Определение по дело №336/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 332
Дата: 8 февруари 2023 г. (в сила от 8 февруари 2023 г.)
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20235300500336
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 332
гр. Пловдив, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20235300500336 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.402, ал.2
от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на С. А. Н., ЕГН **********,
чрез пълномощниците му по делото адв. E.Г-Г. и адв. М.К.-М., против
определение №14046 от 20.12.2022г., постановено по гр.д. №20378/2021г.
на Районен съд- Пловдив, VІІ гр.с., с което е била оставена без уважение
молбата му вх. №101050/12.12.2022г. за отмяна на допуснатото с
определение №67/12.01.2022г. по ч.гр.д.№85/2022г. по описа на Окръжен
съд- Пловдив обезпечение на иска на Д. Т. Д., ЕГН **********, чрез
спиране на изпълнението по изп.д.№102/2020г. по описа на ЧСИ Р.Р., с
район на действие Окръжен съд- Пловдив. В жалбата се излагат
съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска
отмяната му и постановяване на определение за отмяна на допуснатото
обезпечение.
Ответната страна по жалбата- Д. Т. Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по делото адв. С.Г., в писмен отговор оспорва същата
и иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
1
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
С определение №67/12.01.2022г. по ч.гр.д.№85/2022г. по описа на
Окръжен съд- Пловдив съдът е допуснал обезпечение на предявения от Д.
Т. Д., ЕГН **********, против С. А. Н., ЕГН **********, установителен
иск за собственост, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№102/2020г.
по описа на ЧСИ Р.Р., с район на действие Окръжен съд- Пловдив. С
писмена молба по делото ответникът С. А. Н., ЕГН **********, е поискал
отмяна на допуснатото обезпечение, като е изложил доводи, че с влязло в
сила определение по друго дело било прекратено като недопустимо
производството по аналогичен иск, предявен срещу ответника от бившата
съпруга на ищеца Ж. С. Д.. С обжалваното определение
първоинстанционният съд е отказал да отмени допуснатото обезпечение
по съображения, че липсват нови фактически обстоятелства, водещи до
отпадане на основанията за допускане на обезпечението.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.2 от ГПК съдът отменя
обезпечението след като се увери, че вече не съществува причината,
поради която е било допуснато, или че са налице условията на чл.398,
ал.2 от ГПК. В случая с молбата за отмяна на обезпечението са изложени
единствено доводи, че след допускане на обезпечението производството по
предявен от бившата съпруга на ищеца Ж. С. Д. установителен иск за
собственост по отношение на същия имот против ответника С. А. Н., ЕГН
**********, било прекратено като недопустимо по изложени в него правни
съображения, от което се прави извод, че и предявеният от ищеца иск,
по който е допуснато обезпечението, също бил недопустим. Така
изложените доводи за недопустимост на иска не са основание за отмяна на
допуснатото обезпечение по реда на чл.402 от ГПК. Същите имат
отношение към правилността на съдебния акт по допускане на
обезпечението и е следвало да бъдат направени в производството по
обжалването му. В случая, видно от материалите по делото,
жалбоподателят е обжалвал пред ВКС определението по допускане на
обезпечението, но жалбата му не е била уважено и определението не е
било допуснато до касационно обжалване. Така постановеният и влязъл в
2
сила акт по допускане на обезпечението не може да бъде преразглеждан
в производството по чл.402 от ГПК. Основание за отмяна на допуснато
обезпечение съгласно чл.402 от ГПК могат да бъдат само нови
фактически обстоятелства, настъпили след допускането му, водещи до
отпадане на основанията за това, а не нови правни доводи и
съображения, относими към наличието на предпоставките за допускането
му, които страната е могла да направи в производството по обжалване,
включително такива, изразени в съдебни актове по други дела. Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че позоваването на
жалбоподателя на мотивите на съдебните актове, с които е било
прекратено производството по предявения от Ж. С. Д. иск, е
неоснователно. В същите недопустимостта на иска й е обоснована с
обстоятелството, че изложените от нея доводи са преклудирани от
влязлото в сила решение по извършване на делбата, тъй като тя е била
страна в делбеното производство и е следвало да ги направи по същото.
В настоящия случай ищецът Д. Т. Д. не е бил страна в производството
по съдебна делба, поради което и изложените мотиви не могат да
намерят приложение по отношение на предявения от него иск. Предвид
горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С отговора на частната жалба ответната страна по нея Д. Т. Д. е
поискал присъждане на разноски. Това искане е преждевременно
направено и следва да се остави без уважение. Съгласно задължителните
указания, дадени в т.5 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС по т.д.№6/2012г. разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно
която във всеки акт, с който приключва производството по делото, съдът
се произнася и по искането за разноски, не се прилага спрямо
обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване
на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда
спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно
осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните
последици от решението. Предвид горното страната следва да направи
искането си за присъждане на разноските за обезпечаване на иска, респ. за
защита в производството по отмяна на допуснатото обезпечение, в
образуваното от нея исково производство.
По изложените съображения съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №14046 от 20.12.2022г., постановено
по гр.д. №20378/2021г. на Районен съд- Пловдив, VІІ гр.с., с което е била
оставена без уважение молбата на С. А. Н., ЕГН **********, вх.
№101050/12.12.2022г. за отмяна на допуснатото с определение
№67/12.01.2022г. по ч.гр.д.№85/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив
обезпечение на иска на Д. Т. Д., ЕГН **********, чрез спиране на
изпълнението по изп.д.№102/2020г. по описа на ЧСИ Р.Р., с район на
действие Окръжен съд- Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Т. Д. за присъждане
на разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4