Р
Е Ш Е
Н И Е №84/7.2.2020г.Г.
гр.Ямбол........7.02........2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...........................двадесет и седми...януари.......................................
През две хиляди и двадесета
година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При секретаря................И.Г.......................и
в присъствието на
Прокурора...........................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 2503
за 2019
година............................................................................................
Производството пред ЯРС е образувано
по искова молба на „Теленор
България“ ЕАД гр. София, с която
се желае да бъде установено
по отношение на Д.П.Д. ***, че
към нея съществува изискуемо вземане на ищеца в размер 592,72
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода
15.08.2017 г. до 14.11.2017 г., законната лихва, считано от подаване на
заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на
ЯРС, както и присъждане на направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от
ответницата е постъпил и предявеният иск се счита недопустим и неоснователен.
Твърди се, че претендираните за плащане фактури не са
били връчени на ответницата, възразява се, че ответницата е била уведомена за
едностранното прекратяване на договорите поради нейна вина. Клаузите на
договора са недействителни, тъй като съдържат неравноправни клаузи по смисъла
на чл.143 от ЗЗП – клаузата за неустойка. Вземанията не са недоказани по
основание и размер.
В съдебно заседание ищецът не
изпраща представител, депозирал е писмено становище за това, че поддържа
предявения иск.
Ответникът, редовно призован не се
явява в съдебно заседание, а особеният му представител желае отхвърляне на
иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК със заявител „Теленор
България“ ЕАД гр. София и длъжник Д.П.Д. ***, с което се желае длъжникът
да заплати сумата 952,72 лв. по договор между него и заявителя:
договор за мобилни услуги от *** г. Съдът е уважил искането
по заявлението като е издал заповед № *** г., с която е разпоредено
Д. да заплати всички претендирани суми. Длъжникът Д.
е депозирала възражение по чл.414 от ГПК от ГПК, което е довело до завеждане на
настоящия установителен иск от заявителя.
За установяване на твърденията си за наличие на
вземане към ответницата
ищецът е представил по делото сключените
помежду им договори и общи условия: Договор за мобилни услуги от 29.11.2012 г. за едни мобилен номер
по програма *** лв. с предпочетен № *** със срок до 29.11.2014 г. с общи условия; допълнително споразумение по
програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен № *** от
27.09.2014 г., срок до 29.11.2016 г. и приложение – ценова листа; Договор за
мобилни услуги от 14.01.2013 г. *** 64kbps с месечен абонамент 9,90 лв. с предпочетен № ***
и срок до 14.01.2015 г.; допълнително споразумение по програма „Заедно“ към
договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен № *** г., срок до 29.11.2016
г.; Договор за мобилни услуги от 28.10.2015 г. за едни мобилен номер
по програма Резерв Стандарт 8,99 лв. с предпочетен № ***
със срок до 28.10.2017
г. Съгласно сертификат за пакетни услуги Combo+ от 30.10.2015 г. ползваните мобилни/фиксирани
номера от Д. са обединени и ще бъдат ползвани в пакет Combo+: Тройна пакетна услуга
Combo+, включваща: мобилни/фиксирани
номера ***, съответно с абонаментни планове:
Резерв Стандарт 8,99 лв., GLOBUL Max 9,99 лв., Telenor Home Start, Internet 6500. Срокът на ползваните, съгласно сертификата услуги е до 28.10.2015 г.
и към него е представено приложение – ценова листа. Представени са и
съставените за задълженията на Д. пет фактури за отчетени периоди: 15.08.2017
г. – 14.09.2017 г., 15.09.2017 г. – 14.10.2017 г., 15.10.2017 г. – 14.11.2017
г., 15.11.2017 г. – 14.12.2017 г. и 15.12.2017 г. – 14.01.2018 г.
Съгласно чл.26 от Общите условия,
представени с исковата молба, при ползването на услуги чрез индивидуален
договор плащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
издавана ежемесечно на потребителя, а той при сключване на договора е уведомен
за датата, на която ще бъде издадена фактурата. Записано е, че неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. Плащането на фактурата се извършва в указания в нея срок, но не по-късно
от 18 дни от датата на издаването й – чл.27 от ОУ. Съгласно чл.44 от ОУ Теленор може да изисква внасяне на гаранционна сума от
потребител в четири случая – при изчерпан лимит, при спрян достъп до услугите
поради неплащане на дължими суми, в зависимост от кредитната оценка на
потребителя или при нетипичен трафик, реализиран от потребителя. Според чл.75
от ОУ при неспазване на кое да е от задълженията на потребителя или при
неизпълнение на другите му задължения, Теленор има
право да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор.
По делото бе назначена, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение, че размерът на дължимите суми за мобилни услуги, предоставени за процесиите номера и фактурирани за абонатен номер № *** за процесния период 15.08.2017 г. - 14.11.2017 г. е общо 592,72 лв. по фактура № *** г.- 509,72 лв.; фактура № *** г. - 49,79 лв.; фактура № *** г. - 49,79 лв. и кредитно известие № *** г. -(-16,58) лв. Последното плащане за абонатен номер № ********* е извършено на 29.08.2017 г., когато е платена сума в размер на 28 лв., с която са погасени задължения по фактура №*** г. /предхождаща процесните фактури / в размер на 27.94 лв. С остатъкът в размер на 0,06 лв. е погасено част от задължението по фактура № *** г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД е издал кредитно известие № ***. на стойност 16,58 лв. след изтичане на срока за плащане на фактура № *** г. Стойностите в него са формирани в резултат на приспадане на авансово заплатени абонаментни такси при сключване на договора за услуги. Със стойността на кредитното известие е намалено натрупаното задължение по фактури №*** г., в размер на общо 609,30 лв. и неизплатеният остатъкът е 592,72 лв. Намаляването на задължението не е в резултат от доброволно плащане на ответника.
Съдът не обсъжда заключението на
вещото лице относно изчислена неустойка за два от мобилните номера, тъй като
ищецът не е заявил претенция за плащане на неустойка по договорите, както в
заповедното, така и в настоящото производство. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като годно доказателство с оглед обективното му и компетентно
изготвяне.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД. Съдът намира искът за
допустим, а разгледан по същество за изцяло основателен.
Съдът намира за основателна
претенцията относно неплатени задължения за потребени
мобилни услуги, съгласно сключените договори за мобилни/фиксирани услуги, обединени от сертификат за пакетни услуги Combo+ от 30.10.2015 г. и
издадените за това фактури. Вещото лице е установило, че за периода от 15.08.2017 г.
- 14.11.2017 г. са фактурирани
задължения на ответника в размер на исковата сума от 592,72
лв. За да достигне до този извод
вещото лице се е съобразило с данните на билинг
системата, с която работи ищеца и извършените от ответника плащания, които са
надлежно приспаднати. След като се установи, че ответникът не е заплатил
задължението си по договорите за мобилни услуги, които са прекратени поради
неговото виновно поведение, изразяващо се в неплащане на задължения към
доставчика и договора е прекратен, следва да бъде прието за установено, че
същия дължи неплатените суми за потребени мобилни
услуги. Страните не са договаряли уведомяване за прекратяване на договора при
виновно поведение, каквото е налице с неплащането на сметките, поради което
това възражение на ответницата е неоснователно. Съдът не обсъжда възражението
на ответницата относно нищожност на клаузата за неустойка, тъй като такъв иск
няма предявен. С оглед изложеното искът е изцяло основателен.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част
от иска в размер на 205 лв. в заповедното производство и в размер на 405 лв. в установителното производство.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, че Д.П.Д., ЕГН ********** ***
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище гр.София, район
„Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 592,72 лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** за периода 15.08.2017 г.
до 14.11.2017 г., ведно
със законната лихва от подаване
на заявлението до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Д.П.Д. с посочени
данни да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София направените в заповедното
производство разноски в размер 205лв. и направените в настоящото производство
разноски в размер на 405 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: