Решение по дело №468/2021 на Районен съд - Несебър

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 101 от 22.07.2021г. по АНД № 468/2021г. по описа на Районен
съд Несебър, VI състав, Валери Събев.
Съдебното производство по делото е образувано по повод внесено в съда от Районна
прокуратура Б., ТО Несебър, постановление с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия М. ИВ. М., за това, че на
17.06.2021г., около 22:40 часа, в к.к. „С.б.“, кв. „Пясъците“, до комплекс „Роял сън“, с посока на
движение от главна алея към главен път 1-9, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, с peг. номер ****, без съответно свидетелство за
управление на моторно превозно средство в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с Наказателно постановление № 20-0304-002262 от 04.01.2021г. по описа на
РУ-Несебър, връчено му лично на 14.05.2021г. и влязло в законна сила на 22.05.2021г., за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление на моторно
превозно средство - престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представител на Районна прокуратура – Несебър не се явява.
Обвиняемият М. ИВ. М. предоставя на съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият М. ИВ. М. е роден на *****. в гр. К., българин, български гражданин, средно
образование, неженен, неосъждан, с постоянен адрес: с. Сан-Стефано, общ. Карнобат, обл. Б. и
настоящ адрес: гр. Б., кв. Ветрен, ул. Б. № ***, работник поддръжка в хотел „С.п.“ в к.к. С.б., ЕГН
**********. Същият имал издадено СУМПС № ******** от 13.03.2006г., валидно до 02.03.2016г.
Поради отнемане на всички контролни точки спрямо него била издадена ЗППАМ №
70105/27.09.2010г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Б. на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП,
връчена на 27.09.2010г., влязла в сила на 11.10.2010г. за изземване на свидетелството му за
управление на МПС. Впоследствие М. не възстановил контролните си точки и не подновил
свидетелството си за управление на МПС. С наказателно постановление № 20-0304-002262 от
04.01.2021г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Б., РУ Несебър, връчено лично на М. на
14.05.2021г. и влязло в сила на 22.05.2021г., обвиняемият бил наказан за управление на
04.12.2020г. на МПС, след като свидетелството му за управление на МПС било отнето на
основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Било му наложено наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
На 17.06.2021г., около 22:40 часа в к.к. „С.б.“, кв. „Пясъците“, до комплекс „Роял сън“, с
посока на движение от главна алея към главен път 1-9, обвиняемият управлявал МПС - лек
автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „156“, с peг. номер ****. По същото време свидетелите
М.М. и Н.К. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул КАТ. Двамата спрели
посредством светлинен сигнал автомобила за проверка и установили М. като водач. При
поискване на документи обвиняемият не представил СУМПС, а самоличността му била установена
от представена лична карта. Свидетелите извършили справка в ОДЧ, от която се установило, че
обвиняемият е неправоспособен водач и управлява МПС в едногодишен срок от наложеното му
наказание за същото нарушение. Св. Маринов съставил АУАН на водача за управление на МПС
без съответно свидетелство.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Освен това от наказателно постановление №
20-0304-002262 от 04.01.2021г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Б., РУ Несебър е
видно, че М. е наказан за това, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач. Справката за
1

нарушител/водач, издадена за обвиняемия потвърждава извода, че лицето е наказано с влязло в
сила НП, както и, че М. не е притежавал съответно свидетелство за МПС към датата на
извършване на деянието (тези факти се установяват и от приложената по ДП Заповед за прилагане
на ПАМ № 70105 от 27.09.2010г. на началник сектор ПП към ОД на МВР Б.). Всички останали
писмени доказателства потвърждават така установената фактическа обстановка.
Налага се краен извод, че събраните писмени доказателства, в съвкупност с гласните
такива, допринасят за категорично установяване на гореописаната фактическа обстановка. По
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че обвиняемият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от обективна страна деецът да е управлявал
МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС
без свидетелство за управление. В случая с влязло в сила на 22.05.2021г. НП, на М. е наложено
административно наказание именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за това, че на 04.12.2020г.
управлявал МПС, след като свидетелство му за управление на МПС било отнето по реда на чл.
171, т. 4 ЗДвП. От фактическа страна по делото се установява, че обвиняемият не е притежавал
съответно свидетелство за управление на МПС както към 04.12.2020г., така и към 17.06.2021г., тъй
като същото е било отнето още през 2010г. поради отнемане на всички контролно точки, а и срокът
му на валидност бил изтекъл през 2016г. Същевременно на 17.06.2021г. Николов отново
управлявал МПС без да има съответно свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в
едногодишен срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
обвиняемият е управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС. Текстът на чл. 177, ал. 1, т. 2
от ЗДвП не създава двойнствен режим на административно наказателна отговорност в зависимост
от основанието и легитимира еднаква тежест на нарушенията, както при първоначална липса на
свидетелство за правоуправление, така и при последваща в резултат на отнемане. Разпоредбата на
чл. 343в, ал. 2 от НК се прилага както по отношение на административно санкционираните водачи
на МПС, непритежаващи съответно свидетелство за управление, така и за тези, на които е било
отнето по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Наред с това при просрочие на валидността на СУМПС и
управляване на МПС извън този срок водачът първоначално носи административно-наказателна
отговорност (уредена в чл. 171, ал. 1, т. 2 вр. чл. 150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от
наказването му по административен ред продължава да управлява МПС без "подновено" СУМПС,
той осъществява състава на чл. 343в, ал. 2 от НК (в този смисъл е напр. Решение № 44 от
19.02.2013г. на ВКС по н. д. № 2161/2012г., I н. о., НК). В случая СУМПС на М. е отнето по реда
на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, валидността му е изтекла на 02.03.2016г., а той не е възстановил
контролните си точки и не се е сдобил с валидно СУМПС. Ето защо обвиняемият е извършил
деянието от обективна страна.
Налице е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото М. е съзнавал,
че е наказан по административен ред за това нарушение – налице е НП, което му е връчено лично
на 14.05.2021г. Съзнавал е, че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от налагането на
наказание по административен ред.
С оглед изложеното съдът достигна до краен извод, че обвиняемият е извършил
престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Налице са и предпоставките на чл. 78А за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност чрез налагане на административно наказание. Предвидените в чл. 343в, ал. 2 НК
наказания са лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста
лева. Видно от свидетелство за съдимост на М. той е осъждан по НОХД 749/1999г. на Районен съд
К. с присъда, влязла в сила на 06.04.2000г. на наказание „Глоба“ в размер на 100 лв. По арг. от чл.
82, ал. 5 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК вр. чл. 171, ал. 2 от ДОПК, към 14.01.2013г. той
2

при всички случаи е бил реабилитиран по право за това осъждане. По НОХД № 97/2013г. по описа
на Районен съд К., със споразумение, влязло в сила на 28.01.2013г., обвиняемият е бил осъден за
деяние, извършено на 14.01.2013г. с наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е
отложено за три години, а така също и с наказание „Лишаване от право“ за срок от 9 месеца,
считано от 14.01.2013г. По арг. от чл. 88а, ал. 1 вр. ал. 3 вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК обвиняемият е
реабилитиран за това осъждане, считано от 28.01.2021г. Ето защо към 17.06.2021г. той е бил
неосъждан, а с престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед горното съдът
освободи обвиняемия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание
„глоба” в размер на 1000 лв.
При определяне размера на наказанието, съдът се съобрази с т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., пленум на ВС. Според цитираното постановление след
освобождаването от наказателна отговорност, когато съдът ще налага административното
наказание по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на закона за административните нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
В така очертаните рамки, съдът прие, че наложеното наказание „глоба” следва да бъде
определено в размер от 1000 лв. Обвиняемият е с чисто съдебно минало, съдействал е за
разкриване на обективната истина. Тези обстоятелства се отчитат като смекчаващи отговорността.
Наред с това обществената опасност на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е висока, като и
самият деец следва да се определи като лице с ниска степен на обществена опасност. При отчитане
на всички обстоятелства, предвидени в чл. 27 ЗАНН, съдът достигна до извод, че деянието е
осъществено единствено при смекчаващи вината обстоятелства, като при ниската обществена
опасност на извършеното от обвиняемия, размерът на наказанието е определен в минимума,
предвиден в чл. 78 НК – 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни целите си,
като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото. Размерът на наказанието е
съобразен и с имущественото състояние на обвиняемия, който работи като поддръжка в хотел.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	101
Дата:	22 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия:	Валери Владимиров Събев

Дело:	20212150200468
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 юни 2021 г.

Решение по дело №468/2021 на Районен съд - Несебър

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите