Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Монтана, 20.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Монтана, І състав в публичното заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Момчил Таралански
при секретаря К. К., като разгледа докладваното от съдия
Таралански адм. дело № 371 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по жалба срещу административен
акт по чл.27, ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
(ЗПЗП) във връзка с чл.162, ал.2, т.8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят
Г.П.И. обжалва акт за установяване на публично държавно вземане № №
01–6500/22931/12.04.2011 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен
фонд “Земеделие”, с който e определено по отношение на жалбоподателя връщане на недължимо платена сума
във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН
12/160709/27468 в размер на 1 011,72 лева. В жалбата си и в съдебно
заседание изтъква доводи за неправилност на обжалвания административен акт
поради съществено нарушение на административно-производствени правила и противоречие
с материално-правни разпоредби – основанията по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Моли
съда да отмени обжалвания административен акт и му присъди направените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и в писмени молби-становища и в
съдебно заседание, навежда доводи за законосъобразност на акта, респективно за
спазена процедура по извършване на проверките.
По допустимостта на жалбата.
Обжалваният административен акт е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена от лице, за
което акта пряко засяга негови лични права и законни интереси, в законовия срок
по чл.149, ал.1 от АПК (аргумент от л.7 и л.4,стр.ІІ по делото), поради което е
допустима за разглеждане.
По основателността на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, както и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
По фактите по делото няма спор и
е установено, че жалбоподателя Г.П.И. – земеделски производител, регистриран с
Уникален регистрационен номер (УРН) 215797 в Интегрираната система за
администриране и контрол (ИСАК) е подал общо заявление № 12/160709/27468/22.04.2009
г. (л.21-24 по делото) за единно плащане на площ за кампания 2009 г., регистрирано
с Уникален идентификационен номер (УИН) 12/160709/27468 в Интегрираната система
за администриране и контрол. Същият е заявил за подпомагане по схемите и
мерките за директни плащания на площ (СЕПП), национални доплащания за площ
(НДП) и плащания за земеделски стопани в райони, различни от планинските (НР1) обща
площ от 3,89 ха. Видно от приложенията към заявлението (л.21 и л.24), площите
са земеделски земи в 9 пункта в землището на с.С*** . Въз основа на това
заявление, жалбоподателят е поел задължения, както за установяване на площите с
писмени доказателства, доказващи правното основание за ползване на земите, така
и за опазването им в „добро земеделско и екологично състояние”, като е уведомен
и за задължението да присъства на извършваните инспекции на земеделското
стопанство (заявените земи). Въз основа на извършените проверки в ИСАК, на
заявителя са определени за изплащане съответните субсидии, респективно 631,32
лева на 16.12.2009 г. и 469,48 лева на 08.02.2010 г. (л.27) или общо сумата от
1 100,80 лева.
Впоследствие „...в резултат на
новополучена официална информация в ИСАК...” (така изложено в обжалвания акт –
бел. на съда), всъщност констатации от проведена за периода 18-22.10.2010 г.
одитна мисия на Европейската комисия (ЕК), с която били „...изразени съмнения в
качеството на СИЗП и специално на допустимия слой ... , както и възможността да
се извършат неправомерни плащания за 2009 г.....” (така и в писмо изх. №
13-9735/09.12.2010 г., Зам.-министъра на земеделието и храните до изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” за допълнителните специализирани анализи и проверки
на коректността на слоя „Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП” - л.33-35 по
делото), при извършването на
административни проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските
земи в ИСАК е установено, че била намалена годната за подпомагане площ и част
от оторизираната субсидия на бенефициента за 2009 г. била недължимо платена,
като платена за недопустими за подпомагане площи, в това число схема за единно
плащане на площ – 631,32 лева и НР 2 райони, извън планинските – 380,40 лева
или общо 1 011,72 лева.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-техническа експертиза, чиито изводи и отговори съдът
възприема изцяло като професионални, точни и адекватни на поставените задачи,
се установи, че към месец ноември 2009 г. няма недопустими площи от заявените,
като при направените проверки в МЗХ, ДФЗ и регионален център за поддържане на
базата данни на СИЗП – Враца липсват критерии за допустимост на площите за
кампания 2009 г. По приложените цветни карти от ИСАК не са записани датата на
снимките, послужили за изработване на слой „СЕПП подходящи площи”, нито пък може
да се установи за конкретния легитимен слой („СЕПП” подходящи площи) по кои
снимки са извършвани очертаванията на слоя площи.
От правна страна, съдът намира, че оспорения
административен акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбите на
чл. 27, ал.3 и 4 от ЗПЗ, разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми
по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо
платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от
предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми,
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски
фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния
финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, ако в съответния закон
не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в Административно-процесуалния
кодекс. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. В случая, предвид цитираната норма на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП
компетентният орган е определен от съответния закон - Разплащателната агенция, чиито
функции, на основание чл. 11, ал.2, т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”.
Актът е издаден от заместник-изпълнителния директор на фонда, въз основа на
изрично делегиране на правомощия, извършено със заповед № 01-РД/128808.04.2011
г. от компетентния орган (по силата на чл. 20а от ЗПЗП това е изпълнителния
директор на Разплащателната агенция, който на основание чл.20а, ал. 2 ЗПЗП
организира и ръководи дейността й).
По разбиране на настоящия състав, обаче, при
подготовката и издаването на акта са допуснати както съществени нарушения на
административно-производствените правила, така и противоречие с
материално-правни разпоредби и в крайна сметка актът е постановен в
несъответствие с целта на закона.
Не се спори по делото, че Разплащателната агенция е
изплатила на заявителя Г.П.И. за кампания 2009 г. субсидия за заявените площи в
размер на 1 100,80 лева. По делото, разглеждано по реда на АПК, въз основа
на разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, не се установи наличие на поведение от
страна на заявителя, което да е въвело в заблуждение органите на
Разплащателната агенция. Също така не е установено от страна на земеделския
производител да са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите в
общото заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между
информацията в заявлението и действителните данни. В този смисъл, не може да
бъде обосновано наличие на неправомерност в поведението на заявителя, което да
е довело до получаване от негова страна на плащания от Разплащателната агенция,
които не му се дължат.
Настоящият състав намира, че и на фазата на
подготовката и издаване на акта, и в съдебно заседание административния орган
(АО) не установи едно твърде съществено обстоятелство, което е релевантно за
крайния извод на органа. И в акта и в писмените становища на процесуалния
представител на ответника (АО) се поддържа недължимост на изплатената сума за
подпомагане именно поради недопустимост
за подпомагане на заявените площи. Така и не е изяснен критерия за допустимост
на площите за подпомагане. Твърдението на процесуалния представител на
ответника, че критерият е „поддържане на добро екологично и земеделско
състояние на площите” не е обсъдено в мотивите на акта. Всъщност от тези мотиви въобще не може да се анализира
връзката между състоянието на заявените за подпомагане площи и извода на органа
за неправомерност на плащането. Административните актове в българския
административен процес трябва да отговарят на определени изисквания наречени реквизити,
уредени в чл.59, ал.2 от АПК във връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП.
Реквизитите на акта не са самоцелно изискване, а са съществени именно с оглед
на индивидуализацията на предмета на административното регулиране, в частност
на конкретното административно правоотношение, което е изисквало от АО не само
голословна констатация за недопустимост на площите, а да изясни кои точно определени площи (по терминологията на ДФ „Земеделие” наричани още „блок земеделско
стопанство” – БЗС) и най-вече с какво не са отговаряли на критерия „добро
екологично и земеделско състояние” (доколкото
както се установи по делото, липсват други обективни критерии за допустимост на
заявените площи – бел. на съда), което да обоснове приетия от органа
извод за недължимост на плащането.
Представените в съдебно заседание от 18.10.2011 г.
и приети по делото писмени доказателства (заповеди № РД-09-346/22.04.2009 г. и
№ РД-09-582/21.07.2009 г. на Министъра на земеделието – л.104-105), по никакъв
начин не променят горните изводи на съда, именно защото дадените в тях
дефиниции на годните, респективно негодните за подпомагане площи, в оспорения
акт не са конкретизирани като приложими към дадена площ с оглед на захрастяване
или наличие на дървесни видове и т.н., за която органа приема, че е негодна за
подпомагане. Това не е извършено дори в някой друг подготвителен акт, въз
основа на което съдът да приеме, че въпреки липсата им в мотивите на крайния
административен акт, се съдържат поне в подготвителен (междинен) акт и това не
съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
По отношение на възраженията и доводите на
процесуалния представител на ответника (и във връзка с гореизложената нередовности
на акта – липса на мотиви), съдът намира за необходимо да поясни, че
процесуалната активност в производството по издаване на АА на АО и
подпомагащите го служители с юридическо образование – юрисконсулти, експерти и
др. е толкова по-належаща именно в тази фаза при събиране на доказателства и
изготвяне на правно издържан и законосъобразен АА, докато липсата на такава
активност не би могла да бъде санирана в съдебното производство по контрола на
обжалвания АА.
Както се поддържа и в обжалвания акт данните от
проверката са предадени от МЗХ на ДФ „Земеделие” с писмо вх. №
02-0409/3846/20.11.2009 г. и представляват допустим слой „Площи, подходящи за
подпомагане по СЕПП”, установен въз
основа на извършени теренни проверки.
Съдебният състав остава в неведение като как, след
като са извършени теренни проверки т.е. по смисъла на закона (чл.37, ал.4 от ЗПЗП)
проверки на място и е установено, че заявените площи са допустими за
подпомагане, вследствие на което е изплатена и сумата на заявителя, на един
по-късен момент констатациите на одитна мисия на ЕК с „...изразени
съмнения...за възможност за неправомерни плащания за 2009 г....”, са
интерпретирани от АО в обжалвания акт, без при това да е конкретизирано с какво
площите, заявени от жалбоподателя, не отговарят на критериите. В този ред на
анализ, следва да се отбележи, че изплащането на суми за площи, които не
подлежат на подпомагане, предвид резултатите от извършения през месец октомври
2010 г. одит на Европейската комисия, е в резултат от действия на органите на
Разплащателната агенция, за които земеделският производител не може да бъде
отговорен. Следователно, изплатените му суми не са неправомерно получени от
него, поради което и не представляват публично държавно вземане по смисъла на
чл. 162, ал.2, т. 8 от ДОПК.
От друга страна съдът намира, че указанията в
писмо изх. № 13-9735/09.12.2010 г., че „...предоставената с настоящето писмо
база данни, следва да се приеме за окончателна и по нея да бъде извършена
финалната оторизация, като бъдат преизчислени всички извършени до момента
плащания за заявленията за подпомагане, подадени през 2009 г.”, които указания
очевидно са били приети от АО, за да постанови обжалвания акт, влизат в
противоречие с принципите на административния процес – за последователност и
предвидимост по чл.13 от АПК, както и за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК. С
други думи – обжалваният акт е в противоречие не само с разпоредбата на чл.162,
ал.2, т.8 от ДОПК, но и с разпоредбите на чл.6, ал.1 и чл.13 от АПК.
По изложените мотиви, съдът счита, че жалбата е
основателна, а оспореният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. С
оглед изричната претенция на жалбоподателя, в с.з. и на основание чл.143, ал.1
от АПК, следва да бъдат присъдени направените във връзка с делото разноски - държавна
такса в размер на 10 лева (+ 6 лева банкова комисиона – л.79) и депозит за вещо
лице в размер на 125 лева (+ 6 лева банкова комисиона), поради което и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01–6500/22931/12.04.2011 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” по жалбата на Г.П.И.
***.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие”,
със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „Ц*** Б*** ІІІ” № * ,
представляван от изпълнителния директор Р*** А*** П*** , да ЗАПЛАТИ на Г.П.И. ***,
направените по делото разноски в размер на 147 (сто четиридесет и седем) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщението за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: