СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Кирилка Илиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 13061 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 444343 от 05.07.2018 г., постановено по гр.д. № 32888/2017
г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, е признато за установенопо предявения от Л.Г.Т.
срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно основание чл. 124 ГПК, че Л.Г.Т. не дължи на „Ч.Е.Б.”
АД сумата
в размер на 2856,56 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и
неплатена стойност на електрическа енергия от 19.11.2015 г. до 16.02.2016 г.,
начислена за клиентски номер 300129933870 за имот в гр. Ихтиман, ул. „*******(преди
това ул. „*******), вх. *******, отразена във фактура № **********/29.02.2016 г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника„Ч.Е.Б.” АД. Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на първоинстанционното решение.
Твърди се, че същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния
закон. Излагат се подробни доводи, че СРС не е взел предвид Общите условия, в
които се съдържа ред за уведомяване на клиента за извършената корекция. Претендират
се разноски.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Софийски районен съд е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. В исковата молба се признава
фактът, че ищецът притежава качеството на потребител на електрическа енергия по
договор с ответното дружество за имот,
намиращ се в за имот в гр. Ихтиман, ул. „*******(преди това ул. „*******), вх. *******,
клиентски номер 300129933870. Сочи се, че ответникът е извършил проверка на
средството за търговско измерване (СТИ), отчитащо изразходваната електроенергия
за посочения имот, като вследствие на нея е съставил констативен протокол и е
начислена сумата в размер на 2856,56 лв., представляваща корекция на потребена,
неотчетена и неплатена стойност на електрическа енергия за периода от
19.11.2015 г. до 16.02.2016 г. За тази сума е издадена фактура №
**********/29.02.2016 г. Аргументира се, че ищецът не дължи заплащане на
процесната сума, за която е издадена посочената фактура.
В срока за отговор ответникът е
депозирал такъв, с който оспорва изцяло предявения иск. Излага доводи, че
процесната сума се дължи от ищеца, тъй като процесната проверка е извършена в
съответствие с нормативните правила и сумата е начислена законосъобразно.
Безспорно по делото, видно от
твърденията в исковата молба и отговора на ответното дружество е, че ищецът е
потребител на електрическа енергия по договор с ответника за недвижим имот,
намиращ се в гр. Ихтиман, ул. „*******(преди това ул. „*******), вх. *******,
клиентски номер 300129933870, както и че му е начислена като дължима по тази
партида сумата от 2856,56 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена
и неплатена стойност на електрическа енергия от 19.11.2015 г. до 16.02.2016 г.,
отразена във фактура № **********/29.02.2016 г.
От приетия като псимено доказателство по
делото констативен
протокол № 1013548/16.02.2016 г., се установява, че при извършена проверка на СТИ
за процесния имот в отсъствието на потребителя - електромер с фабричен номер
50580894, е констатирано, че липсва пломба на щита на електрическото табло,
пломбата на капачката на клемния блок на електромера е нарушена, поставени са
допълнителни проводници (шунтове) между входящата и изходящата фазова клема на
клемния блок на електромера, с което е променена схемата на свързване на
електрическата измервателна система и СТИ отчита консумираната електрическа
енергия с 94,27 % грешка (минус 94,27 %). Видно от констативния протокол същият
е съставен от служители на ответника в присъствието на двама свидетели от
Федерацията на потребителите и служител на МВР.
По делото са разпитани свидетелите З.Т.и
Г.В.. От показанията на свидетелката Т.се установява, че същата живее в съседен
апартамент на процесния и не са я търсили за проверка. От показанията на
свидетеля В.се установява, че същият работи при ответника. Дава показания, че
проверката, въз основа на която е съставен процесния констативен протокол, е
извършена в отсъствието на потребителя, с участието на двама свидетели.
Заявява, че при проверката са установили, че пломбата на капачката на клемния
блок на електромера е била нарушена и, че са поставени допълнителни проводници,
след което са сигнализирани служителите на МВР, като след пристигането им и в
тяхно присъствие са премахнати допълнителните проводници и е възстановена
схемата на свързване. Показанията на свидетелите са логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради
което съдът им дава вяра за установяване на фактите, за които дават показания.
От писмените доказателства по делото се
установява, че въз основа на констативния протокол е извършена корекция на
дължимата сума от ищеца за електрическата енергия за периода от 19.11.2015г. до
16.02.2016 г., за което същият е уведомен от ответното дружество на на
09.03.2016 г.
От приетото по делото заключението на
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, се установява, че поставянето на допълнителни проводници между
входящата и изходящата фазови клеми на клемния блок на електромера представлява
промяна на схемата на свързване, което води до неотчитане на част от
потребяваната електрическа енергия. Вещото лице дава заключение, че
преизчисляването на консумираната електрическа енергия за периода от
19.11.2015г. до 16.02.2016 г. е извършено при спазване на методиката,
предвидена в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. “а” от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.).
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевиранитевъззивни основания
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно. Същото е допустимо в обжалваната част.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен е пред СРС отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124 ГПК. За да се отхвърли предявеният иск при
условията на пълно и главно доказване ответникът следва да установи наличието
на следните юридически факти: 1) съществуване на облигационно отношение между
страните, 2) изпълнение от страна на ответника на задължението да достави
реално електроенергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната
стойност, или че може да извърши такава корекция на основание Закона за
енергетиката (ЗЕ) и ПИКЕЕ (отм.), и 3) каква е стойността на дължимата
електрическа енергия за периода от 19.11.2015 г. до 16.02.2016 г.
По делото не се спори, че между страните е
налице облигационно правоотношение по продажба на електрическа енергия за
процесния имот, както и че сумата, предмет на отрицателния установителен иск, е
начислена въз основа на клаузата на чл. 51, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.), като
корекция, след съставянето на констативен протокол от страна на ответника, и издадена въз основа на
него фактура.
В чл. 48, ал. 1 от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ (отм.), е предвидено че при липса
на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не
измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа
изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране
на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.
С изменението на ЗЕ (обн. ДВ бр.54/2012
г., в сила от 17.07.2012 г.) и приетите въз основа на законовата делегация
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидена възможност
за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно
измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да
докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по
този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното
количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима
на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение
на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В този смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 118/18.09.2017 г. по т. дело № 961/2016 г. на
ВКС, Т.К., ІІ Г.О.
Съгласно чл. 51, ал. 1, вр. чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.) от
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, обн.
"ДВ", бр. 98 от 12.11.2013 г., операторът на разпределителната мрежа
предоставя на крайния снабдител информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия. Съгласно чл. 17,
ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени през 2007 г. и изменени и допълнени през 2010 г., е предвидено
уведомяване на потребителя в случаите на направена корекция на сметка, като на
последния се изпраща в 7-дневен срок справка за дължимите суми, респ. за
подлежащите на възстановяване такива. Видно от приетия по делото като писмено
доказателство сертификат за публикувана реклама Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от КЕВР в Решение №
ОУ – 059 от 07.11.2007 г. са публикувани на стр. 7 и 8 от брой 927 от
26.11.2007 г. на вестник „Телеграф”. Поради изложеното, съдът намира, че Общите
условия обвързват ищеца и разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ОУ е валидно
действаща спрямо него. Поради гореизложеното съдът счита, че ответникът е
изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, където е
регламентирано, че продажбата на електрическа енергия се извършва при Общите
условия, които съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 от
ЗЕ. Ирелевантно е обстоятелството, че общите условия са приети преди правната
разпоредба. От значение е фактът, че в тях има предвиден ред за уведомяване,
каквото е и законовото изискване. По делото са представени и приети
доказателства, че „ЧЕЗ Б.“ АД е уведомило ищеца за констативния протокол и доначислената
сума за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Видно от подадената
исковата молба по настоящото дело ищецът е узнал за корекцията на сметката и е
имал възможността и е упражнила защита на правата си, подавайки иск до съда. Поради
изложеното съдът не споделя изводите на СРС, че Общите условия не съдържат ред
за уведомяване на потребителя за извършената корекция и че първоинстанционният
съд неправилно тълкува чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ.
За пълнота съдът счита за необходимо да посочи, че към
момента на извършване на корекцията правните разпоредби на чл. 48 - чл. 51 от
ПИКЕЕ (отм.), на които съдът се позовава в решението си, са били действащи и
последващата им отмяна от административния съд в сила от 23.11.2018 г. има
действие занапред и е правно ирелевантно за настоящия казус.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че
въззивната жалба е основателна и следва да отмени изцяло обжалваното решение и
да отхвърли предявения отрицателен установителен иск, предмет на делото.
По разноските
При
този изход на правния спор разноски се дължат на въззивника за въззивното
производство в размер на 157,13 лв. и в размер на 280 лв. за
първоинстанционното производство.
С оглед на цената на иска въззивното
решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 444343 от
05.07.2018 г.,
постановено по гр.д. № 32888/2017 г. по описа на СРС, ГО, 32 състав, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Г.Т. срещу „Ч.Е.Б.” АД иск с правно
основание чл. 124 ГПК, че Л.Г.Т. не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата в размер
на 2856,56 лв. (две хиляси осемстотин петдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електрическа енергия от 19.11.2015 г. до 16.02.2016 г., начислена
за клиентски номер 300129933870 за имот в гр. Ихтиман, ул. „*******(преди това
ул. „*******), вх. *******, отразена във фактура № **********/29.02.2016 г.
ОСЪЖДА Л.Г.Т., ЕГН ********** да заплати,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******сумата от 280 лв.
(двеста и осемдесет лева), представляваща разноски за първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА Л.Г.Т., ЕГН ********** да заплати,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *******сумата от 157,13
лв. (сто петдесет и седем лева и тринадесет стотинки), представляваща разноски
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.