РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Разлог, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Христина Д. Паскалева
в присъствието на прокурора ТО-Разлог към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200226 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.
„В.“, б.„Б.“132А, срещу НП №01-001834 от 15.03.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което
на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416,
ал.5 от КТ и във вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от
2`000.00 лв.
С жалбата се оспорва издаденото НП като неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят
оспорва да е извършил от обективна страна вмененото му нарушение по КТ. На следващо
място, твърди, че по никакъв начин не е поканен за съставяне на АУАН и същото не му е
било връчено по надлежния ред. Също така счита, че АУАН и издадено въз основа на него
НП са постановени при съществени нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй
като в същите не са посочени обстоятелствата при които е извършено твърдяното
нарушение, както и че не посочено мястото на неговото извършване. В случай, че съдът
приеме, че нарушението е било осъществено изразява становище срещу размерът на
наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
В съдебно заседание търговеца-жалбоподател не се явява и не се представлява от
упълномощен представител. В нарочно депозирана молба поддържа жалбата по изложените
в същата съображения.
Административно-наказващият орган - редовно и своевременно призован чрез
процесуалния си представител оспорват жалбата, счита същата за неоснователна, а НП за
правилно и законосъобразно, с оглед на което моли съдът да го потвърди.
РП-Б., ТО-Р. - редовно и своевременно призовани, не ангажират свои представители
по делото и становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
При извършена на 05.11.2020 г. около 15.00 часа от Т.Г.К. – гл. инспектор при
Д„ИТ“-Б. в присъствието на М.К.Ц., А.А.-Ч. и Б.В.И. – служители при Д„ИТ“-Б. - гл.
1
инспектори, проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото
законодателство на обект, представляващ строителен обект – строително монтажни работи
на х.„С.И.Р.“, находящ се в г.Б. у.„Б.В.“, изпълняван от „П.Б.“ ООД и извършена на
16.11.2020 г. проверка по документи на дружеството е констатирано, че „П.Б.“ЕООД в
качеството му на работодател е допуснал на 13.01.2021 г. лицето А.В.А. да извършва
трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „работник-строителство“, без да му е
предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното
нарушение се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места писмена
декларация от А.В.А., в която същият удостоверява извършване от него на трудова дейност
към този момент при определено работно място, длъжност, работно време, почивни дни и
трудово възнаграждение, като е посочил, че работи на обекта от 04.11.2020 г. След
приключване проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 от
АПК, за извършване на проверка по документи в ДИТ-Б. с призовка от 05.11.2020 г. При
проверките по документи в ДИТ-Б. се е явил упълномощен представител на търговеца,
който е представил част от изисканата с призовка вътрешно-фирмена документация на
предприятието. Относно правоотношението с А.В.А. е представен трудов договор
№10000711/05.11.2020 г., който видно от приложената справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, от ТД на НАП е регистриран на 05.11.2020 г. в 17.13 часа,
т.е. след часа на проверката. По реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, „П.Б.“ЕООД е поканен за
съставяне на АУАН, с покана с изх. №20077534/16.11.2020 г. Призовката е връчена на К.Г.
упълномощено лице, съгласно приложеното по делото пълномощно. Във връзка с
извършената проверка на 05.11.2020 г. по работни места и на 16.11.2020 г. по документи е
съставен протокол от извършена проверка с изх. №ПР2032687/16.11.2020 г., в който са
изложени подробно констатациите от извършените проверки. Изготвена е и покана с изх.
№20077534/16.11.2020 г. за явяване на 23.11.2020 г. в 10.00 часа за съставяне на АУАН във
връзка с констатираните нарушения. На 23.11.2020 г. не се явил упълномощен представител
на търговеца, поради което актът е съставен в негово отсъствие, удостоверено с подписа на
свидетелите Б.И. и М.Ц.. Актът е съставен от Т.Г.К. в присъствието на свидетелката Б.В.И.,
като установеното нарушение било квалифицирано, като такова по чл.63, ал.2 от КТ. АУАН
е връчен, чрез поставяне на съобщение по чл.416, ал.3 от КТ, след неколкократни опити да
бъде връчен на посочения от дружеството адрес на управление. Въз основа на този акт на
15.03.2021 г., Директора на Д"ИТ"-Б., издал атакуваното НП №01-001834 от 15.03.2021 г., с
което за допуснато адм. нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, изразяващо се в това, че
„П.Б.“ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал на 05.11.2020 г. лицето А.В.А. да
извършва трудова дейност в обекта на проверката на длъжност „работник-строителство“,
без да му е предоставен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан
от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. НП
е връчено на търговеца-жалбоподател с обратна разписка на 20.04.2021 г., след което в
законоустановения срок е подадена разглежданата в настоящото производство жалба, чрез
куриер (изпратено на 27.04.2021 г.).
