Р Е Ш
Е Н И Е
№ 688
31.05.2017 година гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на тридесет и първи май две
хиляди и седемнадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№809
по описа за 2016г., намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.247,
ал.1 от ГПК.
На 11.05.2017г. е постъпила молба от адвокат
Н.А. в качеството му на пълномощник на ответницата Т.Д.Б., с която се иска да
се допусне поправка на явна фактическа грешка в постановеното по делото
решение. Излагат се съображения за това, че макар в мотивната част съдът да се
е произнесъл по иска за прогласяване нищожност на сделката на основание чл.26,
ал.2 ЗЗД /липса на съгласие от страна на прехвърлителя/, не е формирал волята
си с отхвърляне на иска в диспозитива на решението.
Ответната страна по молбата С.Е.К. чрез
пълномощника си ангажира становище за неоснователност на молбата.
Съдът, след запознаване с материалите
по делото, намира за установено следното:
Производството по делото е било
образувано по предявени от С.Е.К. против Т.Д.Б. обективно съединени искове с
правна квалификация чл.40 ЗЗД, чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.108 ЗС. Исковете за
нищожност на атакуваната сделка са съединени помежду си при условията на
евентуалност, като ищцата е поискала съдът най-напред да се произнесе по иска
за нищожност на основание чл.40 ЗЗД и в случай, че той не бъде уважен, да се
произнесе по иска за нищожност на основание липса на съгласие от страна на
прехвърлителя. Този начин на обективно съединяване на установителните искове е
заявен съвсем ясно и категорично в исковата молба, намерил е отражение в
изготвения по делото доклад и възражения или спор между страните в това
отношение не е повдиган.
С постановеното решение съдът е
разгледал иска по чл.40 ЗЗД и като е намерил същия за основателен го е уважил,
като е прогласил договора за покупко-продажба за нищожен като сключен във вреда
на представлявания. Изрично е посочено в мотивната част на решението, че с
оглед уважаване на главната претенция съдът не дължи произнасяне по евентуално
съединения иск за нищожност.
Право на ищеца е с една искова молба да предяви няколко иска с различен
предмет между същите страни за разглеждането им в едно производство. Също така
ищецът определя съотношението, в което се намират помежду си съединените искове
и поредността, при която да бъдат разгледани, като при евентуално обективно
съединяване евентуално съединеният иск се счита за предявен под условие – до
разглеждането му се стига само ако предявеният като главен иск се отхвърли.
Предвид изложеното по-горе съдът счита, че в цитираното решение не е
допусната очевидна фактическа грешка и не е налице несъответствие между мотиви
и диспозитив, както се твърди в молбата. Не е налице и чисто техническа грешка,
която е допустимо да се отстрани по реда на чл.247, ал.1 от ГПК. Ето защо
молбата ще се отхвърли като неоснователна.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата от 11.05.2017г. на Т.Д.Б., подадена чрез пълномощника й
адв.Н.А., с която се иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка
в постановеното по делото решение от 04.04.2017г., тъй като в диспозитива на
същото съдът е пропуснал да обективира воля за отхвърляне на иска с правна
квалификация чл.26, ал.2 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: