№ 5370
гр. с., 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20241110140428 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 219462/03.07.2024 г., подадена от Ц. В. К., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита по ЗЗДН срещу А. М.,
ЕГН **********, за извършени от него актове на домашно насилие спрямо
молителката.
В молбата за защита и уточнителната такава се твърди, че молителката се е
намирала във фактическо съпружеско съжителство с ответника, като се сочи
същият да е осъществил спрямо нея актове на домашно насилие, както
следва:
- Извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН се твърди, че в началото на м. март 2024 г.
молителката напуснала съвместно обитаваното с ответника жилище,
находящо се в гр. с., бул. „с.ш.“ 170, комплекс HILL SIDE, като ответникът не
приел решението на молителката да се разделят и още от следващия ден
започнал да звъни по телефона й, като я обиждал и заплашвал с думите - „ако
не се върнеш при мен, не знаеш какво ще ти се случи“ , както и обвинения в
изневери и свързани с тях заплахи - „всичко знам, няма да простя, ще видиш
какво те очаква“ и други подобни. Първоначално молителката игнорирала
1
поведението му, като спряла да отговарям на обажданията му, но на
08.03.2024 г., без никакво предупреждение, ответникът отишъл в дома й в гр.
с., ул. „Калоянова крепост“ 29, ет. 1, ап. 1, и започнал да крещи с думите -
„сега ще видиш какво ще стане, курво“, като я хванал с ръцете си за врата и
започнал да я души, след което я изблъскал върху леглото и казал - „помисли
си добре какво ще правиш занапред“, след което си тръгнал. Последвали
ежедневни телефонни обаждания от негова страна, започнал да й праща и
текстови съобщения /СМС/, както и да я преследва.
- В периода по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /03.04.2024 г. - 03.07.2024 г./, ответникът
следял молителката, ежедневно й звънял по телефона по всяко време на
денонощието, но особено интензивно късно вечер, както и й изпращал
текстови съобщения /СМС/, в които я заплашвал с думите - „ако не се върнеш
при мен, ще видиш какво ще стане“, „ще видиш какво те очаква“, „ще те
унищожа“, „тепърва ти започва кошмарът“ „курво, ще съжаляваш за всичко“,
„знам какво правиш във всеки един момент“ и други. Тези заплахи ответникът
отправял към молителката, както при телефонните разговори, така и в
текстовите съобщения /СМС/. Телефонът, от който звънял и пишел
ответникът, е с номер ***, като звънял и от скрити номера. Преследването се
изразявало във внезапно появяване на ответника на различни социални места,
които молителката посещавала, както и пред дома й в гр. с., ул. „Калоянова
крепост“ 29, ет. 1, ап. 1, и работното й място - търговски обект с., находящ се в
гр. с., бул. „Околовръстен път“ 130. Свидетел на постоянните телефонни
обаждания, заплашителни текстови съобщения /СМС/, както и внезапното
появяване на ответника пред социални места, които молителката посещава,
пред дома и работното й място, бил а.м., който е чувал заплахите по телефон
на високоговорител, както и е четял заедно с молителката съобщенията. На
03.07.2024 г., рано сутринта телефонът на молителката започнал да звъни,
като я търсели от скрит номер. Молителката била сигурна, че позвъняването е
от ответника и умишлено не отговорила на същото. Около 12,45 часа, докато
същата била на работното си място - търговски обект с., находящ се в гр. с.,
бул. „Околовръстен път“ 130, и била седнала на една от масите в обекта заедно
със съдружника си - к.а., с който разговаряли по служебни въпроси, внезапно с
висока скорост ответникът нахлул в паркинга пред търговския обект с лекия
си автомобил - марка „Мерцедес“, рег. номер **. Ответникът рязко паркирал
колата, слязъл от нея и яростно се запътил към молителката, като започнал да
2
крещи - „ти защо не си вдигаш телефона, бе?“. След това изритал в ръба
масата, замахвайки към молителката, за да я удари, но к.а. хванал ръката му и
му казал да си тръгва, след което го извел от обекта. Молителката била
уплашена и останала вътре, но чувала, че разправията продължава от страна
на ответника, който крещял - „ще я пребия тая курва“. В съдебно заседание
поддържа молбата, претендира присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата за защита, като не оспорва
да е бил в интимни отношения с молителката, както и да й е звънял, като сочи
причината за това да е била неразрешен финансов въпрос във връзка с
преведена от ответника в полза на трето лице - познат на молителката, на
парична сума в размер на 58000 лв. за покупка на автомобил, който не така и
не пристигнал. Не оспорва на 03.07.2024 г. да е отишъл в магазина, в който
работи молителката, като твърди това да се е случило по причина, че същата
спряла да отговаря на позвъняванията му.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от
акт на домашно насилие, поради което съгласно чл. 8, т. 1 ЗЗДН е налице
валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.
Молителката твърди, че ответникът е лице, с което молителката е била в
интимна връзка, поради което същият е процесуално легитимиран да отговаря
по молбата за защита на основание чл. 3, т. 2, предл. последно ЗЗДН.
Молителката твърди, че в периода от 03.04.2024 г. до 03.07.2024 г. и на
03.07.2024 г. ответникът е извършил спрямо нея актове на домашно насилие,
молбата до съда е подадена на 03.07.2024 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка” - съгласно това определение актът на
3
домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него
следва да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45
ЗЗД: виновност и противоправност на деянието на извършителя.
По делото е отделено като безспорно, че молителката и ответникът са
поддържали интимни отношения от месец юли 2022 г. до месец март 2024
г., поради което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря
по молба за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 2, предл. последно ЗЗДН. По
делото е отделено като безспорно и че след раздялата до 03.07.2024 г.
ответникът е звънял на молителката по телефон, както и че на 03.07.2024 г.
около обяд е отишъл на работното й място в магазин „с.“ в гр. с., бул.
„Околовръстен път“ № 130, и я попитал защо не си вдига телефона.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено,
че на 03.07.2024 г. ответникът отишъл в магазина на молителката на бул.
“Околовръстен път” 130 – с., агресивно крещейки защо тя не му вдига
телефона и направил опит да я нападне и удари, като била защитена от
съдружника на молителката - к.а., и бил помолен любезно да напусне и да не
се държи по този начин. Посочено е в декларацията, че молителката има
многократни писмени заплахи за здравето и живота й. Доколкото на акта на
домашно насилие от 03.07.2024 г. са присъствали очевидци /съдружникът на
молителката - к.а./, поради което в тази си част декларацията не може да се
ползва от придадената й с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН доказателствена
стойност. Отделно от това, същата, както по отношение на акта на домашно
насилие от 03.07.2024 г., така и по отношение на твърденията в молбата
относно заплахи в писмени съобщения и телефонни разговори е непълна, тъй
като не съдържа обстоятелства за начина на извършване на актовете на
домашно насилие /нито е описан начинът, по който ответникът се е опитал на
нападне и удари молителката, нито е описано съдържанието на писмените
заплахи за живота и здравето на същата/.
Събрани са показанията на свидетеля с.ц., която молителката едва в съдебно
заседание на 21.11.2024 г. сочи да е присъствала на инцидента на 03.07.2024 г.
Съдът намира показанията на св. ц. за недостоверни и не ги кредитира, тъй
като намира, че същите възпроизвеждат факти, които дори не се твърдят от
молителката, а и не кореспондират със заявените в декларацията по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН обстоятелства. Това е така по следните съображения: свидетелката
4
заявява, че ответникът е излязъл от магазина, качил се е в автомобила и си е
тръгнал, а молителката сочи, че съдружникът й к.а. хванал ръката на
ответника, казал му да си тръгва и го извел от магазина, като молителката
останала вътре, но чувала, че разправията продължава от страна на ответника,
който крещял - „ще я пребия тая курва“. Отделно от това, свидетелката сочи,
че на посочената по-горе дата е била на стаж, в периода, в който е стажувала в
магазин с. /който период самата свидетелка определя да е бил от април месец
2024 г. до края - до 26.07.2024 г./, а при извършен в съдебно заседание оглед на
отворен на телефонния апарат на свидетеля файл съдът е констатирал, че на
въпросния файл, наименуван “служебна бележка”, е посочено свидетелката е
била на стаж в с. в периода 15.04.2024 г. - 23.06.2024 г. Предвид горното съдът
намира показанията на тази свидетелка за недостоверни, поради което не им
дава вяра и не ги взема предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
Събрани са и показанията на свидетеля а.м., които съдът също намира за
недостоверни и не ги кредитира, тъй като същите отново възпроизвеждат
факти, които дори не се твърдят от молителката и не кореспондират със
заявените в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН обстоятелства. Това е така по
следните съображения: молителката твърди да е получавала от ответника
текстови съобщения /СМС/, в които я заплашвал с думите - „ако не се върнеш
при мен, ще видиш какво ще стане“, „ще видиш какво те очаква“, „ще те
унищожа“, „тепърва ти започва кошмарът“ „курво, ще съжаляваш за всичко“,
„знам какво правиш във всеки един момент“, като такива заплахи ответникът
отправял към молителката и при телефонни разговори. Свидетелят Минев
обаче заявява, че е чел кореспонденция между страните в приложение Вайбър
със съвсем различно съдържание, уточнявайки че ответникът е заплашвал в
тези съобщения молителката, че ще бъде пребита, физически приключена, че
магазинът й ще бъде запален, че цяла с. ще разбере, че е боклук, курва. По
отношение на телефонните разговори свидетелят сочи да не е бил очевидец на
такива, проведени между страните, в които да се съдържат заплахи. Предвид
горното съдът намира показанията и на този свидетел за недостоверни, поради
което не им дава вяра и не ги взема предвид при формиране на вътрешното си
убеждение.
Доказателствата, свързани с твърденията на ответника относно заплатената от
него парична сума за покупка на лек автомобил, за установяване отношенията
5
между страните в тази връзка съдът не обсъжда, тъй като същите не са в
подкрепа на молбата.
Налице са данни от приложено извлечение от интернет страница на
Прокуратурата на Република България, че прокурорска преписка №
32162/2024 г. по описа на СРП е решена от прокурор с постановление за отказ
да се образува досъдебно производство /л. 41 от делото/. Видно от писмо от 06
РУ-СДВР /л. 37 от делото/, цитираната прокурорска преписка е образувана по
сигнал, подаден от молителката срещу ответника за физически и психически
тормоз, постъпила на 04.07.2024 г. в 06 РУ-СДВР.
Предвид изложеното дотук съдът намира молбата за неоснователна поради
недоказване на описаните в нея деяния на ответника, които да представляват
актове на домашно насилие спрямо молителката. Единственото, което се
установява по делото, са отделените като безспорни обстоятелства, че след
раздялата на страните до 03.07.2024 г. ответникът е звънял на молителката по
телефон, както и че на 03.07.2024 г. около обяд е отишъл на работното й място
в магазин „с.“ в гр. с., бул. „Околовръстен път“ № 130, и я попитал защо не си
вдига телефона, което поведение съдът намира да не осъществява признаците
на акт на домашно насилие. Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и
следва да служи за разрешаване на други имуществени или между личностни
конфликти между страните. В случая и предвид обстоятелството, че по делото
не беше доказано при условията на главно и пълно доказване извършването на
процесните актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката, молбата за защита следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски от страна на ответника, който има
право на такива в оглед изхода на делото, не е предявена, поради което и съдът
не следва да се произнася в тази насока. Молителката следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за
производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 219462/03.07.2024 г., депозирана
6
от Ц. В. К., ЕГН **********, срещу А. М., ЕГН **********, по повод
твърдени актове на домашно насилие в периода от 03.04.2024 г. до 03.07.2024
г., изразяващи се в психическо насилие, чрез заплахи в телефонни разговори и
текстови съобщения, както и на 03.07.2024 г., изразяващ се в психическо
насилие, чрез обиди и заплахи, както и опит за физическо насилие, като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Ц. В. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се връчи и на 06 РУ-СДВР за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7