Р Е Ш Е Н И Е № 260161/30.7.2021 г.
гр.Ямбол, 30.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Г.М., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 779 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „ПААТА” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез пълномощник адв. С. от АК-Кюстендил срещу Наказателно постановление № 495324-F515850/19.02.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.4 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно по съображения, изложени в
жалбата. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя – адв. С. от АК-Кюстендил, който пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление поради допуснати процесуални
нарушения.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Егов
оспорва жалбата, като изразява становище, че не е допуснато нарушение при съставяне
на АУАН и се пледира за потвърждаване на издаденото наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На
09.10.2019 год. свид. К. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП извършили
проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски обект – кафе-аперитив
„Фриендс“, намиращ се в гр.***. В хода на проверката се установило, че в обекта
има монтирано фискално устройство. След разпечатване на дневния отчет от
монтираното фискално устройство се установила касова наличност в размер на 26,80
лв., а фактическата наличност била 86,70 лв., съгласно попълнения опис на
паричните средства. За така установената положителна разлика в размер на 59,90
лв. нямало направени записвания във ФУ, което притежавало функциите служебно
въведени/служебно изведени суми. Констатациите от проверката били отразени в
протокол за извършена проверка № *** и на 13.10.2019 г., съгласно записаното в
АУАН в присъствието на С.Д.Б – управител на „ПААТА“ ЕООД бил съставен АУАН № F515850 от същата дата за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС. На 19.02.2020
г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и обжалваното наказателно
постановление, с което е санкциониран с налагане на имуществена санкция в
размер на 600 лв., на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания на актосъставителя К., дадени в съдебно заседание и приобщените към
доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява основателна по следните съображения:
При
издаване на акта за установяване на административно нарушение е допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното:
Установено
е по делото, че актът за установяване на административно нарушение въз основа
на който е издадено наказателното постановление е съставен в отсъствие на
нарушителя. По делото не са установени нито една от хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл.40, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя. Констатираното
нарушение на императивно установените правила е основание за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН
изрично предвижда съставянето на акта за установяване на административно
нарушение да се извършва в присъствието на нарушителя. Изключение от възприетия
принцип се допуска при изрично посочени в закона хипотези, а именно когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта. В конкретния случай не е налице нито една от посочените
хипотези. По административнонаказателната преписка липсват данни жалбоподателят
Бояджиев в качеството му на управител на дружеството-жалбоподател да е бил
търсен, но да не е бил намиран, или пък да му е била отравяна покана за
съставяне на акта. Обстоятелството, че в протокол за извършена проверка №
*********.10.2019 г. е отразено от служителя на НАП, че управителя следва да се
яви на 13.10.2019 г. в 09.00 часа за съставяне и връчване на АУАН не съставлява
покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Целта на закона
е едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по
съставяне на акта за установяване на нарушението, с участието на посочените в
чл.40, ал.1 от ЗАНН лица, както при съставянето му, така и при полагането на
подписите на всеки от тях. Така според законодателя в максимална степен се
гарантира правото на защита на наказаното лице. Поради това и хипотезата на
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя е предвидена като изключение, което
следва да се прилага само при изрично посочените в закона хипотези. В тази
начална фаза на административнонаказателното производство правото на защита на
наказаното лице не се изчерпва единствено с връчването на акта. Същото следва
непосредствено да възприема действията на актосъставителя, както и тези на
посочените в акта свидетели, включително и дали същите действително са
присъствали при съставянето му, верността на посочените в акта обстоятелства –
напр. достоверността на датата на съставянето му и др. В този смисъл е и
Решение № 260098/15.03.2021 г. постановено по АНД № 736/2020 г. по описа на
ЯРС, оставено в сила с Решение № 80/21.06.2021 г. по КАНД № 77/2021 г. по описа
на ЯАС.
На
следващо място, на дружеството-жалбоподател е ангажирана административнонаказателната
отговорност на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата гласи, че извън случаите
на ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118
или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена
санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10
000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по ал.1. Според чл.185, ал. 1 от същия закон, на лице, което не
издаде документ по чл.118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които
не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.
Съвкупният анализ на чл.185, ал.1 и
чл.185, ал.2 от ЗДДС налага извода, че за да се наложи на едно лице имуществена
санкция в размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.2 да е
довело до неотразяване на приходи, факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи както на установяване и доказване
от наказващия орган, така и на вписването му в наказателното постановление като
част от състава на нарушението от обективна страна. От друга страна когато нарушението
по ал.2 не е довело до неотразяване на приходи, това също следва да бъде
установено и доказано по надлежния ред и описано в наказателното постановление,
с оглед изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В процесното наказателно
постановление не е ясно на какво основание административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл.185, ал.2, изр. 2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС. Посочването на
размерите на установената разлика и това, че тя е с положителен знак не налага
непременно единият от двата извода – че това е довело, респ. не е довело до
неотразяване на приходи. Последното трябва да бъде описано и обосновано изрично
в наказателното постановление, защото е част от фактическия състав на
нарушението. След като това не е направено, описаната фактическа обстановка в
НП, съдържа съставите на двете отделни нарушения по чл.185, ал.2 от ЗДДС,
поради което не може да бъде извършена преценка на какви фактически основания е
приета правната квалификация по чл.185, ал.2, изр. изр. 2 във връзка
с чл.185, ал.1 от ЗДДС. При това положение е нарушено правото на
санкционираното лице, което е основание
за отмяна на НП.
При това положение, след като
по изложените по-горе съображения е налице основание за отмяна на наказателното постановление,
направеното от жалбоподателят оспорване
законосъобразността на наказателното постановление се
явява основателно. И тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК,
приложима чрез препращане от чл.63, ал.3 от ЗАНН, разноски се дължат от
оспорващия само при отхвърляне на оспорването, искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се
остави без уважение.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 495324-F515850/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал.2 във
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на ПААТА ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от С.Д.Б., ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/ за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: