кредит № 3152721 от 07.09.2017 г. и сумата от 961.50 лв.
по договор за кредит № № 3158696 от 27.09.2017 г., сключени между „О...“ АД, ЕИК *****, като
кредитор и П. А. А, ЕГН **********, починал на 12.06.2018 г. наследодател на ищеца, като
кредитополучател, съгласно застрахователно удостоверение № 814785 по групова застрахователна
полица № 2033 от 07.09.2017 г. и застрахователно удостоверение № 817587 по групова
застрахователна полица № 2033/27.09.2017 г., сключена между „О...“ АД като застраховащ и „Д...“
ЕАД, ЕИК ***** правоприемнк на „О.. – А...“ АД, като застраховател, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 22.12.2022 г., до
7
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В...,
да заплати на О. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София., кв. Б..., на основание 456, ал.1 от КЗ,
сумата от 5657.42 лева, представляваща сбор от сумата от 4020.02 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение в размер на погасената част от задължението по договор за банков
кредит № 3152721, сключен на 07.09.2017 г. и сумата от 1998.52 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение в размер на погасената част от задължението по договор за банков
кредит № 3158696, сключен на 27.09.2017 г., между „О...“ АД, ЕИК *****, като кредитор и П. А. А,
ЕГН **********, починал на 12.06.2018 г. наследодател на ищеца, съгласно застрахователно
удостоверение № 814785 по групова застрахователна полица № 2033 от 07.09.2017 г. и
застрахователно удостоверение № 817587 по групова застрахователна полица № 2033/27.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Д...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В...,
да заплати на В. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София., кв. Б..., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител А. Ц. П., на основание 456, ал.1 от КЗ, сумата
от 5657.42 лева, представляваща сбор от сумата 4020.02 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение в размер на погасената част от задължението по договор за банков
кредит № 3152721, сключен на 07.09.2017 г. и сумата от 1998.52 лева представляваща дължимо
застрахователно обезщетение в размер на погасената част от задължението по договор за банков
кредит № 3158696, сключен на 27.09.2017 г. между „О...“ АД, ЕИК *****, като кредитор и П. А. А,
ЕГН **********, починал на 12.06.2018 г. наследодател на ищеца, съгласно застрахователно
удостоверение № 814785 по групова застрахователна полица № 2033 от 07.09.2017 г. и
застрахователно удостоверение № 817587 по групова застрахователна полица № 2033/27.09.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
- 22.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Д...“ ЕАД, ЕИК ***** със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „В... да заплати на О. П. А., ЕГН ********** и В. П. А., ЕГН
**********, и двете с адрес: гр.София., кв. Б... сумата от 4589.16 лева, представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и внесени депозити за
експертизи.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8