РЕШЕНИЕ №
14.02.2020 г.гр. Велинград,
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и двадесета годинаq в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка Пенчева
при участието на секретаря Павлина Матушева,
като разгледа, докладваното от съдия Пенчева, гр. д. № 1037 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
А.С.Т. ***, срещу „ОТП Факторинг“
ЕАД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че не дължи
на ответника сумата от 9536,08 евро,
включваща вземане за главница в размер на 6 681, 12 евро, 236, 78 евро
лихва за периода 19.06.2012г. до 18.07.2012г., 78,36 евро санкционна лихва за
периода 19.06.2012г. до 18.07.2012г. и 2539,82 евро лихва за забава за периода
19.07.2012г. до 19.07.2019г., по Договор за Distiller от
29.11.2010г., сключен между ищеца и Банка ДСК ЕАД
и цедиран в полза на,,ОТП Факторинг
България” ЕАД с Договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012г., поради
изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД давност.
Ищецът твърди,
че "ОТП Факторинг България” ЕАД, чрез агенция
„ЕОС Матрикс” ЕООД, неколкократно е
изпращал покани до него да заплати доброволно процесната
сума, представляваща вземане по кредит, предоставен му от „Банка ДСК” ЕАД, което
ответникът придобил чрез договор за цесия от 10.12.2012г. Твърди се, че през 2019г. А.Т. също на няколко пъти е
канен от представители от „ОТП Факторинг България”
ЕАД да подпише споразумение за признаване и плащане на задълженията си, което
той е отказал да подпише. Оспорва, че дължи изпълнение на задължението и иска
от съда да установи със сила на пресъдено
нещо, че вземането на ответника е погасено поради изтичане на петгодишна
погасителна давност.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК от
ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който взема становище за
процесуална недопустимост и неоснователност предявения иск. Счита, че за ищеца не е налице
правен интерес да предяви настоящия иск с доводи, че между страните липсва правен спор, от който да
се изведе правен интерес от водене на установителен
иск за недължимост на процесната
сума. От страна на кредитора не били предприети действия, които да обусловят правен
интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Ответникът не е предприемал каквито и да било действия по принудително
изпълнение по отношение на ищеца, които да застрашават притежавано от него
право. Изпратените извънсъдебни
книжа не предпоставяли възможност за бъдещо събиране
на вземанията, чрез принудително изпълнение, което от своя страна не обуславяло
наличие на правен интерес от предявяване на иск за несъществуване на вземането.
Изпратените покани за плащане доказвали единствено, обстоятелството, че кредиторът
е титуляр на вземане към длъжника А. Т.,
по което не се спори между страните. Фактът, че кредиторът канел длъжника, не
означавало, че съществува спор относно погасителната давност - кредиторът имал
право да претендира от длъжника погасеното по давност вземане и ако получи
изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да
е била погасена с изтичането на давност. Право на кредитора било да кани длъжника да плати всички свои задължения,
включително и погасените по давност, а на преценката на длъжника е дали ще
плати съществуващите вземания, трансформирани в естествени задължения.
Искът бил преждевременно предявен, тъй като кредиторът не
претендирал правата си по съдебен ред, за да може в този смисъл да им се
противопоставят чрез възражение последиците на давността - погасено право на
иск и на право на принудително изпълнение.
Излага, че установения и действащ към момента
процесуален ред не предвижда възможност за предявяване на настоящия иск. Сключения между А.С.Т. и Банка ДСК Договор за кредит от 29.11.2010 г., обезпечен
с поръчителството на Х.Р.М., бил обявен за изискуем поради допусната забава в плащанията и
кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането,
снабдявайки се с изпълнителен титул и образувайки изпълнително дело №
201282804001030 по описа на кантората на ЧСИ Драгомира Митрова. Покана за
доброволно изпълнение била връчена лично на кредитополучателя А.С.Т., като
същия не се възползвал от правото си да подаде възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедта за
незабавно изпълнение е влязла в сила и е стабилизирана спрямо ищеца, респ.