По делото е приложена декларация от А.В.А., лице работещо по трудово/гражданско
правоотношение, във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и
осигурително законодателство, на основание чл. 399 от КТ и във вр. с чл.402, ал.1, т.3,
чл.402, ал.2 от КТ и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК и чл.110, ал.4 от ДОПК от
13.01.2021 г. в 13.30 часа, в която същият е посочил, че работи в „П.Б.“ЕООД на обект И.Р.-
Б. от 04.11.2020 г., с работно време от 08.00 часа до 16.00 часа.
От приложената Заповед №З-0058/11.02.2014 г. се установява материалната
компетентност на издателя на НП.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита на
актосъставителя Т.Г.К. и свидетелите Б.В.И., М.Ц. и А.А.-Ч.. Свидетелите сочат, че на
2
05.11.2020 г. при извършена проверка по работни места на хотел „С.И.Р.“ в г.Б. в който се
извършвали СМР установили да работят строителни работници, част от които били без
сключени трудови договори. Свидетелите твърдят, че раздали декларации на установените
лица, полагащи труд без сключен трудов договор. Такава декларация била предоставена и
попълнена и от лицето А.В.А., който попълнил собственоръчно при какви условия полага
труд – работно време, почивни дни, трудово възнаграждение и за кого работи. При
извършена служебна справка, установили, че за посоченото лице няма подадено
уведомление за сключен трудов договор. Свидетелите твърдят, че изготвили призовка, която
връчили на отзовалия се на място упълномощен представител на дружеството.
В показанията си св. Ц. и св. А. твърдят, че на определената дата – 16.11.2020 г. в
Д“ИТ“-Б. се явил упълномощен представител, който представил част от изисканата
документация. За лицето А.В.А., А.В.А., А.В.А., бил представен трудов договор и справка за
регистрирането му в ТД на НАП, след часа на проверката. С оглед на посоченото е
изпратена покана за съставяне на АУАН. На посочената в поканата дата не се явил
представител на дружеството, поради което акта е съставен в отсъствие на нарушителя и
връчен по реда на чл.416, ал.3 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства, които са
безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен
начин възприетата фактическа обстановка, като последователна и логични.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с
обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това
процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за
установяване на адм. нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на
търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо
лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изискването на чл.42, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, като се
съобрази, че в казуса се касае за констатирано адм. нарушение, осъществено от ЕООД. В
конкретния случай АУАН е съставен от Т.К., на длъжност "гл. инспектор" в Д"ИТ"-Б., която
се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на
свидетелите Ц., А.-Ч. и И., които са участвали при извършване на проверките по документи
и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е
редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът
счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството,
поради което неоснователни се явяват възраженията на дружеството в тази насока.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН не е връчен по надлежният ред
на търговеца, поради което са налице и съществени процесуални нарушения, опорочаващи в
съществена степен възможността за надлежно упражняване правото на защита на
жалбоподателя. Видно от самият АУАН е, че същият е съставен в отсъствие на нарушителя
по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, удостоверено с подписа на двама свидетели. Също така
АУАН е надлежно връчен на нарушителя по реда на чл.416, ал.3 от КТ, чрез поставяне на
съобщение на таблото за обявления на ДИТ-Б. Последното е осъществено след
неколкократни опити акта да бъде връчен по седалището и адрес на управление на
жалбоподателя. Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че в акта не е
3
посочено мястото на извършване на нарушението. Според съдът както в АУАН, така и в НП
е в достатъчна степен индивидуализирано мястото, на което е констатирано нарушението
при проверката по работни места, а именно: на строителен обект – СМР на х.„С.И.Р.“,
находящ се в г.Б., у.„Б.В.“. По отношение на обстоятелствата, при които е извършено
установеното нарушение е налице описание позволяващи на санкционираното лице да
разбере в пълнота за какво точно адм. нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност. Предвид посоченото съдът приема, че в случая не са налице
твърдените от жалбоподателя нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира за безспорно
установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от
КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ. По делото не е спорно, че лицето А.В.А. е бил допуснат до работа на
05.11.2020 г. от търговеца-жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен
трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТП на НАП. Не могат да бъдат
приети за основателни възраженията на жалбоподателя, че лицето се е намирало на обекта за
да се запознае с него и с трудовите си задължения, преди да подпише трудовия си договор.
Нормативно изискуемо е преди лицето да бъде допуснато до мястото си на работа и преди
запознаване с трудовите си задължения на същото да бъдат предоставени и изискуемите се
по смисъла на чл.63, ал. 2 от КТ документи. Действително по делото е представен екземпляр
от сключен от двете страни писмен трудов договор, но видно от приложената справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е, че същото е било подадено след
извършване на проверката в 17.17 часа.
Именно горепосочените обстоятелства обуславят извода, че към момента на
осъществената проверка по работни места на 05.11.2020 г. около 15.00 часа работодателят е
допуснал лицето А.В.А. да извършва трудова дейност в обекта на проверката, без да му е
предоставен екземпляр от писмен трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от
ТП на НОИ е работил като „работник-строителство“ в обекта на търговеца без да му е бил
връчен подписан от двете страни трудов договор и уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на
труда, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП-Б.. С оглед на това, като е допуснал
работника до работа, без да има сключен договор между страните по трудовото
правоотношение и без да е изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, търговеца-
жалбоподател е осъществил състава на вмененото му адм. нарушение.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание 414, ал.3
от КТ, административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид
наложеното на дружеството жалбоподател наказание "имуществена санкция" Съгласно
посочения законов текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1
или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба от 1`500.00 до
15`000.00 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба от 1`000.00 до 10`000.00 лв., за всяко
отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, задължава наказващия орган при
индивидуализиране на наказанието за всеки конкретен случай съобразявайки рамките,
определени от законодателя да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха доказателства
нарушението да е повторно, както и дружеството да е санкционирано за други нарушения на
КТ. Цитираните в обжалваното НП наложени други адм. наказания за нарушения по чл.63,
ал.2 от КТ и посочените НП, с което дружеството-жалбоподател е санкционирано към датата
на издаване на процесното НП са обжалвани и не са влезли в законна сила за да е налице
условията за повторно извършено нарушение по цитирания текст.
Предвид изложеното съдът намира, че така съставеното НП следва да бъде изменено
4
в санкционната част, като определената имуществена санкция от 2`000.00 лв. следва да бъде
намалена на 1`500.00 лв.
За пълнота следва да бъде посочено, че случаят не е маловажен. Специалният състав
на маловажно адм. нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на адм. нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за
работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28
ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ, не допуска освобождаване от административно-наказателна
отговорност, а предвижда налагане на адм. наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е
посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от
КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ,
привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са
налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е ангажирана
отговорността му, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно, като същото следва да
бъде изменено единствено в частта относно размера на наложената имуществена санкция.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
участие в делото съдът счита същото за частично основателно. В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато съдът отмени
обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на
оспорения от него адм. акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която адм. акт е благоприятен, има право на разноски. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата
заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение
за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, ако другата страна е
ползвала такъв.
Съгласно препращащата норма на чл.144 АПК, приложение намират общите правила
на чл.78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Изхождайки от горепосочените разпоредби съдът по арг. на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
следва на Д"ИТ"-Б. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в
чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80.00 до 120.00 лева. Производството по делото продължи в едно
съдебно заседание, с разпит на трима свидетели, като фактическата и правна сложност не е
значителна, поради което съдът определя възнаграждение в размер на 100.00 лв., който
размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Съразмерно с отхвърлената част от искането на Д"ИТ"-Б. следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение от 75.00 лв.
Жалбоподателят „П.Б.“ЕООД не е поискал присъждане на разноски и не е представил
5
доказателства удостоверяващи направени такива, поради което и разноски не следва да му
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №01-001834 от 15.03.2021 г. на Директора на Д„ИТ“-Б., с което на
жалбоподателя „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, б.„Б.“132А за извършено адм.
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. чл.414, ал.3 от
КТ, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 2`000.00 лв. като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 2`000.00 лв. на 1`500.00 лв..
ОСЪЖДА „П.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„В.“, б.„Б.“132А, да заплати на Д"ИТ"-
Б. юрисконсултско възнаграждение от 75.00 лв., като в останалата част, над уважения
размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК пред
Бл.АС в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6