№ 541
гр. Пазарджик , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200470 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. АНГ. П., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик
ул. „***“ №8, ет.1, ап.2, против Електронен фиш Серия К № 4516747 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100
(сто) лева.
В подадената жалба обобщено се твърди, че не е извършено вмененото
нарушение, като издаденият ЕФ е незаконосъобразен и се прави искане за неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично,
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище в подкрепа
на искането си за отмяна на ЕФ. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е депозирано писмено становище по същество, в което се
обосновават доводи за законосъобразност на издадения ЕФ и се иска неговото
потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
1
полза на АНО за процесуално представителство.
Районният съд провери основателността на жалбата и изложеното в нея, след
като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ за това, че на 19.01.2021 ., в 11,56 часа, в
обл. Пазарджик, на път ІІ-37 км 118+502 в посока гр. Пазарджик, при въведено
ограничение 60 км/час с пътен знак В26, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. №
***, като се е движил с 88 км/час. Скоростта била установена и фиксирана с мобилна
радарна система TFR1-M № 652. Системата отчела движение със скорост от 88 км/час,
т.е. превишение на скоростта от 28 км/час, но от това превишение били извадени 3
км/час, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство
при засичане на движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателя.
Така се формирало превишението на скоростта от 25 км/ч. По този начин бил нарушен
чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е
връчен лично на санкционираното лице на 08.03.2021 г., видно от известие за
доставяне на л.13 от делото. Срещу ЕФ е подадена жалба от санкционираното лице
директно в съда на 18.03.2021 г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване
на нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства- снимки от
видеоклип от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следното:
Първо следва да се каже, че при извършената проверка за законосъобразност на
санкционния акт, съдът намира, че ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, разписваща
задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и съответства на
утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Т.е. в настоящия случай
процесният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
2
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Съдът обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство
не се доказа по безспорен начин фактът на извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя по чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
На първо място при установяването на административното нарушение с АТТС
TFR1-M № 652 не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи (Наредбата). Съгласно чл.10 ал.3 от цитирания
нормативен акт при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда
със снимка на разположението на уреда. Това изискване не е спазено. Съставен е
протокол за използване на АТСС по чл.10 ал.1 от Наредбата (л.14), но липсва
приложена към него снимка на разположението на уреда- мобилното АТСС. Такава
снимка е неразделна част от протокола, а при положение, че има спор или съмнение, че
в конкретния случай се касае за работа с временно разположено на участък от пътя
автоматизирано техническо средство, респ. система за контрол на скоростта, снимката
има за предназначение да даде визуална представа къде точно е било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали това място отговаря на посоченото в
протокола и къде е било разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване
и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи.
Изискването на чл.10 ал.3 от Наредбата има за цел да се установи по
категоричен начин дали е спазено и друго изискване на наредбата- това по чл.8, а
именно при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за
разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след
навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта.
Конкретният случай е точно такъв. Според посоченото в ЕФ, жалбоподателят е
управлявал процесното МПС с превишение на скоростта, съгласно допълнително
въведеното ограничение в извън населено място със знак В26 от 60 км/час при
разрешена 90 км/час. Според жалбоподателят обаче той е управлявал МПС с
разрешена скорост и то в участък извън населено място, където по закон разрешената
скорост е 90 км/ч и е било засечена скорост именно в този участък, а не в участъка след
въведеното ограничение със знака.
3
Липсата на снимка на разположението на АТСС не дава възможност да се
провери дали действително последното се е намирало на 150 метра от знака, въвеждащ
допълнително ограничение на скоростта, както е било отразено в протокола за
използване на АТСС.
Освен това липсата на снимка на разположението на АТСС не позволява да се
установи категорично дали наистина мобилната камера за видеоконтрол е била
разположена на мястото, което е отразено в протокола и кое точно е това място, нито
пък е налице възможност да се установи как е било насочено същото спрямо
засичаните МПС, респ. дали са спазени изискванията според инструкцията за
експлоатация на техническото средство относно допустимия ъгъл на замерването, а от
там и за коректност на измерването. Не е ясно също дали в близост до разположеното
АТСС не е имало други препятствия на пътя или в страни от него, въобще някакви
фактори, които биха могли също да влияят на работата му, респ. да дискредитират
коректността на измерването на скоростта.
Вярно е, че на снимките, изведени от видеоклипа на АТСС са посочени
координати на разположението на уреда. При извършена справка в общодостъпния
сайт Гугъл карти въведените посочени на снимката GPS-координати показват, че
АТСС е разположено на място различно от отразеното в Протокола за използване на
АТСС, а именно на по-малко от 150 метра от знак В26, поставен на км 118+400 метра в
дясно (преди кръстовище с общински път в ляво- за с. Сарая и за ведомствен път за
ШЕЛ и Мак Доналдс вдясно), според Справка от АПИ (л.47).
Всичко това показва, че и отразеното чрез GPS-координати на снимките от
видеоклипа на АТСС не дава достоверно местоположение на уреда.
Освен това от цитираните снимки от АТСС (л.17) се вижда, че уредът е засякъл
скоростта на МПС и заснел същото на място, различно от посоченото в ЕФ и
Протокола за използване на АТСС. Видно от същите е, че автомобилът се движи и е
засечен в участък от пътя, който е преди поставения знак В26 на км 118+400 на път
II-37. Това обстоятелство се установява и от справката в сайта Гугъл карти. Така както
е посочено в писмото от АПИ (л.47) този знак, който е първи на пътя след пътен възел
Гелеменово в посока гр. Пазарджик, е че същият се намира вдясно преди
кръстовището за с. Сарая и ШЕЛ. Това обстоятелство се потвърждава и от справката в
Гугъл карти, но видно от снимките от АТСС, автомобилът на жалбоподателя е засечен
да се движи преди въпросния участък от пътя.
Всичко това води до извода, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя е доказателствено необезпечено и не е доказано до необходимата
степен на несъмненост. Това води до порочност на издадения ЕФ и е основание за
4
неговата отмяна.
При този изход от делото- отмяна на ЕФ, не може да бъде удовлетворено
искането на пълномощника на директора на ОДМВР-Пазарджик за присъждане на
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд- Пазарджик, в
настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4516747 издаден от ОД на МВР-
Пазарджик, с който на ИВ. АНГ. П., ЕГН- **********, с адрес гр. Пазарджик ул. „***“
№8, ет.1, ап.2, на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение
на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева,
като незаконосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски в полза на АНО, като
неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр. Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5