всички негови възражения, изложени в исковата молба, срещу процесното
вземане са преклудирани. За длъжника съществувала
единствено възможността да оспори вземането
в хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК, които не били налице в настоящия
случай.
С
Договор за покупко-продажба на вземания от 10.12.2012 г., сключен между „Банка
ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг България” ЕАД, ответното
дружеството е придобило вземането срещу А.С.Т. и Х.Р.М., произтичащо от
Договора за кредит от 29.11.2010г. След
конституиране като взискател по горепосоченото
изпълнително дело е предприемало действия по принудително изпълнение единствено
по отношение на солидарния длъжник Х.Р.М.. Поради получаване на изпълнение посредством
удръжки по наложен запор върху трудовото възнаграждение на поръчителя,
кредиторът не е предприел други действия, тъй като се удовлетворява посредством
успешния изпълнителен способ. Последното валидно изпълнително действие по
изпълнително дело №1030/2012г. спрямо длъжника А.Т. било от дата 27.11.2012г. -
налагане на запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „Денис
Груп 07“ ЕООД., поради което изпълнителното производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради перемпцията по
отношение на А.Т., настъпила на 27.11.2012г. Счита, че предявяване на
отрицателен установителен иск относно вземане
предполага висящо изпълнително производство или възможност такова да се
образува, каквато не е настоящата хипотеза, поради което предявеният иск се
явява недопустим.
Счита,
че настоящото производство следва да бъде прекратено като недопустимо,
евентуално искът да бъде отхвърлен като неоснователен спрямо ищеца в настоящото
производство.
Претендира разноски.
От представените по делото
доказателства се установява, че на 29.11.2010г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД е
сключен договор за текущо потребление, по силата на който „Банка ДСК“ ЕАД, в
качеството си на кредитор, отпуска на А.С.Т., в качеството му на
кредитополучател сума в размер на
7 500 евро, със срок на издължаване 96 месеца, до 15 число на
месеца. За обезпечение на кредита, между банката и Х.Р.М., на 26.11.2010г., е
сключен договор за поръчителство.
Поради
допусната забава в плащанията, в полза на кредитора на 23.07.2012г. е
издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника и поръчителя за заплащане на сумите 6 681,12 евро-оставащите вноски от главницата по кредита, редовна
лихва в размер на 236,78
евро за периода от 19.06.2012
г. до 18.07.2012 г., неплатена санкционираща лихва в размер
на 78,36 евро за
периода от 19.06.2012г. до 18.07.2012г. и
законна лихва, считано от
19.07.2012г. до окончателно изплащане на
вземането, на осн. чл. 417,т. 2 ГПК- извлечение от
счетоводните книги на банката.
На 08.10.2012г., е подадена молба от „Банка
ДСК“ ЕАД пред ЧСИ Д.М.за образуване на изпълнително дело срещу съдлъжниците Т. и Мизурийски и
такова е образувано под номер 201282804001030.
С молбата е поискано налагане
на запор върху дружествените дялове на длъжника А. Т. в „Денис груп 07“ ЕООД.
Не се спори между страните, че
на 12.10.2012г. на ищеца кредитополучател, е връчена покана за доброволно
изпълнение от съдебния изпълнител и в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 2 ГПК /ред. преди изм. ДВ бр. 100/2019г. срещу заповедта
за изпълнение не е подадено възражения и същата се е стабилизирала.
Не се спори, че последното
изпълнително действие по изпълнително дело 201282804001030 по описа за 2012г.
на ЧСИ Д.М.по отношение на ищеца е предприето на 27.11.2012г. чрез налагане на
запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение при „Денис груп 07“ ЕООД.
На 10.12.2012г. по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, процесното
вземане е придобито от ответника.
С молба вх. № 4693 от 17.05. 2013г. ОТП Факторинг ЕАД е
поискал да бъде конституиран като взискател по
образуваното изпълнително дело.
Не се твърди от страните и не
се представят доказателства от страна на ответника да са предприемани действия
по принудително изпълнение спрямо ищеца по образуваното пред ЧСИ Д.М. изпълнително
дело.
С покана изх. № 2023968 от 09.04.2019г. от ОТП Факторинг България ЕАД, чрез „ЕОС Матрикс“
ЕООД , ищецът е канен да погаси , в тридневен срок, задължението си в размер на
9 430, 29 евро по Договора за текущо потребление от 29.11.2010г.. С
отправената покана А.Т. е уведомен, че като последица на неплащането на дължимата
сума кредиторът ще предприеме действия
по принудително събиране на вземането си, чрез образуване на изпълнително дело
срещу него и насочване на изпълнението върху цялото му несеквестируемо
имущество-движимо и недвижимо имущество, вземания към трети лица, както и
наличностите по банковите му сметки.
Покана със същото съдържание е изпратена на Т.
на 05.06.2019г., като се претендира вземане в размер на 9 536, 08 лв.,
произтичащо от същия Договор за текущо потребление.
Обстоятелството, че ищецът е
канен неколкократно
от ответника да заплати задължението по договора се потвърждава и от
показанията на свидетелката Кадифе Тинева - съпруга
на ищеца, които преценени по реда на чл. 172 ГПК, кореспондират със приложените по делото писмени доказателства.
Потвърждава се и обстоятелството за отправените предупреждения за предприемане
на действия по принудително удовлетворяване на вземането.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Правен интерес от предявяване
на установителен иск предполага наличието на
съществуващ между страните правен спор
относно възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на дадено
право или правоотношение. Наличността на граждански спор поражда нужда, а
следователно и интерес от искова защита. За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано
от него право. Наличието на правен спор са поражда от противоречивите правни
твърдения на страните относно неговото съществуване или съдържание.
В случая между страните е
налице правен спор дължи ли се изпълнение на съществуващото задължение. Право
на титуляря на вземането е да претендира
от длъжника погасеното по давност задължение и ако получи изпълнение, то да е
надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение е била погасена. Право на длъжника е да откаже
изпълнение,като се позове на давността. Длъжникът
оспорва извънсъдебната претенция от „ОТП Факторинг“ ЕАД за изпълнение
на цедираното
в негова полза задължение към „Банка ДСК“ ЕАД.
Нелице е противоречие между страните
съществува ли е годно за изпълнение право, т.е. правен спор.
Не е необходимо правният интерес от водене на установителен
иск да е непременно непосредствен, т. е. пряк, а е достатъчен и евентуален
правен интерес. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане
поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните
обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например
започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи,
извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла.
В настоящия случай, с
отправените извънсъдебни покани за изпълнение на задължението по Договора за
текущо потребление от 29.11.2010г. и заявленията, че ще се пристъпи към принудително
изпълнение въз основа на издадения в полза на неговия праводател
изпълнителен лист, ответникът претендира право, подлежащо на принудително
изпълнение, което обуславят правен интерес за ищеца да предяви иск за
несъществуване на вземането като погасено по давност.Обстоятелството, че
вземането е погасено по давност не обуславя недопустимост на изпълнителния
процес и не прегражда възможността за принудителното събиране на вземането,
предвид характера на давността на материалноправен
институт, за която съдът и съдебният изпълнител не следят служебно.
Ответникът
се легитимира като титуляр на вземане спрямо ищеца и претендираното
от него право засяга правната сфера на последния, предвид възможността предприемане действия по на
принудително изпълнение на задължението. Обстоятелството, че ответникът не отрича в
отговора на исковата молба погасяване на вземането по давност, не е предпоставка за прекратяване на
производството, поради недопустимост на иска. Актът, с който се прекратява
производството в хипотезата на чл. 130 ГПК не разрешава правния спор и не се ползва със
сила на пресъдено.
За ищеца е налице правен интерес да поиска от съда да бъде установено действителното
правно положение и спорът да бъде окончателно решен и при признание на иска. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване
на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална) и ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има
интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да
удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова
свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул,
възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е
дал друг повод за предявяването на иска.
Правен интерес от предявяване
на установителен иск за несъществуване на вземане е
налице независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, към момента на предявяването му.
Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия
в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес
да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права,вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира.
Достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви
иска си, доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните
действия следва да предприеме и обезпечаване на иска си,съответно да поеме
риска на евентуален отказ за обезпечаване,все действия обективно засягащи
правната му сфера. /в този смисъл определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о., ГК,
, определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., определение №
338 от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., ГК/.
Неоспорването на вземането
от страна на длъжника в производството по издавен на заповедта за незабавно
изпълнение, не преклудира възможността да се предяви настоящият
иск. В образуваното по възражение на длъжника исково производство същият следва
да изчерпи всичките си възражения, които обосновават съществуването или
изискуемостта на вземането на кредитора, основани на юридически факти,
осъществили се към този момент. Преклузия настъпва и
при непредявяване на възражение и влизане в сила на заповедта за незабавно
изпълнение, когато исково производство изобщо не е образувано. Длъжникът не
може след стабилизиране на заповедта за изпълнение да иска установяване на
несъществуване на вземането въз основа на факти, които са му станали известни към този
момент. Бездействието на кредитора, след като за
събиране на вземането е образувано изпълнително производство е нов юридически
факт, настъпил след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и правото на ищцеца на иск за несъществуването вземането на това
основание не е преклудирано и не води до
недопустимост на иска.
Правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице и тогава,
когато вземането на кредитора е обезпечено с поръчителство, взискателят е
пристъпил към принудително изпълнение по отношение на имуществото на поръчителя и се удовлетворява успешно от провежданото
изпълнение. Отговорността
на поръчителя макар и акцесорна и обусловена от
задължението на прекия длъжник, не
винаги е в зависимост от съдбата на основното задължение. Така, ако кредиторът
продължи срока за изпълнение от страна на длъжника, продължението няма действие
спрямо поръчителя освен при неговото съгласие – чл. 147, ал. 2 33Д. Освен това
признанието на задължението от длъжника няма действие по отношение на
поръчителя , спирането и прекъсваните на давността спрямо длъжника не
произвежда действие по отношение на поръчителя.
Обезпечаването на задължението с поръчителство
и предприемане на действия по принудително изпълнение по отношения на
поръчителя не лишава кредитора от правото му да пристъпи към принудително
изпълнение по отношение на имуществото на длъжника. В случаи, когато
поръчителят престане да отговаря пред кредитора, той може да насочи изпълнение
към главния длъжник и тази възможност съществува до погасяване на задължението.
Поради това за длъжника е налице правен интерес да установи несъществуването на
вземането, щом кредиторът претендира от него извънсъдебно изпълнение и
разполага с изпълнителен титул, макар и вземането да е обезпечено с
поръчителство. А и в случая, претендирайки изпълнение от страна на длъжника,
кредиторът, който досега се е удовлетворявал само от имуществото на поръчителя,
счита, че интересът му не е задоволен. Предвид възможността да насочи изпълнение
и по отношение на имуществото на длъжника въз основа на издадения изпълнителен
лист, за последния е налице правен интерес предявяване на настоящия иск.
Обстоятелството, че изпълнителното производство спрямо длъжника се е прекратило
поради перемпция,също не обосновава недопустимост на
иска, доколкото кредиторът разполага с изпълнителен титул и може да поиска
образуване на ново изпълнително дело.
Погасяването на едно вземане по давност предполага
настъпила негова изискуемост и изтичане на определен период от време, през
което кредиторът бездейства. Ето защо от съществено значение е да се определи
момента, когато задължението е станало изискуемо.
Не се
спори между страните, че вземането се формира от оставащите неизплатени вноски до края на срока на договора
за кредит, за които банката е поискала издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу
ищеца, поради настъпила предсрочна изискуемост.
Според
задължителната практика на ВКС, обективирана в т. 18
от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на на ОСГТК на ВКС, ако в договора за банков кредит се съдържа
уговорка, че вземането по кредита става
предсрочно изискуемо при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем следва
да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като банката – кредитор трябва да е уведомила длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита.
Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно.
В
практиката се приема, че връчването на издадената заповед за изпълнение на
длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхожда от
кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в посочения смисъл. Характер на
волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем има
исковата молба и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание. За
надлежно уведомяване на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно
изискуем, е връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
което има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване.
По въпроса може ли надлежното
уведомяване от страна на кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост на
договор за банков кредит да бъде
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника и поръчителя или в
уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, с Решение № 6 от 04.04.2019г.
по т.д. № 917 от 2018г. на ТК I т.о. се приема, че
волеизявлението може да е обективирано не само в нарочно писмо/уведомление, нотариална
покана или в исковата молба, както и че липсват
строги изисквания към документа в който обявяването по чл.60 ал.2 ЗКИ се
съдържа т.е. дали уведомлението до длъжника изхожда пряко от банката-кредитор
или то е възпроизведено от трето лице. Според касационната инстанция, в случай
че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на банката не е
достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да настъпи, ако в друг,
връчен на длъжника документ, обявяването
по чл.60 ал.2 ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде преписът от
исковата молба, но възможността не се изчерпва с него, а уведомяването на
длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение до
него или в уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора
(банката) да е възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и
задълженото лице.
В
случая не се представиха доказателства, от които да е видно, че банката е
обявила на длъжника кредита за предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Не се
спори обаче между страните, че с получаването на поканата за доброволно
изпълнение по образуваното срещу А.Т. изпълнително дело № 201282804001030 пред
ЧСИ Драгомира Митрова, връчена на 12.10.2012г., длъжникът е уведомен, че
банката ще счита кредита за предсрочно изискуем. Не се спори, че в предвидения
от закона срок по чл. 414, ал.2 ГПК /ред. преди изм. ДВ бр. 100 от
20.12.2019г., в сила от 24.12.2019г./ длъжникът
не е релевирал възражения за недължимост
на непадежираните вноски по кредита, поради необявената предсрочна изискуемост на
кредита. Ето защо следва да се счита, че
след като издадената на осн. чл. 417, т. 2 ГПК заповед за изпълнение се е стабилизирала, длъжникът е приел, че вземането към кредитора за
остатъка от вноските по кредите се дължи на основание настъпилата негова предсрочна изискуемост. Следователно за дата на изискуемостта на вземането
следва да се счита датата на 12.10.2012г., на която на А.Т. е връчена
поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. От тогава
е започнал да тече и законоустоновения давностен срок. След
тази дата следва да се преценява и предприемани ли са от кредитора
действия, прекъсващи давността.
По
отношение на вземането за обявените за предсрочно изискуеми вноски по договор
за кредит се прилага общата петгодишна погасителна давност. Главното вземане не
е периодично, за да се счита, че приложима е давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. При договора
за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, това не превръща тези
вноски в периодични. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за
противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания. Задължението по договора за кредит е
единно, като единствено изпълнението му е разсрочено по предварително определен
от страните погасителен план. Касае се
до едно механично сумиране на единни задължения, което не променя характера им
и не ги прави периодични.
По
отношение на вземането за лихви е приложим краткият давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В случая производството по установяване на претендираните вноски е приключило с издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК, поради неподадено в срок възражение от длъжника
и не не провеждано исково производство за
установяването му. Разпореждането на
съда за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК се ползва с изпълнителна сила, но не и със
сила на пресъдено нещо. Това е така, защото се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание,
поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора
произтича от заявеното основание. Правните последици на влязлата в сила
заповед за изпълнение не се приравняват на съдебно решение, постановено в
исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117 ЗЗД съвпада
с давностния срок за погасяване на вземането, предмет
на това производство, като разпоредбата на чл.117,
ал.2 ЗЗД не намира
приложение.
Претендираното
вземане за редовна лихва в размер на 236,78 евро за периода от 19.06.2012г. до
18.07.2012г. е начислено върху дължимата главница по месечната анюитетна вноска, преди обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, поради което същото се дължи с настъпване на падежа на последната, а
именно на 19.07.2012г., от която дата е станало изискуемо. На същата дата следва
да се счита, че настъпва изискуемостта на вземаното за неплатена санкционираща
лихва за същия период в размер на 78,36 евро.
