Р Е Ш Е Н И Е № 260149
30.09.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански
състав
На 10.08.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия
Ст.Михова в.гр.дело №1074 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 515 от 14.02.2020 г.,
постановено по гр. д. № 15085/2019г., Пловдивският районен съд е осъдил „Евгений ойл“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на И.Н.Д., ЕГН **********,обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 5000 лева, в резултат на настъпила на 21.08.2019г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането –
21.08.2019г. до окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди за
разликата над 5000 лв. до претендираните 20 000 лв. е отхвърлил като неоснователен.
Ищецът И.Н.Д., ЕГН **********, с подадената от неговия процесуален
представител адв. М. въззивна жалба, изразява недоволство от решението в частта
му, с която е отхвърлен предявения от него иск за разликата над 5000 лева до 20000
лева обезщетение за неимуществени вреди. Поддържа, че в тази част решението е
постановено при неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД,
като съдът не е съобразил в цялост всички установени по делото обстоятелства, в
частност значителния интензитет и продължителност на настъпилите в резултат на
травматичното увреждане физически болки и психически страдания. Поради това
моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Работодателят „Евгений Ойл“ ЕООД, с ЕИК ********* , също
е подал чрез своя процесуален представител адв. Ф. въззивна жалба, с която изразяват недоволство
от постановеното решение в частта му, с която е уважен предявения от ищеца иск
за неимуществени вреди. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд за
доказаност на исковата претенция на ищеца са неправилни, като в противоречие
със събрания доказателствен материал и при неправилната му преценка е
приел за установено в процеса , че в резултат на станалата на
21.08.2019г. трудова злополука на ищеца
е причинено счупване на основата на крайната фаланга на първия пръст на
дясната ръка, травма на сгъващия мускул
и сухожилието на първия пръст на дясната ръка, довело до трайно
затрудняване на движението на десния долен крайник.Поддържа, че съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства , сочат на извод, че ищецът съзнателно е
преследвал по-тежък резултат от увреждането,
в това число и вероятно чрез допълнително самоувреждане, само и единствено да
получи по-голямо по размер обезщетение от работодателя. Оспорват се и изводите
на първоинстанционния съд, че по делото
не е установено съпричинавяне на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се в жалбата, че
по делото е безспорно установено, че
ищецът е допринесъл за трудовата злополука чрез проявената от него груба
небрежност - в нарушение на плана за действие
не е почистил разлятото гориво с обезмаслител, а е излял кофа с препарат за измиване на стъкла,
вследствие на което се е подхлъзнал на
петното , паднал и наранил дясната си ръка. С оглед на така релевираните от
работодателя оплаквания се отправя искане до въззивния съд за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на исковата
претенция като неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно
обжалване, поради което се явяват процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо,
като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира
нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира
и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните
указания, дадени с ТР
1/2013 ОСГТК.
Съдът е сезиран с иск по чл.200,ал.1 от КТ предявен от И.Н.Д.,
ЕГН **********, за ангажиране обективната отговорност на работодателя „Евгений
Ойл“ ЕООД, с ЕИК *********, за
репариране на причинените му неимуществени вреди,оценени в размер на 20 000
лева, настъпили в резултат на трудова
злополука , станала на 21.08.2019г. и установена
с Разпореждане на НОИ № 5104-15-245/ 02.09.2019г., на основание
чл.55, ал.1 КСО.
Ответникът „Евгений Ойл“ ЕООД, с ЕИК ********* , е оспорвал исковата претенция с възраженията, че липсва причинно-
следствена връзка между трудовата злополука и посочените в исковата
молба физически увреждания, претендираният размер на обезщетението е
прекомерно завишен и не отговаря на претърпените от ищеца , болки и страдания,
както и за съпричиняване за вредоносния резултат от работника, който е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука, като е проявил груба небрежност, поради неспазване на
дадените във връзка с изпълнение на работата указания,като не е почистил разлятото гориво с
обезмаслител, а е излял кофа с препарат
за измиване на стъкла, вследствие на което
се е подхлъзнал на петното , паднал и наранил дясната си ръка.
По делото няма спор
по възприетата от районния съд
фактическа обстановка,според която
ищецът е работил по трудово
правоотношение в ответното предприятие,
на длъжността „***“, с място на работа
бензиностанция „Шел“ 1033, гр. К.. На
21.08.2019г., при изпълнение на трудовите си задължения и зареждане на
автомобили с гориво , се е получил разлив върху плаца, вследствие на което работникът се подхлъзва,
пада и наранява ръката си.
На същата дата на работника е бил
извършен медицински преглед в болницата
в гр. К. и в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД, град Пловдив, където
му е била поставена диагноза „закрито счупване на първата дланова кост“.
На следващия ден - 22.08.2019г.
ищецът е постъпил в УМБАЛ
„Еврохоспитал“ООД, град Пловдив , поради
наличие на палпаторна и функционална болезненост и оплаквания, че
не може да свива палеца на дясната си ръка. След медицински преглед му е
поставена диагноза – „травма на
флексорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“,
„счупване на първия пръст на дясната
ръка“ и
извършена на пациента оперативна интервенция под обща анестезия на 23.08.2019г. Ищецът е изписан от
болничното заведение на 25.08.2019г. с
препоръки за смяна на превръзки и
провеждане на курс ЛФК и физиотерапия,
назначени са три контролни прегледа.
Разрешен му е отпуск поради временна неработоспособност за 34 календарни
дни за периода от 22.08.19г. до
24.09.2019г.
След проведеното разследване,
станалата на 21.08.2019г. злополука е била приета за трудова по чл.55, ал.1 от КСО с Разпореждане на НОИ № 5104-15-245/ 02.09.2019г.
Според заключението на вещото
лице д-р М. Б. по допуснатата от съда СМЕ,при инцидента
станал на 21.08.2019г. , на ищеца е било
причинено: „Счупване на основата на
крайната фаланга на първи пръст на дясната ръка.Травма на сгъващия мускул и сухожилие на първия пръст на дясната ръка“,
довели до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Според експерта непосредствено след инцидента
пострадалият е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания,които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес.
За
установяване на релевантните за правния спор обстоятелства по делото са
ангажирани и гласни доказателствени средства.
От разпита на свидетеля М. Г., се
установява, че работи в ответното
предприятие на длъжността „обслужващ
бензиностанция“. Непосредствено след инцидента с ищеца, палецът на дясната му ръка бил много подут,
като отишъл на преглед в болницата в град К., а след това приет за лечение в пловдивската
болница „Еврохоспитал“. Ищецът изпитвал
силни болки в областта на дясната ръка и
обслужването му с нея било затруднено, тъй като бил десничар. Приемал
обезболяващи и изпитвал болки около
месец. Според показанията на свидетеля от
страна на работодателя не били предоставени на служителите на бензиностанцията
специални обувки и работно облекло, необходими за изпълнение на трудовите
задължения и работили с цивилните си дрехи и обувки.От страна на ответника не е бил проведен и инструктаж
за начина на работа при допуснат разлив на гориво, като от другите служители им е било казано, че в
течността за чистачки се съдържа обезмаслител и с него следва да се почисти
петното.
Според показанията на
свидетелката Р. Д., работи в ответното предприятие на длъжност „****“. На 21.08.2019г. била на работа, като ищецът я уведоми, че си е ударил пръста и трябвало да отиде на
преглед в болницата.При преглед на записите от камерата било констатирано от
свидетелката, че при зареждане от ищеца на
автобус с гориво се получил
разлив , върху който изсипал сапунена
вода, вместо да го почисти
с абсорбент или пясък. Според свидетелката на служителите се провеждал ежедневен и периодичен
инструктаж за спазване на правилата за безопасност на труда, имало и онлайн инструктаж в сайта на
фирмата и наръчник на място. Като
предпазни средства служителите следвало
да носят работно облекло, очила и ръкавици. Към датата на инцидента не
им били раздадени работни обувки, тъй
като имало проблем с доставката.Свидетелката
им казала да си ги закупят от магазин за работно облекло, а след представяне на фактурата или касовия бон сумата ще им бъде
възстановена.
Според показанията на
свидетелката К. П. работи
в предприятието на длъжност „***“.На 21.08.2019г. била на работа, като
ищецът я уведомил , че трябвало да отиде на преглед в болница, защото паднал и
си ударил пръста на ръката.Според свидетелката
по ръката на ищеца нямало следи от одраскано или подуто.
При тези данни по делото първоинстанционният съд е приел, че е налице основанието на чл. 200 КТ
за ангажиране на обективната отговорност на работодателя за неимуществени
вреди, причинени на ищеца в резултат на претърпяната от него трудова злополука
на 21.08.2019 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба
небрежност, а при определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в резултата на
трудова злополука, съдът при съобразяване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД
е приел, че сумата от 5000 лв. съставлява справедлив паричен
еквивалент на интензитета и тежестта на вредите претърпени от ищеца и уважил предявения иск за сумата от 5000 лева,ведно с лихвата от датата
на злополуката.
Въззивната инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл.200, ал.1 КТ за ангажиране обективната отговорност на работодателя за обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
За да се уважи предявен иск с
правно основание чл. 200 КТ
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като последица
от трудова злополука следва да се установи наличие на трудово правоотношение,
претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са последица от
злополуката. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ
е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия
– при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската
имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие
при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване
на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ
е използван терминът "груба небрежност") отговорността на
работодателя може само да бъде намалена.
В настоящия случай от събраните
по делото доказателства са установени по несъмнен начин наличието на елементите
от фактическия състав на чл. 200 от КТ.
Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, към момента на
възникване на трудовата злополука. Трудовият характер на злополуката е признат
със стабилен административен акт по надлежния ред. Констатацията на
компетентния административен орган, че злополуката е настъпила през време и по
повод работата, която определя трудовия характер на злополуката (аргумент чл. 55, ал. 1 КСО),
е задължителна за гражданския съд. Причинно-следствената връзка между
злополуката и увреждането и обстоятелството, че то е настъпило през време и във
връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца макар и да се оспорва от ответника, се установява от представените по делото
писмени доказателствени средства, както и от разпита на свидетелите, доведени
отстраните. Обстоятелството, че при злополуката на ищеца е било причинено
счупване на основата на крайната фаланга на първи пръст на дясната ръка, травма
на сгъващия мускул и сухожилие на първия
пръст на дясната ръка, довели до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник , е категорично установено от приетата в първоинстанционното
производство от страните СМЕ. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото
лице М. Б., в чиято компетентност и
безпристрастност няма основание да се съмнява,което заключение не е било
оспорено от страните и прието от тях без възражения. Същевременно
ответникът и чиято е доказателствената тежест с оглед оспорването на причинените на работника телесни
увреждания , не ангажира доказателства
същите да са причинени по друг
механизъм, респ. , че е налице
самоувреждане от страна на пострадалия както твърди във въззивната си жалба.
Според чл. 55, ал.3 от КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият е увредил
умишлено здравето си. Инцидентът, станал на 21.08.2019 г., е признат за трудова
злополука от компетентния орган, което изключва наличието на умисъл.
Следователно, правилен е извода на първостепенния съд, че исковата претенция
е доказана по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът има предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост,което понятие не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението-т.2 от Постановление №
4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя страна размерът му не следва да бъде
източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени
във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение,
което има компенсаторен характер.
