№ 9031
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА
ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Т. СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Гражданско дело № 20211110127378 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „С. В.“ АД
против КР. СТ. М., ЕГН **********, за установяване съществуването право на
вземания на ищеца от ответника за сумата от 899,52 лв., представляваща потребена
вода от длъжника за имота му на адрес гр., ж.к., бл., вх., ет., ап., клиентски № ..., за
периода от 15.7.2019 г. до 14.8.2019 г., ведно със законна лихва от 29.1.2021 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от по ч.гр.д. № 5493/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът КР. СТ. М. е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който
оспорва претенцията, като посочва, че не е бил собственик на имота за исковия период,
доколкото на 15.03.2019г. го е продал на М. К. К..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.дело № 5493/2021г. по описа на СРС, 25 състав, от
което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „С. В.“ АД /ищец по делото/ срещу КР. СТ. М.
/ответник по делото/. На 29.01.2021год. в полза на „С. В.“ АД била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което на заявителя са
указания правата му по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като искова молба е подадена в
1
законоустановения срок и предявените искове се явяват допустими на това основание.
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и
К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за
процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 1 и 2 от Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата
разпоредба на Общите условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на
имот, за който се предоставят В и К услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища
и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно, потребител на В и К услуги по смисъла на посочената
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване
на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е предвидена
възможността такива да са и наемателите, но при подадена от наемателя нарочна
писмена декларация за това. В случая КР. СТ. М. оспорва наличието на облигационно
отношение с ищеца, като представя Нотариален акт за продажба на недвижим имот
№39, том I, рег.№324, дело №35 от 2019г., от който се установява, че ответникът се е
разпоредил с процесния апартамент №94, находящ се на адрес: гр., ж.к., бл., вх., ет.
като на 15.03.2019г. го е продал на М. К. К., като изрично е записано, че владението се
предава на купувача в деня на изповядване на сделката.
Следователно ответникът не е собственик на процесния апартамент към исковия
период, поради което не се явява потребител на услугите, предоставяни от ищеца.
В исковата молба единственото въведено основание за дължимост на
процесната сума за периода от 15.7.2019 г. до 14.8.2019 г. е това, че КР. СТ. М. дължи
стойността на потреблението поради това, че е собственик на имота. Не е въведено
основание за дължимост – неизпълнение на договорно задължение, вменено с Общи
2
условия, за закриване на партида и уведомяване на ищцовото дружество за
разпореждането с недвижимия имот, поради което и прилагането на тази санкция не
следва да се обсъжда.
Отделно от това, въпреки изричните указания, че ищеца не представя по делото
първични документи, от които да се установи потребление, нито документи,
установяващи размер на задълженията за периода /карнети, отчети, фактури/, такива не
са представени до края на съдебното дирене, поради което претенцията се явява
недоказана и по отношение наличието на доставка, размер на потреблението и
неговата цена.
Поради изложеното предявените искове следва да се отхвърлят.
Недължими се явяват и разноските по ч.гр.д. № 5493/2021г. по описа на СРС, 25
състав.
При настояшия изход на делото право на разноски в процеса има ответника, но
по делото няма данни такива да са направени.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1
ЗЗД, предявени от "С. В." АД, гр., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр., ж.к.
ул. №, сгр. за признаване за установено, че КР. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр.,
ж.к., бл., вх., ет., ап., за установяване съществуването право на вземания на ищеца от
ответника за сумата от 899,52 лв., представляваща потребена вода от длъжника за
имота му на адрес гр., ж.к., бл., вх., ет., ап., клиентски № ..., за периода от 15.7.2019 г.
до 14.8.2019 г., ведно със законна лихва от 29.1.2021 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. №
5493/2021г. по описа на СРС, 25 състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3