ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2073
гр. Пловдив, 09.12.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
XXIV състав
в закрито заседание на девети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
разгледа докладваното от съдията Дарина Матеева ЧКАНД № 3037 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Образувано
е по частна жалба, подадена от адвокат Е.В.Н.като пълномощник на „П.
Комерс“ЕООД,ЕИК *********,представлявано от управителя А.К. П.,със съдебен
адрес:гр.Пловдив,ул.“Алцеко“№16,ет.2,против Определение № 260321/
21.10.2020г.,постановено по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС.,с което е
оставена без уважение молбата на адвокат
Е.Н. ,в качеството й на процесуален представителна „П. Комерс“ЕООД, за
изменение на Решение №260124 от 02.09.2020г.,постановено по АНД № 3107/2020г.,
XXV н.с.,ПРС,в частта за разноските.
В частната
касационна жалба се релевират доводи ,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.
Поддържа
се,че въпросът,който не е намерил правилно решение в атакуваното определение на
ПРС е „към кой момент следва да бъдат изчислявани ,присъдените в дадено
производство разноски?“ ,като според жалбоподателя това е моментът на
постановяване на съответния съдебен акт.Към този момент/02.09.2020г./ в сила е
била редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 300 лв.Оспорва се като неправилен
извода на съда,че разноските следва да бъдат изчислявани съгласно разпоредбите на Наредба
№1/09.07.2004г./бр.45 от 2020г.,в сила от 15.05.2020г./,относими към датата на
подписването на Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020г.Твърди
се,че при прилагането на правилото на чл.78,ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК минималното адвокатско възнаграждение следва да бъде определено по Наредба
№1/09.07.2004г в редакцията от бр.68 на ДВ от 31.07.2020г.
При така
изложеното се иска от съда да отмени изцяло Определение № 260321/
21.10.2020г.,постановено по АНД № 3107/2020г., XXV н.с.,ПРС,като се постанови
друго определение,с което се измени Решение №260124 от 02.09.2020г.,постановено
по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС,в частта за разноските и се присъдят такива
на „П. Комерс“ЕООД в размер на 300 лева.
От
ответника по молбата-Комисия за защита на потребителите- не е постъпило
становище.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и се запозна с материалите по делото, на
база събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА, ,като във връзка с произнасянето по частната жалба,
настоящият състав взе предвид следното:
За допълване или изменение на
решението в частта относно разноските в производствата по ЗАНН няма изрични
разпоредби в него, нито в АПК, към който препраща чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, поради което приложими
са разпоредбите на ГПК, към които препраща чл. 144 от АПК.
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. Съдът съобщава на насрещната страна за исканото
допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен
срок, а определението за разноските се постановява в закрито заседание и се
връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението.
В
настоящото производство се обжалва Определение № 260321/
21.10.2020г.,постановено по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС.,с което е
оставена без уважение молбата на адвокат
Е.Н. ,в качеството й на процесуален представителна „П. Комерс“ЕООД, за
изменение на Решение №260124 от 02.09.2020г.,постановено по АНД № 3107/2020г.,
XXV н.с.,ПРС,в частта за разноските.
Видно е,че
АНД № 3107/2020г., XXV н.с.,ПРС е образувано по жалба на „П. Комерс“ЕООД против
Наказателно постановление/НП / №К-0048321/27.03.2020г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед №
676/27.03.2020г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
което на „П. комерс“ ЕООД, ЕИК 82532692, е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 19, ал. 4, т. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 200 от ЗЗП.
С Решение
№ 260124 от 02.09.2020г. по АНД № 3107/2020г., XXV н.с.,ПРС съдът е отменил НП №К-0048321/27.03.2020г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали
и Стара Загора, със седалище Пловдив и е осъдил КЗК да заплати на „П. комерс“
ЕООД сумата от 100 лева направени по делото разноски.
Относно
разноските въззивният съд е уважил
направено искане по чл.63,ал.4 от ЗАНН на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и е присъдил адвокатско възнаграждение за
процесуалния представител на жалбоподателя в размер на 100 лева.В мотивите на съдебния
акт е посочено следното:“ В конкретния случай процесуалното представителство на
жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020г. е
било договорено възнаграждение в размер на 300 лв. което е платимо в 10 дневен
срок от подписване на договора. С нарочна молба се твърди че сумата е платена.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на
глоба, адвокатското възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, когато наложената глоба е до 1 000лв.
минималното адвокатско възнаграждение следва да е 100лв. В настоящия случай
наложената административна санкция е глоба в размер на 500лв. следователно
минималното адвокатско възнаграждение се равнява на 100 лв. Процесуалния
представител на възиваемата страна е направил възражение за прекомерност на
разноските, поради което и настоящия състав намира че следва да намали
изплатеното адвокатско възнаграждение до минимално предвидения размер от 100
лева. В настоящия случай делото е приключило в две заседания, едно от които е
било отложено по молба от страна на жалбоподателя. Делото не се отличава с
голяма фактическа и правна сложност, поради което и присъждане на разноски в
размер на 300 лева се явява прекомерно.“
Това са мотивите на съда,за да
остави без уважение и молбата на адвокат Е.Н. ,в качеството й на процесуален
представителна „П. Комерс“ЕООД, за изменение на Решение №260124 от
02.09.2020г.,постановено по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС,в частта за
разноските,в своето Определение № 260321/ 21.10.2020г.,постановено по АНД №
3107/2020г., XXV н.с.,ПРС.
При така установеното от
фактическа страна,проверката за правилност и законосъобразност на Определение № 260321/ 21.10.2020г.,постановено
по АНД № 3107/2020г., XXV н.с.,ПРС ,настоящият състав извърши с оглед
действащата към датата на постановяването му редакция на приложимите норми на
ЗАНН, АПК, ГПК и Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.) в сила по време на разглеждане на АНД №3107/2020г. ПРС, в съдебните
производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като
съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК ,когато съдът отмени обжалвания акт, който в случая е НП №К-0048321/27.03.2020г., разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
В настоящия случай,при
приложение на чл.63,ал.4 от ЗАНН,при заявено искане от ответната страна по
делото и при наличие на прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото,спорният въпрос е до какъв минимален размер следва да се
намали адвокатското възнаграждение,при положение ,че е налице различна
нормативна уредба.
Какво се установява по делото.Към
датата на сключване на договор за правна защита и съдействие от 29.05.2020г. ,с
договорено възнаграждение в размер на 300 лв., са били действащи разпоредбите
на Наредба №1/09.07.2004г./ДВ бр.45 от 2020г.,в сила от 15.05.2020г./
Съгласно чл.18,ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г./бр.45 от 2020г.,в сила от 15.05.2020г./,ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението.
Съгласно чл. 7, ал. 2,т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г./бр.45 от 2020г.,в сила от 15.05.2020г./,когато наложената
имуществена санкция е до 1000
лева,минималното адвокатско възнаграждение следва да е 100 лева.
До този размер ПРС е намалил
адвокатското възнаграждение,съобразявайки,че имуществената санкция,наложена на „П. Комерс“ЕООД е 500 лева,не е налице
фактическа и правна сложност на делото,направено е искане от ответната страна
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Този извод на въззивният съд е
направилен,тъй като същият не е съобразил,че при тези условия, размерът на
претендираните разноски ,обемащи единствено заплатеното адвокатско
възнаграждение ,следва да се определи при съобразяване с правилото на чл. 18, ал. 2
във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на
постановяване на решението,а именно редакцията от бр.68 на ДВ от 31.07.2020г.
Съгласно чл. 7, ал. 2,т.1 от Наредба №1/09.07.2004г./бр.68 от 2020г.,в сила от 31.07.2020г./,когато
наложената имуществена санкция е до 1000
лева,минималното адвокатско възнаграждение следва да е 300 лева.
Съдът в настоящия си състав не
споделя и изводите на първоинстанционния съд,че е налице прекомерност на
адвокатското възнаграждение ,а оттук намалянето му до минимума по Наредба
№1/09.07.2004г. Съобразно, чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа.Горното в никакъв случай не означава,че адвокатското възнаграждение
следва да се договаря в минимален размер.
По така изложените
мотиви,съдът намира,че обжалваното определение следва да бъде отменено като
неправилно.
На основание чл. 235, ал. 1 от АПК, предвид
отмяната на обжалваното определение, настоящият съдебен състав следва сам да
реши въпроса по частната жалба и да измени Решение №260124 от
02.09.2020г.,постановено по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС,в частта за
разноските като осъди ответната страна по делото Комисия за защита на
потребителя да заплати на „П. Комерс“ЕООД 300 лева ,представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение за производството пред Районен съд-Пловдив.
Водим от това и на основание
чл. 235, ал. 1 от АПК във вр чл. 144 от АПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и
чл. 63, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260321/ 21.10.2020г.,постановено по АНД
№ 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС, като вместо него изменя Решение №260124 от
02.09.2020г.,постановено по АНД № 31(07/2020г., XXV н.с.,ПРС,в частта за
разноските в частта за разноските като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителя с БУЛСТАТ № 12 15 16 918 да заплати
на „П. Комерс“ЕООД,ЕИК 82532692,със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,ул.“Васил Левски“№109, представлявано от управителя А.К.
П.,със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“Алцеко“№16,ет.2,адвокат Е.Н. 300/триста /
лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред Районен
съд-Пловдив
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.