и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 9/29.01.2007 год., постановена по Н.о.х.дело № 70/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Илиян Димитров Атанасов от гр.Кърджали за виновен в това, че на 14.01.2007 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил „Аро 10.4" с ДК №К 15 84 АМ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.98 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД 557/2004 год. по описа на КРС за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 на хиляда, поради което и наоснование чл.343б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б"б" от НК му е наложил наказания „ПРОБАЦИЯ" и „глоба” в размер на 150 лв., като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от две години, „задължителни срещи с пробационен служител" за срок от две години и „поправителен труд" в полза на държавата при 10% удръжки от трудовото възнаграждение за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.343г, във вр. с чл.343б ал.2, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил на Илиян Димитров Атанасов и наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 година и 6 месеца, считано от датата на изземване на свидетелството му за управление. Осъдил е подсъдимия Атанасов да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд направените по делото разноски, в размер на 39 лв. Против така постановената присъда е постъпил протест от Районна прокуратура – Кърджали, в който се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като неправилно били приложени разпоредбите на чл.57 ал.2, чл.54 и чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, досежно определянето на наказанието на подсъдимия. Твърди се в протеста, че съдът е изградил своите изводи относно наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства в явно противоречие със събраните по делото доказателства, като били подценени лошите характеристични данни по местоживеене, пияното състояние на дееца към момента на извършване на деянието, както и обстоятелството, че бил осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление по чл.343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК /извън данните за осъждането му, което е взето предвид при квалификацията на деянието/. Били надценени от съда обстоятелствата, които намаляват обществената опасност на деянието, на дееца и вината му, като направеното от подс. Атанасов признание / което при събраните по делото достатъчно други гласни и писмени доказателства намалявало обществената опасност на деянието, на дееца и степента на вината му в съвсем незначителна степен /, както и изразеното от него съжаление за извършеното. В резултат на такава преценка на установените по делото факти, съдът е стигнал при определяне на наказанието на поде. Атанасов до фактическия извод, че са налице изключителни, респ. изключително, по своя характер смекчаващи обстоятелства или многобройни такива, които изводи не съответствали на събраните и проверени по делото доказателства. Явно необоснованите фактически изводи на съда в тази им част довели до неправилното прилагане на общите разпоредби на чл. 54 и чл. 55 ал. 1 т. 2, б. "б" НК, в нарушение на тълкуването, което им е дал Пленумът на ВС в т. 1 от Постановление № 7 от 1964 год. и в Постановление № 4 от 08.11.1978 год. Предлага се с протеста да бъде изменена присъдата на първоинстанционният съд, като бъде увеличено наложеното на подс.Атанасов наказание. В съдебно заседание прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали поддържа протеста така, както е предявен, като конкретизира искането си за налагане на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия; както и за наложителното при това приложение на чл.68 ал.1 от НК по отношение на присъдата на Кърджалийския районен съд по Н.о.х.дело № 557/2004 год. по описа на същия съд. Развива съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, с оглед липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства.Не сочи нови доказателства. Ответника по протеста – подсъдимия Илиян Атанасов, лично и чрез защитника си в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен. Твърди, че присъдата на първоинстанционният съд е правилна и законосъобразна. Развива съображения в своя защита. Моли да му бъде дадена последна възможност да се поправи. Твърди, че има син студент и съпруга пред съкращение, за които трябва да полага грижи. Моли да бъде потвърдена присъдата на Кърджалийския районен съд. Представя нови писмени доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на протестираната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Протеста е неоснователен. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, като в съдебното следствие пред въззивния съд са приети нови писмени доказателства, представени от подс.Атанасов - трудов договор на подсъдимия, уверение, че синът му е студент, удостоверение за раждане, характеристика от работодателя му, удостоверение за трудова ангажираност на подсъдимия. От събраните от двете инстанции доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, следната фактическа обстановка: Подсъдимият Илиян Димитров Атанасов от гр.Кърджали е осъждан за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК с присъда № 71/18.11.2004 год. по Н.о.х.дело № 557/2004 год. по описа на КРС на наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 ал.1 от НК, като присъдата е влязла сила от 03.12.2004 год. На 13.01.2007 год. подс. Атанасов, заедно със свои приятели организирал тържество послучай 45-ият си рожден ден и едновременно с това 20-годишнина от сключването на граждански брак. Празненството продължило до ранните сутрешни часове на 14.01.2007 год., като през това време Илиян Димитров консумирал значително количество алкохол. Около 14.00 часа на 14.01.2007 год., независимо че бил употребил алкохол, подсъдимият се качил на лекия автомобил марка „Аро 10.4", с ДК №К 15 84 АМ, собственост на Петър Трифонов Видински от гр.Кърджали, и го привел в движение, като закарал част от своите гости до автогарата. На връщане от автогарата, около 14.40 часа на същата дата на ул."Булаир" в гр.Кърджали подсъдимият бил спрян за проверка от служители на ОДП-Кърджали - свидетелите Милена Делинова и Валентин Петков, който изпробвали Атанасов за наличие на алкохол с алкотест „Дрегер", който отчел 2.03 на хиляда. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване, като при изготвяне на химическа експертиза на взетата кръвна проба, се установило наличие на концентрация на етилов алкохол в кръвта му от 1.98 на хиляда. На подс.Атанасов бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП, като със Заповед № 29/14.01.2007 год. на началника на РПУ – Кърджали му било отнето временно свидетелството за правоуправление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му. Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подс.Атанасов, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Делинова и Петков, които съдът кредитира изцяло; от писменото заключение на вещото лице Балабанов по назначената на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза и показанията му в съдебно заседание, на които съдът дава вяра; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.Атанасов е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място – на 14.01.2007 год. в гр.Кърджали, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.98 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, както няма спор и относно авторството на деянието, формата на умисъла и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на прокурора по същество касае справедливостта на наложеното на подсъдимия от първоинстанционния съд наказание “пробация”. За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия Атанасов, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства пълните му самопризнания, съдействието му за разкриване на обективната истина, критичното му отношение към извършеното; а като отегчаващи такива - завишената обществена опасност на дееца, с оглед предходните му осъждания и лошите му характеристични данни. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства /посочените вече по-горе самопризнания и изразеното съжаление за извършеното, както и причините за извършването му – празнуването на годишнини от рождението му и сключване на граждански брак, липсата на реална преценка на състоянието в което се е намирал/, като е приложил разпоредбите на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като е заменил предвиденото в закона за това престъпление наказание „лишаване от свобода” /което няма предвиден минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл. 42а от НК съдът е определил на подсъдимия следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от две години и „поправителен труд в полза на държавата” при 10% удръжки от трудовото му възнаграждение за срок от една година и шест месеца. Първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия и кумулативно предвидените за това престъпление наказания – „глоба” в размер на 150 лв.; както и на основание чл. 343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК – наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от една година и шест месеца, считано от отнемането на свидетелството му за правоуправление. Настоящата инстанция намира така наложените на подс.Атанасов наказания за достатъчни и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същите не са явно несправедливи. Този извод на съда се подкрепя и от събраните в хода на съдебното следствие пред въззивния съд нови писмени доказателства, от които се установява, че синът на подс.Атанасов е студент редовно обучение в първи курс на специалността „Счетоводство и контрол” в Бургаския свободен университет /и за когото подсъдимият полага необходимите грижи, като осигурява издръжката му/; същият е трудово ангажиран като работник в СД „Чалъбашиев и Видински” – гр.Кърджали, като от управителя на посоченото дружество е представена характеристика на подсъдимия, която е изключително положителна. Или, настоящата инстанция намира, че действително са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона за това престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко /още повече, че би наложило и изтърпяването на наказанието, наложено на подс.Атанасов с присъдата по Н.о.х.дело № 557/2004 год. по описа на Кърджалийския районен съд/, т.е. наложеното на подс.Атанасов наказание „пробация” напълно съответствува на тежестта на престъплението и на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Напротив, съдът намира, че налагането на наказание „лишаване от свобода”, както предлага прокурора с въззивния протест, не би съответствувало на тежестта на деянието и степента на обществена опасност на деянието и дееца, респ. би било явно несправедливо. Настоящият състав не споделя довода на прокурора - че били подценени от първоинстанционния съд отегчаващите отговорността му обстоятелства: лошите характеристични данни, пияното състояние, тъй като приложената към досъдебното производство характеристика на подсъдимия не е еднозначно отрицателна, като в същата се сочи, че в трезво състояние се откроява с доброто си поведение, и същият е тих и скромен, добронамерен към заобикалящите го хора; а по отношение на пияното състояние следва да се отбележи, че същото /всъщност употребата на алкохол/ е елемент от състава на престъплението, поради което не може да бъде вземано предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство. Неоснователен е и довода на прокурора - че не били налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, обуславящи приложението на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”от НК, поради изложените по-горе в мотивите съображения. Всъщност, ако би се приело предложението на прокурора, изложено в протеста, то това би означавало при налагане на наказанието на подсъдимия да не се държи сметка за смекчаващите отговорността му обстоятелства в конкретния случай, които безспорно са налице. С оглед изложеното, съдът намира, че протестираната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложените на подсъдимия наказания не са явно несправедливи, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена изцяло. Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 9/29.01.2007 год. по Н.о.х.дело № 70/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |