Определение по дело №742/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12488
Дата: 21 март 2024 г. (в сила от 21 март 2024 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20241110100742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12488
гр. София, 21.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110100742 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД
срещу А. В. Д., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Представените от ищеца писмени доказателства са относими и следва да бъдат приети.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.04.2024 г. от 10:40 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на
ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 20270/2023 г. по описа на СРС, 85 състав.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Интернешънъл
Саламанка Капитал“ ООД срещу А. В. Д. установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1
ЗПК за следните суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20270/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а
именно: 2 100 лв. – главница по Договор за потребителски кредит SO № 3315/28.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането; 138.60 лв.
договорна лихва за период от 27.01.2023 г. до 27.01.2023 г.; 44.33 лв. – лихва за забава за
периода от 28.01.2023 г. до 13.04.2023 г.; 70 лв. – такса за експресно разглеждане на
документи. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател, действащ с търговско
1
наименование „Хепи Кредит“, е сключил с ответника в качеството му на кредитополучател
процесния договор за кредит като договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Излага, че по договора е предоставил на ответника кредит в размер 2 100 лв. за
срок от 60 дни, подлежащ на връщане на една погасителна вноска, дължима на 27.01.2023 г.,
а той е поел задължение да върне кредита заедно с договорната лихва /дължима на падежа,
но за целия срок на договора – от 28.11.2022 г. до 27.01.2023 г./ и такса за допълнителна
услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит в размер на 70 лв.,
която услуга му е била предоставена. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по
договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Излага, че сключеният между него и ищеца договор е
договор за потребителски кредит, поради което към него са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП. Релевира възражение за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК
поради противоречието му с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК. Сочи, че в
договора е уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.15 %, но са неясни
условията за прилагането му, защото не е посочена базата, върху която той се начислява –
цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение, което рефлектира и
върху общите разходи по кредита, като при определянето на годишен процент на разходите
в размер на 47.52 % не са посочени взетите предвид допускания. Изтъква, че не е посочен
лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на правото на отказ. Релевира
възражение за нищожност на клаузата на чл. 1 от договора, според която потребителят
ползва допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението за
отпускане на потребителски кредит, като твърди, че за тази услуга се дължи такса в размер
на 840 лв. Счита, че не се касае за допълнителна услуга, поради което клаузата противоречи
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 8, касаеща
допълнителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита, поради противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК и заобикаляне на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Излага, че
посочените договорни клаузи не са индивидуално уговорени. Счита, че извършените по
договора плащания следва да бъдат приспаднати от размера на главницата. Моли за
отхвърляне на исковете.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за
потребителски кредит SO № 3315/28.11.2022 г. и неговото съдържание; предоставяне на
заемната сума на кредитополучателя; размера на дължимата възнаградителна лихва за
исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за
забава; наличието на валидна клауза за възнаграждение за допълнителна услуга експресно
разглеждане на документи; извършване на допълнителната услуга експресно разглеждане на
документи; изискуемост на вземанията.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи плащане на
задълженията, за което не сочи доказателства, както и възраженията, от които черпи
изгодни за себе си правни последици.
ОБЯВЯВА за безспорни следните обстоятелства: сключването между страните по
Договор за потребителски кредит SO № 3315/28.11.2022 г.; предоставяне на заемната сума
на кредитополучателя.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
2
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3