В конкретния случай
при определяне размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, въззивният съд
съобрази данните от приетото без
възражения от страните заключение на СМЕ
и показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца М. Г., които напълно кредитира, като последователни , непосредствени и логични в частта
им, касаеща предмета на доказване. Така при определяне на размера на
обезщетението съдът отчете обстоятелството,че в следствие причиненото счупване на основата на крайната
фаланга на първи пръст на дясната ръка и травма на сгъващия мускул и сухожилие на първия пръст на дясната ръка,
ищецът е изпитвал значителни по сила и интензитет болки и страдания,които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес. В резултат телесното
увреждане , същият е бил неработоспособен за период от около месец, в невъзможност да се обслужва пълноценно сам и
да извършва без затруднения обичайните действия от ежедневието си. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът прецени и младата възраст на пострадалия, която
предполага по-кратък кратък период за възстановяване от травмата и липсата на настъпили усложнения при
лечението.
Преценявайки
в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно отражение
върху здравето на ищеца, обществено-икономическата обстановка в страната ,
стандарта на живот , средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта , настоящият състав на
съда да приеме, че общият справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на
сумата от 5 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на
увреждане на здравето на пострадалия и
съобразена с обществено приетите критерии за справедливост към датата на
настъпване на увреждането, като за разликата над 5 000 лева до претендирания размер 20 000 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователно завишен.
Направеното от ответника
възражение за намаляване на отговорността му за причинените вреди по реда на чл. 201, ал. 2 от КТ се явява неоснователно с оглед липсата на извършено нарушение на
трудовите задължения от страна на ищеца, което да се квалифицира като груба
небрежност. В тази връзка следва да бъде посочено, че не всяко нарушение на
правилата за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това
което е в пряка причинна връзка с настъпване на увреждането и при което
работникът не е положил грижа, която и най-небрежният не би положил в подобна
обстановка. Следва да се има предвид, че грубата небрежност се преценява според
броя и тежестта на нарушенията на трудовата дисциплина. Причините за трудовата
злополука в конкретния случай са свързани с подхлъзване и падане на работника
поради разлив на гориво при зареждане на автомобил на бензиностанцията и
неосигуряване от страна на работодателя на подходящо работно облекло /обувки/,
което да сведе до минимум риска от подхлъзване. От показанията на разпитаните
по почин и на двете страни свидетели, по делото е безспорно установено, че
работодателят не е изпълнил вмененото му в чл.284 от КТ задължение за
предоставяне на работника на лични предпазни средства – обувки, а имено негово
е задължението за изпълнение на минималните изисквания за безопасност и
опазване на здравето на работещите, като законодателят не допуска заменянето на
работно и/или униформено облекло с пари. Дори да се приеме, че ищецът е бил запознат
с представения от ответника по делото
план за действие при спешни случаи, то по делото не е установено от работодателя да са били осигурени
абсорбент или пясък за събиране на разлива , който разлив според показанията на разпитаните по делото свидетели,
работникът се е опитал да отстрани с наличните средства за това- препарат за стъкла, съдържащ обезмаслител и съгласно
указанията на останалите служители на бензиностанцията.
В
заключение следва да бъде посочено, че служителят е длъжен да се грижи за
здравето и за безопасността си при изпълнение на трудовите си задължения, но
работодателят съгласно чл. 127, ал. 1, т.
3 от КТ следва да осигури здравословни и безопасни условия на труд , както и съгласно чл.284 от КТ да предостави
безплатно специално работно облекло и лични предпазни средства на работниците и
служителите, които работят със или при опасни или вредни за здравето или живота
течности и газове.
Като не е изпълнил така вменените му
задължения , ответникът не може да черпи права от неизпълнението на
задълженията си по трудовото правоотношение.
Затова в процесния случай, не
може да се направи извода, че пострадалият е допринесъл за настъпването на
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т.е извършил е действие
в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда,
като е предвиждал възможността от настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено се е надявал той да не настъпи. По изложените съображения,
отговорността на работодателя не би могла да бъде намалена, на основание чл. 201, ал. 2 КТ.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск въззивните жалби следва
да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното решение на РС-Пловдив
- потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските: поради обстоятелството, че и двете въззивни жалби са
неоснователни, разноските остават в тежест на страните, така както са
направени.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 515 от
14.02.2020 г., постановено по гр. д. № 15085/2019 г. по
описа на РС Пловдив, I гр. състав
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.