О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………………………………
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав, в
публично заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Галина Стоянова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1665 по описа за 2012 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния
кодекс и чл. 537, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс.
Ищецът
„Б.г.” ЕООД предявява срещу ответника „А.О.” ЕАД, иск за установяване на
обстоятелството, че с решение № 4/27.01.2006 г. на СГС, по ф.д. № 10649/2000 г.
по партидата на ответното дружество е вписано несъществуващо обстоятелство, а
именно вписването на апортирането на имот,
представляващ УПИ от 582.68 дка.
Поддържа, че извършеното разпореждане за
внасяне на имот в капитала на ответното дружество е нищожно, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ТЗ, изискваща пълно и точно
описание на непаричната вноска в съответния учредителен акт. Поддържа, че
такова описание в случая липсва, тъй като внесеният като апортна вноска имот не
е индивидуализиран чрез границите си. Поради липса на индивидуализация на
недвижимия имот, следва да се приеме, че самият апорт има невъзможен предмет.
Сочи, че в капитала на ответното дружество е внесен имот, който не е
собственост на акционера извършващ вноската, тъй като имотът не е изцяло
собственост на държавата и министърът на културата неправомерно е апортирал
чужд имот, с което са засегнати правата на ищеца, в качеството му на собственик
на част от апортирания имот. Правото си на собственост върху тази част от имота
ищецът извежда от договор за покупко-продажба от 14.09.2005 г., сключен под
формата на нотариален акт № 50, т. І, рег. № 5173, дело № 44/2005 г. С този
договор ищецът придобива собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ
от 6784.50 кв.м., съставляващ имот с пл. № 68, кв. 3а, нанесен в кадастрални
листа с номера 639 и 659 по неодобрения кадастрален план на гр. София,
зона/местност „Национален киноцентър – Б.”, м. „Серидол”. Съгласно издадена от
р-н В., отдел „ТСУ” скица, презаверена на 10.06.2011 г., имотът е с площ от
Ответникът
„А.О.” ЕАД излага доводи, че предявеният иск е недопусим поради липса на правен
интерес за ищеца, тъй като евентуалното уважаване на иска по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 537, ал. 1 от ГПК не би рефлектирало по благоприятен начин върху правната
сфера на ищеца, доколкото заличаването на вписаното обстоятелство няма обратно
действие. При условията на евентуалност излага и доводи за неоснователност на
претенцията. Поддържа, че увеличаването на капитала чрез внасяне на процесната
апортна вноска е извършено законосъобразно и по установения в закона ред. Сочи,
че апортът е индивидуализиран в устава на дружеството, съгласно разпоредбата на
чл. 72 от ТЗ вр. чл. 7 и чл. 15 от устава на дружеството във вр. с протоколно
решение № ПР-2/01.06.2005 г. на Министъра на културата и туризма. Оспорва
твърдението на ищеца, че е собственик на описания в исковата молба имот. Прави
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
следното:
С нот.акт № 194, т. 1, д. №173/1946
г., Д.В.К. и М.Ж.М. купуват
от Скотовъдно земеделско кооперативно сдружение „Б.” следния недвижим имот: ливада и гора от 6784,50 кв.м., находящ се в землището на с. Б., София, местността ”Сери дол”, при сегашни
съседи: Т. Ив. Т., Скотовъдно земеделско кооперативно сдружение ”Б.”, селска
гора и И.В.П.. Видно от заповед № РД-57-1725/10.11.1992 г. и Заповед № РД-57-1727/10.11.1992
г. на кмета на София, по отношение на този имот е имало съставени АДС № 6194/16.09.1948 г. и АДС № 3057/IV район. С първата от
горепосочените заповеди на кмета на София се нарежда
да се отпише от актовите книги, акт №6194/16.09.1948 г. и да се предаде на наследниците на Д Вл. К. владението на следния недвижим имот: 1/2
ид.ч. от ливада и гора с обща площ 6784,50 кв.м., находящ се в Б.-Софийско, м. ”Сери дол”. С втората заповед се нарежда да се отпише от актовите книги, акт №3057/IV район, и да се предаде на наследниците на М. Ж. М. владението на
следния недвижим имот: 1/2 ид.ч. от ливада и гора с обща площ 6784,50 кв.м., находящ се в
Б.-Софийско, с квадратура 3392,25 кв.м, м. ”Сери дол”.
В представената
по делото скица копие от неодобрен кад. план,
издадена от „С.” на 27.06.1995 г., е записано, че имот с пл.№ 68, с площ
по граф. данни от
С нот. акт № 152, т. ХХІІІ, д. №4554/1995
г., В. Д. К., И. К. К., Д.М.Х. и Д. Хр. Д.
са признати за собственици по наследство на по 1/4 ид.ч. от следния недв.имот:
неурегулирано празно дворно място
от
На
14.09.2005 г., „Б.г.” ЕООД закупува от В. Д. К. и Д.М.Х., в необходимата
нотариална форма – нотариален акт № 50, т. І, рег. № 5173, дело № 44/2005 г.,
следният недвижим имот: неурегулиран поземлен имот, с площ от 6784.50 кв.м.,
съставляващ имот с пл. № 68, кв. 3а, нанесен в кадастрални листа с номера 639 и
659 по неодобрения кад. план на гр. София, зона „Национален киноцентър Б.”, м.
„Серидол”, при съседи по документ за собственост: Т. Ив. Т., Скотовъдно
земеделско кооперативно сдружение „Б.”, земеделска гора и И.В.П., а съгласно
скица: имот ХХІV-36; ХХІІІ-36; ХVІ-55,56; 69 и имот без означен номер.
С разпореждане № 9 от 29.07.2002 г. на МС на
РБ за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Б. филм” ЕАД, се намалява капитала на „Б. филм” ЕАД със
стойността на правото на собственост върху УПИ, намиращ се в местността
„Национален киноцентър София – Б.”, подробно описан в приложението и
едновременно с това се увеличава
капитала със същата стойност от допълнителните резерви на дружеството
/т. 1 от разпореждането/. В приложението към т. 1 на разпореждането е описан
недвижимият имот, съгласно скица –извадка от цифров модел на регулационния план
на местността „Национален киноцентър София - Б.”.
В
изпълнение на горното разпореждане министърът на културата издава заповед №
РД-09-303/22.08.2002 г., с която разпорежда да се намали капитала на „Б. филм” ЕАД чрез обезсилване на 96 142.20
акции, по един лев всяка, представляващи стойността на правото на собственост
върху УПИ от 582.68 дка, намиращ се в местността „Национален киноцентър София –
Б.” и да се увеличи капитала с 96 142.20 акции, по един лев всяка, или
96 142.20 лева от допълнителните резерви на дружеството към 01.08.2002 г.,
трансформирани в основен капитал, без преоценъчния резерв.
Обстоятелствата
по разпореждането и заповедта са вписани по партидата на „Б. филм” ЕАД в ТР с
решение № 17 от 12.11.2002 г. на СГС, по ф.д. № 1364/1995 г.
С
разпореждане № 4 от 27.05.2005 г. на МС на РБ се изменя и допълва разпореждане
№ 9 на МС от
С
протокол № ПР-2/01.06.2005 г., министърът на културата и туризма, в качеството
на упражняващ правата на държавата в капитала на „А.О.” ЕАД, решава да се
увеличи капитала на дружеството от 192 000 лева на 112 842 000
лева, разпределени в 11 284 200 броя безналични поименни акции с
номинална стойност 10 лева всяка една, чрез издаване на нови
11 265 000 броя нови акции с номинална стойност от 10 лева всяка
една. Увеличаването е в резултат на апорт на правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ УПИ от 582.68 дка, намиращ се в м. „Национален
киноцентър София – Б.”, на стойност 112 650 000 лева, съгласно оценка
на лицензиран оценител.
С
решение № 4/27.01.2006 г. на СГС, по ф.д. № 10649/2000 г. по партидата на
ответното дружество са вписани следните промени: 1. увеличение на капитала на
дружеството от 192 000 лева на 112 842 000 лева, разпределени в
11 284 200 броя поименни акции с номинална стойност 10 лева всяка
една, чрез издаване на нови 11 265 000 броя акции с номинална
стойност от 10 лева всяка една и 2. изменение в чл. 7 от устава. Видно от
приложения към заявлението за вписване на промените в обстоятелствата
актуализиран устав, изменената редакция на чл. 7, ал. 1 е следната: „Капиталът на дружеството е
112 842 000 лева, включващ апортна вноска на право на собственост върху недвижим имот,
представляващ УПИ от 582.68 дка, намиращ се в м. „Национален киноцентър София –
Б.”, на стойност 112 650 000 лева, съгласно оценка на лицензиран
оценител, срещу която стойност са издадени 11 265 000 броя нови акции
по 10 лева всяка.
От
заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се
установява следното:
При
извършената от вещото лице проверка в
дирекция ”Софийски кадастър” е
констатирано, че имот с пл. № 68 не е бил
заснет и нанесен в кад. план на местността, изработен през
Имотът,
индивидуализиран с нотариалния акт от
С протокол № 54/15.02.99 г., Решение № 13 на СОС се одобрява ЧИОГП на София за територията на м. ’’Киноцентъра”,
като част от терена за обществено строителство, в размер на 672 дка се предвижда за
малкоетажно жилищно строителство /до два етажа/. Вещото лице е изготвило скица № 4, съгласно
одобрения ЧИОГП, като в нея територията е
разделена на зони, като с кафяво е оцветена зоната ”Обществени терени”, а местоположението
на процесния имот /пл. №
68/ по направена приблизителна преценка
е отбелязано с червено кръгче на скицата.
