РЕШЕНИЕ
№769/24.10.2018г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева.………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова и. адм. дело № 639 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Тотю“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., Източна индустриална зона, представлявано от управителя Д.Т.Д., с посочен съдебен адрес:***,, подадена чрез пълномощник , против Национална агенция за приходите, с адрес: гр. С..
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по АНД №845/2017 г. на Районен съд – Царево, по което с Решение от 17.11.2017 г. (влязло в сила) е било отменено Наказателно постановление №1808/10.08.2017 г. на Зам. Директор на ТД на НАП Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът по иска, НАП - София, в представен чрез процесуален представител писмен отговор на искова молба и в писмено становище по делото навежда доводи, че така предявеният иск е недопустим, алтернативно, че е неоснователен и недоказан, като мотивира съответни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита предявената искова претенция за доказана по основание и размер и предлага да бъде уважена.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложеното АНД №845/2017г. на Районен съд-Царево, че с Наказателно постановление (НП) №1808/10.08.2017 г. на Заместник – Директор на ТД на НАП гр. Бургас, на „Тотю“ ООД, гр. Хасково, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Наказателното постановление е било оспорено от ищеца пред Районен съд –Царево, където е било образувано АНД №845/2017 г. по описа на съда. Видно от доказателствата по делото, в производството пред Районен съд – Царево дружеството е било представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Роза Димитрова, преупълномощена от адв. Г.Г.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г., от който е видно, че ищецът е заплатил за адвокатска защита по това дело изцяло и в брой сумата от 500 лева. С Решение №227/17.11.2017г. , постановено по АНД №845/2017г., съдът е отменил НП №1808/10.08.2017 г. на Заместник – Директор на ТД на НАП гр. Бургас. Направено е отбелязване, че съдебният акт е влязъл в законна сила на 12.12.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – НАП - София, към което юридическо лице принадлежи издалият НП № №1808/10.08.2017г. , поради което искът е допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Според чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според чл.4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, следва да се установи кумулативното наличие на следните елементи, които са част от фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна – НАП - София.
Дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт, издаден от несъдебен орган, сезиран със съставен акт за установяване на административно нарушение, който се издава при състезателно производство. Наказателното постановление не подлежи на административен контрол, поради обстоятелството, че е правораздавателен, а не административен акт. Доколкото обаче наказателното постановление се издава от административен орган, същото представлява властнически акт и макар да поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС.
В случая не е спорно, че НП №1808 от 10.08.2017г. на Заместник – Директор на ТД на НАП гр. Бургас, е отменено с влязло в законна сила Решение №227/17.11.2017г., постановено по АНД №845/2017г. на Районен съд – Царево. Установената незаконосъобразна административна дейност, довела до отмяна на издаденото НП, обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Безспорно се установява също, че в резултат тази незаконосъобразна административна дейност на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие и за процесуално представителство по АНД №845/2017г. по описа на Районен съд – Царево от 17.10.2017г., че от страна на „Тотю“ ООД, гр. Х., действително е заплатена на адв. Г.Г. сумата от 500.00 лв., поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По отношение на така заплатената сума следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. В този смисъл е и възприетото в Тълкувателно постановление №2/19.05.2015 г. на ВКС по тълк.дело №2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че предявеният иск е
доказан и по размер.
С писмения отговор на касационната жалба
ответникът е възразил срещу размера на претендираното като обезщетение адвокатско възнаграждение
от 500 лв с твърдение, че е
прекомерно – т.е. възразил е срещу размера на иска. Така направеното възражение
съдът счита за неоснователно.
Заплатените възнаграждения за адвокат в рамките на съдебното производство по оспорване на НП представляват разноски за ищеца, но в настоящото производство са загубили този си характер и представляват имуществена вреда. Претенцията за обезщетяването й е доказана от представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2017 г., поради което следва да се уважи в пълния заявен размер от 500.00 лв. Намаляването ѝ, поради направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК, би довело до частично игнориране на доказателствената сила на договора за правна защита и съдействие, без да са налице основания за това.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата, считано от 12.12.2017г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Доколкото в разглеждания случай законна лихва е поискана от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2018г. , то същата следва да бъде присъдена така, както е посочено от ищеца, а именно от 29.06.2018г.
По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила решение НП №1808/10.08.2017г. на Заместник – Директор на ТД на НАП гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2018г.
С оглед изхода на производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото
разноски в общ размер от 350 лева, представляващи 300 лв. заплатено
възнаграждение за един адвокат и 50 лв. – внесена държавна такса.
Водим от изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите, с адрес гр.С., да заплати на „Тотю“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя Д.Т. Д., сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №1808/10.08.2017 г. на Заместник – Директор на ТД на НАП гр. Бургас, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Национална Агенция за приходите, с адрес гр.С.да заплати на „Тотю“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Х., представлявано от управителя Д.Т.Д., разноски по делото в размер на 350.00 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: