№ 5596
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110125779 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Б. М. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх. *, ет. * срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД,ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 – 6, с която се
иска признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не
дължи сумата от 5037 лв., представляваща вземане по договор за кредит,
сключен на 18.11.2008 г. между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
прехвърлено на ответника с договор за цесия от 13.07.2020 г.
В исковата молба се твърди, че на 18.11.2008 г. е сключен договор за
кредит между Б. М. П. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., като по
повод на неговото неизпълнение от страна на кредитополучателя са
образувани съответно ч.гр.д. 1314/2012 по описа на СРС, 120-и състав, и и.д.
№ 20128410407449 с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. и
длъжник – Б. М. П. по описа на частен ***** и. Н. М.. Твърди се, че
последното изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е опис
на движими вещи от 14.03.2016 г., поради което по изпълнителното дело е
настъпила перемпция, за прекратяване на делото е издадено постановление от
23.01.2019 г., като на 01.04.2019 г. е съставен приемо-предавателен протокол
за връщане на изпълнителен лист от 05.04.2012 г., издаден по ч.гр.д.
1314/2012 на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Твърди се, че на
13.07.2019 г. е подписан договор за цесия между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. и „ЕОС Маткрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на
ищцата е прехвърлено от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. на „ЕОС
Маткрикс“ ЕООД. Излагат се доводи, че петгодишният давностен срок за
изпълнение на задължението на Б. П. е изтекъл, въпреки което ответникът
1
изисква плащане на задължението от нея, настоява за подписване на
споразумение за разсрочено плащане на вземането и подава данни към
Централния кредитен регистър за нейна кредитна задлъжнялост. Предвид
изложеното, ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че не дължи плащане на вземането по договора за кредит поради
изтекла погасителна давност и да постанови отписване на същата от
Централния кредитен регистър.
Постъпил е отговор на исковата молба от ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, в който същият признава изцяло исковата претенция. Излага доводи,
че като титуляр на вземането, макар и погасено по давност, съгласно чл. 10 от
Наредба № 22/16.07.2009 г. е задължен ежемесечно да подава информация
към БНБ за всички изкупени кредити на своите клиенти. Моли в тежест на
дружеството да не бъдат присъждани разноски, тъй като същото с
поведението си не е дало повод за завеждане на делото, а изпълнителното
дело е прекратено преди завеждането на настоящото дело.
С Определение № 29486/03.11.2022 г. производството в частта относно
искането за постановяване на отписване на ищцата от Централния кредитен
регистър е прекратено като недопустимо. Съдът е приел, че между страните
не са спорни обстоятелствата за наличие на правоотношение и погасяване по
давност на вземането на ответника.
С молба с вх. № 252860 от 18.11.2022 г. ищцата моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено, че Б. М. П. не дължи
плащане на парично задължение в размер на 5037 лв. на „ЕОС Матрикс“
ЕООД. Ищцата излага доводи, че въпреки признаването на иска, ответникът
със своето поведение е станал причина за образуване на настоящото
производство, поради което моли съда да присъди на ищцата разноски.
Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
В съдебните заседания, проведени на 21.11.2022 г., 12.12.2022 г.
13.02.2023 г. и 08.03.2023 г. ищцата и ответникът не се явяват и не се
представляват.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.11.2008 г. между ищцата Б. М. П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. е сключен договор за кредит, по който е налице неизпълнение
от страна на ищцата.
Съгласно постъпило копие на и.д. 20128410407449 по искане за „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А е образувано частно гражданско дело №
1314/2012 г. по описа на Софийския районен съд, 120.състав, по което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила и въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 05.04.2012 г.
По молба от 14.06.2012 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А е
образувано изпълнително дело № 20128410407449 на ЧСИ Н. М..
С разпореждане от 16.07.2012 г. е наложен запор върху вземанията на
2
ищцата Б. П. в определени търговски банки.
С разпореждане от 27.06.2013 г. е наложен запор върху вземането за
трудово възнаграждение на Б. П. от нейния работодател „Трансграф“ ЕООД.
С молба от 17.07.2013 г. Б. П. моли да бъде вдигнат запорът върху
трудовото й възнаграждение, като се задължава, че всеки месец, считано от
август 2013 г. да внася по 80 лв. до изплащане на задължението.
Със съобщение от 17.07.2013 г. работодателят на Б. П. – „Трансграф“
ЕООД, е уведомен във връзка с постигнатата договорка с нея да преустанови
превеждането на дължимите суми по запора до последващо разпореждане.
С разпореждане от 14.03.2016 г. е насрочен опис на движимите вещи на
ищцата.
С писма от 25.05.2016 г. е поискана информация от 16 търговски банки
относно наличието на банкови сметки, открити от Б. П..
Със запорно съобщение от 07.06.2016 г. е постановено всеки месец
работодателят на Б. П. - „Трансграф“ ЕООД да превежда суми съгласно
запорно съобщение от 27.06.2013 г. Съобщението е връчено на дружеството
по реда на чл. 47, ал. 5 във връзка с ал. 1 ГПК.