В приложението към т. 1 на разпореждане № 9 от 29.07.2002
г. на МС на РБ за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на „Б. филм”
ЕАД, е описан недвижимият имот, съгласно скица –извадка от цифров модел на
регулационния план на местността „Национален киноцентър София - Б.”. Този рег.
план е одобрен с протокол от 01.02.1972 г. към заповед № 1230/15.07.72
г., с нанесени граници между новообособени терени с частично изменение на Общия
градоустройствен план /ЧИОГП/, одобрено с Решение №13 по Протокол № 54 на СОС от
15.02.1999 г. Отрежданията
по този рег. план и разположението на процесния
имот пл. № 68, к.л. № 639, 659, спрямо определените територии и
площи по Разпореждане №9/29.07.2002 г. на МС са отразени от вещото лице в скица № 5. Видно от тази скица, части от процесния имот пл. № 68 попадат в
територия обозначена като: III- „Зона за малоетажно жил .застрояване с вилообразен характер” и в
зона IV-„Територия на зелени връзки, част от зоната за малоетажно жил.застрояване
с вилообразен характер”.
Съставен е АЧДС № 03342/18.02.2003 г. за недв. имот,
находящ се в гр.София, р-н ”В.”, УПИ № І и УПИ № V, к.л. № 640, част от к.л. № 660 и част от к.л. № 639 за
“Терен с площ от 302851 кв.м., включващ технологичната територия на “Б. филм”
ЕАД, представляваща УПИ № І; Територия за зелени връзки, част
от технолог. територия на НК, представляваща УПИ № V; Площ за ”водонапорни басейни “- II а; Площ за ’’полоса -водопровод”
— ІІ б и площ за “полоса-водопровод”- ІІ-в. Като по-рано
съставен акт е вписан АДС№4613/13.04.1970 г. Границите на имота са: от север -
ул. „Боянска” и ул. "Кумата”; от запад - ул. ”Радецки”-
вилна зона ”Б.”; от изток - ул. ’’Накрая”; от юг - Национален парк
’’В.”. На лист 5 от АЧДС е записано, че върху терена предмет на акта има
възстановени имоти с Решения на ПК и съдебни решения. Вещото лице изготвя комбинирана скица № 6,
която отразява разположението на процесния имот с
пл. № 68 спрямо границите на терена, описан в АЧДС № 03342/18.02.2003 г. Видно от тази комбинирана скица, имотът, индивидуализиран съгласно нот. акт за покупко-продажба на недв. имот № 50 от
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 вр. чл. 537, ал. 2 вр. чл. 604 от ГПК, иск за установяване на
нищожност или недопустимост на вписването, както и за установяване на вписано
несъществуващо обстоятелство, може да предяви само лице, което има правен
интерес от търсеното установяване. Правният интерес от
предявяване на иск за установяване на несъществуване на вписано обстоятелство е
налице ако искът е предявен от лице, чието правно положение се засяга, зависи
от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. За наличието на правен интерес от
воденото на този иск не е необходимо правото на ищеца да бъде нарушено /в
случая ищецът заявява, че осъществява фактическа власт върху имота/. Достатъчно
е същото да е застрашено, за да се приеме, че страната има интерес да предяви
установителен иск. Наистина желаната правна последица от настоящия иск е прилагането на чл. 604
от ГПК, предвиждаща, че при уважаване на
иска оспореното вписване се заличава, което заличаване
няма обратно действие. В този смисъл едно евентуално положително за ищеца
решение по настоящето дело няма да му послужи пред съда, разглеждащ спора за
собственост между страните, но обстоятелството, че чрез процесното вписване
друго лице, различно от ищеца, се легитимира като собственик, на част от имота,
върху който ищецът претендира да има самостоятелни права, обосновава извод за
наличие на правен интерес у ищеца да води настоящия установителен иск.
Съгласно разпределената от съда с доклада по чл. 146 от ГПК доказателствена
тежест, ищецът е този, който следва да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелството, че съществуват фактите, от които се извежда правния
интерес от предявяване на иска, а именно, че е собственик на част от имота,
който е апортиран в капитала на ответното дружеството чрез увеличение на
капитала, вписано с решение № 4/27.01.2006 г. на СГС, по ф.д. № 10649/2000 г.
Единствено при установяване на наличието на валидно възникнало право на собственост
на ищеца върху част от апортирания в капитала на ответното дружество имот, ще
бъде налице правен интерес от воденото на настоящия иск, тъй като единствено в
този случай, с вписването на промените по партидата на ответника с решение №
4/27.01.2006 г. на СГС, по ф.д. № 10649/2000 г., може да се приеме, че ответникът оспорва легитимацията на ищеца
като собственик на имота, тъй като самият той заявява себе си като собственик
на имота.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, Съдът
намира, че ищецът не установи по категоричен начин, че придобитият от него с
нотариалния акт № 50, т. І, рег. № 5173,
дело № 44/2005 г. имот е част от апортирания в капитала на ответното дружество
недвижим имот. Видно от заключението на вещото лице рег. статут на апортирания
имот е отразен в АЧДС от
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Така съдът е длъжен да приеме, че
ищецът не установи наличието на правен интерес от водене на настоящия иск, тъй
като не доказа по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като
собственик на част от имота – предмет на апортната вноска в капитала на
ответното дружество, вписана с с решение № 4/27.01.2006 г. на СГС, по ф.д. № 10649/2000
г.
Предвид
обстоятелството, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за която съдът следи служебно по
време на цялото производство, то при констатираната
й липса предявеният иск по чл.
124, ал. 1 вр. чл. 537, ал. 2 ГПК се явява недопустим и исковата
молба следва да бъде върната – по арг. от чл. 130, изр. 1 ГПК.
Предвид извода на съда
за недопустимост на предявените искове, следва да бъде отменено определението
по чл. 149 ГПК, на основание чл. 253 ГПК и производството по делото да бъде
прекратено.
При този
изход на производството ответникът има право на напра***ените в производството
разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 от ГПК, които възлизат на 5950 лева
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
26.11.2012 г.
Възражението на ищцовата страна, че разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение не се държат, тъй като не се установява реално заплащане на
същото, е неоснователно. От представения по делото /стр. 198 от делото/ договор
за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено определеното с този
договор адвокатско възнаграждение от 5950 лева да се плати по банков път, като
е посочен конкретен номер на банкова сметка в „ОББ” АД. От представеното в
последното съдебно заседание извлечение от тази банкова сметка ***, че сума в
размер на 5950 лева е преведена от „А.О.” ЕАД /сметката на получателя е заверена с тази сума на 27.11.2012 г./ и
като основание е посочено т.д. № 1665/2012 г. по описа на СГС, ТО, 15 състав.
Описаните доказателства установяват реалното заплащане на уговореното
адвокатско възнаграждение, съобразно приетото с т. 1 на Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 6/2012 г.
Ищецът прави искане по чл. 78,
ал. 5 от ГПК за намаляване на така заплатеното възнаграждение поради
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение от 5950 лева не е в съответствие с размера, установен
в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и се явява прекомерно с оглед характера и сложността на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е
основателно и на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева, който размер е съобразен с нормата на чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При определянето на този размер съдът взе предвид, че
първоначално делото е образувано по
обективно кумулативно съединени неоценяеми искове, един от които
настоящият съдебен състав е приел за недопустим и е прекратил производството по
него с определение от 01.11.2012 г. /съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и по този иск/. Неоснователно е
възражението на ответника, че цената на иска следва да се определи, съобразно
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Настоящите искове нямат за предмет
установяване на вещни права върху недвижим имот, а имат за предмет установяване
пороци при вписването на апортната вноска на недвижим имот и по характер са
неоценяеми искове, съответно дължимото за защита по тези искове адвокатско
възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определяне на дължимото възнаграждение
съдът е взел предвид и действителната правна и фактическа сложност на делото и
извършените от процесуалния представител на ответника в настоящето производство
процесуални действия. Съгласно т. 3 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело №
6/2012 г., при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение от съда па
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в нормата на § 2 от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. .
Мотивиран
от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 253
от ГПК, протоколното определение по
чл. 149 ГПК от 10.04.2013 г., с което са приключени устните състезания и е
пристъпено към постановяване на решение по т. дело № 1665/2012 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-15 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело
№ 1665/2012 г. по описа на СГС, ТО, VІ-15 състав,
като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА „Б.г.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б.К.” № **, бл.*, вх. Платиниум Бизнес Център 1 да заплати на „А.О.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.” №**, на основание чл. 78 ал. 4 от ГПК, разноски по
делото в размер на 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК оставя без уважение искането на ответника за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за разликата между 800 лева
и уговорения с договора за правна защита и съдействие от 27.11.2012 г. размер
от 5950 лева.
Определението да се
съобщи на страните, като може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба.
Съдия: