№ 4865
гр. София, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110112143 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Т*******я” ЕАД
против Л. Б. Н*****. Иска се в отношенията на страните да бъдат установени
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК част от парични задължения, за които по ч.гр.д.
№ 71176/2021 г. на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК - задължения във връзка с топлоснабдяване на имот с аб. №
255330 на адрес: София, р-н бл******* именно: 1744,37 лв., претендирани
като стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м. 5.2018 г. до м. 4.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 13.12.2021
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 292,08 лв. за забава в периода
от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.; 23,33 лв. - цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,83 лв. за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г.
От страна на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които
– за погасяване по давност, както и че ответникът не е клиент на ищеца.
От страна на третото лице-помагач "Т*****“ ООД, конституиран на
страната на ищеца, се представят документи за отчет.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
1
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени
с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, се прие, че отговорен за задълженията по топлоснабдяването може да
бъде и лице, подало заявление за откриване на партида, а не собственикът. „В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество“.
В случая от страна на ответника не са оспорени представените от
третото лице-помагач "Т*****“ документи на т.нар. главни отчети, които
съдържат положен за ответника подпис като клиент и за двата отоплителни
сезона /което обстоятелство се явява неизгодно за ответника от гледна точка
на настоящия съдебен спор/, поради което съдът намира за достатъчно пълно
установено, че дори и да не е собственик или вещен ползвател, ответникът е
фактически ползвател на услугата, който е и вписан като титуляр на
партидата за имота на посочения адрес, поради което ответникът е отговорен
за задължения във връзка с топлоснабдяването на имота.
От заключението на съдебно-техническа експертиза се установява,
че начислените количества топлинна енергия включват само такса сградна
инсталация и битово горещо водоснабдяване, тъй като радиаторите в имота са
демонтирани, като е бил осигурен достъп за отчет. По изложените
съображения и тъй като от страна на ответника не се твърди да е била заявена
рекламация срещу разпределението на енергията по изравнителните сметки,
каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16-334 от 6 април
2007 г. за топлоснабдяването, съдът намира заключението съдебно-
техническата експертиза за обосновано и кредитира направения с него извод,
че действителният размер на задълженията след края на двата отоплителни
сезона само за процесния период и само за сградна инсталация и топла вода
възлиза на сумата 1701,97 лв. (а не 1744,37 лв. за топлинна енергия,
колкото се претендира от страна на ищеца).
Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност
на задълженията, изискуеми към 13.12.2018 г. – три години преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК. Тъй като задълженията за заплащане на
потребената топлинна енергия представляват задължения за периодични
2
плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Съгласно общите условия на топлопреносното предприятие
дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило
важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок
настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният
момент на погасителната давност за него. Така в случая по реда на чл. 162
ГПК и въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза за
размера на прогнозно начислените месечни задължения, за които са били
издавани от ищеца фактури съдът намира, че са погасени по давност
задълженията за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. -30.09.2018 г.
– в размер на 261,10 лв. Непогасени по давност са задължения за
топлинна енергия в размер на 1440,87 лв. и за периода 01.10.2018г.-
30.04.2020 г. (представляващи разлика между действителното потребление,
установено от СТЕ в размер на 1 701,97 лв., и погасените по давност
фактурирани прогнозни задължения за периода, обхванат от погасителна
давност, в размер на 261,10 лв.)
Няма погасени по давност задължения за лихви, като и за такса дялово
разпределение, тъй като същите се претендират за период, който не се
обхващат от периода на давността.
Задължението за лихва за забава за посочения от ищеца период от
15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., начислена върху задължението за топлинна
енергия, положително се установява от неоспореното заключение на съдебно-
счетоводнота експертиза. Както се посочи, като срок за плащане действащите
за периода Общите условия предвиждат 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят начислените суми за доставена топлинна
енергия. Като се има предвид установения краен срок за плащане, не е
необходимо да бъде изпращана нарочна покана до потребителя или фактура
(чл.84, ал.1 ЗЗД), за да настъпи забава в изпълнение на задължението за
плащане. Публикуването на интернет страницата е обстоятелство предвидено
действащи за друг период Общи условия, поради което направеното в тази
връзка възражение на ответника с Отговора е неоснователно.
За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не
се представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на
„Т*******я” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към "Т*****“ ООД, а
от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е
обективно извършена, въз основа на заключението на ССЕ съдът приема, че
за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода
претендираната сума 23,33 лв. представлява дължимият размер, като
законната лихва е в размер на 4,83 лв. (по-малко от установеното от ССЕ –
3
5,04 ЛВ.)
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията
на ищеца за присъждане на сторените разноски е частично основателна - за
сумата 935,30 лв. (от общо в размер на 1070,71 лв. за исковото и за
заповедното производство).
В полза на предоставИ. безплатна правна помощ адвокат на ответника
и основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ищецът следва да заплати: на адв. И. Н. –
сумата 50,60 лв. (от определените от съда в съответствие с претенцията на
адвоката следващи се, ако исковете бяха изцяло неоснователни 400 лв.)
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Б. Н***** с
ЕГН: **********, че има неизплатени задължения към „Т*******Я” ЕАД във
връзка с топлоснабдяване на имот с аб. № 255330 на адрес: София, р-н Красно
село, ****** именно: 1440,87 лв. - стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за периода от 13.12.2021 г. до изплащане на вземането, лихва в
размер на 292,08 лв. за забава в периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г.;
23,33 лв. - цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 13.12.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 4,83 лв. за периода от 31.12.2018 г. до
23.11.2021 г. – ЧАСТ от задълженията, за които по ч.гр.д.№ 71176/2021 г.
на СРС, 58-ми състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т*******Я” ЕАД против Л. Б. Н*****
искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения
за стойност на доставена топлинна енергия – за разликата над 1440,87 лв.
до пълния претендиран размер 1744,37 лв., представляваща общо
задължения за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г.-30.09.2018 г.
ОСЪЖДА Л. Б. Н***** с ЕГН: ********** да заплати на
„Т*******Я” ЕАД с ЕИК ///// сумата 935,30 лв. – съдебни разноски за
исковото и за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т*******Я” ЕАД с ЕИК ///// да заплати на адв. И. А. Н.,
САК - сумата 50,60 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието на "Т*****“ ООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т*******я” ЕАД.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5