С разпореждане от 23.01.2019 г. ЧСИ Н. М. е прекратил изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Видно от потвърждение за извършена цесия, с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. е прехвърлил на„ЕОС Матрикс“ ЕООД вземането си към ищцата,
вписано под № 2288 в приложение № 1, неразделна част от договора.
С приемо-предавателен протокол от 11.09.2020 г. на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., в качеството му на взискател по и.д.
20128410407449/2012 г. е предаден изпълнителен лист от 05.04.2012 г.
С молба от 30.12.2020 г. ответникът по настоящото дело „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде конституиран като взискател по и.д.
20128410407449/2012 г., да бъде наложен запор върху банковата сметка на Б.
П. в „Юробанк“ АД и да му бъдат превеждани постъпилите суми по посочена
от него банкова сметка.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК за установяване на погасяване по давност на признато със
съдебен акт задължение. В тежест на ответника е да установи, че спорното
право е възникнало. Ищцата следва да установи, че се е позовал на изтекла
погасителна давност и въпреки това ответникът е предприел действия за
събиране на вземането.
По делото е установено, че по отношение на ищцата е издадена заповед
за изпълнение, която е влязла в сила и въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 05.04.2012 г., за следните суми: 2326,31 лв. – главница
по договор за кредит от 18.11.2008 г., ведно със законната лихва за периода
3
11.01.2012 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на
550,51 лв. за периода 30.07.2009 г. – 30.12.2010 г.; законна лихва за забава в
размер на 585,09 лв. за периода 28.08.2009 г. до 21.12.2009 г. и 169,24 лв.
разноски по делото, а именно: 69,24 лв. държавна такса и 100 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
В случая оспореното вземане е по договор за кредит. Вземането за сума,
предоставена по договор за кредит (главница) се погасява с общата 5-годишна
давност. Вземането е едно, независимо, че е възможно страните да са се
съгласили погасяването на задължението да се извършва на вноски с различен
падеж. Това съглашение между страните не променя характера на вземането
по начин, който да обоснове извод, че същото се превръща периодично, тъй
като става въпрос за връщане на една вече отпусната еднократно парична
сума.
Вземанията за лихви за забава се погасяват с кратката 3-годишна
погасителна давност съобразно чл. 111 от ЗЗД. Тази давност може да бъде с
по-дълъг срок – срок от 5 години, само в хипотезата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД –
ако вземането бъде съдебно признато.
С влизането на заповедта за изпълнение в сила започва да тече нов
давностен срок. Настоящият съдебен състав, при наличие на противоречива
практика на съдилищата, приема тезата, че при издаване на заповед за
изпълнение продължителността на този нов давностен срок се определя по
правилата на
чл. 117, ал. 1 ЗЗД, а не на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според който при признаване на
вземането със съдебно решение новият давностен срок е всякога 5-годишен.
Неслучайно в разпоредбата е употребен терминът "решение", като волята на
законодателя е да запази дългата давност само за онези актове, при които
съдът въз основа на проведено съдебно дирене е постановил акт със сила на
присъдено нещо. Такива вземания се ползват според законодателя с по-
голяма защита именно защото са били предмет на доказване пред съда.
Напротив, в заповедното производство преценката на съдебния орган относно
съществуването на вземането е само формална и се гради на твърденията на
длъжника и неговото неоспорване. Поради това влязлата в сила заповед за
изпълнение от гледна точка на съдебната дейност и изявленията на длъжника
следва да се приравни по-скоро на признание на вземането, при което
давността е такава, каквато е била преди съдебния процес, а не на съдебно
решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение, макар и да има подобен
ефект, не формира сила на присъдено нещо, не се издава в рамките на
състезателен процес и поради това не се ползва с предимството на по-дългия
давностен срок на приетото вземане съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД. (В този
смисъл Решение № 94/27.07.2010 г. по т.д. № 943/2009 г. на ВКС, І-во ТО.)
Съгласно чл. 116, буква „в“ от ЗЗД давността се прекъсва и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Погасителната
давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните действия, като в
хода на принудителното изпълнение тя може да бъде прекъсвана
многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и да е
4
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да
се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като: насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. Взискателят
следва да поддържа висящността на изпълнителния процес като внася такси и
разноски за извършване на изпълнителните действия от приложен вече
изпълнителен способ (за опис, оценка, предаване имущество за пазене на
пазач, отваряне на помещения, изнасяне на вещи и т. н.), да иска повтаряне на
неуспешно извършени действия, сочи нови изпълнителни способи. (В този
смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС).
По делото е установено, че по молба на кредитора БНП Париба от
14.06.2012 г. и въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищцата е
образувано и.д. № 20128410407449/2012 г. на ЧСИ Н. М.. С молбата
взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител извършването на
всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 16.07.2012 г. е наложен запор върху вземанията на
ищцата в посочените търговски банки. Съгласно записванията, направени на
гърба на изпълнителния лист от 05.04.2012 г. в резултат на предприетите
изпълнителния действия, по изпълнителното дело са постъпвали суми за
погасяване на задължението на ищцата. Поради това, настоящият съдебен
състав счита, че с предприемането на това изпълнително действие давността
за вземането на ищцата е прекъсната.
Със запорно съобщение от 27.06.2013 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Б. П., с което действие отново е прекъсната
погасителната давност за нейните задължения.
С молба от 17.07.2013 г. ищцата се е задължила да изпълни
задължението си разсрочено, с което е признала наличието на вземане, което
действие на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД отново е прекъснало давността.
Видно от записванията, направени на гърба на издадения изпълнителен лист
от 05.04.2012 г. (на лист 2 – 3 от изпълнителното дело) и приложените по
5
изпълнителното дело справки за постъпили суми за погасяване на
задължението на ищцата, последната постъпила такива сума е на 12.08.2015 г.
Настоящият съдебен състав приема, че с всяко постъпване на суми за
погасяване на задължението на ищцата прекъсва погасителната давност, а и
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това са плащания, извършени в резултат на
прилагане на конкретен изпълнителен способ, предприети от ЧСИ след
възлагане от взискателя, който е и поддържал висящността на изпълнителния
процес, заплащайки дължими такси и разноски.
Следващите извършени от ЧСИ изпълнителния действия – изискване на
информация от определени търговски банки със съобщения от 25.05.2016 г. за
наличието на банкови сметки на ищцата, насрочване на опис от на движимите
вещи и съобщение от 07.06.2016 г. до работодателя на същата за ежемесечно
превеждане на суми по сметка на ЧСИ, не са изпълнителни действия, които
прекъсват давността. Проучването на имотното състояние е сред действията,
за които изрично в ТР № 2/2013 г. е прието, че не прекъсва давността за
вземането, описът на движими вещи на ищцата, насрочен на 14.03.2016 г. за
27.04.2016 г. няма данни да е проведен, а вследствие съобщението до
работодателя на ищцата не са постъпвали суми за погасяване на вземането,
поради което настоящият съдебен състав приема, че в резултат на тези
действия давността не е била прекъсвана.
С оглед на изложеното съдът приема, че последното прекъсване на
давността за задължението на ищцата е на 12.08.2015 г. Поради това,
задължението на ищцата по договор за кредит от 18.11.2008 г. между нея и
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., прехвърлено на ответника с договор
за цесия от 13.07.2020 г., е погасено по давност както по отношение на
лихвите, така и по отношение на главницата.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Съгласно договор за правна защита и съдействие, представен на
лист 39 по делото, същата е направила разход от 800 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника, че с поведението си
не е дал повод на ищцата за завеждане на настоящето дело, поради което не
следва да бъде осъждан за разноски, съдът намира за неоснователно. Видно
от писмо от ответника до ищцата от 09.12.2021 г., представено на лист 6 от
делото, същият е твърдял, че задължението е дължимо и е предлагал
сключване на споразумение за разсрочено плащане на същото. Предвид
изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищцата разноски за един адвокат в целия претендиран размер. Освен това, на
основание чл. 77 във връзка с чл. 83, ал. 2 и ал. 3 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати по сметка на съда и 201,48 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Б. М. П. отрицателен
6
установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„Еос Матрикс“ ЕООД, че Б. М. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к.
„Д.“, бл. ***, вх.*, ет. *, не дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 – 6, сумите от
2326,31 лева – главница представляваща вземане по договор за кредит,
сключен на 18.11.2008 г. между Билаяна М. П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., ведно със законната лихва от 11.01.2012 г. до изплащане на
вземането; 550,51 лева – възнаградителна лихва по същия договор за период
от 30.07.2009 г. до 30.12.2010 г.; 585,09 лева – мораторна лихва за периода
от 28.08.2009 г. до 21.12.2009 г., 169,24 лева – разноски за държавна такса и
юрисконсултско въднаграждение – задължения по изпълнителен лист от
05.04.2012 г. по частно гражданско дело № 1314/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, 120. състав, които според ответника възлизат на
общо 5037 лева към 26.11.2020 г., и са били прехвърлени на „Еос Матрикс“
ЕООД с договор за цесия от 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Еос Матрикс“ ЕООД, с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 4 – 6, да заплати на
Б. М. П., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***, вх.*, ет. *, сумата
от 800 лвева, представляваща заплатен адвокатски хонорар в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК във връзка с чл. 83, ал. 2 и 3 ГПК
Еос Матрикс“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. София,
район „Витоша“, ж.к. „Малинова Долина“, ул. „Рачо Петров – Казанджията“
№ 4 – 6, да заплати на Софийския районен съд сумата от 201,48 лева
държавна такса за настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7