Изискуемостта
на вземането в размер на 2539,82 евро лихва за забава, предвид че се касае за
вноски с ненастъпил падеж, настъпва с настъпване на изискуемостта на главното
задължение, а именно на датата, когато кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, т. е. на 12.10.2012г.
От
датата на изискуемоста на вземанията за лихви следва
да се преценява предприемани ли са от кредитора действия, прекъсващи давността.
Между
страните не е воден исков процес и следва да се прецени прекъсвана ли е
давността на вземанията в рамките на образуваното изпълнително производство за
събирането им.
Съгласно
чл. 116, б „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемана на действия за
принудително изпълнение.
В т.
10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело 2/2013г.
на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, кои
са действията в изпълнителното производство прекъсващи давността. За такива се
приемат всички изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал.
2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 23 426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея
не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната
давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае
вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
По
отношение на вземането за обявените за предсрочно изискуеми непадежирали
вноски и за претендираната върху тях мораторна лихва, предвид момента на настъпване на изискуемостта
им, действие прекъсващо давността е налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника на 27.11.2012г. по и.д. № 201282804001030/ 2012г. на
ЧСИ Драгомира Митрова. От този момент е започнал да тече нов петгодишен давностен срок /арг. т. 10 ТР № №
2 от 26.06.2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС/., в рамките на който до датата на предявяване на настоящия иск, както
сам сочи ответникът, не са предприемани други изпълнителни действия, прекъсващи
давността. В случая давността за вземането за сумата в размер на 6 681, 12
евро, предсрочно изускуеми вноски по кредита е изтекла
на 27.11.2017г., а давността за сумата от 2539,82 евро- лихва за забава, на
27.11.2015г. В деня, следващ последния ден от съответните давностни
срокове, процесните вземания се считат погасени по
давност.
Не
представлява действие прекъсващо давността, молбата за конституиране като взискател на цесионера от
17.05.2013г. Не може да се счита, че същата е с характер на молба за
присъединяване на взискател към образуваното
изпълнително производство. В случая не се присъединява нов кредитор с различно
от изпълняваното вземане спрямо същия длъжник,
а се иска замяна на страна, поради настъпило правоприемство
в хода на изпълнителното производство, като от съдържанието на молбата е видно,
че новия кредитор не сочи предприемането на нови действия по принудително
изпълнение спрямо длъжника.
По отношение
на вноските в размер на 236, 78 евро договорна лихва и 78,36 евро наказателна
лихва, върху вноската по кредита с настъпил падеж на 19.07.2012г., първото
предприето действие за принудително изпълнение е подаването на молбата за
образуване на изпълнителното дело на 08.10.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД, с посочване
на принудителните действия спрямо длъжника А.Т.-налагане на запор на притежаваните
от него дружествените дялове в „Денис груп 07“
ЕООД. От тази дата е започнала да тече
новата тригодишна давност. Не се счита
за действие, прекъсващо давността подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Новият ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има
обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е
предявен, както е в настоящия случай, или ако е предявен след изтичането на
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението /арг. т. 14 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк.
дело № 2 от 2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Започналият да тече нов тригодишния давностен срок, е прекъснат с налагането на запор върху
трудовото възнаграждение на Т. на 27.11.2012г. От тази дата не се предприемани последващи действия, прекъсващи давността и вземанията за
лихви за периода 19.06.2012г.-19.07.2012г. се считат погасени по давност на
28.11.2015г.
С
оглед на гореизложеното, към датата на
предявяване на исковата молба-25.07.2019г. предвидените в закона давностни срокове за вземанията по издадената Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 869/2012г. на Районен съд Велинград са изтекли,
поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ГПК в тежест на ответника е да понесе сторените в производството разноски.
В настоящото производство ищецът, с
Определение № 896 от 29.10.2019г. по гр. д. 1037/2019г. на РС Велинград, е
освободен от заплащане на такси и разноски, на осн.
чл. 83, ал. 2 ГПК и разноските за държавна такса следва да бъдат присъдени в
полза на съда, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК. Предвид че
се касае за иск за несъществуване на вземане, цената му се определя по
правилата на чл. 69, ал.1, т. 1 ГПК и е в размер на 9536,08 евро. Съобразно
цената на иска, държавната такса в производството по гр. д. № 1037/2019г. по
описа на Районен съд Велинград, съгласно чл. 1 ТДТССГПК, възлиза на 4%, или ответникът дължи и следва да бъде осъден да
заплати в полза на Районен съд Велинград държавна такса в размер на 743,80 лв.
/седемстотин четиридесет и три лв. и 80 ст./, представляваща левовата й
равностойност в евро.
В
хипотезата на чл.78, ал.1 ГПК ответникът, следва да заплати на другата страна разноски
за процесуално представителство, но само ако е установено, че такива са били
направени. Ако страната, която има право да получи направените по делото
разноски не е направила такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат,
такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗА
хипотези.
В
случая е представен договор за правна помощ между А.С.Т. ***, в който е
уговорено предоставянето на правна помощ, на осн. чл.
38, т. 2 ЗАдв., в полза на ищеца под формата на
процесуално представителство по гр. д. 1037/2019г.
по описа на РС Велинград. В договора е удостоверено, че е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 1100 лв. В
настоящата хипотеза, разноските за процесуално представителство се заплащат в
полза на адвоката, осъществил правната помощ и съдът не е обвързан от посочения
в договора размер, а съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв.,
следва да ги определи съобразявайки
предвидените в Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, размери, с
оглед защитавания интерес.
В
случая при изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение приложима се
явява разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Равностойността на вземането в лева е 18 595, 36 лв., като размерът му над
10 000 лв. е 8 595, 36 лв. Ето защо към определения минимум от 830
лв. следва да се прибави сумата в размер на 257,86 лв., формирана като 3% за
горницата над 10 000 лв. или разноските за предоставената правна помощ за
процесуално представителство възлизат на 1 078,86 лв. Ответникът следва да
бъде осъден да ги заплати в полза на авд. Петър Николов- АК Варна.
С огледа
на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. С.Т., ЕГН: **********, с
адрес: *** не дължи на „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Княз Алексендър
Дондуков“ № 19, ет. 2 сумата от 9536,08 евро, включваща вземане за главница
в размер на 6 681, 12 евро, 236, 78 евро лихва за периода 19.06.2012г. до
18.07.2012г., 78,36 евро санкционна лихва за периода 19.06.2012г. до
18.07.2012г. и 2539,82 евро лихва за забава за периода 19.07.2012г. до
19.07.2019г., по Договор за Distiller
от 29.11.2010г., сключен между ищеца и Банка ДСК ЕАД и цедиран
в полза на,,ОТП Факторинг България” ЕАД с Договор за
покупко-продажба на вземания от 10.12.2012г., поради настъпила погасителна
давност.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, „ОТП
Факторинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Княз Алексендър
Дондуков“ № 19, ет. 2, да заплати по сметка на Районен съд Велинград сумата от 743,80 лв. /седемстотин четиридесет и три лв.
и 80 ст./, представляваща левовата равностойност в евро на дължимата държавна
такса в производството по гр. д. № 1037/2019г. по описа на Районен съд
Велинград.
ОСЪЖДА, на осн.
чл. 78, ал. ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „ОТП Факторинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул.
„Княз Алексендър Дондуков“ № 19, ет. 2, да заплати на
адв. П.Й.Н., член на Адвокатска колегия Варна, рег. №
**********, с адрес гр. Варна бул. „Цар Освободител“ № 44, ет. 4, офис 6,
разноски за процесуално представителство по гр. д. № 1037/2019г. по описа на
Районен съд Велинград, в размер на 1 078,86 лв. /хиляда седемдесет и осем
лв. и 86 ст./.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева